2. ВИДЕНИЕТО С РЕКА ФИСОН ИЛИ ЗА ВРЕМЕТО НА ЗАКОНА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В много пророчески книги Господ ми е давал нужното помазание и мъдрост, за да разкривам тайните на Божието Слово. И винаги, когато е трябвало, аз съм наблягал на Небесната Истина, че Библията е Дъхът на Бога и тя не трябва да се чете без вдъхновението и водителството на Святия Дух. За съжаление – естественият човек няма никакви задръжки или ограничения, за да си чете Свещеното Писание както си поиска. И не просто да си го чете, но да класифицира прочетеното в конкорданси, речници или наръчници. По тази естествена причина Библията се принизява и става удобна за плътския ум, който с удоволствие я тълкува и разглежда плътски. И едва ли има смисъл да те убеждавам, че четирите реки на Времето, които Всемогъщият Отец е показал на слугата Си Моисей, са станали просто занимателна библейска география за плътските човеци. Няма никакво значение дали реките са Фисон или Гион, Тигър или Ефрат. Те са просто географски забележителности от територията на днешен Ирак. И който иска – нека отвори атлас и внимателно да ги разгледа. Само че тук вече има проблем. И проблемът е такъв, че на първата страница на Библията не пише “Свещена география” или “Свещена история”, но “Свещено Писание”. А Моисей, който написа първите пет книги от Библията, не е естествоизпитател или историк, но Пророк на Всемогъщия Бог. И като Пророк той не би се упражнявал нито в география, нито в история, нито във философия. Той би следвал Святият Дух в сърцето си, за да запише за поколенията Святите думи на Бога, свързани със Спасението на човешкия род.
Именно Спасението, братко мой!
Това Спасение, за което Апостол Петър написа в посланието си:
“За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите. И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат…” (1 Петрово 1:10-12) 
Искам да забележиш, че жадните за Истина и Благодат са правили именно това – да претърсват и изследват пророците, като издирват кое или какво Време посочва в тях Христовият Дух. Духовните хора са търсили Времето. И не просто са го търсили, но са били сигурни, че Бог е давал на пророците Си тайни, в които дори самите ангели желаят да надникнат. И не би могло да бъде другояче, понеже още при създаването на духовния свят, Отец е определил слугите Си, пророците, и ги е нарекъл “небесни светила”, като изрично е казал за тях:
“Да бъдат светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така…” (Битие 1:14-15) 
Разбираш ли сега в каква абсурдна ситуация изпада плътският човек, който решава да чете Библията с плътския си ум?
Той решава в сърцето си, че Божието светило Моисей е достатъчно плитко и разбираемо, за да е нужен някакъв Си Свят Дух за четенето на “Битие”. А пък това, че дори самите ангели желаят да надникнат в писаното от пророка, за букволюбеца няма никакво значение. Той смята себе си за по-интелигентен от ангелите, и е готов да се подпише с двете си ръце, че неговото разбиране е най-вярното. Но аз нека повече не те отегчавам с размисли върху подобни хора. Защото съм уверен и убеден, че ще говоря като духовен човек на духовни читатели. И още веднъж ще запиша най-важният пророчески прицел на тази книга, а именно:
Четирите Реки, на които се разделя Реката на Живота след грехопадението на Адам и Ева, не са географски реки, но са Реките на Времето. И всяка от тях непременно ще премине през всичките човешки поколения до свършека на стария свят и Времето на Обновлението.
А колкото до това, че същите реки присъстват и като географски понятия, то имай мъдрост от Бога да проумееш, че всяко Слово на Бога в духовния свят, има своето огледално съответствие и в материалния свят. Но нас не ни интересува материалното, защото Богът, на Когото се кланяме, е Дух. И за Този Дух, нашият Господ ясно ни е казал:
“Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:23-24) 
и още:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са…” (Йоан 6:63) 
И така, братко мой! Последвай Духа на това пророческо слово, за да те ползва всичката Небесна Светлина, с която е заредена тази книга. Защото Времето е божествена категория, в която са скрити най-дълбоките тайни на нашия Създател и Творец. Амин!
А сега нека отново се пренеса във видението, което Господ откриваше на сърцето ми. Защото аз все така стоях с Него пред разклонената Река на Времето. И ето, че Исус започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Прочети и виж в Библията как Моисей е записал разклоняването на Реката на Живота. Какво гласи библейският текст?”
Погледнал библейския стих, аз отговорих на моя Господ, като Му казах:
“Ето писаното от Моисея, Спасителю мой!
“И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки…” (Битие 2:10) 
“А какво ще рече, че реките са “главни”?”
