ВИДЕНИЯТА С ПРОРОК ИЛИЯ
(ЗА СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ДУХА, ВОДАТА И КРЪВТА)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз нямам за цел да привеждам отново и отново доказателства от Дух и Истина за същинското ми призвание и съдба от Господ Исус Христос. Животът ми не беше таен и скрит от Църквата, за да реши някой, че изведнъж се е пръкнал поредният самозванец, който иска да си докара слава, почит и признание сред вярващите. Всичко, което преживях като Водителство и Посвещение от Небесния Цар, аз дадох даром на Божието домочадие. И Верните ми братя и сестри, които внимаваха на пророческото слово, преживяха своето духовно очистване, въздигане и освещаване в Божието Име. Това не стана за ден, седмица или месец, но се случи през последните деветнадесет години. За разлика от всеки, който днес, вчера или преди месец е разбрал за книгите на Стефан Главчев, с мен вървяха неколцина посочени и докоснати от Бога, които никога не ме оставиха. Именно за тях аз и до днес се покорявам на свещения дълг в сърцето си – да бъда постоянен и преизобилен, както и те останаха всякога неизменни в братолюбието и боголюбието си.
И така, братко мой, нека да продължа с това, че за мен цялата 2011 година премина в Духа и Силата на Илия. Това беше година на Скритата Манна, в която Господ отключи Святи врати от божествени откровения, тъй щото станаха явни двете Славни поколения на Божия Пророчески Дух – съдиите Елеазар и царете Итамар, които отговарят на Смирненската и Филаделфийската църкви. Върху техните плещи до самия край ще тежи цялата отговорност в изходния път на Сионовите пленници от религиозно-демоничния Пентаполис. А когато поругаването на Завета Господен вече е тотално и е дошло времето на най-чудовищните беззакония, то от само себе си е ясно, че Елеазар и Итамар трябва да проповядват Покаяние в Духа и Силата на Илия. Защото именно в него е Силата за възвръщане на отпадналите в пълно съгласие с призива на Господ Исус Христос към църквите в Ефес, Пергам, Тиатир, Сардис и Лаодикия. И ние, като знаем от Словото, че Йоан Кръстител дойде в Духа и Силата на Илия при водите на Йордан да проповядва Покаяние, то нека Спасителят отвори очите ни за великата тайна, свързана със старозаветния Пророк, която никога не е била разкривана на Църквата Му, но днес е денят и сега е часът, когато Спасителят благоволи да ни я разкрие. Казвам това с божествена ревност в сърцето си, защото за мен не е съществен проблем да устоя на умноженото беззаконие. Господ ме е направил твърд камък, който устоя на всичките демонични ветрове през годините и не се поклати нито на йота от дълга и призванието си.
Но какво да бих казал за Сионовите пленници, които все още нямат силата да напуснат местата на развала и запустение? Какво да бих казал за непостоянните и колебливите, които се блъскат и завличат от всеки вятър на учение, и нямат Дух в сърцата си, за да дадат отпор на човешката заблуда и измамителни хитрости? Не са ли нужни кръстители за подобни хора? Не са ли нужни Небесни помазаници, които да развъртят Божия излъскан Меч против портите на всяко демонично и религиозно нечестие? Не трябва ли една шепа пламенни боголюбци да извикат силно “Покайте се!”, докато костюмарите на Мамон крещят “Продайте се!”? И как едно сърце да познае, че му е говорил Истинският Господ и Бог, ако не чрез чудните знамения, на които е способна само Скритата Манна? Прочел ли е някой от Верните на Исус книга от служение “Мория”, от която духът му да не е бил благословен и възхитен? Предъвквал ли е Божият слуга едно и също ястие в устата си, та да решат духовните, че е изцеден до пълно безсилие? И ако в древността Святият Дух оставяше могъщия Си печат върху Божии пророци, останали в Библията с пет или десет страници свещен текст, тъй щото са в съгласие с Павловите думи “никой да не им отнеме тая похвала в ахайските места”, то за каква друга похвала да съм работил аз през всичките години на слугуването си към Христос и Неговата Църква? Не стана ли Делото на Божия Пророчески Дух твърде чудесно и превъзходно именно защото не беше човешко, но Исус Христово и Господно? И когато Верните затворят последната страница на тази книга, то няма ли да паднат на колене пред Изкупителя, Който могъщо издирва и въздига сърцата им при Себе Си?
