ДНИТЕ НА НОЯ – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО ЗА ДЕНЯ, ЧАСА И МИГА ГОСПОДЕН
(БОЖЕСТВЕНО ОТКРОВЕНИЕ ОТ СКРИТАТА МАННА)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Преди да ти разкрия най-скъпоценното видение в тази книга, аз искам мислено да ме последваш в едно прекрасно изживяване, което ще бъде дар за всичките човеци, които се намират в Ковчега на Последния Ной.
Какво е това изживяване? – ще попиташ ти. А аз ще ти отговоря, че това изживяване е мигът на нашето Грабване от Исус, когато старите ни смъртни тела ще се преобразят в нови и прославени тела, съобразни на Тялото на нашия Господ и Бог.
А сега си представи как в един посочен от Бога ден, в час от деня, в минута от часа, и в секунда от минутата всички ние мигновено ще полетим нагоре. И докато имаме силата само да въздъхнем или извикаме от учудване, чудото с нас вече ще е свършен факт. Ние с удивление ще забележим, че дрехите ни и обувките ни не са същите. Понеже ще бъдем облечени с бели хитони и на нозете ни ще блестят златни сандали. Ние с почуда ще погледнем ръцете си и ще усетим, че те не са същите. Понеже в тях ще трепти съвършеният предел на Христовия Живот. С огромно възхищение ще погледнем лицата на братята и сестрите ни, с които сме удържали във времената на най-страшното духовно насилие. И онези от тях, които в мига преди Грабването са били възрастни, ще ни се усмихват със светещи лица, които Бог е заповядал да останат вечно на тридесет и три години, в зрелостта и младостта на Исус. И там, в облаците на Святия Дух, и в неизразимата Слава на Господ Исус Христос, ние ще видим как Господният Ковчег започва да се издига с невъобразимата скорост на Духа, а край нас само за миг пробягват милиардите галактики, звезди и слънца. И ето – дошло е Началото, за което сме мечтали, жадували и бленували с всеки удар на сърцата си. Понеже Ковчегът е застанал пред портите на един Свят Небесен Град, висящ като по чудо в дълбините на неизследимия космос. И тогава отсред самите порти към Ковчега се простират огнените ръце на Святия Отец. И като го хващат, започват да го придвижват към Небесния Ерусалим. А докато Ковчегът влиза в Града, златните улици се изпълват с тържествуващи ангели и Светии, прозорците на Небесните домове широко се разтварят, а пред тях застават силни и Святи старовременни мъже на Вярата, които ръкопляскат и се смеят от цялото си сърце. И ето, че Вратата на Ковчега се отваря и Господ Исус слиза по стълбите, като извиква със силен Глас:
“Радвай се, Сионе! Възклицавай, Ерусалиме! Защото Невястата на Младоженеца вече цяла се прибра при Него! Възлезте, Божии Светии, та посрещнете и прегърнете чедата на Моята Вяра, които устояха в най-голямото зло и се удостоиха да пострадат в най-големите Ми страдания! Тържествувайте славно, защото дойде Денят за вечерята на Агнето и Невястата Му е готова за Него!”
След тези думи Исус вдига ръцете Си и призовава събраните в Ковчега да излязат от него и да се съединят с Небесните си братя и сестри. А тогава дървените стени от гоферово дърво се разлепят от благовонната смола и се разтварят настрани, а цялото благословено множество излиза от Ковчега, за да се съедини с всичките чудесни свидетели на Божията Вяра и Божията Святост…
Искаш ли това изживяване, братко мой?
Искаш ли то да бъде вечната съдба на сърцето ти?
Ако наистина искаш това, последвай Божия пророк в Ковчега на Последния Ной и се приготви да пиеш от Скритата Манна, която се намира в Златната Стомна. Защото аз духовно продължавах да стоя с Исус и да пребъдвам пред Него в Неговата стая. А Господ, като гледаше мислите на сърцето ми и прекрасното бъдещо изживяване, което описах по-горе, с Благ Глас ми проговори, като казваше:
“Сърцето ти е чисто, слуго Мой! Понеже си приел да се уповаваш на думите на Апостола Ми Йоан, който записа за всички ви в посланието си:
“Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист…” (1 Йоаново 3:2-3) 
Вие наистина ще бъдете подобни на Мене! И телата ви наистина ще бъдат прославени както Моето! В тях няма да има нито болест, нито болка, нито тление и смърт! В тях ще трепти Вечният Живот на Отца, Сина и Святия Дух, понеже това е обещанието за всички, които са верни на Моя Завет.
