ЗА ДЪРВОТО НА ЖИВОТА, ХЕРУВИМИТЕ И ПЛАМЕННИЯ МЕЧ

Мили и верни приятели на Мория! Ако има нещо, в което да съм стопроцентово сигурен, то е това, че никой християнин не иска да се размине с най-прекрасното и чудно обещание на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Обещанието да ни даде Вечен Живот. Където и да живеете на тази земя, било в град или село, то непременно ще забележите, че някъде в края на населеното място има една специална територия, която се нарича “гробища”. Там живите хора погребват своите мъртви сродници. Откакто на света съществува човешка цивилизация, оттогава съществува и понятието “смърт”, с което обясняваме края на физичния живот на нашите тела, които имат съдбата първо да се родят, след това да преживеят определените им от съдбата години, а накрая да остареят и да умрат. Може би ще ме попитате защо започвам с такива думи в тази първа глава от книгата. А аз ще ви кажа, че никой от нас не би се изпълнил с искрена Любов и непоколебима Вяра в Исус, ако не осъзнае с какъв заряд са пълни думите “Вечен Живот”. А това осъзнаване става категорично точно тогава, когато забележим преходността на земния ни живот, който носи пасивите и негативите от грехопадението на Адам и Ева. Гробищата наистина са място за дълбок размисъл, защото за последните шест хиляди години през тях са преминали едно неизброимо многомилиардно число от умрели човеци. И от тях никой не се е върнал да ни даде информация за това къде е отишла душата му или какво представлява Вечността за нея. Имаме само Един на този свят, Който умря, но оживя след смъртта, защото я победи със Своя безгрешен и пожертвувателен Живот – нашият Спасител, Господ и Небесен Цар. На Него Бог Отец даде ключовете на Смъртта и Ада, както и властта да извършва съдба и Съд над живите и мъртвите.
Аз посветих последните тридесет и шест години, за да слугувам на Този Небесен Цар и живата Му Църква, защото нищо друго под Небето няма никакъв траен или Вечен смисъл. Затова когато някой ви попита с какво толкова се различава Небесният Ерусалим от всичките цветущи мегаполиси на земята, то му отговорете съвсем кратичко с думите:
“Там няма гробища!”
И ако бъде изумен от отговора ви, продължете, като му кажете:
“А когато настъпи Милениумът на нашия Господ и Той дойде да царува на земята със Светиите Си, то и в новия земен Ерусалим също няма да има гробища!”
Ето това е съществената разлика, мои приятели!
Разлика между тленното и безсмъртното!
Разлика между преходното и Вечното!
И ако някой би търсил друг смисъл, на който да посвети живота си на земята, то той е за окайване, понеже не знае откъде идва и накъде отива, а представата му за ценност и привилегия е късогледа като визия и твърде осакатена като очакване. Затова Апостол Йоан, бидейки свидетел на Исус, заяви в посланието си към Църквата:
“И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син]…”
(1 Йоаново 5:11-13)
А Сам Господ чрез Святия Си Дух се обеща в Откровението на същият този Апостол Йоан като заяви:
“Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай…”
(Откровение 2:7)
Ето, че в размишленията си стигнах до Дървото на Живота, което е показано и в заглавието на тази глава. И сега искам да знаете от Божия пророк, че това Дърво е най-желателната и чудна Божия скъпоценност, и няма думи, които да го опишат или сравнения, които да му подобават, защото именно плодовете му са Наградата за Вярата, Надеждата и Любовта на истинските Христови последователи.
Някога, в най-дълбоката древност, когато старовременната змия се доближи до Ева в Едемската градина, това Дърво на Живот беше главният дразнител и магнит за Божия противник. Той изкуси жената на Адам не само, за да я привлече в територията на грехопадението, но и с тайното намерение, че когато човеците станат като Бога да познават Доброто и Злото, то ще прострат ръце, за да ядат и от Дървото на Живота, та да увековечат греха, който ги владее. Но Бог не позволи това да се случи и изпъди първите човеци от градината на Едем, като прокле дявола да се влече по корем и да яде пръст през цялото си богоборческо съществуване. А от този тъжен миг нататък смъртта беше загатната пред Адам с Божиите думи:
“Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш…”
(Битие 3:17-19)
Зная, че е възможно да кажете:
“Брат Стефане! Карай по същество в темата! Тези неща ние ги знаем от Свещеното Писание!”
