Мили приятели на служение Мория! Пред Святия и Всемогъщ Бог на живота ми, а и пред собствената си вяра и съвест, дължа написването на това послание, за да предупредя с него всички противници на пророческото благовестие. Защото нямам правото да им спестя Истината за хлъзгавия лед, върху който стъпват и духовното крушение, към което категорично са се запътили. Когато изявявам посланията на Господ Исус Христос, аз не мога да избирам техния прицел, нито да ограничавам Господната Воля до темите, които биха се понравили на човеците, та това да ми носи някакви привременни ползи, като харесване, одобрение или възхищение от страна на читателите. Защото съм бил и оставам слуга, който върши само онова, което му заповядва Господарят. А видението, което сега ще изявя пред вас, е прескръбно и твърде тежко за сърцето ми. С него Спасителят даде отговор на много мои въпроси, измъчвали ме през всичките години на слугуването ми към Него. Отговор, с който разбрах, че има време и съдба за всяко непокорство, за всеки компромис със Завета Господен, за всяко поругаване с приносителите и настойниците на Божията Благодат.
В една от нощите, когато пребъдвах в размисъл и молитва към Бога, получих видение от Небето, каквото никога не бях получавал. Пред сърцето ми се появи блогът, в който публикувам книгите и посланията, дадени ми от Небето. А в следващия миг той се преобрази като врата, която се отвори, а някъде зад нея блестяха ослепителните лъчи на Хълма Мория. И ето че на вратата застана моят Господ, Който протегна ръка към мен, като ми казваше:
„Ела, Стефане! Искам да Ме последваш през тази врата до Хълма Мория, където Аз вече съм изградил Храма Си. Защото трябва ясно да видиш причината за най-голямата болка и скръб в сърцето си!“
„Но защо трябва да виждам тази причина, Исусе? Няма ли тя още повече да ме наскърби и съкруши?“
„Тъкмо обратното, слуго Мой! Ти ще възвърнеш Моя Мир в душата си, а болката и скръбта ти ще наложа на онези, които ще бъдат изобличени до пронизване и смъмрени до вретище и пепел. Защото ги чаках по-дълго, отколкото те заслужаваха, и търпях повече, отколкото им трябваше…“
„А защо се явяваш пред тази врата на блога ми, Господи? Не беше ли достатъчно само да ми проговориш и аз да се отзова на Гласа Ти?“
„Явявам се така пред теб в това видение, защото мнозина влизаха през вратата на блога ти, за да дойдат при Мене, но само в малцина от тях благоволих, а останалите натрупаха голямо осъждение и Свещен Гняв! И именно затова ти трябва да видиш както влизането на тези разгневили Ме човеци, така и излизането им през тази врата…“
След тези Свои думи Спасителят ми протегна Десницата Си и издърпа духа ми след вратата във видението…
Мили приятели! Никога не бях преживявал видение, в което да видя служението си за Исус като врата, но ето че сега не просто го видях, но преминах оттатък, в духовния свят на Светлината и чудната Божия Благодат. Така видях, че след вратата се озовах на Хълма Мория, където блестеше Господният Храм в съвършена красота и великолепие. А Господ, застанал с мен пред Портите на Храма, отново започна да ми говори, като ме запита:
„Замислял ли си се сериозно върху думите Ми, че никой не налива ново вино в стари мехове, защото така те се съдират и виното изтича? Най-малкото – какво са старите мехове, според теб?“
„О, Исусе! Старите мехове са човеци със сърца, които не са били преобразени от Божията Благодат. Те не са познали каква е Божията Воля, нито са се приближавали към Отца с онова, което е добро, благоугодно и съвършено пред Него!“
Спасителят поклати главата Си в съгласие с думите ми, а след това отново ме попита:
„Ако човеците, които са стари мехове, имат проблем с приближаването към Отца, то имат ли такъв проблем с влизането в блога ти, където си дал публичен достъп на почти цялата съкровищница на Хълма Мория?“
