ИСУС Е В ТЕБ – II ЧАСТ – VIII ГЛАВА

ОСМА БЕСЕДА: НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ЦЪРКВАТА И ФАЛШИФИКАТИТЕ НА ДЯВОЛА

Пред много християни възникват въпросите:
“В коя църква да отида, защото църквите са много, а Бог е Един? Кое ми гарантира, че действително съм попаднал в истинска и жива църква?”
Това са изключително важни въпроси, липсата на отговор при които може да се окаже съдбоносен. В тази беседа ще се опитам да разгранича многообразието на Христовата Църква от фалшификатите на Луцифер. Затова нека започна първо с Христовото Тяло, което е Църквата на Живия Бог. Аз искам да ви запитам:
Видели ли сте човек, или пък вие самите правили ли сте това – да използвате ръцете си, за да се биете с тях по краката или да си нанасяте жестоки удари – я в корема, я в лицето… И ако ви види някой отстрани, не ще ли сметне, че сте луди? Исус казва:
“На тая канара ще създам Моята Църква…”
Исус говори за една Църква, а не за много. Божията Църква е една! Христовото Тяло е единно, а оня, който иска да го разломи, е дяволът. Тъжно е за онези части от Христовото Тяло, които се подават на неговите мръсни провокации.
Ние трябва да разбираме, че причина за многото църкви, които съществуват, е многообразието на Христовото Тяло. Не е случаен фактът, че в новозаветните послания на много места се подчертава, че Църквата е Тяло Христово. Не организация или съюз, не партия или дружина, не обединение или фондация, но Тяло. Ако бяхме нещо от гореизброените форми на сдружаване, несъмнено, нашите действия и задължения биха били канализирани с устави, програми, платформи или манифести.
Но ние сме Тяло Христово! Нашите действия и задължения определя и канализира Святият Дух, Който ни движи чрез Божието Слово. Ако погледнем ръцете си или нозете си, или която и да е част от тялото ни, то се изпълваме с радост и удовлетворение, че всички те ни слушат и се покоряват на волята ни, на съзнанието ни.
Волята и съзнанието на Христовата Църква е Святият Дух!
В това отношение, за да бъдем безукорни в познаването на Божията Воля, ни е нужно благоразумие и мъдрост. Христовото Тяло е многообразно, а не е едноклетъчна амеба. То има много функции и Божията промисъл е тази, която го обогатява с нови и нови клетки – повярвали души – които Сам Бог поставя, където Му е угодно. Мене, а вярвам и вас, никак няма да ме ползва, ако ми отрежат палеца и го присадят и зашият на коляното ми. В това състояние бих се измъчвал до края на дните си. Затова всяко нещо е добро, когато е на мястото си и действа на времето си.
Бог не одобрява онова християнско служение, което е Коляно, да критикува Палеца относно различната му длъжност пред Господа. Исус не желае вярващите в Него, които са поставени в Коляното, да слушат религиозно-политически лекции от сорта:
“Внимавайте с Палеца, той е ерес…”
Но вместо това е по-добре да отдадем Слава и благодарение на Този, Който ни е събрал в това Тяло за прослава на Своя Син. Защото, ако ние познаваме Волята Му относно нашата длъжност като Коляно, то може да не ни е известна Волята Му за Палеца. Така че нашата функция не е единствена, но всички функции на всички части са важни.
Главното, което трябва да ни покорява и сплотява, е фактът, че над всички нас има Един, Който ни споява в свръзката на мира и Любовта!
Ако присъствието на Божията Любов освобождава, изцелява, обогатява, просвещава, дарява, ако плодовете на Духа – Любов, мир, кротост, нежност, дълготърпение, радост и дръзновение пребъдват в нас и ако дарбите на Духа, работещи с двигателя на братолюбието, ужасяват дявола и го обръщат в паника, то наистина сме в жива църква. Ако като части от Тялото гледаме и се съобразяваме с Главата, тоест, с Господ Исус Христос, то можем да бъдем сигурни – Той пребъдва в нас и ние в Него.
