СВЯТОСФЕРАТА НА БОГ ОТЕЦ

Знаете ли какво е Святосферата, приятели? Сигурен съм, че освен в посланията на Божия пророк, вие няма да откриете тази дума никъде другаде, защото тя не е свързана с човешкото битие, но изключително с Божието. И ако все пак поискате да си представите какво е Святосферата, то аз ще ви помогна в разбирането, като ви кажа, че тя е сгъстено присъствие на Божията Святост, което загръща и обгръща дадено място, което е под Божието изключително благоволение.
Нашата земя има много сфери, които са добре изучени и обяснени. От литосферата, която е свързана със земната кора, през атмосферата, която е въздушният пласт над планетата ни и се състои от по-малки пластове, като крайният е йоносферата, който се простира до границите на космоса. Пиша ви всичко това, за да имате нагледна представа, че сферата винаги обгръща някакво пространство. Така и Бог Отец ще обгърне със Святостта Си Земята, за да потвърди, утвърди и прослави царуването на Своя Възлюбен Син. А за още по-голямо потвърждение си спомнете как Бог се откри на Моисей в пустинята под Синайската планина при запалената къпина. Какво му каза там Всевишният? Не му ли изрече думите:
“Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя…”
(Изход 3:5)
А не каза ли Бог същите думи и на Исус Навин, когато му се яви като Военачалник на Господното войнство:
“Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето…”
(Исус Навин 5:15)
Но ето така разбираме, че винаги когато Бог яви Присъствието на Святостта Си на някое място, то става Свято. И ако в древността ставаше дума за един километричен облак, слязъл върху върховете на Синайската планина, то при Пришествието на нашия Господ и Цар ще се яви гигантска Святосфера, която ще обгърне цялото земно кълбо, защото Исус ще се върне, за да има Свято хилядолетно царуване със Своите Светии. Погледната от далечината на космоса, Земята тогава ще е красив син сапфир с ореол от Свята Светлина. Но каквото и повече да ви кажа, думите ми бързат да се преклонят пред моя Господ и Небесен Цар, Който се сниши да говори на сърцето ми само седмица след прибирането ми от Норвегия. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Аз подарих на сърцето ти това пътуване, защото ти го заслужи след години иждивяване и слугуване към Моите Верни братя и сестри. Но сега искам да проумееш, че когато става дума за Моя Величествен Милениум, който е скрит в дълбока тайна, то ти трябваше да получиш специалното и изрично благоволение от Моя Небесен Отец, за да прогласиш непрогласеното и да направиш тайното явно. А как ти получи това благоволение, Стефане?”
От въпроса на Исус аз усетих как сърцето ми пламна от думите Му, тъй щото Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! При последното Ти идване към мен Ти ме дари с Ключа на Небесната Молитва, в който Отец е положил древното Си и Свято Име Яхве. И именно този Ключ е специалното и изрично благоволение на Бог Отец към слугата Ти. Защото с него всичко тайно става на яве…”
Спасителят погали главата ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Дълъг беше пътят ти до височините на Божията тайнствена премъдрост, Стефане! Висок, като фиордите, които видя с очите си, и напоителен като водопадите, на които се възрадва душата ти. Но сега ти казвам, че ще видиш онова, което Отец ще заръча на Сина, а Синът ще върши заръчаното цели хиляда години. Защото наистина предстои възвръщане към Битие, както ти написа това с встъпителните си думи в тази книга.
Но преди да те въведа в Божието Светилище при Моя Свят Отец, Аз искам да Ми отговориш:
Какъв Образ придоби Синът пред Отца в Своята благодатна Мисия на земята?”
“О, Исусе! Ти придоби Образ на слуга и смири Себе Си до смърт на Кръст!”
“А какво беше и какво остава Моето обещание към всичките Ми Верни и добри люде? Защото, несъмнено, са били вдъхновени от Мене, за да придобият също образи на слуги?”
“О, Спасителю! Душата ми всякога помни Святите думи на Твоята притча, в която Господарят се обърна към Своя слуга, като му каза:
“Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си…”
(Матей 25:21)
Господ загадъчно се усмихна, а после с тих глас ми проговори, като казваше:
“Имаш ли Мъдростта да проумееш, че както Аз поставям Моите слуги над многото, понеже в малкото са Ми били Верни, така и Отец ще постави Мен над твърде голямото, понеже ще се покажа Верен в малкото? Кое е тогава многото на слугите, дадено им от Господаря, и кое твърде голямото на Сина, което ще Му даде Отец?”
Въпросите на Господ бяха прекрасна музика за духа ми и затова аз развълнуван Му отговорих, като казах:
“Ах, Исусе! Царуването през Милениума на Земята е многото, което Ти ще дадеш на Своите слуги, които са Ти били Верни в малкото, което са имали, а гигантската Вселена с всичките й обиталища е твърде голямото, което Отец ще Ти подари за вечни векове, когато Ти се покажеш Верен в малкото време от хиляда години на малката планета Земя…”
В този миг Господ се развълнува в Духа Си, а след това отново ми каза:
“Сега разбираш ли защо искам около Себе Си не само Верни, но и твърде просветени слуги? Няма ли именно с тях да износя поверения Ми товар от Отца и да извърша всичкото Му Свято поръчение за идещите хиляда години? Не се ли завръщам на земята с десетки хиляди Свои Светии, за да утвърдя Царството на Отец Ми и да направя твърде явна Славата на Небесния Ерусалим? И не сте ли и вие, Моите последни Верни последователи, част от тези Светии, с които ще царувам?”
