Дотук с парите ти, Дубай!
Въздигнат Вавилон над пясък!
Настъпва жалкият ти край,
напук на златния ти блясък!
Сред твоя задух най-горещ
не ще провиди никой Рая
да би във огнената пещ
потърсил свежест и омая…

Дотук с комфорта ти, Дубай!
Не те спасява климатикът!
Камила в сухо ще изтрай,
но как ще издържи мръсникът?
При тебе той изпра пари!
Живя сред лукс и скъпи вещи!
За бог помисли се дори
на кула в дюните горещи…

Дотук с разкоша ти, Дубай!
Пресъхват белите фонтани!
Ще чуваш тъжното „Гуд бай!“
докато никой не остане.
И в теб чедата на Агар
с най-скъпите автомобили,
ще спомнят тежкия загар,
отново яздещи камили…

Дотук с лъжата ти, Дубай,
че Рай с пари се сътворява,
а принцовете с лъвски пай
довека ще царуват в слава…
Петролът ще издъхне в срок,
а с него – земната награда,
и само Верните на Бог
ще бъдат в Милост и Пощада…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)