„Не, Спасителю мой! Те нямат никакъв проблем да посещават блога ми, защото Ти ми заповяда да не лишавам никого от достъп, но да протягам ръцете си към всички!“
„А знаеш ли ти какво виждат очите Ми, когато се случи именно това – човеци със стари мехове да искат да ги напълнят с новото Вино на Учението Ми?“
„Не, Господи мой! И няма как да знам, защото не съм сърцеведец, та да гледам скришното в човеците. Но съм сигурен, че от онова, което Си видял, е пламнал Гневът Ти!“
„Ами обърни се тогава към вратата, през която дойде с Мене на Хълма Мория, и наблюдавай как ще влязат човеците със старите мехове!“ – ми каза Исус, тъй щото аз се обърнах и започнах да наблюдавам. А тогава видях как една цяла глутница от псета премина през вратата, като се приближи до Портите на Господния Храм. И без да обръща внимание нито на Господ, нито на мен, влезе с оглушителен лай в Храма, тъй щото притури на сърцето ми потрес и угнетение. А аз, събрал с усилие всичкия дъх на устните си, едвам успях да попитам Господ:
„Какво ми даваш да видя, Спасителю? От тези ли псета се угнети прекомерно душата ми и прокърви сърцето ми?“
„Тези са псетата, Стефане!“ – ми каза Господ с премерен Гняв в Гласа Си. А след това продължи:
„Те притуряха скръб в оковите ти, оставяха гладна и жадна душата ти и неблагодарено делото ти при всичките си напразни влизания през вратата. Сатана ги беше излъгал да гледат на Божията съкровищница като на купчина от користи, а на теб – като на безумен автор, който не си знае интереса. И ако да би помислил, че прочитайки някоя книга или послание те ще се превърнат в заплаха за дявола, то значи въобще да не си проумял защо са били тласнати да огорчават и пренаскърбяват сърцето ти. Затова нека сега двамата с теб влезем в Храма. Защото онези псета от глутницата вече вършеят сред съкровищата Ми с неизменния девиз в сърцата си:
Да тичат на корист и да бързат на грабеж!“
Само след миг аз вече пристъпвах след Господ, като влизах в Храма Му. А там, вътре, видях покъртителното и немислимото. Защо всяко псе беше захапало пророческа книга, уподобена на Небесен дар. И като се опитваха да дъвчат и погълнат – било Хляб, или да пият – било Вода или Вино, те скоро го превръщаха на бълвоч от устата си, понеже повръщаха Хляба и изплюваха Водата и Виното. А навсякъде из Храма аз виждах пророческите книги – като Хлябове – нахапани, но не изядени, или като чаши с Вино – пити, но неизпити… Притиснал с ръка гърдите си поради острата болка в сърцето си, аз през плач извиках към Исус:
„Защо им позволяваш това да се случи, Господи? Не се ли осквернява така Храмът Ти?“
В отговор Господ ми отговори с твърд Глас, в който отново Гневът Му не взимаше превес:
„Храмът Ми е Свят Дух, слуго Мой! И той не може да бъде осквернен! Оскверняват се само псетата, които вършат нечестието си в блога ти. Защото към вратата на блога ти в Интернет не ги е движила Любовта към Бога и ближните, но авантаджийството и користолюбието. А Аз допускам това, за да допълнят и те мярката на бащите си! Но както вече ти казах – има причина дяволът да ги праща на осквернителната им мисия. Затова виж какво ще се случи, когато псетата нападнат Святото и Пресвятото Място в Храма, за да завлекат в челюстите си съкровищата от Маслото и Солта Господна!“
Отново гледах със свито сърце, когато глутницата псета влезе с лаене в Святото и Пресвятото място. И като захапаха буци с Масло и тежки солени камъни – опитваха се да ги погълнат. И понеже не можеха, завтекоха се да излязат от Храма, като отново не забелязаха нито Господ, нито мен. А когато вече щяха да излязат през вратата, за да се върнат в света, от който бяха дошли, Спасителят вдигна гневен Десницата Си и направи псетата във видението да замръзнат като на стоп-кадър. А след това, като ми даде знак да Го последвам, приближи се до тях, като ми казваше:
