МЪЛНИЯТА НА БОЖИЯ ГНЯВ

(ИЛИ ЗА СВЕТКАВИЦАТА, КОЯТО ИЗЛИЗА ОТ ИЗТОК И СЕ ВИЖДА ДОРИ ДО ЗАПАД)

Усещате ли тишината, мили приятели? Тази тишина, която се случва след страшна буря, когато всичко утихва. Сега са утихнали улици и алеи, паркове и площади, увеселителни заведения и стадиони. Притихнал е целият свят, защото още не може да проумее каква е пандемията, която го удари. И дано в настъпилата тишина всяка човешка съвест да проумее, че този път ударът не е като баналните вирусни инфекции, които всяка година преминават на вълни през различни места и територии на планетата Земя. Този път светът е подбудил Божия Гняв, защото чашата му с допуснатите беззакония отдавна вече е преляла. Защото бяха прекършени и стъпкани всякакви морални норми и табута във войните на алчността, грабителството и насилието. И онези, за които Апостол Павел ни предупреди, че „богът на този свят е заслепил ума им, за да не ги озари Светлината от славното благовестие на Христос“ (Вж. 2 Коринтяни 4:4) стигнаха до самата пропаст на огнения пъкъл, увличайки след себе си милиарди езичници като овце на заколение. За тях понятията „смърт“ и „живот“ се изпразниха от смисъл. Защото бяха готови на всякаква смърт, за да си спечелят „живот“, и на всякакъв „живот“, за да си пожънат смърт. Те нямаха нито един благодатен съветник, който да им зададе твърде съдбоносния въпрос на Божия Син:
„Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матея 16:26)
Знаете ли днес коя нация жадува да спечели целия свят и вижда във всеки квадратен метър на планетата защита на „националните си интереси“? Знаете ли кой е последният Рим на този свят и коя е последната Римска империя? Непременно ще я познаете по воя на Капитолийската вълчица и по дрънкането на оръжие във всяка точка на земята! Този Рим изобщо не се замисля от какво ще се ползва, ако загуби живота си, защото е оставил мисленето на бесовете, които са го обладали. Те мислят, анализират, диктуват и разпореждат вместо него. Той си мисли, че ще е вечен, както са мислили и императорите-психопати в древния Рим. Той си мисли, че завинаги ще остане велик и превъзнесен пред Лицето на Всевишния, а изобщо не е внимавал в твърде верните думи, които гласят:
„Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат…“ (1 Петрово 5:5)
Нека тогава да ви кажа, че стигне ли се дотам Бог да се противи на горделивите, то Той никога не проявява Благост в противенето Си, но Свещен Гняв и негодувание. Гняв и негодувание, за които Апостолът ни предупреди с думите:
„Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог…“ (Евреи 10:31)
Гняв и негодувание, за които в псалома е записано:
„Как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя, – нашествие на ангелите на злощастието, изравни пътя за гнева Си, не пощади от смърт душата им, но предаде на мор живота им…“ (Псалом 78:49-50)
Нека ви попитам, мои приятели! Знаете ли как човеците си запалват огън? Ако е на открито, си стъкмят огнище със сухи пръчици и някоя по-голяма цепеница. Ако е на закрито – пъхат в печката дърва или въглища и отново ги запалват, било с кибрит или запалка. А сега помислете как не човеците, но Бог запалва огън. Защото Божието пособие за запалване на огън е мълнията. Тя тряска внезапно някъде изотгоре и двадесет милиона волта се забиват с оглушителен гърмеж в земята. И ако наблизо има сухи дървета и съчки, те мигновено пламват. Обърнахте ли внимание на изключително важната дума „внезапно“, която употребих? Направих го, защото една от най-важните характеристики на мълнията е именно внезапността. Никой човек не знае как ще удари и къде ще удари. Никой смъртен не може да предначертае пътя й или да й заповяда да се прояви. Това е само в Силата и Могъществото на Бога, според както е записано в „Книгата Йов“:
„Покрива ръцете Си със светкавицата, и заповядва й где да удари;…“ (Йов 36:32)  
А сега отново си спомнете първото ми послание, което написах преди близо месец във връзка с пандемията от коронавируса. Защото там Господ изрично ми заповяда да насоча всички към книгата за „Белезите на Времето и знаменията на Времената“. За да разберат и проумеят всички читатели, че Дългото Време на Божията Милост вече приключва, а на света идва Краткото Време, известно като Времето на Внезапността. Това означава, че самото Време ще е белязано с Мълнията на Божия Гняв, понеже именно тя внезапно се проявява, както писах по-горе. И страшният пожар, който вече е предизвикан на този свят се дължи на преминаването на тази Мълния по цялата земя.