“О, Господи! Това означава, че те са най-важните за човешкото битие. Понеже всички други реки, каквито и да са те, ще са второстепенни…”
“Виж тогава, че по степен на значение, най-главната от реките е Фисон, защото е първа в изброяването. А защо тя е най-главната?”
“Именно защото е свързана с Бог Отец, Господи! Защото това е Реката на Закона, на изначално положения Закон в сърцата на човеците…”
“Правилно Ми отговори! А сега продължи да четеш писаното от Моисея, и виж какво пророкът е записал за Фисон…”
Отново погледнах към библейските стихове, като казах на Господа:
“Исусе! Божият слуга е написал за първата река следното:
“Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. И златото на оная земя е добро, там има още бделий и ониксов камък…” (Битие 2:11-12) 
Господ се усмихна на цитираните от мен думи. А след това ме прегърна, като ми казваше:
“Ела и Ме последвай, слуго Мой! За да те заведа във водите на река Фисон! Защото човек може цял живот да чете пророческите стихове на Моисея, и пак да си остане сляп и непросветен. Но ако някой Ме последва, за да му разкрия Фисон в Дух и Истина, то такъв наистина няма да е живял напразно…”
След последните Си думи, Исус ме пренесе духом върху самата река. И летейки с Него, аз отново Го чух да ми казва:
“Евилатската земя, около която обикаля река Фисон, е земята на всички, които обичат Закона Господен в сърцата си и се направляват от него през целия си живот. А Фисон е реката на всяко сърце, което е силно да изповяда в искреност пред Бога:
“Отвори очите ми за да гледам чудесни неща в Твоя закон. Пришелец съм аз на земята; не скривай от мене заповедите Си…” (Псалом 119:18-19)
Отвори и ти сега очите си, за да гледаш чудесното в Закона Господен. И гледай на Фисон така, както го виждам Аз…”
С голямо вълнение и радост аз започнах да гледам на могъщата Божия река, когато забелязах, как от дълбочините й заблестяха жълти лъчи. И тогава се помолих на Исус, казвайки:
“Спри, мой Господи! Защото очите ми виждат жълти лъчи, които блестят от реката. Какво са те, че така привличат сърцето ми?”
В отговор на думите ми, Исус ме потопи в самата река, тъй че двамата с Него потънахме във водите й. И ето, че пред очите ми се разкриха самородни късове от злато, което постоянно разпръскваше лъчите си поради това, че беше обгърнато от Времето на Закона. И докато се усмихвах и не можех да скрия възхищението си, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Сега разбираш ли защо в Евилатската земя има злато, което е Добро? Не слизат ли всяко Добро и всеки Съвършен дар отгоре, от Отца на Светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна? И не казах ли Аз на всички ви абсолютно точните Си думи в Евангелието:
“Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща…” (Матея 12:35)
Ето го съкровището на Фисон, слуго Мой! Ето го чистото офирско злато! Ето ги добрите неща на чистата съвест, която се покорява на Закона Господен, написан на сърцето!
Но нека сега двамата с теб отново се въздигнем над водите на Фисон. Защото колкото повече човек се подвизава да плува във Времето на тази река, толкова повече плаща цената за следващите дарове от Бога, които Моисей е записал като “бделий” и “ониксов камък”. А ти знаеш ли какво е бделият?”
“О, Исусе! Зная, че това е древен благовонен клей от дърво, което е растяло край бреговете на Фисон…”
“Не просто край бреговете, слуго Мой, но всред самите води на Фисон! А ти желаеш ли да видиш Дървото и благовонния Му клей?”
“О, Господи! Какво друго да мечтае слугата Ти всред водите на Божията река?”
Слушайки възклицанието ми, Исус сърдечно се разсмя. А след това изведнъж стана сериозен, като ми казваше:
“Гледай на Божият Син, слуго Господен, като на единственото Дърво, Което е достойно да расте в реката на Отца! Защото Аз съм Дървото, от Което се ражда бделият…”
След тези думи Господ се преобрази пред сърцето ми, като Дърво на Живот, Чиито корени слизаха дълбоко във водите на Фисон. И ето, че Дървото ми проговори, като казваше:
“Докосни кората Ми, Божий пророко! Защото по нея вече се стича бделият!”
С вълнение погледнах към ствола на Дървото, и забелязах, че наистина по кората Му се стичаше благовонният клей. Така аз докоснах бделия и той остана на десетки лепкави капчици по дланта ми. А тогава Дървото отново ми проговори, като казваше:
“Вкуси от бделия Ми, слуго Мой, и Ми кажи какъв е на вкус!”
