(ПОСЛЕДНИЯТ СЪДБОНОСЕН ПРИЗИВ ОТ КОРЕНА И ПОТОМЪКА ДАВИДОВ)

Мили приятели на служение Мория!
Не зная колко Сила от Небето имам в сърцето си, за да правя духовния си товар още по-тежък. Но докато Господ Исус Христос ме докосва и изпълва със Святия Си Дух, аз ще продължа да Му се покорявам и да изявявам Волята Му в посланията, които Той ми дава. Защото трябва да оправдая Доверието в призванието и избирането ми от Него.
В последните четири послания, свързани с “Кръстопътищата на душите” Спасителят ни показа една скъпоценна посока Юг, която отговаря на дълбочината в сърцата ни. Дълбочина, в която можем да се упражняваме в Христовото Смирение, Кротост и Незлобие. Дълбочина, в която Святият Дух изобразява в нас Образа на Божия Син с всичките Му Небесни добродетели.
За свят, който шест хилядолетия лежи в лукавия, този Образ е противен и непоносим, защото не може да намери никакво съгласие и споразумение с тъмнината. Защото тъмнината в дълбоката си същност е лъжа и беззаконие, които притеглят човешките сърца на пътищата към ада и погибелта. А Божият Син е въплътената Светлина, Която изяви Съвършената Воля на Небесния Отец – със Словото Си, Делата Си и Примера Си.
В последните три десетилетия аз следвах Спасителя с всичката вяра, с всичката ревност и постоянство в сърцето си. Исках да Му бъда полезен и предан до смърт. Исках да бъда Небесен проводник, чрез който Той да стане реален и осезаем за всяка човешка душа, която Го търси, без да може да Го намери. И когато над белия тефтер започнах да пиша първата си книга, вдъхновена от Святия Дух, аз едва ли съм предполагал докъде ще ме заведе духовният път пред сърцето ми. Едва ли ми е дохождало наум, че ще вляза в жестока война с толкова страшни и невидими противници от тъмнината. Едва ли съм си въобразявал, че от тъмните селения на мрака ще изпълзят змеят, звярът и лъжепророкът, за да ми се противят с всичката измама на неправдата, с яростното надъхване на лековерни християни, останали в блатата на светското християнство. Едва ли съм си представял, че седем беззаконни червея ще имат дадена власт от дявола да владеят с армиите си от религиозни демони милиарди души и сърца. Трябваше да минат години в доброто войнстване на Вярата, за да осъзная, че наистина живея във времето на умноженото беззаконие, когато любовта на мнозинството е охладняла. Трябваше също да заживея с мисълта, че всеки ден ще бъда охулван, проклинан и пробождан на един твърде реален Кръст.
Но ето, че годините неусетно се изнизаха и днес аз вече съм три десетилетия по-близо до обещанието на Спасителя, свързано с Грабването на Църквата. Не само аз, но и всички искрени, просветени и верни Божии чеда, които превъзмогнаха и продължават да превъзмогват страшното гонение от Сатана. А междувременно светът се промени, защото разгневи Небесния Отец с непрестанното си беззаконие. И на земята започна да се подвизава Разорителят с всички възможни пълномощия за Въздаяние от Божия Гняв.
Можеше ли това да не се случи?
Разбира се, че беше възможно, но само в сферата на добрите пожелания, които рязко се различават от сетнината, за която нашият Спасител е пророкувал. Защото Той не ни каза, че хората в последните дни ще живеят в любов, братство и приятелство, но че “ще се повдигне народ против народ, и царство против царство, и на разни места ще има глад и трусове…” (Вж. Матея 24:7)
Както и да го претегляте, осмисляте и анализирате, приятели мои, светът вече е пред самото явление на Антихриста, а Божият Верен остатък – пред Мига да се въздигне при Твореца и Създателя си. И понеже Ревността на Господ за всички нас е като пламнал пожар, то не мога да не запиша разговора, който имах с Него, за да бъда подготвен за това съдбоносно послание. Ето думите, с които Исус отново призова сърцето ми:
“Слуго Мой! Зная, че съпротивата на Сатана заради последните видения, които ти дадох, беше твърде угнетителна за душата ти. Зная също, че ти беше и оставаш твърд камък, който не се поклати и пропука от духовния натиск на нечестивия. Причината отново да съм при теб, е тази, че Отец Ми изрично заповяда от Святия Си Престол да те въздигна при Него, за да бъде дадено на духа ти най-съдбоносното и радикално послание, свързано с Моя Юг. Послание, свързано с Дървото и Реката на Живота. И най-вече – с Корена и Потомъка Давидов, Който днес трябва да бъде Прицелът на всичката ви Вяра.