Аз искам всеки да вникне със сериозно внимание и страх от Бога върху това, което пиша. Защото не го пиша с възторг и удоволствие, но с мъка и скръб, които заливат на вълни сърцето ми. В минали години, когато въздаянието върху блудницата Вавилон все още не беше започнало, аз често роптаех пред Господ и Му казвах, че мнозина ме възприемат като побъркан, защото си въобразявам Гняв, който го няма, и въздаяние, което никога няма да се случи. Едва ли съм предполагал, че Исус ще ми даде умножена Благодат, за да отида напред в бъдещето и да видя неща, които ще се случат след десет години, а не във времето, когато описвах виденията си. Това ми костваше многогодишна тъмница и религиозна карантина, охулване на името ми и опозоряване на душата ми. Отстъпилите от Завета Господен църкви до такава степен се захласваха и възхищаваха на Великия Вавилон, че пропуснаха да погледнат с вяра към Небето, за да видят как очите на Всевишния са смръщени от Гняв и светкавици възлизат от тях, като прорязват облаците. Пастирите на тези църкви с голямо удоволствие прелитаха оттатък Атлантика, за да черпят опит от лукавството на знаменитите съблазнители. И то точно във времето, когато под перото на пророка Си Исус даде разтърсващите видения от „Гетсимания“ и „Галилея“, от „Веригата и Присъдата“ и „Князът на въздушната власт“, от „Сенаар“ и „Венеца на Славата“, от „Тъмната сянка на човекоубиеца“ и „Хвърленият зар на съблазънта“. А от онова време минаха четиринадесет години. И светът, който трябваше да се покае, не се покая. И църквите, които трябваше си спомнят първата любов, не я спомниха…
Ето така, мои верни приятели, най-после на света дойде Краткото Време. Времето на Внезапността. Времето, свързано с Мълнията на Божия Гняв. Времето, за което в „Еклисиаст“ е записано:
„Защото и човек не знае времето си, както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките чада в лошо време, когато то внезапно ги връхлети…“ (Еклесиаст 9:12)
Ако да биха знаели нечестивите, че ще дойде „лошото време“, то да бяха приготвили повече болници, армии от лекари и санитари, планини от консумативи и лекарства в аптеките. Но тогава Времето изобщо нямаше да е внезапно.
Моля ви да проумеете това! Внезапността е Гняв, който не може по никакъв начин да бъде избегнат!
Той е бил предизвикан и разпалван не ден или два, не месец или два, но много години! Точно с такава Внезапност жителите на древния Помпей са били покрити от лавата на кипналия Везувий! Точно с такава внезапност действат и земетресенията по лицето на нашата планета.
С този белег на Внезапността е белязана и тъмната кариера на Сатана. Защото за него нашият Господ каза в Евангелието:
„Видях Сатана паднал от небето като светкавица…“ (Лука 10:18)
Бог не води преговори с предметите на Гнева Си! Той ги поразява внезапно! Така и Луцифер, докато се е радвал на възторга и ласкателствата от една трета Небесни ангели, внезапно е видял как една Свята Отеческа мълния жигосва зениците на очите му, и в следващия миг е летял надолу към земята с паднали ангели, обърнати на пепел…
Така че настоящата пандемия не изненадва дявола, а поклонниците му. Не съкрушава него, а тези, които избраха линията на най-малките съпротивления в живота си, за да преминат през широката порта, която води в погибел.
