Не мога като Вазов да възпея на Шипка онзи подвиг страховит. Но стига ми, че има епопея, тъй нужна… Като клечка от кибрит. Че има думи, силни като огън, с барутна вяра, мощна като взрив. А в битката - до пълна изнемога, духът пребъдва, да остане жив. Кръвта се лее - да поникне цвете. Дъхът …