Казвам ти, братко мой, че аз нямам нито една причина да се срамувам за труда, който извърших за Небето, и за тежкият духовен товар, който понесох на гърба си. И сега вече не ми остава друго, освен да ти предам разговора, който имах с моя Господ, когато Той отново се сниши към сърцето ми. Ето думите, с които Исус ме извика в Посвещение за написването на тази книга в последните дни на месец март:
“Слуго Мой! Както съвсем вярно написа по-горе, Аз наистина ти дадох да пребъдваш в Духа и Силата на Илия! И само духовно помраченият не би забелязал, че цялото ти слугуване към Отца, Сина и Святия Дух беше с мантията на Моя старозаветен Пророк. Това е съдбата ти от Небето, Стефане! И ти си посочен и избран от Моя Свят Отец да изживееш дните си в пустинята на този свят именно като пророк, проповядващ Покаяние. Но ти сега отговори искрено на твоя Господ за свидетелство на Моите Верни:
От колко време за теб е явна тайната, която ще разкрия на Църквата Си в тази книга?”
“О, Господи мой! Ти даде това божествено откровение на слугата Си още преди една година, но строго ми заповяда да го пазя за времето, когато Твоите люде ще са достатъчно просветени, за да го проумеят и разберат. И аз разбирам от въпроса Ти, че това време вече е настъпило…“
“Да, слуго Мой! Времето за откровението наистина настъпи. Защото, повече от всичко друго, днес Сионовите пленници се нуждаят от Покаяние. А какво е за теб Покаянието? Ти как би Ми отговорил на този въпрос?“
“Исусе! Покаянието е позив към Бога на чистата съвест! И във видимия си образ е кръщение с вода, според както вършеше това Йоан Кръстителят в река Йордан чрез Духа и Силата на Илия!”
“Вярно Ми отговори, Божий пророко!” – каза Исус и продължи:
“Йоан наистина се подвизаваше в Духа и Силата на Пророк Илия, който е единият от двамата свидетели пред Божия Свят Олтар, докато другият е Пророк Моисей. А каква е най-голямата Сила на тези двама Божии свидетели, понеже тя е записана в Откровението? С какво са силни Моисей и Илия в Духа Господен?”
“Ах, Спасителю мой! За двамата Ти свидетели ясно е записано, че:
“Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали…”
(Откровение 11:6)
В този стих ясно се напомня как Илия беше силен да заключи Небето, за да не вали дъжд в Израил три години и половина, тъй щото пресъхнаха всички водни извори, а също така напомня и за знаменията, които Моисей стори пред Фараон, когато Бог Отец беше решил да даде Изход на Израил от властта на Египет…“
“Виж тогава най-същественото в библейския стих, а именно, че двамата Божии свидетели могат да обръщат водите на кръв. Как разбираш ти това знамение в Силата им?”
“О, Господи мой! Слугата Ти помни от Свещеното Писание, че Пророк Моисей обърна водите на Нил в кръв. Именно за тази негова Сила говори стихът на Откровението…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Да, наистина е така! Тази беше Моисеевата Сила! Но ти сега виж, че стореното от Моисей е присъщо и на Илия, понеже стихът овластява двамата свидетели с абсолютно еднакви способности! Ако стореното от Моисей е присъщо и на Илия, то тогава най-важното в Духа и Силата на Илия ще е именно това:
Да обръща Водата на Кръв!
И ако Водата е духовно свързана с Покаянието, то Кръвта с какво е свързана, слуго Мой?”
