„Защото заради Тебе
претърпях поругание…“
(Псалом 69:7)

Живейте си, тъй както сте научени.
Не ще ви бъда камъче в петата.
Да хлопам по вратите ви заключени
пленила би ме властно нищетата.

Да искам безсърдечни подаяния
не ми е в Бога кръстната дилема.
И по-добре на мъки в Гетсимания,
отколкото трохите ви да взема.

За скота всяка локва е причастие,
щом ден за ден слухти да оцелява.
Но не това е сбъднатото щастие
по пътя към несбъднатата слава.

Бях пратен със заръка от Всевишния
да бих събрал в Духа Му плодовете.
Но в тази жетва станах аз излишният,
понеже я прибраха зверовете…

От тях търсете светлите видения,
и на Христос правдивите жалони.
От който дух родил се е роденият –
към него прави своите поклони.

Оставам в Бог, със тръните набучени,
за вас нищожно някакво човече…
Да хлопам по вратите ви заключени
не искам… А и няма смисъл вече!

Стефан Главчев
(Тленен остатък)