IV. ЛЮБОВТА – СИЛА НА СЪДБАТА

“Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи…” (Песен на песните 8:7)

Така, както увереният алпинист се движи твърдо и неуморно по пътя си и никога не сваля поглед от върха, към който се стреми, така в съдбата на Бога има връх, по-желателен от всички други. Този връх е Христовата Любов. През целия си живот на вяра в Исус ние ще се стремим към това Съвършенство на Божията Сила и Благодат. В досегашните размишления се спрях върху съдбоносните проявления на вярата и надеждата. Разбрахме колко важни и отговорни са те. Сега предстои да видим как Любовта влияе върху човешката съдба. Като начало ще се спра върху думите на Апостол Павел:
“И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта…” (1 Коринтяни 13:13) 
Естествено е да разбираме, че Любовта ще извърши най-важното в нашата съдба. Защо най-важно? Отговорът е:
Защото, ако Вярата е достъп, а Надеждата – упование в Бога, Любовта се явява действие на Святия Дух към нас, в нас, и от нас към ближните и Бога!
Има един Апостол на Исус Христос, когото аз наричам “Апостолът на Любовта” защото в неговите послания съм открил що е Любов и как се постига. Нека прочетем част от думите му:
“Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов…” (1 Йоаново 4:7-8) 
В този стих се вижда, че Апостолът нарича християните “възлюбени”. Това показва, че преди да започнем да се обичаме помежду си, ние вече сме обикнати от Бога. Той ни е възлюбил. И тази Любов, с която ни е възлюбил, Бог иска да проявяваме помежду си. Исус донесе на този свят Съвършената Любов и целта на тази тема е да разберем как тази Любов променя човешките съдби. Неслучайно съм поставил заглавие, показващо, че Любовта е Сила на съдбата. Човешкият живот може да е незабележим за останалите хора и следата, която оставя личността, да бъде нищожна.
В света се раждат, живеят и умират милиарди хора, но малцина от тях заблестяват по неповторим начин. Малцина успяват като светкавица да разтърсят суетния ход на цивилизацията, за да бъде примерът им предаван на бъдните поколения. Ние, християните, имаме своята светкавица, чийто лъч прорязва небосводите на времената, за да осветява всяко човешко поколение. Тази светкавица е заредена с Примера на Исус Христос и Апостолите. Всеки, който е следвал този пример, е приел и сходна съдба – да има силен и забележителен живот за Бога. Дълго време съм искал да разбера защо Любовта е неподвластна на времето. Какво извършва тя? Как оставя следа върху човешките сърца? Как променя съдбите? За да получим отговор на тези въпроси е нужно като начало да размишляваме върху думите, с които Йоан Кръстител определи мисията на Исус Христос:
“Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън…” (Матея 3:11) 
Йоан Кръстител беше силна и съдбоносна личност. Неговото служение разтърси Израил. Хората се тълпяха край него, за да слушат проповедите му и да се покаят пред лицето на Всевишния. Народът го имаше за пророк и думите му тежаха с особено голям авторитет. Чрез Йоановото служение Бог извърши съдба над Израил, като подготви благоразположен народ за Волята Си. А за съдбоносното служение на Кръстителя Божият вестител Гавриил още преди зачатието му пророкува:
“И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог…” (Лука 1:16)
И ето, че този Божий мъж, който ясно съзнаваше колко съдбоносно е служението му и колко силно помазанието му, заявява на всеослушание:
”Исус е по-силен от мене! Аз ви кръщавам с вода за покаяние, но Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън!”
Израилтяните трябваше да разберат, че има нещо много по-ценно от покаянието, по-силно и съдбоносно от осъзнатата греховност. И това беше кръщението с Духа и Огъня на Небесния Отец, което щеше да им даде Исус Христос. Божият Син идеше да донесе на човешкия род нещо, което винаги му е липсвало – Сила в съдбите му. Сила, която ще ни даде Святият Дух. Сила, която Йоан нарече Огън.
Какъв е този Огън? Спомнете си Христовите думи:
“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?” (Лука 12:49) 
Тези думи говорят сами по себе си. За тях не е нужен коментар. Какво повече да иска Исус след като изпълни съвършено Волята на Своя Отец? Един голям и непознат Огън беше пламнал на земята. Огън, който щеше да бъде най-жестокият кошмар за Сатана и всичките му демони.
В края на земния Си път, часове преди да бъде разпнат, Господ каза важни думи на учениците Си:
“Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов…” (Йоан 15:9)
Искам да направя тези думи още по-ясни за разбиране и затова ще предам, както имам дълбоко в духа си, техният духовен заряд:
“Мои приятели! Аз запалих в сърцата ви Огъня на Божията Любов! Постарайте се така, щото този Огън никога да не угасне! Горете в този Огън и занесете пламъка му в света, за да запалите в него всички човешки сърца. Вие сте Моята Църква, Моето Огнище, което запалих с Мисията Си! Нека всякога в това Огнище да има живи въглени, които да предават Огъня напред в поколенията…”
Огънят – това е Христовата Любов. Ние ще размишляваме върху този Огън, за да видим как той става съдбоносен за хората. Нека си послужа с една притча, дадена ми от Духа, за да положа фундамента на тази тема:
“Един човек си вървял по пътя в тъмното. Внезапно забелязал в далечината някаква светлина. Когато се приближил, видял, че това било запален Огън, около който били насъбрани хора. Един от хората сърдечно поканил човека да седне при тях и той приел поканата. Не стоял и минута, човекът понечил да стане:
– Как издържате такава топлина? – попитал той и продължил:
– Та вие живи ще изгорите!
– Както сам виждаш Огънят не ни е повредил, но напротив – помага ни!
– А защо аз не мога да издържа като вас? – попитал човекът.
– В теб има твърде много неща, които трябва да изгорят, за да останат само онези, които горят, но не изгарят. – казали хората. И за да бъде убедително свидетелството им, влезли до един в Огъня, който ги горял без да ги изгаря. Впечатлен от видяното човекът силно поискал да бъде като тях.
– Искам и аз да постигна това! – извикал той и смело влязъл в Огъня. След кратък миг на страдание и болка Огънят навлязъл в човека, за да изгори нещата, които трябвало да изгорят. Не след дълго човекът бил досущ като останалите. Горял, но не изгарял.
– Какво ще правя от тук нататък? – попитал той. Тогава Огънят му проговорил:
– Ще ходиш по пътя си да гониш тъмнината и запалваш други като теб. Аз винаги ще горя в сърцето ти и Моят Пламък ще бъде на устните ти и ръцете ти. Пълен с чудния Огън човекът възрадван продължил пътя си и не след дълго запалил с Огъня мнозина други човеци…”
В тази притча, продиктувана ми от Святия Дух, е изявена съдбата на всеки, чието сърце бъде запалено от Христовата Любов.
В притчата различаваме четири съдбоносни етапа, които ще изброим и разгледаме поотделно. Ето тези етапи:
1. Огънят, който свети или Любовта, която просвещава с Истина.
2. Огънят, който преобразява или Любовта, която пречиства.
3. Огънят, който изпепелява или Любовта, която воюва за Спасението на човешките души.
4. Огънят, който се разраства или Любовта, която покорява и завладява.
Всеки, който повярва в Исус Христос, приема в съдбата си тези етапи. Те са Силата, нужна на човешкия живот, за да бъде съдбата на този живот велика и необикновена. Начинът, по който са подредени етапите, показва пътя на Святия Дух към всяко човешко сърце и душа, както и назначението на Божия Огън в човека. Нека започна разглеждането на първия етап.