Мили приятели в Духа Господен! Вече живеем в голяма скръб, която в оставащото време до свършека на света ще се сгъсти и подложи на изпитание дълбочините на сърцата ни. Кошмарът, който в минали години сме могли да гледаме само като филмов трилър, стана явен. В не много далечната от нас Италия за последните 24 часа на всеки три минути е умирал човек от коронавируса, а за минута са се заразили по нови 4 човека. Би ми се искало да можех да загреба с пълни шепи от Божия Мир и да напоя с него всички човеци със свити сърца, чието въображение отказва да си представи мащабите на пламналия инфекциозен пожар. За да се съхранят с вяра и упование в нашия Господ Исус Христос, Който е видял случващото се през тази година още отпреди създанието на света. Бих искал да имам един Небесен мегафон и с него да извикам с всичката си сила към света:
„Покайте се, хора! Вършете дела, достойни за Покаяние! Оставете се от шума и суетата на света, който скоро ще се срути в пропастта на бунта и богоборството си! Извикайте към Единствения Спасител, Който е могъщ да ви избави, защото Неговото Име е Исус! Да ви избави не просто от една инфекциозна пандемия, но в действителност да ви избави от мрака и безумието на света!“
Нека ви кажа, мили приятели, че има една обреченост за човеците, които се упражняват в безбожие, живеейки езическото си битие. Тази обреченост се състои във факта, че във време на Божий Гняв те се взират в брадвата, а не в Ръката, която я държи. Те се опитват да угасят огъня, а не да премахнат плявата, която го разгорява. Те всячески искат да ограничат последствията, но си забраняват да мислят за причините.
Вчера президентът на САЩ е хвърлил в битката с коронавируса колосалните 1 трилион долара. Германия – сумата от 500 милиарда евро. Великобритания – 350 милиарда паунда. Испания – 100 милиарда евро.
Но дали всичко на този свят трябва да се измерва с пари? Дали точно парите са ключовият фактор, с който да бъде спряна пандемията? Ако моят баща ме наказва за прегрешенията ми, то ще бръкна ли аз в джоба си да извадя пари и да му кажа:
„Ето ти сто лева, тате! А сега престани да ме наказваш, защото много ме боли!“
Има ли изобщо такъв вариант да се откупиш от гняв и наказание с пари? Не е ли много по-разумно да претърпиш наказанието и, смирил душата си, да помолиш баща си за прошка, показвайки колко много съжаляваш, че си го разгневил дотолкова, че да те удари?
Когато обърна поглед към годините, в които не познавах Исус, аз си спомням не един и два шамара от родния ми баща, който отдавна приключи жизнения си път. И ако можех някога да го срещна на Небето, бих го прегърнал и бих му казал, че неговите шамари са най-голямата любов, която е могъл да ми покаже. Най-голямата благост, чрез която се е обхождал с родния си син. По-късно, когато повярвах в Исус и предадох живота си в ръката Му, усетих и Божиите наказания, като ядох и от Божиите шамари. Но не си спомням да съм търсил начин да избягам от наказанието. Тъкмо обратното – искал съм да бъда наказан, за да осъзнае сърцето ми колко пагубни са грешките, компромисите и залитанията по невидимия път.
