За тръните, които издраскаха душата ми…

Не поливай, братко, тръни на полето…
В тях не ще роди се ни едничък плод.
Даденото даром – винаги е взето –
риза или залък, дом или имот.

Че сърца безплодни в нищото са свити.
Сееш в тях нахалос чисти семена.
И напразно чакаш чудо под звездите.
Искрена усмивка. Лъч от топлина.

Не прегръщай, братко, тръни доверчиво.
Те ще те издраскат с шипове до гняв.
Сладкото в душата ще ти е горчиво.
Крив ще се усетиш. Даже да си прав.

В репея смокини никой не съзира.
Грозде от бодили никой не яде.
И защо, не питай, вярата умира,
щом от нея злият користи краде.

Още от Адама тъжна е земята.
Тръни я покриват. И от плач сълзи.
Та си нямам, братко, друго за душата…
Само тия думи: Боже, опази!

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)