5. ВТОРИЯТ ДЕН НА ИСУС В ТЪМНИЦАТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Нека не отпада сърцето ти от предишното видение, колкото и страшно да е то. Понеже по-добре за нас е днес да бъдем стреснати и развълнувани за сетнината на мнозината, отколкото да живеем в захаросаната илюзия на дявола, че сетнина за беззаконията няма.
Истината е, че ние сме имали съдбата от Бога да се родим във времето на умноженото беззаконие. Време, когато човеците единодушно наричат доброто зло, а злото – добро. Време, когато хиляди по хиляди се надпреварват в поклони към дявола, искайки да получат дял от този свят, какъвто Сатана дава на най-усърдните си поклонници. И никой не иска да разбере, че за всяко нещо се плаща цена. И само малцина проумяват, че този лукав и жесток владетел на света не дава току така просперитет и благоденствие, но само и единствено тогава, когато човекът се подпише в сърцето си, че се отрича от Кръвта на Исус и приема дявола за бог и господар. Ето защо днес Адът е не просто пълен, но претъпкан с човеци, които не са мислели за цената и за сетнината. Аз бях вътрешно подготвен от моя Господ, че на самото дъно в сърцето на земята ще видя възможно най-злите човеци. И наистина беше така. Ето защо в първия от дните Си в сърцето на земята Исус не докосна и не спаси никого. Понеже самите души на човеците, вързани с железни вериги и лишени от Разум, отказаха да Го познаят, признаят и призоват. Но с това виденията от Исус никак не свършиха. Защото Той ме докосна с ръката Си, като ми казваше:
“Да не отпада сърцето ти, както и Моето не е отпаднало. Понеже в началото на Моето посвещение към теб ти казах, че ще тръгна отдолу-нагоре. Тъй щото ти първо видя животните в ада, сиреч, душите, които са изгубили всичко човешко и са вързани във вечни връзки за Съда на великия ден. Но ето, че сега двамата с теб ще се качим нагоре по пътеката. За да видиш едни други души, от които ще има мнозина, които ще Ме призоват…”
След тези Свои думи Господ хвана здраво ръката ми и тръгна нагоре по тясната каменна пътека в сърцето на земята. Така Той вървя известно време напред, без да ми говори, а аз Го следвах. И ето, че крясъците и ръмженията на животните от дъното на Ада постепенно утихнаха. А край очите ми започнаха да се появяват други грешници и нечестивци. Характерно за повечето от тях беше фактът, че дрехите им бяха твърде много омърсени и осквернени. И тия души, за разлика от предишните, не ръмжаха и не кряскаха, но по-скоро стенеха и плачеха в болките си. А тогава дойде миг, когато Исус се спря. И като вдигна ръката Си и посочи грешниците, Той вече ми казваше:
“Виж ги добре! Защото именно това са човеците, които Божието дълготърпение чакаше в Ноевите дни. Те са, които се обхождаха развратно, тъй щото покриха с петна душите си и с позор сърцата си. Какво мислиш за тях, като гледаш всичкото им окаянство и трагедия?”
“О, Исусе! Като гледам на тия човеци ги виждам по-скоро като жертви на дявола, отколкото като негови предани слуги и изпълнители. Ето защо аз изпитвам жал към тия хора…”
“Виж тогава отново, че всред скалите край тях има и други, които са приковани с железни вериги към самите камъни, а нозете им пламтят в огън. Как си обясняваш това? Защо е тази разлика в мъчението на едните и другите? Защо тези с омърсените дрехи просто стенат и плачат поради мрака и безнадеждността, а пък вързаните с веригите скърцат със зъби поради огъня в нозете им…”
“О, Исусе! Явно е, че има някаква категорична разлика между едните и другите човеци, въпреки че споделят едно място и то е Адът. Но какво различава вързаните с железните вериги от тия с омърсените дрехи?”