Но ти сега помисли, че Аз имам противник, който иска да осуети това обещание за мнозина. И не просто да го осуети, но да запокити в собствената си проклетия всички, които приемат заблудата му за истина.
Как мислиш, слуго Мой?
Защо ти, който даде на Църквата Ми най-святите, най-дълбоките и най-благословени видения от Светилището, не намери подкрепа от нито една регистрирана в света църква? Защо не намери подкрепа от нито един пастир на заплата и трудов договор? Защо не те почете нито един проповедник, който търгува с проповедите си? Защо не те благослови нито един вярващ, който посещава земни събрания, за да слуша човешки учения и брътвежи?”
“О, Исусе! Църквите, регистрирани в света, нямат Твоя Свят Дух! И пасторите на църковна заплата и трудов договор, не са посочени от Тебе, нито са избрани от Отца! Те не са Твоите помазаници, понеже нямат Сърцето Ти, за да дават живота си за Стадото Ти! А и овцете им, излъгани и манипулирани от самите тях, никога не биха възроптали против авторитета им, за да приемат, почетат или благословят Твоя слуга!”
“Да, така е! Правилно Ми отговори!” – каза Исус и продължи:
“И какво излиза в крайна сметка, слуго Мой? Коя вяра ще се възкачи в Небето? Или коя любов Отец ще посочи и запечата като Негова? Дали вярата на църквите, които решиха, че могат да проповядват Завета Ми без Мене, или Вярата на слугата, който зароби себе си за всичките и стана жертвен принос пред Престола Ми? Дали любовта по сметка, с която църквите решиха, че ще любят червеите на Сатана, за да им е леко и приятно на земята, или Любовта, с която един Господен пророк даде живота си за Божието домочадие?
Най-малкото – ако земното християнство наброява два милиарда човеци, то два милиарда ли да вдигне Господ в Небето, само защото по традиция или с религиозно лицемерие са се нарекли християни? Да вземе ли твоят Господ да грабне в Небето не само тези два милиарда християни, но и иконите им, и идолите им, и търговията им, и дипломите им, и червеите им, и демоните им, и хулите им, и всичките им развалени и небогоугодни дела? Да вдигна ли в Небето всичкия религиозен фалш, само защото човеците са решили да Ме впечатляват с Името Ми, наричайки се християни, когато от делата им мирише на демонични фекалии и на всякаква нечистота? Да направя ли Моя Невяста великата блудница Вавилон, която блудства непрестанно с дявола, а на света заявява:
“Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя…”  (Откровение 18:7) 
И ще приеме ли Отец Ми да постави дясната Си ръка върху главата на Младоженеца, а лявата върху главата на блудницата? А след това да им каже:
“Благославям Те, Сине Мой, с тази блудница! Понеже тя навсякъде по земята тръбеше, че се нарича Твоя! Благославям те, блуднице, с Моя Син! Понеже Той не можа да устои на лукавството на очите ти, на чародейството на гласа ти, и на съблазънта между бедрата ти!
Живейте и царувайте вечно, докато превърнете Моя Сион в свърталище на всякаква нечиста и омразна птица! И нека самият дявол ви кумува, понеже лукавството му успя и превъзмогна над Святостта Ми!”
Ще изрече ли Моят Отец такива думи, Стефане? И ще се венчае ли Синът за блудницата?”
Слушайки думите на моя Господ ревността ми пламна като буен огън. И аз, като паднах в нозете на Исус, обгърнах ги с ръцете си, като Му казвах:
“Да не бъде, Господи мой! Това е невъзможно да се случи! Това е заблудата, която Сам Отец е пратил между лицемерните и лукавите, според както ни писа Твоя Апостол Павел:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (2 Солунци 2:11-12)
“Да, слуго Мой! Това наистина е изпратената от Отец Ми заблуда.
