1. “КАК СИ ПАДНАЛ ОТ НЕБЕТО, ТИ, ДЕННИЦЕ, СИНЕ НА ЗОРАТА…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Тъмната и зловеща същност на дявола е била на прицел в много от пророческите книги, които написах, но най-вече в посланията от Кръга на Солта. Пронизан, развенчан и съкрушен от Божията Истина, Сатана днес вече не може да преглътне пораженията, които получи от Меча на Божия Пророчески Дух. Единственото, което му остана на този най-тъмен и най-зъл дух, е да задоволява бездънната си нужда от отмъщения, като изпраща против живота ми яростни зверове, които да пренаскърбяват душата ми и да разпалват многократно огъня на злостраданието в тялото ми. Но дори и тогава дяволът може да ми се поругава само дотолкова, доколкото му е допуснато от Бога и нито йота повече. И ако Господ ме е укрепил с думите Си, че и космите на главата ми са преброени, то колко по-стриктен би бил Неговият контрол, когато допуска привременната ми скръб, за да ме направи съучастник на страданията Си, а след тях и на Славата Си.
Знаеш ли, братко мой, за какво зло може да става дума, когато трябва да разграничиш демонично отмъщение от болестно състояние в плътта си? Понеже в единият случай болката е натрапена отвън, а в другият е остър сигнал отвътре. Но по степента на въздействие върху тялото и двете болки се припокриват като усещане, тъй щото се опитват да диктуват състояния на страх, безпокойство, и дори невъобразим ужас. Аз трябваше да свикна през последните седем години от Кръга на Солта именно с такова зло от дявола. И като се уповавам на Божията Вярност и съвършена защита, да превъзмогвам демоничните утеснения, докато те сами престанат да ми въздействат. Но в тази последна 2011 година дяволското зло все по-трудно си отива, тъй щото разбирам, че пия най-голямата скръб в личната ми Гетсимания. Но пак вярвам, че Бог няма да ми даде по-голямо изпитание, отколкото е духовната ми сила. И някъде в бъдещите седмици, месеци и години Той ще нареди за мен утеха и покой.
А сега нека да продължа със заглавието на тази първа глава от книгата за “Проклятието Денница”. Както сам прочиташ по-горе – това е цитат от “Книгата на пророк Исайя”, в който Всемогъщият Бог се обръща към Своя противник с въпрос, на който малцина просветени биха дали отговор. Защото в едно изначално време дяволът беше засеняващ херувим, син на огъня и зората, могъщ Небесен служител, който утвърждаваше с хваление Славата и Величието на Небесния Отец. Пълен с мъдрост и съвършен по хубост – той беше Луцифер, който в българския превод на Библията е наречен “Денница”, тоест, най-ярката звезда на небесния свод, която във физическата реалност на Слънчевата система отговаря на планетата Венера. Характерното за тази планета е фактът, че тя блести най-ярко не само при изгрев, но и при залез, тъй щото ако за изгрева е наречена “Денница”, за да възвестява настъпващия ден, за залеза е наречена “Вечерница”, за да отговаря на настъпващата нощ. И за бъда тук напълно изчерпателен, ще кажа, че името “Денница” има и друг близък вариант, който се нарича “Зорница”, тъй щото за земния наблюдател най-ярката звезда преди изгрева на слънцето е както “Денница”, така и “Зорница”.
Дотук свършват категоричните прилики в земното разбиране, за да започнат съществените разлики в Небесното. Защото онзи Луцифер, “синът на Огъня и Светлината” остана след бунта и падението си както без Огън, така и без Светлина. И вече не просто, че не му подобаваше да се нарича “Денница”, но трябваше да приеме същинското си име от Бога, което е “дявол и сатана”, и най-точното си земно олицетворение, което е “змия”. Колкото до любимата Венера, с която падналият херувим олицетворяваше сам себе си, то тя ще е сетнина – на него, на родовете му, и на всичките му поколения. В този ред на мисли ще е добре всеки от читателите на тези редове да е запознат със съдържанието на друга моя пророческа книга отпреди четири години, която носи заглавието “Вечното проклятие на огненото езеро”, понеже виденията тук ще са духовна надстройка над виденията там. А сега нека вече да продължа с думите, които Господ проговори на сърцето ми, за да ме въведе в Духа и откровенията на тази книга. Ето какво ми каза Исус:
“Слуго Мой! Виждам голямото злострадание, което те постигна заради Святата книга за благословението Аминадав, която написа и даде на Моите Звани, Избрани и Верни. Но Аз сега ти казвам, че непременно смъмрям гонителите ти и простирам двуострия Меч на устните Си против този, който желае смъртта ти. И на лукавия, който не може да понесе блясъка на Славата Ми, сега казвам:
Отдръпни гнусните си нокти от тялото на слугата Ми, да не би да ги отсека и изпепеля преди времето им! Против кого си отворил ужасните си челюсти, враже Господен? Или кой отново измами сърцето ти, че можеш да умъртвиш жертвен юнец на Моя Всемогъщ Отец? Скоро ли забрави как Скъпоценният Камък от Сион пръсна отровната ти жлъч в собственото ти подземие и те направи смазано нищожество пред очите на всички, които те гледат? Ти ли си, който ще посягаш на живота на приносителя Ми, или ще кроиш планове, за да опропастиш делото му? Няма ли вече мъдрост в съветниците ти, или разум в приближените ти, та да те предупредят, че е опасно за тебе да Ме подбуждаш към ревнивост?