Сигурен съм, че ги знаете, приятели! Но все пак вижте ударението в моите размишления! Защото аз вече ви показвам Дървото на Живота не само като Награда от Исус за Званите, Избраните и Верните, но и като един пределно мощен магнит за старовременната змия. Защото ако се върнете десетина години назад, то непременно ще си спомните за една пророческа книга, чието заглавие беше “Проклятието Денница”. В тази книга Господ ви даде да видите как Божият Гняв опърли зениците на дявола и в тях завинаги остана запечатано дървото на смъртта и ада. Така онзи засеняващ херувим, пълен с мъдрост и съвършен по хубост, изгуби красотата и привлекателността си. Защото който се взре в очите му – ще види смърт и ад, а не Вечен Живот. Какво ли не би дал Сатана само и само в ръцете му да попадне Плод от Дървото на Живота?!! Тогава очите му ще си върнат блясъка на Сионската Слава и той ще се радва на общението с ангелите, архангелите, серафимите и херувимите на Бога и Отца. Но това няма как да се случи, защото в Писанието са записани точните думи за реакцията на Бог след грехопадението:
“И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, – затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота…”
(Битие 3:22-24)
Забелязвате ли, че Всевишният не постави за пазачи на Дървото на Живота ангели или архангели, но херувими? Защо херувими?
Ами именно защото един паднал и бунтовен херувим всякога ще иска да се домогва до това Благодатно и Свято Дърво! А на същият този херувим Отец заяви в Гнева Си чрез Пророк Езекиил, като му каза:
“Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим помазан за да засеняваш; и Аз те поставих така щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!”
(Езекиил 28:13-16)
Каквото и повече да добавя в размишленията си, думите ми винаги ще бъдат по-слаби от могъщите и благодатни думи на Исус, Който отговори на ревностната ми молитва да ме употреби още веднъж за Славата Си. Затова сега ще продължа с отговора на моя Спасител, Който се сниши до мен, като ми казваше:
“Стефане! Приятелю на Сърцето Ми! Похвално е, че толкова скоро след Святата книга за Лъчите на Милениума, която износи в духа си и претърпя отмъщенията на побъркания дявол, ти отново си на молитва пред Мен и ревнуваш за книга, която ще удари най-вътрешния кръг на Мрака и самото сърце на лукавия! Аз исках да ти спестя тази книга, защото виждам всичката огромна умора, с която удържаш духовния товар на стеснения Ми Път. Но виждам също и залога на виденията, които ще ти дам. Защото този залог се изразява напълно с едни най-святи Мои думи, с които казвам на всички ви:
“Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…”
(Йоан 8:31-32)
Как мислиш, слуго Мой! В това време на развала и гнилота, когато вече царува мерзостта на запустението, всички ли християни станаха свободни чрез Истината? Всички ли удържаха да бъдат победители, та да им дам да ядат от Дървото на Живота, което е всред Божия Рай?”
“Ах, Исусе! Как бих искал да Ти отговоря утвърдително, а ти да се усмихнеш на думите на слугата Си! Но аз няма да Ти отговоря като някой мечтател, а като един реалист, която понася ударите от цялото охладняло Християнство на земята! Не всички християни са свободни чрез Истината, а колко по-малко победители с Вяра! Много от християните са под духа на света! Те го харесват и той тях харесва! Те го любят и той тях ги люби!”
Господ поклати утвърдително глава на думите ми, а след това отново ми проговори, казвайки:
“Помниш ли как в началните години на Моето водителство към теб Аз ти дадох да видиш и да изпиташ в сърцето си срещата с Пламенния Меч, който се върти, за да пази Пътя към Дървото на Живота?”
“Да, скъпоценен мой Господи! И тогава аз преминах през огнения изпит, за който Апостол Петър предупреди Божиите възлюбени! А Мечът беше силен да ме изобличи и прободе!”
“А знаеш ли, че тази малка книжка, която написа, колкото и незначителна да беше по обем, и до днес стои пред Очите Ми като твърде велика по съдържание? Но колко поревнуваха да се срещнат с Пламенния Меч, да бъдат одобрени от него и след това да имат постоянен и изобилен достъп до Дървото на Живота? Или колко проумяха, че в днешното време дяволът всячески атакува Пътя към това Свято Дърво, защото иска да увековечи явлението на човека Антихрист? Но ето, казвам ти, че ти съвсем точно и категорично даде заглавието на тази последна пророческа книга. Защото наистина става дума за “игра на боговете”, които Аз ще съкруша и посека с Пламенния Си Меч. Затова нека сега отново те въздигна с Мен, за да видиш от съвсем близо какво се случва на Пътя към Дървото на Живота и при въртящия се Пламенен Меч пред Божиите херувими…”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, а духът ми полетя с Него към светлите селения на Небесния Ерусалим. И ето, че ние отново преминахме през Портата на Исахар, а след това Исус ме приближи до Дървото на Живота, като ми казваше:
“Няма по-голяма награда за един Мой последовател от тази – да вкуси Плода на това Дърво. Защото то се напоява от Сърцето на Моя Отец, Който е Изворът на Живота. И всеки, в чието сърце пребъдва Плодът, остава завинаги свързан със Сърцето на Отца. А вътре в самия Плод има тайни на Битието, които са непостижими за плътта и пръстта. Тайни, чрез които става възможен Вечният Живот. Спомни си тогава писаното за реакцията на Моя Отец след като се случи грехопадението на Адам и Ева. Какво направи Той тогава?”