А ти сега разбери, (и нека с теб това да проумеят всичките просветени от Божия Пророчески Дух), че именно с тази заблуда числото на участниците в Грабването чувствително ще намалее. Ще намалее дотолкова много, щото да докара лукавите до ужас, и лицемерните до избезумяване. За да се сбъднат пророческите думи на Човешкия Син, които гласят:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14) 
Знаеш ли, слуго Мой, защо ти остана едва със стотина последователи в една осеммилионна държава?
Именно защото в живота ти действаха мощно пророческите думи на Човешкия Син! Именно защото влезе през тясната порта в Ковчега на Последния Ной, умрял за себе си и оживял за Господ. И от тази тясна порта започна да призоваваш човеците на братолюбие и боголюбие! И ако биха преминали през тази порта стотици хиляди и милиони, то тогава в никакъв случай Аз нямаше да бъда твоят Господ и ти – Моят пророк. Но понеже Аз съм Истинският твой Господ, и ти – избраният и посочен от Отца пророк, то и затова малцина влязоха през портата в Ковчега.
А сега, преди да ти дам да пиеш от Златната Стомна със Скритата Манна, ще препоръчам на всичките Божии чеда отново да прочетат пророческата книга, с която те благослових преди седем години. Книгата за белезите на времето и знаменията на времената. Помниш ли тази книга? Помниш ли как там Аз ти говорих за Деня, Часа и Мига?”
“О, Исусе! Никога няма да забравя виденията в тази книга. Аз помня прекрасно всичко, което Ти Си ми говорил. Помня, че Ти Си Денят на Отца, когато слезе на земята, за да бъдеш Светлината, Която осветлява живота на всеки човек. Помня, че Ти стана Час Господен, когато изпрати слугите Си да извикат посреднощ:
“Ето, Младоженецът иде! Ставайте да Го посрещнете!”
Помня също, че Ти ще се превърнеш в Миг Господен, когато настъпи Грабването. Защото то ще стане в миг на око, при глас на Архангел и Божия Тръба…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Спомни си тогава и другото, за което ти говорих в тази книга. Спомни си, че при изхвърлянето си от Небето, дяволът беше миг. Защото мигновено му беше въздадено от Отца Ми. Спомни си също, че когато стражата на първосвещениците Ме залови, дяволът стана час, за който заявих на слугите му:
“Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината…” (Лука 22:52-53) 
Спомни си, най-сетне, че в последните дни на умноженото беззаконие, когато звярът излезе от бездната, дяволът ще стане ден, сиреч, лукаво преправена нощ, в която ще се осъществи най-голямото надигане на Сатана против Бога и Небето…”
След тези Свои думи Господ бръкна в мантията Си и извади свитък, като го разгъна върху кедровата маса. И като посочи нарисуваните върху свитъка триъгълници, каза ми:
“Забелязваш ли как в думите Ми се явиха два триъгълника, обърнати един срещу друг?
В първия триъгълник Аз съм Денят, Който се смалява до Час, и накрая стига до Миг. Във вторият триъгълник дяволът е миг, който се уголемява до час, и накрая стига до нощ, лукаво преправена на ден. И за да разбереш напълно откровението на Божията Тайнствена Премъдрост, сега вдигни отново Златната Стомна със Скритата Манна и пий от онова Святото, което се съдържа в нея…”
С вълнение вдигнах Златната Стомна, като отпих от Скритата Манна в нея. И ето, че само след една глътка поток от божествена Светлина изпълни сърцето ми и просвети очите ми. И тогава отново погледнах към разтворения свитък, който беше се променил. Единият от триъгълниците, който беше на Исус, блестеше като слънце в големия си край, смаляваше светлината си до поток от лъчи малко преди края, а в острия край се превръщаше в един единствен лъч. Другият от триъгълниците, който беше на дявола, започваше като тъмен лъч в острото си начало, превръщаше се в поток от тъмни лъчи някъде след средата, и накрая ставаше непрогледна нощ в самия край.