Ето, Мечът от устните Ми е прострян против тебе и бесовете ти! И кой е оня, който ще те избави от Гнева Ми!”
След тези Свои думи Исус докосна с ръката Си гърба ми, отнемайки ми болката, и със съкровен Глас продължи да ми говори, казвайки:
“Стефане! Книгата с видения, която сега ти се дава от Небето, е съкрушителен триумф на Святата Троица над проклятието Денница. Тук Моите чеда ще разберат тайни, замълчани от хилядолетия. Защото е време Зорницата на Божия Пророчески Дух да възсияе в сърцата на всички просветени, които твоят Господ хранеше със Скритата Си Манна. А ти сега се върни към видението от книгата за благословението Аминадав, и Ми кажи:
Каква беше сетнината за клонките Елеазар и Итамар?”
“О, скъпоценни мой Господи!” – отговорих аз:
“Тези две поколения на Божия Пророчески Дух участваха в мълнията на Грабването, която Ти улови в Десницата Си, за да ми ги покажеш във видението Си. Понеже Елеазар и Итамар са прекрасните плодове, родени от Скритата Манна на Аарон и утробата на Елисавета, за да бъдат грабнати на Небето в Духа и Силата на Илия. А пък там, при Твоето Родословно Дърво аз видях как мълнията се стрелна до Светлата Утринна Звезда, Която Си Ти!”
“Ето, че стигна до прицела, който исках, слуго Мой! Защото наистина Зорницата е сетнината на Елеазар и Итамар. И за тези две поколения в пълна степен важат думите на Апостола Ми Петър:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…” (2 Петрово 1:19) 
Но какво значи Аз да изгрея като Зорница в сърцата ви? Как ти ще Ми отговориш на този въпрос?”
“О, Спасителю мой! Зорницата е предвестник на идващия Ден! Ето защо, ако Ти изгряваш като Зорница в сърцата ни, то значи, че Твоят Милениум вече е твърде близо. Защото именно той е Денят, заради който изгрява Светлата Утринна Звезда!”
“А какво ще се случи при този идещ Милениум, сиреч, при Деня, за който свидетелствам Аз? Няма ли твоят Господ да погуби враговете Си чрез двуострия Меч на устните Си?”
“Да, Исусе! И това ще се случи на отвореното поле, в битката при Армагедон, когато Ти със Своите Светии ще поразиш поклонниците на човека-Антихрист и всичките му демонични пълчища…”
“Виж тогава отново Името Ми “Зорница”, с което Аз Сам се нарекох в края на Откровението, където казах:
“Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда…” (Откровение 22:16) 
Прочети и обещанието Ми, с което лично се обещах на всеки от победителите Си:
“И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, – (и той “Ще ги управлява с желязна тояга; те ще се строшат като грънчарски съдове”, -) както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам зорницата…” (Откровение 2:26-28)
А сега помисли за онзи паднал херувим, който беше наречен “Денница”? Подобава ли му на Сатана да бъде наричан “Денница”, когато това е друго име на същата светла утринна звезда, с която се нарекох Аз?”
“Не, Господи! Никак не му подобава! Но въпреки това Отец е допуснал да даде точно такова пророчество на пророка Си Исайя…”
“А защо Синът на Отца също се нарече светла утринна звезда, та да предизвика този явен конфликт в Писанието?”