Покорно опитах бделия, като сложих една от капчиците му в устните си. А тогава горчилка, като твърде голяма скръб прониза целия ми дух, тъй щото сълзи се надигнаха в очите ми и аз казах на Дървото:
“Господи мой! Бделият Ти твърде много горчи и изпълни сърцето ми със скръб, а очите ми със сълзи…”
“Да, Стефане! Горчив е бделият! Но ти сега го запали с Огъня на всичката си любов към Бога!”
Погледнах на бделия в ръката си, а след това докоснах с нея сърцето си, което беше пламнало от любов към моя Господ. И ето, че бделият се разгоря в ръката ми, а едно твърде сладко и чудно благоухание се въздигна към ноздрите ми. Нещо повече – водите на Фисон твърде много се приближиха до водите на Гион, тъй щото можех просто да отскоча от едните води и да се гмурна в другите. Това беше чудно знамение за мен, тъй щото попитах Дървото на Живота:
“Какво ми даде да преживея, Исусе? Защо бделият на вкус беше горчив, а при запалването си стана чудно благоуханен? И защо водите на Гион се приближиха до водите на Фисон?”
В този миг Дървото на Живота се преобрази, а Господ отново застана пред мен, като ми казваше:
“Дадох ти тайната на Фисон, замълчана от сътворението на света! А тази тайна е съвършено свързана със силата на Закона Господен, който довежда сърцата до покаяние. И ето тайната, слуго Мой:
Когато вие преживеете водно кръщение, то тогава в Духа на самото кръщение се превръщате в бделий от Дървото на Живота. На вкус той е горчив, както са горчиви сълзите на покаянието. Но веднъж пламнал с Любовта към Бога, бделият става вашето благоухание пред Отца! И тогава наистина преминавате от Времето на Закона във Времето на Благодатта, и от водите на Фисон във водите на Гион. Спомни си тогава какво ви написа Апостолът Ми Петър за водното кръщение. Какви бяха думите му?”
“О, Исусе! Петър написа на всички ни в третата глава на първото си послание, че водата, която в образа на кръщението ни спасява, не е измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чистата съвест…”
“А коя е реката на чистата съвест? Или коя е реката на Закона Господен, на когото свидетелства чистата съвест? Не е ли Фисон, в чиито води сега пребъдваш с твоя Господ? Разбираш ли най-сетне, че силата на Фисон е да ви заведе до Гион, тъй щото към Закона на съвестта да ви се прибави и Благодатта на Духа?
Виж и чудото, което се случи в ръката ти, докато бделият Ми горя и въздигаше благоуханието си към Отца на светлините…”
С вълнение погледнах към ръката си, когато видях, че капчиците от горящият бделий се бяха превърнали на малки ониксови камъчета. Това ме накара с възторг да възкликна:
“Виж, Исусе! Капчиците от бделия Ти са се превърнали на малки скъпоценни ониксови камъчета! Как е било възможно да се случи това чудо?”
В отговор Исус погали главата ми, като казваше:
“Това е чудото на Покаянието! Защото от мига на Покаянието ви всички вие заприличвате на малки камъчета оникс – всяко в цвета и шарката си, както е шарен и разноцветен ониксът. От този миг Фисон ви подарява на Гион, тъй щото Времето на Благодатта непременно ще започне да превръща оникса в диамант, и полускъпоценното камъче в скъпоценен камък от Сион!
И ето такава, слуго Мой, е реката Фисон! Река, която тече по цялата Евилатска земя, където има злато, бделий и ониксов камък! Първото назначение на тази река е да утвърждава Закона Господен в сърцата на човеците! Понеже именно от Времето на тази река човешките духове идват от Отца на Светлините, за да живеят в телесни естества на земята! Второто назначение на тази река е да довежда до Покаяние човеците, които Отец Ми е записал и предузнал за Вечен Живот! Именно те са, които се превръщат в бделий от Дървото на Живота, нужен за тяхното преминаване от водите на Фисон във водите на Гион! Затова и Аз казах някога на всички ви в Евангелието:
“Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене (Дървото на Живота), ако не го привлече (чрез Фисон) Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Всеки, който е чул от Отца (във водите на Фисон), и се е научил, дохожда при Мене (във водите на Гион)…” (Йоан 6:43-45) 
И ако наистина искате да бъдете могъщи слуги на Царя, то тогава влезте, водени от Святия Дух, във водите на Фисон, където плуват езичниците с чиста съвест. И като докоснете бделия в сърцата им, непременно ги доведете във водите на Гион. Защото ето това ще рече да сте кръстители по Божията Воля!”
След тези Свои думи Господ ме въздигна от водите на Фисон, като ми казваше:
“А сега, слуго Мой, се изпълни с радост! Защото ще влезеш във водите на Моята Река! В благодатната Гион, която обикаля цялата Хуска земя…”