И ето, че Господ протегна ръце към свитъка, като ми казваше:
“Сега, когато Скритата Манна вече е просветила сърцето ти, Аз ще вдигна двата съдбоносни триъгълника като Дух в ръцете Си, а ти просто гледай и внимавай!”
След тези думи Господ вдигна светлия триъгълник в дясната Си ръка, а тъмният – в лявата. И като ги приближи един до друг, попита ме:
“Виждаш ли как Аз приближавам острия край на светлия триъгълник до широката част на тъмния триъгълник?”
“Да, Господи мой! Виждам това!”
“Виж тогава как Мигът Господен ще подейства в дяволската нощ, преправена на ден!”
С огромно внимание погледнах към триъгълниците, когато забелязах как острият край на светлия триъгълник се вряза в широката част на тъмния триъгълник. И като произведе една единствена мълния, дръпна се от тъмния триъгълник. А тогава Исус ме попита:
“Знаеш ли какво сторих току що?”
“Кажи ми, Исусе, за да разбера!” – отговорих аз. А Господ ми проговори, казвайки:
“Аз ти показах Мига на Грабването! Мига, в който Човешкият Син мигновено простира мълнията на Святия Дух, за да вдигне Духа Си и Своите Си от света и да заповяда на дявола да яви човека-Антихрист.
Но ти гледай сега отново светлия триъгълник в ръката Ми. Защото той е Небесната Съдба на Човешкия Син. И като погледнеш в най-светлата му част, където Аз съм Денят Господен, кажи Ми:
Колко човеци би осветил Денят Господен, ако на земята я нямаше нощта на дявола?”
“О, Исусе! Ти би осветил всичките човеци на земята!”
“А какъв е днешният реален брой на земните човеци?”
“Господи мой! Светът наброява около шест и половина милиарда!” (книгата е писана през 2007 г., откогато е актуалният брой на жителите на света)
“Значи шест и половина милиарда биха били осветени от Деня Господен, ако я нямаше нощта на дявола. Нали така, слуго Мой?”
“Да, Исусе! Така е!”
“Виж тогава средата на Моя триъгълник. Там, където Денят се превръща в Час, а цялото Слънце се превръща само в поток от лъчи. Ти знаеш ли какъв е този поток от лъчите?”
“Да, Исусе! Това са свидетелствата на Божиите слуги, пророците, които викат поканените на Сватбата Ти! Те са свидетелите на Часа Господен!”
“Отговори Ми точно и съвсем правилно! Помисли тогава, че Последният Ной строи Ковчега Си за Грабването в последните сто години. А в последните тринадесет от тези сто, Аз и Отец Ми изпратихме тебе. Колко ли човеци биха могли да се спасят, ако бяха приели Словото от Божиите слуги, пророците, назначено да ги доведе до покаяние? Няма ли това да са двадесет и четири пъти по-малко от тези, които биха се спасили от Деня Господен? И ако в Деня биха се спасили всичките шест и половина милиарда човеци, то в Часа бройката им колко намалява?”
Мъдростта на Исус светеше толкова силно от устните Му, щото останах почти без дъх. Но въпросът Му чакаше отговор и затова аз промълвих, казвайки:
“О, Господи мой! В Часа Господен бройката на спасените вече ще е двеста и седемдесет милиона. Понеже това е 1/24-та част от шестте и половина милиарда човеци…”
“Точно така е, слуго Мой! И ето това е реалният брой на поканените, които Отец Ми повика в последните години чрез пророците Си на Сватбата на Сина Си. Но нека сега всички да си спомнят пророческите думи на Човешкия Син:
“Небесното царство прилича на Цар, Който направи сватба на Сина Си. Той разпрати слугите Си да повикат поканените на Сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда Си; юнците Ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. Но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите Му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. И Царят се разгневи, изпрати войските Си и погуби ония убийци, и изгори града им…” (Матея 22:2-7) 
Нужно ли е отново да ви напомням, че причина за Яростния Гняв на Отца Ми е именно поруганието, на което поканените предадоха слугите Му, пророците? Нужно ли е отново да изявявам правдивите Си думи, които няма никак да се изменят:
“…защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята Ми…” (Лука 14:24) 
И сега, слуго Мой, погледни отново към триъгълника на твоя Господ. Защото всичките поканени се поругаха с теб и те опозориха и похулиха, като слуга на дявола.