В отговор моя Господ извади от мантията Си ключовете на Смъртта и Ада. И като ги вдигна пред лицето ми, ми проговори, казвайки:
“Вземи сега ключа на Смъртта и се приближи до някой от грешниците с омърсените дрехи, като докоснеш със самия ключ сърцето му. Така непременно ще разбереш греха му…”
С вълнение взех глинения ключ на Смъртта от ръката на Исус и се приближих до един страдалец. Така аз докоснах с ключа на Смъртта сърцето му, а тогава от самото му сърце изникна видение. И в самото видение аз виждах страдалеца в живота му на земята. Той беше сграбчил разголена блудница с едната си ръка, а с другата подхвърляше кесия с монети на господаря на блудницата, сиреч, на нейния сводник, като му казваше:
“Хубава плът предлагаш, господарю! Плащам ти, за да й се наситя…”
А след това човекът се нахвърли на блудницата пред ухиления поглед на сводника, който с ловко движение на ръката улови кесията му. И като я прибра в пазвата си, сводникът отново викаше:
“Насам, насам! Свежа плът, истинско удоволствие! Почти без пари!”
В тоя миг видението от сърцето на човека се прекрати, а Господ отново го посочи, като ме питаше:
“Какво разбра от видението?”
“О, Исусе! Аз разбрах, че този човек е бил съблазнен, за да пожелае блудницата и е платил на сводника й, за да се съвъкупява с нея…”
“А кой тогава е съблазнителят и изкусителят? Блудницата, дала тялото си за продан или сводникът, който я е насилил да върши блудството?”
“О, Господи! Разбира се, че сводникът е съблазнителят и изкусителят!”
“Виж тогава оня човек, който е вързан с железни вериги, а нозете му пламтят в огън. И като вземеш от Мен железния ключ на Ада, докосни сърцето му, за да проумееш защо е такава сетнината му…”
Връщайки на Исус глинения ключ на Смъртта, аз взех от Него железния ключ на Ада. И като се приближих до вързания с железните вериги, който стенеше и скърцаше със зъби поради непоносимата болка, докоснах с ключа сърцето му. А тогава от сърцето на човека отново се появи видение, в което аз го виждах в живота му на земята. И ето, че сърцето ми се сви от видението. Защото в него човекът биеше с юмруци паднала в нозете му жена, като й крещеше:
“Ти си моя собственост и ще те убия, ако не дадеш тялото си на всеки, който те пожелае. Дадох пари за тебе и ти пари ще ми изкарваш, кучко мръсна!”
А жената, като хлипаше от тежките удари по главата си, с ужас простена:
“Добре, добре! Ще спя с когото искаш и ще му се отдам цялата, но само не ме бий и не ме убивай!”
И този път видението се прекрати, а аз, изпълнен с погнуса и отвращение от делото на човека, се обърнах към Господа, като Му казвах:
“Боже мой! Та тоя сводник е бил абсолютно зъл на земята. Той е насилвал робини, за да блудстват с клиентите му и така да печели твърде мерзостни и проклети пари…”
В отговор Господ с твърд глас ме попита, казвайки:
“Сега разбираш ли каква е разликата между човеците с омърсените дрехи и тия, които са оковани във вериги и предадени на огън? Разликата е тая, че едните са съблазнени, а другите са съблазнители. Едните са изкусени, а другите са изкусители. Едните са жертви на дявола, а другите са палачи. Но затова слязох Аз в сърцето на земята – да призова грешните на покаяние и да очистя душите им…”
След тези Свои думи Исус простря Меча Си към многохилядните множества, а мълнията на Святия Дух блесна твърде силно и освети острите и страшни скали. И ето, че Господ взимаше в десницата Си нишки Светлина от самата мълния. А след това ги протегна към грешните, като им казваше:
“Аз съм Господ и Бог Исус Христос! Възкресението и Животът! Приближете се към Мене всички, които имате сълзи да плачете и сърца да съжалявате горчиво за стореното в живота на земята. Дайте Ми сълзите си в левицата Ми и вземете Спасение от десницата Ми…”
Видели ярката Светлина на Духа и чули призива на Господа, към Него се стекоха хиляди души. И като плачеха и не смееха да Го погледнат поради мръсните си дрипи, казваха Му:
“Грешни сме, Спасителю! Защо Си напуснал Святото Си място и Си дошъл всред нас? Нима Бог на небесата ни е показал Милост?”