„Наведи се и виж сърцата на тези псета! А след това Ми кажи могат ли да погълнат каквото и да било Божие благо, а то да ги ползва?“
Послушал Исус, аз се наведох и погледнах сърцата на псетата. А тогава видях, че те бяха пробити и в тях псетата не можеха да задържат нищо. Това ме ужаси, тъй щото казах на Господ:
„Ах, благодатни мой Спасителю! Сега разбирам защо Сатана изпраща тези псета да притурят тъга в оковите ми, без да се притеснява, че биха се просветили и осветили в Словото на Божия Пророчески Дух. Та те са с пробити сърца и нищо от онова, което биха чели, изтегляли и завличали от Храма Ти, няма никак да ги ползва…“
„Не просто, че няма да ги ползва Словото, слуго Мой, но ще ги осъди за грях против Кръвта на Благодатния! Защото чрез Кръвта Си Аз не само опрощавам и спасявам, но и храня всичките части на Тялото Си, което е Моята Църква! И тези нахранени и благословени от Кръвта Ми части всякога остават благодарни и изобилни към слугите и приносителите Ми, чрез които съм ги хранил! Тези благодарни и изобилни Божии чеда са здрави мехове с ново Вино, които се покоряват на Святата Ми заповед:
Даром сте приели – даром давайте!
А едно псе никога не дава, след като му е било дадено! То се връща на бълвоча си и със собствените си дела докарва проклятие след проклятие върху сърцето си. Да остава всякога анонимно, неблагодарно, ялово, безплодно, гнусно и чуждо на Живота на Бога – това е безумието на съществуването му! То никога няма да оцени Жертва на Кръста или саможертва в Пролома, защото е покварено и нечисто в духа на своя ум. Единствената му цел са користите, далаверите, келепира и измамното усещане, че е успяло да изиграе и ограби източниците на благата си.
Но точно тук – при вратата към Моето Свято Присъствие – тези проклети псета са излъгали сами себе си. Защото нищо от Моето, което са захапали, няма да ги ползва, но ще се върне в Святия Източник…“
След последните думи на Господ аз видях, че дълго потискания Му Гняв вече беше пламнал. И Той, като извади съдийски жезъл от Мантията Си, жигоса с него сърцата на псетата, за да имат белег за вечен грях против Кръвта Му. А след това, посочил с Жезъла Си към Храма, Исус направи всичките Небесни блага да се изскубнат от захапките на псетата и да се върнат като ослепителни лъчи в Храма Му. Така, в самия край на видението, Той отново ми каза:
„Виж тези най-извратени и проклети твари, приятелю на Сърцето Ми! Празни, анонимни и неблагодарни влязоха през вратата на блога ти, и празни, анонимни и неблагодарни ще си отидат, ако и да се заблуждават, че са ограбили Съкровищницата Ми! Защото Аз не благоволя в тях и с Гняв презирам както влизането им, така и излизането им! Тежка присъда ще ги достигне, и делата им ще останат мерзост пред очите Ми! Те са псетата, записани като първи в страшния кръг на външната тъмнина, за който ви предупредих:
„А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже…“ (Откровение 22:15)
Те са по дух онази безплодна смоковница, която Аз проклех да изсъхне от корен, защото нямат вяра в Бога, но упование в дявола!
А на теб, слуго Мой, казвам да възвърнеш всичкия Ми Мир в сърцето си, защото Моите благодарни люде няма да те оставят нито жаден, нито гладен, нито гол, нито бос, нито в оскъдица да е животът ти! Защото сега изцелявам душата ти от всичката болка и скръб, дошла от тези и хиляди други псета!“
След тези последни думи видението от Господ се прекрати. А аз, докоснат и омиротворен, като се замислих за правдивия Господен Гняв, за първи път проумях колко съдба и колко присъда е скрита в стиховете на Христовия Апостол:
„Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот…“ (Галатяни 6:7-8)
Амин и Амин!