“О, Господи мой! Отец прокле змията да се влече по корема си и да яде пръст през всичките дни на живота си, а Адам и Ева изпъди от Едем, като постави на изток от градината херувимите и Пламенният въртящ се Меч, за да пазят Пътя към Дървото на Живота…”
“А защо точно на Изток бяха поставени херувимите и Мечът, Стефане? Какво има там, на Изток? Или кой от могъщите демонични началници се подвизава винаги в Изтока?”
“О, Исусе! На Изток винаги се подвизава Авадон, който е ангелът на бездната и същинският учител и вдъхновител на идещия Антихрист!”
“Значи, както сам можеш да се досетиш, от Изток винаги ще има беззаконни опити за домогване до Дървото на Живота и неговия Плод! Спомни си тогава от книгата за “Тайните на Царството” с какво бяха свързани Източните Порти на Небесния Ерусалим?”
“Господи, това са Портите на Йосиф, Вениамин и Манасий! А дяволът стоварва върху тези Порти Източния вятър, който е вятърът на суетата и пясъка. И аз никога няма да забравя думите, които Ти провъзгласи против дявола именно от тези порти. Защото дословно му заяви, казвайки:
“Враже Господен, който всякога си искал да държиш Слънцето Христос далеч от битието на човеците! Възлез сега против Моите Порти с вятъра си от Изток, та се опитай да ги поклатиш, разрушиш или отвориш с всичката суета, на която си предаден. Опитай се да ги напукаш или повредиш с пясъка, в който лазиш като змия! И ако наистина би успял да победиш Портите Ми, то тогава Аз ще изповядам, че е възможно да превърнеш Едем в пустиня, и Канарата в пясък!”
Исус се усмихна на цитираните от мен думи, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ще победи ли пясъкът в битката против Канарата? И ще успее ли Злото в суетните си опити да се докопа до Плода от Дървото на Живота?”
“Не, Исусе! Това няма да се случи! Това са само розовите сънища на дявола, който е лишен от разум, но велик да насилства!”
“Върви тогава след Мен, защото ще те заведа именно пред Източните Порти на Небесния Ерусалим, където Отец Ми е поставил херувимите и Пламенния Меч, за да видиш чрез кои днес дяволът насилства!”
С вълнение последвах Исус, който ме заведе пред Портите на Йосиф, Вениамин и Манасия, където напред в далечината аз виждах Небесен Път, слизащ към земята. На този път стояха три херувима – единият в средата на Пътя, а другите два – в краищата от ляво и дясно. А малко по-напред пред Небесните същества се въртеше Пламенният Меч и то с такъв огнен блясък, че не можех да видя нищо след него. Видели приближаването ни към тях, всеки от херувимите разтвори четирите си крила, като плавно се въздигнаха над Пътя, за да преминем. А след това ние вече бяхме при самия Меч, чийто огнен блясък очите ми не удържаха да гледат, тъй щото прикрих с длан лицето си. А там Господ ми каза:
“Хайде, слуго Мой! Премини сега отново през въртящия се Пламенен Меч и четирите му режещи страни, както направи това преди двадесет и пет години, когато ти дадох да ходиш по този Път. Защото след като преминеш, ще отидем във във външната тъмнина, за да видиш там истински покъртителното в това видение…”
С вълнение, което не мога да опиша, аз пристъпих към огнения блясък на Меча, придружен с рязко свистене на остриетата му. Така усетих, че те преминаха през духа ми и в мен останаха огнени искри, но нямах нито едно посичане от Меча. А зад мен вече се приближаваше Исус, Който ме потупа с ръка по гърба, казвайки с голямо удовлетворение в Гласа Си:
“Ето, че годините в Божия Пророчески Дух са извършили чудно преобразяване в духа ти! Защото Мечът няма причини против теб, и ти нямаш причини против Меча! Но не би могло да бъде другояче, слуго Мой, защото си измежду твърде великите и посветени слуги на Моя Отец.
