Стеснен е Пътят занапред.
С това отдавна съм наясно.
Но даже, от тревоги клет,
във моя Бог не ми е тясно.

Просторът в Него е широк.
Не може взор да го обземе.
И там еленът бързоног
подобен на орел съвсем е.

На Господ чашата изпих.
И тя до дъно беше тясна.
В борбата Му горях до стих,
а пламъкът в пожар прерасна.

Да сочи Святото Небе
което Вярата побира,
че то далечно хич не бе
за звън с Давидовата лира.

Смалих си Вечността до Миг
с най-тънък процеп в Канарата
и следвах Праведния Лик
като Светилник над Зората.

Лъчите Си да ми дари
и с Примера Си да ме гали,
а щом светът ме измори
от Милост Сам да ме пожали…

Стеснен е Пътят занапред
и нека още се стеснява…
Смирен до гъбата с оцет,
на Кръст духът ми устоява.

От дълги битки помъдрял
събрах Началото и Края,
преди с висона чист и бял
във ангел да се припозная.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)