“О, Исусе! Ти направи това, за да стане ясно, че един от носителите на името е лъжец и измамник. И това е точно самият дявол и Сатана…”
“Дотук ли успя да прозреш отговора на въпроса Ми?” – каза Исус с лек укор в Гласа Си. А аз, като се замислих върху думите Му, се взрях в пророчеството на Исайя, което започваше с обръщение към дявола – “Как си паднал от Небето, ти, Деннице, сине на зората!”. Но малко по-нататък то изненадващо преминаваше в послание към човек:
“Ония, които те видят ще се взрат в тебе, ще те разгледат, и ще рекат: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света, и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исайя 14:16-17)
И докато още думите на пророка светеха в сърцето ми, Господ ме попита, казвайки:
“Ако дяволът, бил някога син на Огъня и Светлината, е лишен завинаги от основанията си да се нарича “Денница”, то каква би била болезнената му амбиция против Хълма Сион и Небесния Бог? Няма ли амбицията му да е такава, щото да го накара да направи един последен опит за превъзнасяне над Святата Троица? И няма ли светът да бъде излъган не от дявол, но от човек, който напълно ще си присвои името Денница, за да бъде измамно припознат от земните човеци като Господна Зорница? Кой тогава е последното проклятие Денница? Дяволът ли, който изгуби това име при бунта си против Бога, или човекът на греха и синът на погибелта, за който ясно ти говори пророчеството на Исайя?”
“О, Господи мой! Сега ясно разбирам от думите Ти, че Антихристът е последното проклятие Денница, защото той все още е неосъществената и до днес амбиция на дявола против Бога. И както при Святата Троица Ти отговаряш на Зорницата, така и на тъмната троица Антихрист ще отговаря на Денница. Именно затова на човеците, които са покварени от образа на звяра, сиреч измамната Денница, сетнината им ще бъде в огненото езеро на Венера, където ще възкръснат за вечно осъждение…”
В отговор на думите ми Исус се усмихна. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ако твоят Свят Отец благоволи да яви в Сина Си, Зорницата, всичката Светлина на Святостта, Мъдростта и Спасението, то какво ли ще яви Сатана в измамната си Денница, която скоро ще възлезе от бездната? Няма ли Антихрист успешно да измами цялата земя с всичката бесовска мъдрост, хитрост, коварство и лукавство на баща си, дявола? А знаят ли Моите Верни чеда какъв е тайният заговор на тъмната троица в проекта “Денница”? Ти самият, слуго Мой, знаеш ли тайните на този проект?”
Думите на Господ ме намериха не просто незнаещ, но неподготвен за дълбочината им. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Ах, Святи мой Учителю! Откъде ученикът да има знанието на Учителя си, ако не е спечелил благоволението Му, за да го получи? И как аз да бих имал достъп до тези тайни, ако не Си Ти да ми ги даваш?”
Господ се разсмя на думите ми, а след това с прекрасна приятелска нотка в Гласа Си ми каза:
“Значи все пак златната Ми Стомна със Скрита Манна още не е пресушена. И има още глътки, които съм запазил точно за това Мое идване към теб. Затова сега я вземи в ръцете си и надигни към устните си, като отпиеш точно пет глътки от нея…”
След тези Свои думи Господ бръкна в мантията Си и извади Стомната, като ми я подаваше. И аз, учуден заради броя на глътките, с вълнение я хванах в ръцете си, като я надигнах към устните си и отпих пет глътки от нея. Така Светлината, с дъх на мед и кориандрово семе, се разля в дълбочините на духа ми, а след това, подобна на взрив възлезе през очите ми на лъчисти снопове. А аз, без никак да се бавя, попитах Исус:
“Спасителю мой! Защо точно пет глътки от Скритата Манна трябваше да изпие слугата Ти?”