“Точно така е, Исусе!” – отговорих аз. А Господ добави:
“Въздигни се тогава с Мене до Божието Светилище, където Отец Ми те очаква, за да ти предаде всички тайни и знамения на Своята Святосфера. Защото именно древното Му Име, запечатано на златния ключ в духа ти, ще ги направи явни, достъпни и разбираеми…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото Святият Дух ни възнесе до Небесния Ерусалим, където аз вече виждах мраморните бели стълби на Божието Светилище. Докато коленичех пред тях, Исус пристъпи и отвори вратите на Светилището, като казваше на Бога и Отца:
“Всемогъщи Мой Боже! Святи Мой Отче! По Твоята Воля Аз доведох слугата Ти Стефан, за да му говориш от висините на Святостта Си и от дълбочините на Мъдростта Си! Защото предстои Милениумът на Твоя Син с людете Елеазар и людете Итамар! А слугата Ти, който сега е коленичил пред Тебе, положи целия си живот като жертвен юнец пред Олтара Ти, за да имаш Своите просветени, утвърдени и Верни до смърт люде!
Говори на сърцето му, Всевишни! И му дай всички тайни и знамения на Своята Святосфера, с която ще обгърнеш земята при царуването на Своя Син!”
В отговор на Исусовите думи отсред Божието Светилище се протегнаха светкавичните ръце на Всемогъщия. И като ме вдигнаха от мраморните стълби – издърпаха ме навътре в Светилището, тъй щото духът ми беше погълнат от ослепителна и искряща Светлина. А там, в Светилището, Бог Отец започна да ми говори, като казваше:
“Сине човешки, слуго на Отца си и най-верен приятел на Моя Възлюбен Син! Аз сега докосвам древното Си и Свято Име в духа ти, което е ключ за всички тайни, които ще ти покажа. Тайни, които не съм явявал и споделял с други Мои слуги, защото времето за Пришествието на Сина Ми е било далечно. Но сега, когато то вече улавя деня и часа на определеното време, тези тайни трябва да станат явни, за да бъдат велико насърчение и Свята надежда на людете Ми!
Ето, Стефане! Докосвам очите ти да виждат и разумът ти да проумява що ще рече Моята Святосфера, с която могъщо ще свидетелствам в царуването на Сина Си…”
В този миг ослепителната и искряща Светлина стана като фина пелена от кристално прозрачна вода, през която аз вече виждах, че седя в дланта на Божията Левица. А пред мен се разкриваше една голяма и Свята сфера, която бързо се разширяваше и свиваше по подобие на пулсиращо сърце. А тогава отново чух могъщия Глас на Отец, който ми казваше:
“Сега, когато вече виждаш, гледай какво ще стори Десницата Ми! Защото отсред пръстите й ще възлязат мълниеносни Лъчи, за да влязат в Святосферата и да останат там, докато извършат всичката Ми Вечна Воля и Свято Предузнание!”
В следващия миг пет мълниеносни Лъча излязоха от Божията Десница, като влязоха в Святосферата. И Божият Глас изпълни с могъщи думи сърцето ми, като заяви:
“Първият Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на въздуха!
Вторият Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на водата!
Третият Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на храната!
Четвъртият Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на Белият Висон!
И последният пети Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на Дома!
С тези пет Лъча Аз ще заповядам възвръщане на човеците към Моето Битие, в Моя Образ и подобие! С тези пет Лъча Синът Ми Исус ще изцели земята и ще заздрави основите й, ще я очисти от отровите й и ще я направи да блести и благоухае като Едем! Тези пет Лъча ще влязат в сърцата на всичките Светии, с които Исус ще царува, като първо влязат в Неговото Сърце, а след това в сърцата на Верните Му! С тези пет Лъча Небесните началства и власти, сили и господства, архангели и ангели, ще установят божествената теокрация на Сион като единствена, окончателна и непоклатима за Вечни векове!
А ти, сине човешки, не давай сън на клепачите си и почивка на сърцето си, докато не запишеш и най-последните Святи думи, които Царят на Сион ще дари на Църквата Си. Защото Той в разтърсващи видения ще те заведе до всеки от Лъчите Ми – за да видиш и свидетелстваш за могъщата му сила и чудесни знамения…”
В следващия миг Божията Левица, в чиято длан оставах да седя, ме издърпа назад от Светилището и Святосферата, като ме постави отново на белите мраморни стълби, където ме очакваше Господ. А Той, като се усмихваше сърдечно, ми подаде ръка, за да ме възправи, като ме попита:
“Видя ли Лъчите, които излязоха от Божиите пръсти, за да влязат в Святосферата?”
“Да, Исусе! Видях ги! И сърцето ми е разтърсено както никога, защото Гласът на Отец още кънти в духа ми!”
“Знай тогава, че в дълбоката древност, когато създавахме Земята, тя се утвърди, закрепи и установи за Живот именно с петте Лъча от Десницата на Отец Ми. И обиталището беше твърде добро, поне до първите векове след грехопадението. Но след потопа, когато в човешкото битие потекоха водите на Тигър и Ефрат, Земята изгуби Святостта на Отца, за да дойдат последните векове и днешните печални времена, когато тя въздиша и се мъчи.
Но ето, слуго Мой! Лъчите на Милениума вече са в сърцето ти и ти ще ги дадеш като най-скъпоценни дарове на Моята Църква! За да запечаташ Делото си като добър и Верен слуга, който умножи и преумножи талантите си за Славата на Господаря, Който го прати да слугува на Божието домочадие!
А ти сега смири духа си поради твърде великите откровения и видения, които ще ти дам в следващите страници на тази последна пророческа книга! Защото именно с тях въвеждам Верните Си в Славата на Господния Милениум и в бъдните векове на Божието Обновление!
Аз, Царят на Милениума, все още говоря и не млъквам! Блажени Верните, които Ме слушат и са готови за великото възвръщане до Божието Битие! Те ще Ми бъдат свещеници и Святи стълпове на Божията Вечна Правда!”