Говорейки за всичко това, искам да знаете, че освен Тяло Христово, има и един духовен Голготски Кръст. Той е събирателен образ на страданията и скърбите, омразата от дявола и света срещу Христовата Църква. Ако ние поотделно сме длъжни да вдигнем кръста си и да следваме Спасителя, то сборът от нашите лични кръстове става един общ духовен кръст, защото Словото ни увещава:
“Един на друг теготите си носете и един за друг се молете!”
Когато носим теготите и скърбите на нашите ближни, а и те вършат същото за нас, тогава кръстът ни е станал общ и всички болки и проблеми – общи. Или, казано с думите на Апостол Павел:
“И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него…” (1 Коринтяни 12:26-27)
А сега да се замислим. Щом Тялото Христово има един общ духовен кръст, то несъмнено дяволът ще се опита да вклини и забие в това Тяло своите гвоздеи, тоест, сектите и ересите, онези извратени учения, които в покварата си или са се отрекли от Божието Триединство, или са съчинили и написали под диктовката на Сатана “Друг нов завет”, или в своето нечестие са се отклонили да се кланят на небесното множество, или като връх на лукавството, в своята духовна слепота и голота са се поклонили на делата на ръцете си:
“…и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и гадини…” (Римляни 1:23)
Ето в тези гвоздеи е опасността! Те са въплъщение на сатанинското лукавство и ярост срещу Църквата! Те са предвестници на Антихриста, които трасират пътя за неговото явление!
Затова и борбата на Христовата Църква днес Бог е насочил срещу тях. Небесният Отец допусна веднъж Исус да пострада за греховете ни и Праведният ни Спасител понесе смъртните болки на Голготския Кръст. А дяволът си е въобразил, че както успя да убие физическото тяло на Исус, така днес трябва да прободе и духовното… Но Сатана, който е баща на лъжата, този път е излъгал и заблудил сам себе си.
Днес Бог излива против него Огън от Небето! Наш дълг е да отворим сърцата си за този Огън и да изпепелим сатанинските заблуждения чрез благовестието за Исус Христос.
Нечестивият се е постарал да снабди служителите си с финансова свобода и светска власт и така използва всички възможни начини и средства за пропагандиране на заблудата. Служителите му наистина са богати и светът е техният ковчежник. Още в зародиша на сатанинската стратегия и тактика срещу Църквата Исус предупреди последователите Си, като отправи сериозно изобличение към една от църквите, а именно – лаодикийската. Ето Неговите думи към ангела на тази църква:
“Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо…” (Откровение 3:16-17)
От времето, когато Исус е изговорил това пророчество чрез откровение пред Апостол Йоан, са минали близо две хилядолетия. Време предостатъчно за лукавия, за да поквари тази категория служители докрай. Историята ни показва, че през тези двадесет века много от църковните служители приеха статут, като официални световни властници. През това време светът погълна много църковни самозванци и дяволът ги направи маши в ръката си. Във вековете, когато Господ заповяда просветление за човечеството и много будни хора надникнаха в законите на мирозданието, именно тази категория служители беше най-непримирима опозиция срещу Истината. Инквизицията застана срещу Галилео Галилей и Джордано Бруно, срещу стотици и хиляди будни умове и се опита да ги спре с публични изгаряния и угнетителни съдилища. Вманиачените и закостенели папи и кардинали не искаха да допуснат, че някой ще надигне глас срещу религиозното им тесногръдие и безпросветност. През този период прощението на греховете бе станало стока, подобна на онази от сергиите на търговците, които Исус изгони с бич от Ерусалимския Храм. Стока, която се наричала “индулгенция”. “Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо…” – е шепнел католическият демон в умовете на жертвите си. “Греховете на човеците са толкова много, че със сигурност индулгенциите ще препълнят хазната ти…” – е внушавал лукавият в поквареното папско сърце. И папата, от висотата на духовния си сан, е издал дежурната була, за да утвърди “божествеността” на индулгенцията. Но и това не е най-голямата мерзост, извършена от религиозните лицемери. При последната, кръщението със Святия Дух е придобило вид на канцеларска подробност, която православните наричат “кръщелно свидетелство”. Дали “висшите” духовници са забравили, че Святият Дух не се запечатва на хартия, а в духовното сърце на човека? Как ще оправдаят ценоразписа на “кръщенето” пред Божиите очи? Нима са забравили или изобщо не са чели Божия призив към човеците в “Книгата на пророк Исайя”:
