На моя Благодатен Спасител!

Аз няма да Те пусна! Мой Си дял
и той от чиста Вяра ми се пада.
Светът е безвъзвратно полудял
да търся в него някаква награда.

Аз няма да Те пусна! С мен бъди!
Зорницата, която в мрак ми свети!
Че Тя една сред всичките звезди
сниши се до създанията клети.

Аз няма да Те пусна! Сред вълни
удавникът нима въже не люби,
че в страшните и мрачни дълбини
душата си без него ще погуби…

Аз няма да Те пусна! Както връх
е здрава канара за катерача.
И тя ще го крепи до сетен дъх
високо над измамите на здрача.

Аз няма да Те пусна! Като сън,
що сбъдва се наяве за човека.
Похлопал на сърцето му отвън
и влязъл за вечерята довека…

Аз няма да Те пусна! Даже княз
да би ми дал корона, трон и злато.
Защото слушам Святия Ти Глас,
че само с Бог сърцето е богато.

Аз няма да Те пусна! Затова
вмени ми тези думи в зов на Вяра!
И нека те са Вечните слова –
на огнен дух искрите от пожара…

Стефан Главчев
(Птицата в теб)