А сега върви с Мен, за да излезем от властта на Светлината и да отидем във външната тъмнина, където дяволът е довел мнозина, за да прави с тях суетните си опити срещу Изтока на Небесния Ерусалим…”
Без всякакво бавене аз последвах Небесния си Цар и усетих как Святия Дух усили движението ни, тъй щото вървенето си се съкрати, а ние вече бяхме във външната тъмнина. Там също имаше път, но той беше покрит с пясък, и бурени и тръни растяха по краищата си. А в далечината на пътя очите ми съзряха две върволици от човешки души, разделени помежду си. Едните бяха облечени с дрехи, по които лепнеше гъста смола, а другите имаха сини облекла на лаборанти, излезли сякаш току що от някоя земна лаборатория. А когато още повече ги приближих забелязах поразителна разлика в очите на едните и другите. Тези със смолистите дрехи имаха очи, които нямаха бяло в гледеца си, но бяха оловносиви, а другите нямаха зеници и очите им бяха смъртнобледи, като на мъртъвци или зомбита от филм на ужасите. Те се опитваха да вървят по пясъчния си път, но нозете им се пързаляха в пясъка и оставаха на едно и също място, сякаш че не ходеха на път, а на бягаща пътека в зала за фитнес. Това ме накара потресен да извърна поглед към Господ и да Го попитам:
“Ах, Исусе! Какво ми даваш да видя? Какви са тези две върволици, които толкова много се различават една от друга?”
А Господ ми отговори, като казваше:
“Това са поколенията на Авадон и Сатана, слуго Мой! И едните и другите имат една и съща задача, поставена им от господаря на Мрака, а именно:
Да се домогнат до Плода от Дървото на Живота!
Тези, които са с насмолени дрехи и оловносиви зеници, са свързани с Авадон и са поколение на окултизма и теософията! Те търсят тайните на Битието с всички източни и окултни духовни техники, на които са били научени. А другите със смъртнобледите очи, които изглеждат като лаборанти, са деца на сляпата дъщеря на Бога, на Науката! Те работят за разбиване на кода на човешкия геном и за манипулиране на човешката ДНК, та да постигнат удължаване на човешкия живот с пълно игнориране и абсолютно презрение към Твореца и Създателя. Тяхната крайна цел е възходът на трансхуманизма, който е връзката между човек и технология, човек и машина, човек и изкуствен интелект!
И ето така – чрез едновременно атакуване на духовното и на материалното в Битието дяволът търси нужния пробив в Образа и подобието на Бога, за да увековечи царството си и да си създаде една тъмна раса от подобрени индивиди, които да слушат неговата воля, да следват неговия тъмен кодекс и изповядат неговия син за бог и творец.
Как мислиш тогава, Стефане? Като гледаш как нозете им се пързалят в пясъка и остават на едно и също място във външната тъмнина, то ще съумеят ли да приближат до Моите херувими или да преминат невредими през въртящия се Пламенен Меч?”
“Ах, Господи! Като гледам на трагичността на състоянието им, аз си спомням думите, които Ти заяви против работещите за кръвожадността на дявола в книгата за “Сляпата дъщеря на Бога”, където каза:
“Да си вярва ли сатанинският елит, скрит в масонски ложи и милиардерски корпорации, че ще надхитри Бога, или че ще съумее да получи Вечния Живот без покаяние от чисти дела и вяра в Бога!
Не, Църкво Моя!
Всичките дела на дяволската кръвожадност са дим и мъгла, прах и пепел, и суета на суетите! И на този кръвожаден Мой враг, който толкова сляпо следва змийските си инстинкти, Аз непременно ще дам във времето на Гнева да стане човек. За да го хвърля в огненото езеро, и да определя вечната му сетнина в огън, сяра и горещ вятър…”
“Съвършено вярно и навременно си спомняш думите Ми!” – каза Исус и продължи:
“Ако знаеха на какъв път вървят и към каква сетнина са тръгнали тези върволици, то сърцата им съвсем биха отпаднали и ще искаха да не бяха се раждали! Защото служат на Сатана и Авадон – двата най-страшни духа от царството на мрака, които унищожиха първата цивилизация в древните дни, а сега искат да сторят това и с втората. Затова ти Ме последвай в следващото видение, което ще дам на сърцето ти. Видението с исполините от времето на Ной и греха на ангелите, които не опазиха своето достойнство…”