А сега нека да те въздигна до Божието Светилище, където Отец Ми лично ще говори на сърцето ти…”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, а духът ми се въздигна с Него в Святия Дух…
Верни приятели на служение Мория! Когато Бог Отец решава да даде достъп на Свой слуга до Святия Си Престол, то бъдете сигурни, че ще получите твърде важно и съдбоносно послание чрез Неговия пратеник. Многократно през годините и най-вече в Кръга на Солта аз бях въздиган в Божието Светилище, за да говори Благодатният Отец на духа ми. И така на Църквата бяха дадени прекрасни и дълбоки видения в много пророчески книги. Затова вълнението ми от думите на Исус нарасна твърде много и аз с трепет очаквах въвеждането ми пред Бога и Отца. А това наистина се случи, защото пред сърцето ми отново заблестя Небесният Ерусалим с цялата си сияйна красота. И двамата с Господ, като тръгнахме по златната му улица, приближихме се до Божието Светилище. Там аз коленичих пред мраморните стълби, а Исус пристъпи напред, като отвори вратите на Светилището, казвайки на Бог Отец:
“Всемогъщи и Святи Мой Отче! По Твоята изрична Воля Аз доведох слугата Ти Стефан пред Твоето Светилище! Благоволи, Небесни Мой Боже, да говориш на сърцето му, защото той е коленичил пред Тебе и очаква Гласа Ти!”
След думите на Господ към духа ми се протегнаха огнените ръце на Всемогъщия. И с Глас, наподобяващ шума на прелели води, Отец проговори на сърцето ми, като казваше:
“Сине човешки, когото натоварих със Спасението на людете Ми! Двадесет и седем години ти носиш Дъха и Словото на Всевишния като тежък товар от Святи видения и Небесни послания. Без да се умориш беше и остана благодатен извор и щедра пещ! Който и да поиска – напои се от труда ти и нахрани от ръцете ти! Никого не впримчи в условия и никога не потърси своето си! Синът Ми в сърцето ти беше Слънцето, Което дарява Светлината Си и на злите, и на добрите! И Святият Ми Дух беше Дъждът в сърцето ти, Който напоява и праведните, и неправедните!
Но ето, слуго Господен, идва времето да събереш жетвата от всичкото си сеене, и да намериш сетнината на всичкото си иждивяване в Божието Дело! Аз те извиках при Мен, за да ти дам едно Свято и чисто видение за най-благодатната почва, на която се уповава Небесният Земеделец. Защото тази почва е Черноземът на Гион. Тя се напоява от Реката на Живота и в нея пуска Корена Си Дървото на Живота. Само в тази почва могат да покълнат и произрастат дърветата на Моята Вечна Правда! И Аз искам всички Божии чеда да я намерят и придобият! Защото времето до свършека на стария свят е твърде кратко, а само малцина са вкоренили вярата си в Моя Чернозем.
Затова стани и последвай Сина Ми, слуго Господен! Защото Той ще ти яви и покаже всичко, което трябва да запишеш и предадеш на Божиите люде на земята!”
След последните думи на Отец от ръцете Му излезе Огън, който се разгоря в духа ми, а Господ с развълнуван поглед ми подаде ръка, за да ме възправи, като казваше:
“Ела с Мене, Стефане! Защото ще те заведа до Дървото на Живота. И нека точно в този момент, когато Верните прочитат думите Ми, в сърцата им да бъде жив призивът, с който казвам в Откровението:
“Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:13-14)
След тези думи на Исус, ние се отдалечихме от Божието Светилище, като вървяхме към Реката и Дървото на Живота. А когато се намерихме там, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Искам да погледнеш към почвата, в която Дървото на Живота е пуснало Корена Си. Как изглежда тя?”
Погледнах във видението, когато забелязах, че почвата беше от твърде благодатен чернозем, който имаше своя вътрешна Светлина и благоухание. Това ме накара да кажа на Господ:
“Ах, Спасителю мой! Сега очите ми съзират най-плодородната почва, която е възможно да съществува в Божието Творение. Защото тя се напоява от Реката на Живота, и в нея е пуснало Корена Си Дървото на Живота!”
“Наведи се тогава и докосни с ръка тази плодородна почва. И не просто я докосвай, но се опитай да провреш пръстите си надолу в Небесната пръст!”