Нека тогава отново да ви припомня думите на Пророк Йоан Кръстител, изречени за всички нас:
„А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля…“ (Матея 3:10)
За какъв ли огън ни говори Пророкът? И за какви дървета става дума? Не са ли в този стих дърветата именно човешки сърца, насадени в своите си почви? И ако почвите им не са били вдъхновени и благословени от Бога, то какви ли сокове биха протичали от корените към клоните? Какви плодове биха се родили? И ако всяко дърво, което не дава добър плод се отсича и хвърля в огъня, то ние ли да определяме на Всевишния какво да е понятието „огън“ в съдбите на нечестивите? Не беше ли един огънят, който порази Содом и Гомор в древността? Не бяха ли други огньовете, с които през миналите векове Европа преживя бубонната чума, после холерата, след това туберкулозата и Испанския грип? Да се чудим ли тогава, че днес пак е дошъл огън на земята? Не е ли време хората да се замислят защо са се родили, защо живеят и къде ще отидат отпосле? Не е ли време да проумеят, че дойде Гняв, който прибира едно поколение, което не даде добър пример на чедата си. Едно поколение, което живя консуматорски във възможно най-дългото благовремие, но не възпита потомците си в боголюбие и човеколюбие. Една Европа, която в последните петдесет години възхищаваше с висок стандарт на живот, но толкова се разплу и обогати, че накрая червеите на дявола съвсем я проядоха. И тя си намери нови причини да подпалва Божия Гняв. Втълпи си ценности, които са отявлено богохулство и възпита в тях последните поколения. И днес, когато неохотно страните на тази Европа си затварят границите, за да спрат пламналия пожар, никой от вече одъртелите неолиберали не падна на колене, не заскуба косите си, не започна да се бие в гърдите, та да извика:
„Боже, бъди милостив към мене, грешника!“
Напротив! Оядени, покварени и опустошени започнаха да налагат диктата на демоничното си обсебване на нации и правителства, на конституции и общества. А някой зададе ли си въпроса какво би направил Всемогъщият Бог с плявата, тоест, с човеци, чиито съвести са разрушени от дяволски огън? Някой успя ли през изминалите месеци и години да чуе призив за Покаяние от дори един брюкселски бюрократ? Някой проумя ли, че видимото глобално затопляне на планетата ни е само една физична проекция на опустошителната жега в сърцата на неизброимо число от нечестиви човеци? И ако князът на този свят ги е поставил на властови позиции, за да донесат разорение на обществата и народите, то защо още да се чудите, че дойдоха последните дни на света? Не ни ли завеща Кръстителят Йоан пророческите си думи за Господ, които гласят:
„Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…“ (Матея 3:12)
Иска ли днес плявата да стане жито, за да влезе в Небесната Житница на Божия Син или предпочита да я пришпорват демони, докато съвсем я погубят? И ако Божият Пророк нарече Огънят на Гнева „неугасим“, то да си вярват ли късогледите читатели, че той касае само ада, а не и този нечестив свят? Нека предупредя всички, че огънят на ада е неизразимо по-жесток от този огън, който докара на света пожарищата на коронавируса. Защото при тази страшна пандемия има изходен път, наречен Покаяние. А долу, в огнения пъкъл, изходен път няма! Ето затова най-вярното обяснение, което можете да имате за тази пандемия от коронавирус, е твърдението ми, че Всевишният наказва предпоследното вече остаряло поколение, за да стресне последното и да го доведе до Покаяние. И ако то не разчете по този начин Божието изобличение и Гняв, ще отиде на директна среща с човека на греха и сина на погибелта, който е Антихрист.
Знайте също, че пандемията ще спре, когато поиска Мъздовъздателят, а не човешките началства и власти. Защото, според както Той ми потвърди, в арсенала на Гнева Му върху нечестието, все още не са се явили най-сериозните изпитания за коравовратното човечество.
Искрено се надявам, мили мои приятели, вие да сте с меки сърца и смирени души, за да осъзнаете и проумеете сериозността на времето, в което живеете. Защото утрешният ден не е обещан на никой от нас, и само по Милост и Благост Божия живеем, дишаме и съществуваме на този свят.
Проповядвайте Покаяние и отричане от богохулствата на неолиберализма! Проявявайте милосърдие, състрадание и човеколюбие, за да съхраните двете монети на Самарянина – Божията Благост и Божията Милост! Защото за нищо друго на този свят вече не остана нито време, нито благоволение отгоре! Осветете сърцата си и измийте душите си в Извора на Живота, за да се облечете с Господа и да избелите дрехите си с праведните дела на Светиите! Амин и Амин!