“Ах, Господи Исусе! Кръвта е свързана с Новорождението и със самото Кръщение със Святия Дух! А връзката между Водата и Кръвта е потвърдена в думите на Апостола Ти Йоан, които гласят:
“Защото три са, които свидетелстват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни…”
(1 Йоаново 5:8)
След последните ми думи Гласът на Исус стана необикновено дълбок и сериозен. И Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Ако Духът, Водата и Кръвта са съгласни в свидетелството си, то не трябва ли Моята Църква да разбере най-дълбоката тайна на тяхното съгласие? Не трябва ли Верните Ми да знаят това, което ти знаеш от Мен от година време?”
“Да, Спасителю мой! И аз сега пламенно ревнувам за разкриването на тази тайна!”
В отговор Господ докосна с ръка главата ми, като казваше:
“Ако твоята ревност е пламък, Моята Ревност не е ли пожар? Не съм ли искал всякога Моите люде да бъдат могъщо просветени и благословени с всячески проницателна Любов? Но ето затова ти сега ще Ме последваш във виденията, които ще ти дам от живота на Пророк Илия. Защото всичките Ми Верни люде трябва да видят Духа, Водата и Кръвта, като знамения от Отца Ми, които бележат Божията тайнствена премъдрост, свързана със Спасението. Понеже Сам Отец Ми се обеща в последната страница на Стария Завет, казвайки чрез Пророка Си Малахия:
“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия…”
(Малахия 4:5-6)
Ако Пророк Илия обръща сърцата на бащите към чедата, и сърцата на чедата към бащите, то не е ли това Духът и Силата на Покаянието, което съм заповядал да се проповядва? И ако Йоан Кръстителят направи това преди Великия Ден Господен, когато беше явлението Ми като Човешки Син, то няма ли последните Ми люде Елеазар и Итамар да проповядват в Духа и Силата на Илия преди да се яви Страшният Ден Господен? Познахте ли стъпките на Пророк Илия, люде Мои? Познахте ли Духа и Силата му? Познахте ли Духа, Водата и Кръвта като славни знамения в неговия живот, за да ви стане ясен и Пътят на Божия Пророчески Дух?
Ето, днес идвам при слугата Си, за да ви направя да познаете!”
След тези пламенни думи Исус отново докосна главата ми, тъй щото се въздигнах с Него в Духа на виденията, които щеше да ми покаже. Така, съвсем скоро, сърцето ми забеляза, че се намираме на място, което бях виждал, когато написах пророческата книга за “Водите на поруганието”. И очите ми отново виждаха Божият Пророк, застанал в Свят конфликт с лъжепророците на Ваал. Както в първото видение, така и тук те изсипваха бъчви с вода в рова на жертвения юнец, според както им заповяда Божият Пророк. А докато още гледах, Господ ме попита, казвайки:
“Виждаш ли, Стефане, какво правят във видението слугите на Ваал?”
“Да, Исусе! Те изливат бъчви с вода върху жертвата на Пророк Илия, преди още Пророкът да е призовал Бог Отец да приеме юнеца му с Огън от всеизгаряне при часа на вечерния принос…”
“А угодна ли е пред Святия поглед на Отца Ми тази вода, която лъжепророците изливат в рова?”
“Не, Исусе! Защото това е вода на поругание, която се смесва с кръвта на жертвата!”
“Няма ли тогава Моят Отец да извърши въздаяние върху тази нечестива вода, като яви знамението на Своята Вода? Виж сам какво ще се случи с жертвата при часа на вечерния принос…”
Отново гледах във видението, когато в часа на вечерния принос Илия призова Святото Име на Бога и Отца, като казваше:
“Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти Си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, Си Бог, и че Ти Си възвърнал сърцата им надире…”
(3 Царе 18:36-37)
Миг след Илиевите думи Свят огнен лъч падна от Небето, като изгори жертвата, камъните, пръстта и водата. И всичките онези люде на Израил, които до оня миг стояха безмълвни, в един глас извикаха:
“Йеова, Той е Бог; Йеова, Той е Бог…”
(3 Царе 18:39)
А Пророк Илия, пламнал от ревност, вдигна десницата си и посочи към лъжепророците на Ваал, като извика към людете:
“Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга…”
(3 Царе 18:40)
В този миг Господ, докосвайки с ръка гърба ми, приближи видението към очите ми, като казваше:
“Виждаш ли как Отец Ми възвърна сърцата на людете Си чрез жертвата на Пророка Си? А възвръщането не е ли Покаяние? Виждаш ли сълзите в очите на людете, които викат “Йеова, Той е Бог”? Виждаш ли срама им, който ги кара да се чувстват виновни, грешни и недостойни пред Божията Святост?