Но дявол ли съм Аз, за да Ме хулят платени наемници и демонизирани пастири? Дявол ли е Отец Ми, за да хвърлят срещу слугите Му думи, каквито не бива дори и наум да дохождат? Дявол ли е Святият Дух, за да наричат вдъхновените от Него пророчески видения – ереси, и откровенията Му – заблуди? И ако всичките поканени днес наричат слугите на Отца Ми като “дяволски”, то тогава не е ли станала властта на тъмнината твърде голяма? Не отсичат ли поканените въжетата на Спасението Ми? Не изгарят ли с огъня на всяка хула поканите за Моята Сватба? И защо го направиха?
Отговорете Ми, ако можете!
Не затова ли, понеже в пророческите Ми думи е писано:
“Но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите Му и безсрамно ги оскърбиха и убиха…”
Собствени ниви ли трябваше да си имат поканените, когато трябваше да се подвизават на Нивата Господна, за да събират жетвата на Божието Спасение?
Търговия ли трябваше да упражняват дяволските съблазнители или като Божии слуги да дават даром и да положат на Божия Свят Олтар живота си за Моите агънца? Оскърбление, хули и смърт ли трябваше да получат слугите на Царя, или почит и благословение?
Но ето затова Часът Господен започна неумолимо да се смалява, както неумолимо се смаляват страните на триъгълника. Всяка хула и всяка лъжа, всеки компромис и всяко нечестие, всяка търговия и всеки грим, всяко лицемерие и всяко чародейство, всяка измама и всеки грях започнаха да смаляват Часа в нещо много по-малко от него. А кое е по-малко от Часа, слуго Мой?”
Слушах със съсипано от скръб сърце думите на моя Господ и Цар, които бяха толкова Святи и правдиви, щото знаех в сърцето си, че това са забитите божествени пирони, с които е закрепен и съграден Ковчегът Му. Ето защо Му проговорих, казвайки:
“О, Исусе! Мигът е много по-малък от Часа! Той е острият светещ край на Твоя съдбоносен триъгълник…”
Господ ме погледна с ревнив поглед и отново ми проговори, като казваше:
“Приеми тогава от Мен, че Мигът Господен е равносилен на една Божия секунда. И като помниш, че Божиите лъчи бяха пророчески послания към двеста и седемдесет милиона християни, призовани да участват в Сватбата, виж колко ще намалее броят им, когато Часът се превърне в Миг, сиреч, в секунда…”
Разтърсен от Христовите думи, аз проговорих на Господ, казвайки Му:
“О, Исусе! Секундата е три хиляди и шестстотин пъти по-малка от Часа. А тогава броят на участниците в Грабването става не по-голям от седемдесет и пет хиляди човека…”
“Малко по-малък ще е броят им, Стефане! Понеже във времето, когато Отец Ми ще заповяда Грабването, светът вече ще е преживял една част от знаменията на Божия пламенен Гняв, свързан с погублението на нечестивите човеци.
Но ти сега виж и проумей, че с твърде малкият си брой тези Святи и Избрани от Отец Ми човеци, които ще участват в Грабването, са били най-силните и мощни Божии хора на земята. Толкова утвърдени, осветени и просветени от Божия Пророчески Дух, щото на тях Всемогъщият ще даде Небесната привилегия да слязат с Човешкия Син в Неговото Свято Пришествие и да въздадат на Антихрист на мястото наречено Армагедон.
И за повече Вяра в сърцата на Моите, нека точно сега си прочетат думите на Апостола Ми Юда, които гласят:
“За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него…” (Юда 1:14-15)
Ще бъдете ли тщеславни и помрачени, та да виждате милиони и милиарди там, където те са десетки хиляди? Ще продължите ли да уповавате на великата блудница, която мами племена и народи с чародеянията си, като лъже човеците, че са изпълнили Святите критерии на Моя Бог и Отец, за да се нарекат Моя Невяста?