В отговор Исус отново им проговори, като казваше:
“Отец Ми е Бог и Господ на всяко създание. И ако Той показа Милост чрез Сина за грешните на земята, сега я показва и за грешните под земята. Тъй щото и живите и мъртвите да чуят Благата Вест на Небесното Царство. Затова, приближете се и дайте Ми сълзите си, а Аз ще ви дам лъчите Си…”
Братко мой! Гледах като в сън чудото в сърцето на земята. Защото там, при моя Господ коленичеха хиляди, като изливаха сълзите си в шепата Му, а Той мигновено очистваше дрехите им. Но не всички се приближиха до Исус. Защото останаха люде със закоравени сърца и сухи очи. Останаха и такива, вързани с железните вериги на Ада и родени в самите си сърца от старовременната змия. Така, в самото видение, Исус се приближи до мен, като ми казваше:
“Тия души, чиито сълзи Синът събра в шепата Си и дари с лъчите Си, ще Ме следват до самото Ми Възкресение. Защото в тоя миг Аз ограбих Ада и лиших дявола от всички, които не са негови.
Но сега искам да дам още нещо на Моите в едно друго видение. Защото ще покажа на сърцето ти същото това място, но в последните месеци и години преди Моето Пришествие. Защото Синът слезе един единствен път в сърцето на земята и друго Спасително слизане Той никога повече нямаше да направи. Затова гледай!”
След последните Си думи Господ замахна с Меча Си тъй щото пред очите ми се разкри ново видение. А този път очите ми видяха нескончаем ужас, който е трудно да се опише. Защото нямаше празно пространство по скалите, на което да не бяха оковани грешници и нечестивци. И самите скали, пламнали в страшни огньове докарваха нечестивите до зверски писъци. Но този път останалите с омърсените дрехи видимо споделяха участта на окованите. Тъй щото край един окован с вериги стояха по десет, двадесет или дори стотина човеци, вързани в обща верига към самия него. Това първом ме смая, а после ме смути. И аз, не знаейки какво да кажа на Господа, Го попитах, казвайки:
“Какво ми даваш да видя, Исусе? И защо, за разлика от древните, тия последните споделят в обща верига веригите и страданието на съблазнителя си?”
В отговор Исус ми проговори, като казваше:
“Спомняш ли си думите Ми в Евангелието, когато заявих на всички ви:
“И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден…” (Йоан 12:47-48) 
А какво беше Словото, което ви говорих относно съблазънта? Не предупредих ли всички с думите:
“Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда! Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл…” (Матея 18:7-9)
Сега разбираш ли, че ако древните не знаеха Словото и бяха духовно слепи, то последните поколения знаеха наизуст цели пасажи от Господния Завет, но пак не пожелаха да опазят Словото Ми. Ето затова общата верига за съблазнителите и съблазнените е осъдителната съдба на Моето Слово. Но за свидетелство на цялата Ми Църква сега ти заповядвам да се приближиш и чуеш какви са крясъците на съблазнените спрямо съблазнителя им…”
Със свито сърце се приближих до една от скалите, където имаше вързан съблазнител с около стотина съблазнени, които споделяха обща верига под него и пищяха от издигащите се над скалата пламъци. Така във виковете им аз разпознах много думи, с които съблазнените казваха на съблазнителя си:
“Защо ни излъга да ти вярваме? Защо ни подведе да те следваме? Защо надъха сърцата ни, за да мразим Божиите пратеници и да трупаме осъждение? Ах ти проклетнико! До века ни направи омразни на Господ и зли пред очите Му!”