Послушал Исус, аз се наведох до ствола на Дървото на Живота, като натиснах с ръка почвата, разперил встрани пръстите си. И тогава десницата ми започна да потъва в благодатния чернозем, сякаш че не натисках пръст, а памук. Това ме накара с изненада да кажа на Исус:
“О, Господи! Това е чудо! Никога не съм виждал толкова мека, нежна и гостоприемна почва! Та ръката ми потъва в нея без почти никакъв натиск!”
“И не би могло да бъде другояче, Стефане! Защото това е Черноземът на Гион! Той е същината на Божията Благодат, сиреч, нейната Съвършена изява! А сега помисли върху въпроса, който ще ти задам:
Какво представлява този Чернозем? Как си го обясняваш? Защото Аз истинно ще ти потвърдя, че всички Божии чеда имат достъп до него…”
Погледнах към Небесната пръст, а Огънят на Отца се разгоря с точния отговор твърде силно в гърдите ми. Затова казах на Господ:
“Исусе! Този чернозем е Божието Слово! В него са всички думи, родени от Дъха на Всемогъщия, които можем да намерим в библиите си. Тази чудна пръст е Небесно въплъщение на цялото Свещено Писание!”
“Съвсем правилно Ми отговори, слуго Мой! Но Аз нека да ти задам още по-дълбок въпрос, за който ще ти е нужна Мъдростта на Отца Ми! А ето и самият въпрос:
Ако този Чернозем е Божието Слово, то какво е Семето, от Което е пораснало Дървото на Живота?”
И от втория въпрос на Исус Огънят на Отца отново раздвижи пламъка си в гърдите ми. А тогава пред очите ми се появи Святото Евангелие от Йоан, което блестеше в първия си стих. Затова с голямо благоговение казах на Исус:
“Ах, премъдри мой Учителю! Твоят слуга и Апостол Йоан показа на всички ни както Черноземът, така и Семето, от Което се ражда Дървото на Живота. Защото той ни написа:
“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог…” (Йоан 1:1)
Ако този Чернозем е Словото в началото, то Семето му е Словото-Бог, Което Си Ти, Господи! А връзката между Божието Слово и Словото-Бог е активното действие на Животворящия Свят Дух, сиреч, на Реката на Живота!”
Исус се развълнува в Духа Си, а след това ме прегърна, като ми казваше:
“Виждаш ли колко могъщ в просветяване е Огънят на Отец Ми в сърцето ти? Виждаш ли как той докосва Божиите дълбочини, като те прави съпричастен на Светлината на Отца? И ако Аз съм Словото-Бог в сърцата на Моите Звани, Избрани и Верни, то няма ли тогава Моето Семе да възрасти до Дърво на Живот във всяко повярвало сърце? Няма ли малкото синапено зрънце да стане високо дърво, на което свиват крилата си Небесните ангели?
Но ти сега си спомни писаното, което гласи:
“Каквото съществува е станало вече; и каквото ще стане е станало вече; и Бог издирва наново онова, което е било оттласнато…” (Еклисиаст 3:15)
Какво оттласна Отец Ми от това превъзходно място, на което сега се намираш с духа си, за да го издири отпосле?”
“О, Исусе! Отец оттласна Адам и Ева при грехопадението, за да ги издири отпосле чрез Тебе!”
“А само Адам и Ева ли оттласна Отец Ми, слуго Мой? Не оттласна ли и тази благодатна пръст, за да започне да Си я издирва, откакто Аз прогласих Спасението чрез Вяра? Не даде ли цялата Си благодатна пръст, та да бъде прогласена чрез пророците, евангелистите и апостолите?”
Думите на Господ отвориха ослепителни врати в духа ми. И аз, като паднах на колене пред Него, едвам успях да Му кажа:
“Ах, благодатни мой Спасителю! Та нали когато проговори на духа ми Отец нарече Небесната пръст “Черноземът на Гион”? А Гион се появява чак тогава, когато Реката на Живота се раздели, като стана на четири главни реки. Първите две са Фисон и Гион, а вторите две – Тигър и Ефрат. И ако първите две Бог Отец потвърди с Духа Си, то вторите две останаха за влиянието на падналия дявол с всичките му ангели. А за всичко това Ти просвети слугата Си в книгата за “Реките на Времето”…”
“Съвършено вярно Ми отговори, Стефане! Но за още по-чудесна увереност, че Отец Ми издирва наново оттласнатия Гион, то спомни си къде обикаля тази Река на Благодатния Свят Дух?”
“Господи! Тя обикаля земята Хус, според както е писано:
“Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя…” (Битие 2:13)
“А как се превежда Хус в духа на името си, слуго Мой?”