Нищо подобно, люде Мои! Милиардите и милионите поклонници на земното и плътско християнство ще наследят ада и огненото езеро! Защото самоволно похулиха Отец, Сина и Святия Дух, и не разпознаха времето, когато бяха посетени. Те се влюбиха в Сатана и останаха на нивите си, на търговиите си, при идолите си и в измамата на червеите си. И като не видяха Ковчега на Ноя на Хълма Господен, забравиха как Аз строго съм предупредил:
“Както бяха дните на Ноя, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…”
И като се радваха на голямото си число, че са милиони и дори стигащи до два милиарда, помрачиха очите си, та да не разсъдят, че ако Господ грабне десетките Си хиляди, те дори няма и да усетят липсата им, според писаното:
“Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…”  (Матея 24:38-39) 
Защото тези Мои десетки хиляди са пръснати като скъпоценни бисери по цялата земя. Кой тогава би усетил, че са грабнати? Или кой би усетил липсата на един или двама, когато пред очите му още ядат, пият и празнуват наличните хиляда?”
Думите на моя Господ бяха толкова ревниви, Святи и радикални, щото паднах по очи в нозете Му, като Му казвах:
“О, Исусе! Придай Вяра на Твоите чеда, за да не отпаднат! Придай Вяра на Избраните, за да знаят, че са от малкото число на грабнатите!”
А Господ отново проговори с ревнив Глас, като ми казваше:
“Какво върша чрез тебе през последните тринадесет години? Какво друго да са тези сто и петдесет пророчески книги, които дадох даром на чедата Си, ако не Моята Могъща изкупителна Сила, с която придавам Вяра на Божиите Избрани? И кой е оня, който би се съблазнил в числото на грабнатите? Няма ли това да е човек, който е забравил изреченото от устата Ми:
“Защото мнозина са поканени, а малцина избрани…” (Матея 22:14)
Ето – поканените са при Часа, а Избраните са в Мига! И колкото Мигът е по-малък от Часа, толкова Избраните са по-малко от поканените! Но за могъщо свидетелство на Моята Църква, и за ясно духовно потвърждение на всички ви, че бройката на участниците в Грабването е записана още от преди създанието на света, Аз сега ти казвам да отпиеш още веднъж от Златната Стомна със Скритата Манна. А след това отново да погледнеш към разтворения Ми свитък…”
С вълнение се изправих отсред нозете на Господ, като протегнах ръка към Златната Стомна и отпих от нея. А тогава ярка Небесна Светлина преизпълни сърцето ми, и лъчи от Мъдрост започнаха да светят от очите ми. И ето, че аз погледнах към свитъка на Исус и видях на него записано числото 144 000. А тогава Исус ми проговори, казвайки:
“С какво свързваш това число?”
“О, Исусе! Това са подпечатаните Божии Избрани от Израилевите племена, на които е дадено през Голямата Скръб да бъдат духовни победители в сблъсъка с Антихрист, и да бъдат определени за първи плодове на Отца и Сина…”
“Точно така е! Но ти сега си спомни за Божия Дух, Който беше свидетел на Златната Тръба във видението от миналата книга. Кой е Този Дух, слуго Мой?”
“О, Исусе! Това е Духът и Силата на Илия! Дух, за Който Отец се обеща, като каза чрез пророка Си Малахий:
“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия…” (Малахия 4:5-6)
Исус се усмихна на думите ми, а след това проговори, като ми казваше:
“Кога идва Денят Господен? Няма ли това да е след Мига Господен? Не трябва ли Господният триъгълник изцяло да изпълни съдбата си, преди да дойде новото начало?”
“Да, Исусе! Така е!”
“Виж тогава, че Небето грабна Пророк Илия и той не видя тление. Но Илия не беше сам до Мига, когато огнените колесници го взеха горе. Той имаше за спътник и последовател Елисей. А какви думи изрече Елисей на Илия, в Мига преди да бъде грабнат?”
“О, Господи! Елисей каза на Илия:
“Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти…” (4 Царе 2:9) 
“Точно тези са думите на Елисея, слуго Мой! И ако пророк Илия духовно олицетворява Грабването на Църквата, то Елисей не е ли олицетворението на Израил във времето на Голямата Скръб?”