Ами ето това беше Водата, която свидетелства на Кръвта на Илиевата жертва, и на Духа, който изпълва сърцето на Илия!
Но ти сега погледни към следващото видение. Защото кръвта на жертвата ще изиска възмездие от кръв. И водата от бъчвите ще извика възмездие при води…”
Отново гледах, забелязвайки цялото множество от лъжепророци, които бяха вързани и отведени от людете при потока Кисон. И Пророк Илия, хванал меч в ръката си, вече започваше да ги обезглавява един по един, тъй щото главите им се търкулваха всред камъните, а кръвта им рукваше на пулсиращи струйки, които изтичаха във водите на потока Кисон. Така отрязаните глави вече ставаха цяла грамада и гледката беше твърде страшна, за да продължава човек да я гледа. Но Господ, без да прекъсва видението, се приближи до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Никак не се ужасявай от това, което виждаш, но бъди смел и дързостен да го опишеш. С каквато мярка тези са мерили спрямо Илия, с такава им се отмерва. И с каквато съдба са съдили – такава им се отсъжда. Защото тези са проклетите пионки на Езавел, които искаха да наложат друга глава на Израил, от която да говори друг дух и да поразява друг меч. Тъй щото Водата, която не ги доведе до Покаяние, непременно ги доведе до страшно поражение. И Кръвта на Илиевата жертва, която не ги доведе до благоговение и страх от Бога, непременно изиска собствената им кръв. Но Аз сега нека да продължа с теб напред в живота на Илия, за да видят Моите най-съдбоносното знамение в живота му…”
След тези думи на Спасителя духът ми премина с Него в третото видение от живота на Пророк Илия. Така аз го видях, легнал под една смрика в пустинята в присъствието на ангел Господен. А това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Ти вече Си давал на слугата Си това видение, когато писах прекрасната книга за “Ветил”. И сега аз отново виждам как във всеки момент ангелът ще събуди Божия Пророк, за да му каже да яде от питката, изпечена на жаравата, и да пие от стомната с водата…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това ме попита, казвайки:
“Ти наистина добре помниш видението, което ти дадох. Но дали толкова добре помниш библейския текст? Защото в стиховете, отговарящи на това видение, ангелът наистина каза на Илия да стане и да яде. Но никъде не му каза да пие. Не те ли учудва това? Защо Божият пратеник стигна само дотам – да каже на Илия да яде, понеже пътят е много дълъг за него, а не му каза и да пие, при все, че Пророкът имаше стомна с вода до главата си?”
Учуден от думите на Исус, аз побързах да прегледам библейския текст, а той категорично показваше отсъствие на водата в думите на ангела. Това ме накара да отговоря на Исус, казвайки Му:
“О, Исусе! Явно е, че стомната има друго значение за Илия, за разлика от печената питка, която той непременно яде и изяде. Понеже е писано, че “със силата на онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив…”. Тази изпечена питка несъмнено е била Божият Завет, пламнал от Огъня на Ревността за Бога. Понеже дъхът на самата Ревност се прояви и в пещерата, където Илия Ти заяви, че е бил много ревнив за Тебе…”
В отговор Господ ми проговори, казвайки:
“Вярно, мъдро и точно разсъждаваш слуго Мой. Тази е печената питка, която изпълни Илия с Господната Сила, за да стигне до планината Хорив. Но ти сега гледай към видението и виж самото знамение, за да ти стане още по-ясно…”
С вълнение погледнах към заспалия Пророк, когато ангелът го докосна с жезъла си, тъй щото Илия се събуди. И тогава Небесният пратеник му каза:
“Стани, яж…”
(3 Царе 19:5)
Послушал ангела, Илия надигна главата си. И като видя питката, взе я в ръката си и отхапа от нея хапка, а после втора и трета. И като пи от стомната с водата, отново легна да спи, а Небесният пратеник се оттегли от присъствието му. Но ето, че не измина много време и ангелът отново дойде и го събуди, като му казваше:
“Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе…”
(3 Царе 19:7)
Този път, докоснат по-силно от ангелските думи, Илия дояде печената питка. И като завърза стомната към пояса си – тръгна по пътя, в който го водеше Духът в сърцето му. А докато аз още гледах, Господ отново ме попита:
“Забеляза ли какво стори Пророк Илия със стомната?”