“О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; да! дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата…” (Исайя 55:1)
Става ясно кои обърнаха вярата на човека в търговия и Божието Слово в стока. Но тяхната съдба няма да бъде по-различна от съдбата на търгашите и среброменителите, усетили върху гърбовете си бича на Христовата ревност. Божият Храм никога не е имал никакво споразумение с идолите. Исус е повърнал лукавите лъжеапостоли, понеже те не могат да имат никакво споразумение с Бога:
“…и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващият с невярващия? и какво споразумение има Божият храм с идолите?” (2 Коринтяни 6:15-16)
Ако ви говоря за всичко това – причината е една, а именно, че трябва да бъдат предупредени всички онези, които са впримчили сърцата и умовете си с православието и католицизма. Към всички тях ще се обърна с думите на живото Божие Слово:
Не рискувайте да живеете в многоетажна сграда със съмнителна основа! Знайте, че Господният ден ще изпита основите на всички църкви и Исус ще грабне при Себе Си само онези, чиято основа е Истината.
“Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос…” (1 Коринтяни 3:11)
Ние трябва да познаваме духовната тактика на лукавия, защото днес светът повече от всякога мрази Църквата, а дяволът хвърля сетните си сили, за да излъже и примами в пипалата си човешките души.
Нека сега да прочетем как Апостол Яков със същият пророчески поглед се е обърнал към сатанинските служители:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте, поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства срещу вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха във ушите на Господа на Силите…” (Яков 5:1-4)
Какво искат да ни предупредят тези думи на Христовия Апостол?
Яков казва на богатите:
“Богатството ви изгни…”
Това иде да ни напомни Христовата препоръка за нетрайността на земните богатства, за тяхната суетна стойност и невъзможност да изкупят човешката душа. Виждаме, че в стиха се изобличават богатствата, които са събирани на земята, а не в Небето. По-нататък Яков продължава с думите:
“…дрехите ви са изядени от молци…”
Но какво значи една дреха да бъде изядена от молци? Кои са тези молци? Какво са те? За бълхи ли става тук дума или за нещо друго? Нещо, записано в “Псалмите”:
“Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му…” (Псалом 39:11)
Какви ли ще да са били изобличенията Господни към лъжехристите, за да заяви Апостол Яков, че дрехите им са изядени от молци?
Коментарът е излишен!
Но нека да продължим нататък. В следващите думи Христовият слуга добавя:
“Златото и среброто ви ръждясаха…”
Тук не става дума за материални богатства, нито за благородни метали, понеже знаем, че те не ръждясват. Тук Яков предупреждава за фалшивата благородност на сатанинските учения, за привидния блясък, който те притежават и техните способности да завличат лековерните. Апостолът казва още, че тези богати събират съкровища в “последните дни”, а Исус в двадесет и четвърта глава от “Евангелието от Матея” ни предупреждава, че в последните дни ще се появят мнозина лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, за да заблудят, ако е възможно, верните души и сърца на Бога. Ето защо, ако трябва да определим какво се крие зад думата “съкровища”, то ще е нещо, което е изключително скъпоценно в очите на Господа.
Но има ли нещо по-скъпоценно от човешката душа? Не са ли човешките души онези съкровища, които богатите сатанински служения събират по света? Не са ли това неутвърдените християни, които дяволът е отвърнал от Божията Благодат и ги е закрепостил в своите изкусни фалшификати?