Слушайки крясъците им, съблазнителят въртеше като луд главата си наляво и надясно. И като се опитваше напразно да издърпа нозете си от веригата, крещеше към съблазнените от него, като им казваше:
“Защо крещите против мене, проклети? Нали сами знаете, че изпълнявах инструкции и заповеди на вълците и лъвовете, които са по-долу! Престанете да ми крещите! Спрете тоя ужас в ушите ми, понеже ще стоим тука оковани до самия свършек и до Страшния Съд на Христа…”
Но съблазнените отново му крещяха:
“Ако не беше страхът ти, че някой ще ти вземе амвона и ще помрачи авторитета ти, ние и до тоя час бихме стояли в мир с Бога. Но ти ни излъга с проклета заблуда. Напълни сърцата ни със сребърници. Ръцете ни с търговия. Очите ни с конференции. Душите ни с теология. Така ни накара да мразим даващите даром, а да величаем търговци и престъпници. Къде са те сега да ни измъкнат от ужаса и огъня? Къде е сега помазанието им и славата им? Къде е личното им водителство от Господа? Защо ни измами, мръсен дяволски сине?”
На тия думи окованият над тях отново не им оставаше длъжен, но им изкряскваше, казвайки:
“А вие защо се съгласихте да бъдете мамени? Нали ви харесваше да бъдете дипломирани? Нали с възторг ходихте по конференциите? Нали се кикотехте и падахте по гръб преди още да ви бях докоснал. Кълнете себе си, проклети! Кълнете собствените си гнусни сърца!”
Гледах с очите си и слушах с ушите си тая най-страшна трагедия на съблазнените души. И тогава с разплакано сърце се обърнах към Исус, като Му казвах:
“Ах, Господи мой! Не мога да понеса това видение! И сега бих искал никога да не стана препънка и съблазън за никоя църква и никое вярващо сърце. А като си помисля, че мнозина толкова категорично отхвърлиха Твоите думи във всичките видения, които ми даваше, аз вече виждам сетнината им именно тук…”
В отговор на думите ми Господ ме погали с ръката Си, като ми казваше:
“Ти никога няма да станеш препънка и съблазън за никое сърце, което искрено вярва в Бога. Но пророческото слово, което ти се даде от Небето, непременно ще съблазни и препъне всички горди и тщеславни църкви, които са обърнали Завета Ми в просперитет, теология и търговия. Тъй щото ако такива се съблазнят в тебе, в Мене са се съблазнили. И това са сторили поради духа на дяволската съблазън, която ги владее. Съблазънта да искат дял от двата свята. Съблазънта да искат от дявола, а да изповядат Божието Име. С такава съблазън всяко сърце се връзва с веригата на страшното осъждение и няма никак да избяга от сетнината си. Но Аз отново говоря и строго предупреждавам всичките Божии чеда:
Отстъпете назад от всяка съблазън и очистете сърцата си от всяка неправда. Укор, ярост, хула и кълнене нека побягнат далеч от устните ви. Защото Човешкият Син е заявил против съблазнителите и против съблазнените, и против изкусителите и изкусените. И всички вас съм предупредил, че хула против Отца и Сина ще се прости на човеците, но хула против Божия Пророчески Дух и изпратените към вас пророци няма да се прости нито в този свят, нито в бъдещия. Затова добре си дайте сметка какво слово държите в сърцата си. Да не би онова, което смятате за Истина, да се окаже смъртоносна верига на сатанинската съблазън.
Ето, дадох на слугата Си да види и вторият от дните Ми в тъмницата. Ден, в който Човешкият Син проповядва покаяние на духовете в тъмницата и ограби Ада, като приготви дарове на Спасение за Славата Си пред Отца на висините. А ти Ме последвай сега и в третия Ми и последен ден в сърцето на земята. Ден, в който ще ти покажа срещата на Царя с царете…”