“О, Спасителю мой! Разбира се, че е така!”
“Виж тогава, че с двойния дял от Духа и Силата на Илия през Голямата Скръб са подпечатани за Спасение 144000 избрани от племената на Израил, които духовно са Елисей. А сега Ми отговори:
Ако с двоен дял от Духа и Силата на Илия през Голямата Скръб се спасяват 144000 избрани от израилтяните, то колко човеци преди тях ще участват в Грабването с Духа и Силата на Илия?”
“О, Исусе! Те биха били двойно по-малко от 144000. Те ще са наполовина, тоест, 72000. Понеже двойният дял от Духа и Силата на Илия е удвоил числото през Голямата Скръб!”
В този миг очите на Исус заблестяха като слънца. И Той отново ми проговори, като казваше:
“Сега сърцето ти вкуси от най-дълбокото на Скритата Манна. А заедно с тебе от нея вкусиха и Моите Избрани, които обичам, храня и възрастявам чрез Словото на Божия Пророчески Дух!
Ето, говоря на Моята Свята Църква чрез пророка Си!
И на всички вас, които излязохте от мерзостта, която докарва запустение, казвам:
Претърпете гонението, злобата и яростта на Вавилон, за да се наречете побеждаващо поколение на Сион! Не излизайте от Ковчега Ми и се закрепете в Съвършена Твърдост и упование в Мене! Защото времето за вашето преселение при Мене тече неудържимо. Секундите текат и се превръщат в минути, които се отнемат от Часа. Минута след минута – и този Час непременно намалява и ще стигне до Миг! А докато Часът намалява до Миг сатанинският потоп ще завлича плътските и лицемерните, алчните и користолюбивите, гордите и надменните. Но той няма да има власт върху Званите, Избраните и Верните! Моите люде ще удържат, понеже ще бъдат гонени отвън, но съхранени отвътре! Понеже Аз съм Твърдостта на сърцата им и Огънят на устните им!
Ето, дадох ви една от най-дълбоките и най-святи книги на Царството! Книга, за която се водеше страшна битка в небесните места! Книга, с която Сам Аз ви посочвам! И за ужас на милиардния тщеславен Вавилон, казвам на всички ви:
“Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството…”  (Лука 12:32) 
Книга, с която Божията тайнствена Премъдрост казва на всички вас в сърцата ви:
“Когато людете са многочислени, слава е за Царя, а когато людете са малочислени, съсипване е за княза…” (Притчи 14:28) 
Ето, многочислените вече са при Мен, в Небето, като Слава на Небесния Цар! Те бяха спасявани през годините и вековете на земята, от Моето Възкресение и до Мига преди Грабването, когато умираха и предаваха душите си на верния Създател!
Но на земята днес останахте вие, малочислени Мои камъни!
Останахте да разрушите Вавилон!
Да напукате стените на тъмния камък!
Да съсипете княза на лукавството!
Да прославите Мен и Божието Царство!
И най-накрая – да бъдете участници в Грабването и преден фронт на Моето Пришествие!
Аз, Последният Ной, дадох това Свято пророчество за всичките чеда на Яков и Йосиф, които пребъдват с Мене в Ковчега Ми!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

5 мнения за “ДНИТЕ НА НОЯ – IV ГЛАВА

  1. Tsvetanka Mircheva

    Господи Святи Благодаря,Благодаря,Благодаря за прекрасното откровение! Със ридание и благодарност прочетох тези бисери ,които излизат от устата Ти Святи Боже! Блажен Си довека Мили Боже!Обичам Те ! Не ме оставай Господи ,жадувам за Твоето Грабване !Амин и Амин!

  2. Камелия Пейчева

    Слава!Слава!Слава на Тебе,Господи!Упази ни и ни съхрани в Святия Си Дух- Твоите Звани,Избрани и Верни!Толкова много ни даде чрез Пророка Си!Благодаря Ти!

  3. naperville7

    Благодаря Ти Святи,Любящи Татко!Благодаря Ти за Стефан!Благодаря от цялото си сърце за това откровение!❤️❤️❤️

Leave a Reply to naperville7Cancel reply