“Исусе! Хус ще рече “черен”…”
“Проумя ли сега, че ако Гион обикаля земята Хус, то Святият Дух напоява Чернозема на Бог Отец? И не затова ли Отец Ми е Земеделецът, Който иска да роди в Чернозема Си дърветата на Своята Вечна Правда?”
Докато Господ изговаряше последното Си изречение аз усетих как Огънят на Отец ме беше вдигнал високо в ослепителния Север на Исусовата Светлина. И тогава с прекомерно вълнение казах на слънчевия си Спасител:
“Исусе мой! Ти Си Слънцето на Правдата, Което отново могъщо просвети слугата Си, за да прогледне в Твоята Свята и тайнствена премъдрост! Земята Хус наистина е Черноземът на Бог Отец, а потокът Гион – Благодатният Свят Дух! Благословен да Си, че употреби годините на живота ми, за да се посяваш като Семе в сърцата на всички, които се изпълниха със Свещеното Ти Писание. Защото от тях ще произрастат дървета на Божията Вечна Правда…”
В отговор на думите ми Господ погали главата ми, като ме възправи. А след това с твърде сериозен Глас отново започна да ми говори, като казваше:
“Искам да Ме последваш, слуго Мой! Защото сега ще напуснем Небесния Ерусалим и ще слезем в света на лукавия, за да видиш в какво състояние се намира Черноземът на Гион. И като знаеш, че си слугата, когото Небето мощно употреби, за да бъде засят този Чернозем, бъди с Мен на Хълма Мория, който е Божият Свят Пророчески Дух на последното време…”
След тези Свои думи Господ ме хвана с Десницата Си, като ме изведе от Небесния Град, а двамата с него се спуснахме към Хълма Мория. Така аз видях, че той беше покрит със същия Чернозем, който видях при Реката и Дървото на Живота. А в него бяха произрастили десетки дръвчета на Божията Вечна Правда. Видял, че гледам с възхищение към дръвчетата, Исус се усмихна като ми каза:
“Тези са, които Аз ти прибавих, за да бъдат всякога благодатни съучастници в Делото ти. И докато дойде Мигът на Грабването, те всякога ще ти дават плода си и ще те обичат в сърцата си. Те обикнаха Чернозема на Гион и Семето, Което Аз им давах чрез теб! Затова ти изпълни отново Моите думи, както при Реката и Дървото на Живота, като докоснеш с ръка Небесната пръст…”
С вълнение докоснах пръстта на Хълма, който беляза целия ми живот. И тогава усетих, че ръката ми отново потъва меко и леко. А Спасителят продължи с думите Си към мен:
“Всеки, който влизаше в блога ти, за да чете или слуша пророческите книги, които написа, се чувстваше така, както твоята ръка в благодатната пръст на Хълма Мория. Нищо не го спираше да влезе надълбоко или на плитко, във Водата или в Солта, в Хляба или Маслото. И това е така, защото Отец Ми направи меко сърцето ти за Своите чеда, според както се обеща в древността чрез пророка Си Езекиил:
“Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце…” (Езекиил 36:26)
Но Аз сега ще ти кажа да слезеш с Мен в долината под Хълма Мория, където останаха хиляди, които бяха докоснати от Божия Пророчески Дух, но си останаха само с докосването и нищо повече. Те имат самочувствие на просветени и знаещи. Те до един се считат за Звани, Избрани и Верни. И ти гледай на тях не само като на християните в България, но абсолютно всички, до които достигнаха лъчите на Хълма Мория…”
Ето че Исус започна да слиза в долината, а аз Го последвах. И тогава забелязах, че с напускането на Хълма цветът на почвата рязко се промени. Тя вече не беше онзи благодатен Чернозем, но по-скоро ставаше на едни места сива, а на други кафява. А растенията, които я покриваха, не бяха като плодородните дръвчета на Хълма, но имаха вид на типични тръни, репеи и бодили. Така в един момент Господ се спря. И като посочи земята под нозете Си ми заповяда, казвайки:
“Наведи се и се опитай да прокараш ръката си в почвата на тази долина, станала хранилка за всичките тръни и плевели, които виждаш…”
Без да се бавя, аз изпълних Господната заповед и се наведох, като натиснах почвата, за да провра ръката си в нея. Но тя никак не поддаде на натиска ми. Тъкмо обратното – отпорът й беше като на каменна плоча.
“Не мога да провра ръката си в почвата, Исусе! Много е корава и ми оказва всичкия си отпор!”