“Да, Исусе! Въпреки, че това не е отбелязано в библейския текст. Защото Илия привърза стомната към пояса си, след като изяде питката, и тръгна по пътя си, воден от Святия Дух…”
“Разбира се, че не е отбелязано, слуго Мой! Защото ако всичко се отбелязваше, то да би ли имал Господ Скритата Си Манна, която да дава на победителите в Името Си? Но ти сега се приготви да Ми отговориш на три въпроса, които ще ти задам. Ето и първият от тях:
Когато ангелът заяви на Илия, че пътят е много дълъг за него, то разстоянието до Божията планина в Хорив ли имаше в предвид, или един още по-дълъг път?”
“О, Господи мой! Нима мога да забравя как Ти още преди дванадесет години ми даде отговор на този въпрос, когато писах виденията, свързани с “Пътят до потока Кисон и върха на Кармил”? А там аз разбрах от Теб, че пътят на Илия събира в себе си както земното, така и Небесното му служение, понеже той не видя тление, но е бил, е, и остава и в бъдещето могъщ участник в духовните събития, които има да се случат. Ето защо пътят наистина е много дълъг за него…”
Господ поклати одобрително Главата Си, а след това се приближи до Илия във видението. И като посочи стомната с вода, вързана на пояса му, отново ме попита, казвайки:
“Колко ли дълбока ще е тази стомна, ако и да изглежда, че е плитка, след като тя ще напоява Илия не в част от пътя, но от началото до края на дългия му път? И ако в тази стомна има Вода, на която свидетелства Святият Дух, то къде е Кръвта, за да бъдат и трите съгласни? Отговори и на тези два въпроса, Стефане!”
“О, Исусе! Много пълна и дълбока е стомната на слугата Ти Илия и не е възможно Водата в нея някога да свърши! А колкото до Кръвта Ти, то аз трябва да я потърся много по-напред във времето – чак в Твоя Нов Завет, защото Ти я проля за всички нас на Кръста! И сега разбирам, че не е никак чудно колко дълъг е пътят на Пророк Илия. Защото Отец се обеща чрез Пророк Малахия да го прати преди великия и страшен Ден Господен. Тъй щото Илия като дойде – да носи все така стомната с Вода на пояса си…”
Господ се усмихна на думите ми и приятелски докосна с ръка рамото ми. А след това със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Не за теб, приятелю Господен, който си от най-посветените Ми, но за Моите, които все още не са посветени в тайната на Илия, Аз сега ще кажа, че стомната на великия Ми Пророк не може да се изпразни, нито да пресъхне. Понеже пред нея купно се разтвориха водите на Йордан, за да премине Илия по сухо, и да се възкачи в Колесницата на Израил. И при все, че кожухът на Илия падна върху избраника Елисей, стомната си остана вързана за пояса на Пророка. И тя непременно ще се появи в Моя Нов Завет.
Веднъж – в тайно, за Посвещение!
Втори път – наяве, за Спасение!
А за разкриването на всичко това Ме последвайте в следващите видения, които ще дам на слугата Си. Защото така непременно ще разберете могъщата Сила на Божия Пророчески Дух:
Да превръща Водата на Кръв, водейки преживелите Покаяние до Новорождение и Кръщение със Святия Дух!
Аз, Начинателят и Усъвършителят на Вярата, все още говоря и не млъквам! Блажени човеците, които отворят сърцата си за Духа и Силата на Илия! Те непременно ще бъдат запечатани със сетнината му! За да блестят като звездите до вечни векове!”