А Господ ми отговори, казвайки:
“Защото всяка глътка е лъч от Божията тайнствена премъдрост, с който ще разбереш как дяволът осъществява проекта си Денница. А сега Ме последвай, защото ще те въздигна до Светилището на Отца Ми, където в едно изначално време ще видиш сам бунта и падението на Луцифер. Бунт, който съм ти показвал неведнъж в много пророчески видения, но не и в тази най-голяма пълнота от Небесна достоверност, с която ще го видиш сега…”
След последните Си думи Господ ме прегърна и въздигна духа ми с ръцете Си, той щото двамата с Него полетяхме към Хълма Сион в Святия Дух. А когато вече се намирахме пред Божието Светилище, Исус протегна Десницата Си и отвори вратите му, като ми казваше:
“Влез след Мене, слуго Мой и никак не се изненадвай относно мястото, където сега ще те заведа. Затова следвай стъпките Ми…”
Едва прекрачил след Господ в Светилището на Отца, аз видях как Той рязко сви в дясната му страна, тъй щото двамата вървяхме край стени от планински мрамор. Така стигнахме до извита стълба, която се въздигаше нагоре. И Исус започна да се възкачва по стълбата, а аз Го следвах по стъпалата й. Самото ни изкачване продължи твърде дълго, тъй щото се отказах да забелязвам дали има етажи или други подробности. А когато накрая Спасителят спря, аз неволно погледнах надолу от мен, тъй щото усещането ми беше, че се намирам в бели облаци. Толкова голяма беше височината, която бяхме възкачили. И ето, че застанал пред златна врата, Исус я отвори, като ми казваше:
“Стефане! Сега те въвеждам на мястото, където Луцифер беше поставен като засеняващ херувим от Моя Бог и Отец. Ела и виж отблизо амвона за хваление, както и изгледа, който ще се открие пред очите ти…”
С вълнение преминах с Господ през извисената зала, чийто край се отваряше в просторна тераса, обсипана с изобилие от скъпоценни камъни и всевъзможни музикални инструменти, повечето от които нямаха земен аналог. А там, в края на терасата, светеше мраморен амвон, от който се простираше невероятно красива гледка към целия Небесен Ерусалим, сияещ в бисерния си блясък. Останал поразен от красотата, аз едвам успях да попитам Исус:
“О, Спасителю мой! Възможно ли е тази прекрасна зала да е останала самотна след бунта на Луцифер? Възможно ли е всички тези арфи, псалтири и тръби да са престанали да раждат чудното хваление, което моят Свят Бог и Отец е достоен да слуша…”
В отговор Господ ми каза:
“Отец Ми Си намери друг благодатен настойник за хвалението в Небесния Ерусалим. Това е слугата Му Давид, на когото е дадено да пристъпва в тази зала и да възлиза на терасата й, пред амвона за хваление. И нека това не те учудва, защото за сладкогласния Си слуга Отец Ми заяви чрез Духа Си:
“При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе…” (Псалми 89:27) 
Ето това е залата, която е по-горе от земните царе, слуго Мой! Но ти се приготви да приемеш видението, което ще ти се даде от това място. Защото затова те въздигнах тук. И сега Аз ще докосна с ръка главата ти, а времето ще се върне назад – до мига, свързан с бунта и падението на Луцифер. А ти гледай и не изпускай нищо от онова, което ще видиш…”
След тези думи Господ докосна с ръка главата ми, а някъде под нозете ми започнаха да пробягват столетия, времена и епохи. Докато накрая се видях, застанал близо зад херувима Луцифер, който беше вдигнал псалтир в ръцете си, застанал на амвона за хваление, а от разтворените му крила бликаше покоряващо засеняване, чиито лъчи се изливаха върху Небесния Ерусалим. Точно в този момент Скритата Манна просия върху очите ми, тъй щото видях как сред златните улици на града се явиха пет лъча от ангели-поклонници, които вървяха в своите множества, приближавайки се към засеняващия херувим. И гласове като от много води тръгнаха сред лъчите, събирайки се в един единствен възглас към Луцифер:
“Достоен си, сине на зората, да приемеш почит, хваление и слава, защото си пълен с мъдрост и съвършен по хубост!”
Без да остане длъжен на възгласа, Луцифер се протегна и взе арфа в ръцете си, като прокара по струните й пръстите си, пеейки:
“Аз съм съвършеният дух за съвършеното ви благословение! И на мен подобава висотата, за която съм създаден и помазан! Мои са висините на Хълма Сион, който диша музиката ми, пее псалмите ми и въздига славата ми!”
“О, божествени Луцифер! Превъзходен над превъзходните! Прославен Небесен херувиме!” – отговаряха му отново множествата – “Достоен си ти за възхищението ни! Прекрасен си за радостта ни да те възхваляваме!”