Спасителят гневно смръщи Лицето Си и бръкна в пазвата Си, като извади Собствения Си бляскав Меч. А след това отново ми заповяда, казвайки:
“Опитай с Меча Ми тогава! Може пък да успееш да я разореш и направиш мека и благодатна като Чернозема на Гион!”
Взел Господния Меч, аз го насочих към негостоприемната почва, като се опитах да го забия. Но резултатът беше същият. Почвата не поддаваше дори на острието на Духа. А тогава Исус ми каза:
“Ако досега във видение не беше знаел що е коравосърдечие – ето го, слуго Мой! Под пластовете на тази втвърдена Адамова глина са се скрили сърца, които всякога ще останат ялови за Царството. От всичките им усилия да родят нещо – само тръни и бодили ще бъдат свидетелствата им. Те не търпят изобличение, нито приемат поука и поправление. И затова са отчайващо далеч от Спасението, защото не са в земята Хус, но в земята Сенаар. Ако да би ги смутил с думите си – жив ще те одерат с бодлите си, и най-нечестив ще те нарекат с хулите си.
Аз, Верният и Истинният очевидец на беззаконията им, ти казвам, че те съвсем скоро ще бъдат заляти от водите на нечестивия Ефрат, защото намразиха Корена и Потомъка Давидов. И въпреки че не пропуснаха да прочетат всичко от Хълма Мория, което ти им даде даром, пак върху тях се стовариха думите от Апостолското послание, които гласят:
“Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори… ” (Евреи 6:4-8)
Как мислиш, Стефане? Не беше ли твърде горчива съдбата ти с тези тръни и бодли? Не беше ли твърде непоносимо да знаеш, че в една седеммилионна България Верни ти станаха стотина, а в един седеммилиарден свят, вън от границите на родината ти, Верни ти станаха само двама-трима?”
Опитах се да открия скръб в себе си от думите на Спасителя. Но такава нямаше. Потърсих сълзи в сърцето си, за да изплача страданието си, но Огънят на Отец ги беше пресушил. И затова, като погледнах към сияйното лице на моя Господ, казах Му:
“Господи мой! В началото на Пътя Ти ми се обеща в Евангелието, че ако напоя само един от Твоите малки в име на ученик с една чаша студена вода, то никак няма да изгубя наградата си. Аз не съжалявам затова, че не ядох плода на тези коравосърдечни хора, но повече съжалявам за това, че те бяха само на крачка от Пътя към Живота, а не откриха Чернозема на Гион, за да станат благодарни и плодоносни. И в едно такова тежко време, в един такъв тежък миг на изпитание искам Святият Ти Дух да ме утеши с думите на Твоя древен пророк, който написа:
“Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си…” (Авакум 3:17-18)
Тази е всичката ми изповед относно страданието ми, Господи!”
Чул думите ми, Исус се просълзи. А след това с твърд и непреклонен Глас ми проговори, като казваше:
“Нека тогава Църквата Ми да чуе най-съдбоносните думи на Корена и Потомъка Давидов, Който възрастява за Слава Божия само в Чернозема на Гион!
Ефрат скоро ще залее долината под Хълма Господен, защото такова е въздаянието от Небесния Земеделец, Който люто се разгневи на всичките тръни, бодли и плевели, които се поругаха със слугите Му по цялата земя.
Ако някой не иска да има съдбата на плевел, трън или бодил, то такъв нека раздере сърцето си с Меча Ми, за да намери място за промяна в ума си. Защото никой Сеяч не сее семената си в почва, която не е била изорана. А да изорете почвите си ще рече тайното вътре у вас да стане явно отвън, тъй както разораните буци откриват онова, което е било скрито допреди плугът да го е обърнал с острието си.
Изповядайте Ми опустошенията си, които ви направиха ялови, за да намеря място вътре у вас за Семето Си и да ви направя плодородни. Защото всяко дърво или растение, което не дава добър плод, отсича се, и в огъня се хвърля.
Отец Ми скоро ще заповяда възвръщането на последния Чернозем на Гион всред Красотата на Сион. И плодородните дървета, които се намерят в него, ще бъдат блажени да пребъдват до Дървото на Живота всред Реката на Живота!
Колкото до тия, които биха отхвърлили със сърдечно презрение и това най-съдбоносно послание от Корена и Потомъка Давидов, то сетнината им ще бъде всред водите на Ефрат!
Аз, Коренът и Потомъкът Давидов, Превъзвишеният от Отца, дадох това Свято видение на слугата Си!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”