Да! Именно те са, защото в стиха от посланието си Яков добавя, че съкровищата са “заплатата на жетварите”, от която богатите са ги лишили.
Но какво представляват жетварите? И какво са нивите? Какви думи каза Исус на Своите последователи, които щяха да поемат първоначалната тежест и първия контраудар на сащисания Луцифер? Ето тези думи:
“Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне…” (Йоан 4:35-36)
Апостолите трябваше да “повдигнат” очите си, тоест, да надскочат плътското мислене и осъзнаят, че този свят е една огромна нива, а човешките души – класове, които трябва да пожънат за Господа. Но ето, че според пророческия поглед на Яков, богатите лишават жетварите от заплатата им. Или още по-ясно:
Богатите сатанински служения примамват и завличат неутвърдени души, на които вече е благовестено, и им предлагат друг Исус, какъвто Бог не е изпратил!
Тази тенденция на сатанинската стратегия е забелязал още в онези времена и Апостол Павел, който в посланието си казва:
“Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите…” (2 Коринтяни 11:4)
Така разбираме защо се лишават жетварите от заплатата им. Именно защото пожънатите класове, сиреч, онези, на които е благовестено за Исус, са примамени и откраднати от дявола. Те не са влезли в житницата на Господа! По този начин Сатана лишава благовестителите от заплатата им. Защото пожънатите класове са заплата за вечен живот, само, ако докрай останат в житницата и бъдат опазени от хитростите на лукавия.
Божият гняв срещу сектите и срещу ересите е пламнал, защото виковете на жетварите влязоха в Божиите уши. И аз знам, че ръждата от златото и среброто, тоест, лукавите измами на лъжеблаговестието, ще пояде като огън онези, които са се поставили в услуга на Сатана. А сега да преминем нататък. Бог не стои като безучастен свидетел на мерзостите, които вършат религиите, сектите и култовете. Днес Той търси отворени сърца, за да си върне откраднатите житни класове от Луцифер. Само така мога да разбера Божия призив, казан чрез пророк Еремия:
“Отсечете от Вавилон сеяча и онзи, който държи сърп в жетвено време…”  (Еремия 50:16)
“Дойдете против него от най-далечния край, отворете житниците му, натрупайте го на купове и го обречете на изтребление…” (Еремия 50:26)
Този велик старозаветен пророк отново повтаря и Господ Исус Христос:
“…а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми…” (Матея 13:30)
Да бъдеш жетвар на Исус Христос, да разбиваш заблудата по всичките й фронтове, да отвърнеш излъгания от грешния му път, да връзваш религиозните демони и проповядваш Спасителната Сила на Евангелието – ето такъв е Божият призив към всеки християнин. От това наше призвание Сатана трепери и няма нито миг покой. И макар демоните му в максимална степен да смущават голяма част от християните, една истина те не могат да смутят, нито да й противоречат. Тя блести и преминава през гъстия мрак. Тази истина Бог изявява така:
“Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки. Но една е гълъбицата ми, съвършената ми…” (Песен на песните 6:8-9)
Ето в този стих Бог вижда това, което ние не виждаме. В този свят има много църкви. Някои от тях са богати като царици, други са наложници на светската опека. Колкото и да искаме, не можем да имаме онзи поглед от Небето, който обхваща от себе си истинското и вярното, понеже ние гледаме на лице, но Бог гледа сърцето на човека.
Какво иска да ни покаже Исус в тези стихове?
Зная, че Духът вече е потвърдил отговора в сърцата ви:
Ако някой вярва в Исус и Святият Дух живее в сърцето му, то той е Божий, независимо къде е поставен!
Към това мога да прибавя само едно:
Нека постоянен прицел на нашата вяра да бъде Исус! Исус, Когото познаваме от Евангелието! Исус, Който възкръсна на третия ден! Исус, Който живее в страниците на Библията, а не на някоя друга книга!
Само така фалшификатите на Сатана няма да ни надделеят и ние добре ще ги различаваме от многообразието на Христовата Църква.

Leave a Reply