Докато още гледах, Господ докосна с ръка гърба ми, като ми даде знак да погледна нагоре от терасата. А там аз съзрях огнено-ревнивите очи на Всемогъщия Бог и Отец, Който беше изпитал сърцата на засеняващия и засеняваните от него. И в един следващ миг Отец вдигна Святата Си Десница, простирайки я надолу, тъй щото мълния възлезе от дланта Му и прониза сърцето на Луцифер, който потъмня и изтърва арфата си, като падна в гърчове, присвивайки крилата си. А след това главната мълния се раздели на пет криволичещи мълнии, които се стрелнаха от височината на терасата към златните улици, като мигновено пронизваха в сърцата всички поклонници на Луцифер, отнемайки им Божията Светлина и Огън. И докато още гледах страшното знамение, Господ спря видението сякаш на стоп-кадър, като ми казваше:
“Виж, слуго Мой, главната мълния, блеснала от Десницата на Моя Бог и Отец и пронизала сърцето на Луцифер. Виж също и петте трепкащи мълнии, възлезли отсред нея, които пронизват сърцата на всичките му поклонници. На какво ти прилича всичко това, гледано от височината на тази тераса?”
“Ах, Господи мой! Мълниите приличат на дърво, което се разклонява в пет клона, тръгвайки със ствола си от пронизаното сърце на Луцифер!”
Слушайки ме, Господ изненадващо заповяда, казвайки:
“Затвори сега очите си, без да ги отваряш за една минута!”
Въпреки, че не разбирах думите Му, аз се покорих и затворих очите си. А тогава онази бляскава Отеческа мълния, подобна на дърво с другите си мълнии, остана в съзнанието ми, без да може да бъде изтрита. А Исус, отново докосвайки рамото ми, ме попита, казвайки:
“Виждаш ли нещо пред затворените си очи?”
“Да, Господи мой! Виждам мълнията на Отца, която порази дявола! Тя прилича на дърво с пет криволичещи клона!”
“А не ти ли се е случвало това и на земята? Да затвориш очи, а очертанията на нещо бляскаво и светло да остават задълго под клепачите ти?”
“Да, Исусе! И аз зная, че тази опитност има своето обяснение като моментно облъчване на ретината от твърде силен източник на светлина. Но после ретината се нормализира, и облъчването отминава…”
В отговор Господ докосна клепачите ми с пръстите Си, като казваше:
“Отвори сега очите си, та виж видението с Луцифер от много близо, защото Аз съм го спрял в мигновение, за да не може да премине напред във времето. И като се наведеш до падналия в гърчове херувим, забележи зениците на очите му…”
С вълнение се наведох до херувима, за да забележа очите му. А там, във всяка от поразените от Отеческата мълния зеници, се беше запечатало същото разклонено дърво, което бях видял и под моите клепачи. А тогава, приближил се до мен, Спасителят отново проговори, казвайки:
“За разлика от ретината на всяко човешко око, която се нормализира след моментно облъчване от светлината, зениците на Луцифер никога повече не могат и няма да се възстановят след Божието гневно въздаяние върху него. Тъй щото това дърво от мълния всякога ще стои пред погледа му и ще напомня в битието му, че е паднал херувим, който е изгубил родството си с Бога и Отца. Затова от този миг нататък цялата съпротива на дявола пред Бога ще има за своя идея и вдъхновение именно дървото, което вечно ще разпалва омразата му. И не само дървото, но онези пет криволичещи клона от поклонници, с които Сатана създаде петте си империи на земята. Разбираш ли това, което ти говоря, Стефане?”
“Да, Господи мой! И Скритата Ти Манна веднага ми потвърждава, че дяволът излъга Адам и Ева именно под дърво. А пък Ти ни предупреди да внимаваме кое дърво владее сърцата ни, понеже доброто дърво ражда добри плодове, а злото дърво – зли плодове! И сега, Исусе, аз се замислям върху думите от пророчеството на Исайя, където Отец пита Сатана:
“Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите…”
Защото става дума именно за отсичането с мълния на дърво, което Ти, Исусе, в изобличението към Надав и Авиуд нарече “дървото на смъртта и ада”, понеже в духовната си същност това са дяволът и падналите му ангели…”
В отговор Господ със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Ето, че ти вече си готов да Ме последваш в следващото видение, което ще е от тъмното битие на дявола. Видение, в което Моите чеда ще разберат как Сатана изяви венерианската си амбиция пред всичките си паднали ангели и как възложи на своите главни демони да работят за постигането на проекта “Денница”.
Аз, Светлата Утринна Звезда от Хълма Сион, давам на слугата Си тези най-съкрушителни видения, за да превърна Моите Елеазар и Итамар в поколения на Небесен Триумф, които ще светят като звездите до вечни векове! Блажен и Свят всеки, който Ме вярва!”