Когато преди няколко дни бях на размисъл и молитва пред Исус, на границата на съня Господ ми даде да видя Светкавицата Му. Тя беше твърде ослепителна и страшна. По цялото й протежение излизаха разклонени мълнии, които разпалваха пожари, където й да ударят. Снагата ми настръхна от видяното и в следващият миг бях стреснат и прекомерно развълнуван. Затова на колене попитах Спасителя:
„Защо ми даваш да видя Светкавицата Ти, Господи?“
А Исус ми отговори:
„Давам ти да я видиш, понеже дойде Краткото Време на Внезапността, което ще доведе Църквата Ми до Мига на Грабването, който е още по-внезапен от внезапното въздаяние върху рода на нечестивите! Защото това Кратко Време е белязано с Евангелско знамение, което да напомни на Моите, че именно Аз, Вечният Съдия, съм Мъздовъздателят над последния Рим и великата блудница Вавилон! А знаеш ли ти кое е Евангелското знамение върху Моята Светкавица? Виждаш ли го със сърцето си?“
„О, Милостиви Господи! Видях бляскавата Мълния на Божия Гняв, която всъщност е Твоята Светкавица, разпалваща пожара на последната пандемия! Но Те моля да ми дадеш Дух на Мъдрост и на откровение, за да видя Евангелското знамение на Светкавицата Ти!“
Чул думите ми, Господ се усмихна. А след това ме въздигна високо над земята, за да я гледам отдалече. Така видението, което първо ми се присъни, сега виждах наяве пред сърцето си. Защото Вечният Съдия простря Жезъла Си и от него възлезе Светавицата Му, която скорострелно се спусна към земята. И като удари територията на Китай, тръгна от Изток на Запад, а мълниите в разклоненията й разпалваха пожари на всяко място където се забиваха. А Светкавицата все повече се усилваше и ставаше болезнено ослепителна в силата си, докато накрая се заби със страшен гръм върху Американския континент, където пламна пожар, по-голям от останалите. Това ме накара с вълнение да извикам:
„Ах, Справедливи мой Господи! Ти, Който Си Вечният Съдия на човешките души! Светкавицата на Гнева Ти напълно се покри с думите Ти в Евангелието, които гласят:
„Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син…“ (Матея 24:27)
И аз вярвам, че Ти Си допуснал този Евангелски ход на Светкавицата Си, за да напомниш на всичките Си Звани, Избрани и Верни още повече да се закрепят в Твоята Вяра, в Твоята Надежда и в Твоята Любов, за да уловят изключително внезапния Миг на Грабването…“
Господ докосна с Десницата Си рамото ми и със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
„Всичко, което говорих на сърцето ти през годините, за да запишеш като предупреждение за Божието въздаяние над плявата и плевелите, вече се случва и ще продължи да се случва на света. Тези, които заложиха на Вавилон и златното му засеняване, ще бъдат най-нещастни сред нещастните, най-разорени сред разорените, и най-опропастени сред опропастените. И Милост за тях не ще се намери нито в този свят, нито в бъдещия, защото в мерзостта на залога си за Вавилон похулиха Святия Дух на Отца и Сина! А онези, които Ме разпознаха и Ме обикнаха в тъмницата, където ти беше хвърлен от нечестивите царе, ще наследят Мене и Моята Вечност! С Милост ще ги окръжа, с Благост ще ги съхраня, и с Вярност ще ги въведа пред Портите на Небесния Ерусалим!
Ето, люде Мои! Сега ясно виждате как Моята Светкавица излезе от Изток и се стовари върху Запада! Сега всички ясно разбирате, че Господ вашият Бог предава на разорение целия световен просперитет и благоденствие! Защото греховете и нечестията на последните поколения са тежки като олово, и неизчислими като морския пясък! И горко на онези, които възроптаят против Мълнията на Божия Гняв и дръзнат отново да похулят слугата Ми, както многократно са го правили през годините! За тях щеше да е добре да не бяха се раждали, защото с безумие изличиха имената си от Книгата на Живота, за да бъдат записани в осъдителния списък на Вечния Съдия!
Тези са думите Ми, които дадох на слугата Си! Смирете сърцата и душите си! Вършете дела, достойни за Покаяние! Защото днес е времето, когато Отец Ми Всемогъщия изпълнява писаното от Пророка Си Еремия:
„Глас на вопъл от Вавилон, и на голямо разрушение от Халдейската земя! Защото Господ изтребва Вавилон, и премахва от него големия шум; защото техните вълни бучат като много води, и екотът на гласа им се чува; Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, и юнаците му се хванаха, лъковете им се строшиха; понеже Господ е Бог, Който въздава, и непременно ще въздаде…“ (Еремия 51:54-56)
Това е посланието, което Господ ми даде за вас, мили и верни приятели! И сега, когато е време на социална изолация, утихнете пред Исус и Го помолете в сърцата си още веднъж да ви потвърди думите Си, за да бъдете просветени и пълни с Неговия Мир, въпреки разорението, на което Мълнията на Божия Гняв предава този свят. Защото неговите сребролюбци, войнолюбци, грабители, лицемери и измамници няма да свършат, докато адът не погълне душите им. Вие обаче, които от добрите си съкровища изваждате добри неща, величайте Бога за Милостта Му и хвалете Името Му за Вярността, с която всякога е пазил и ще опази Своите! Амин и Амин!

8 мнения за “МЪЛНИЯТА НА БОЖИЯ ГНЯВ

Leave a Reply