“Аз съм Възкресението и Животът;
който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее…”
(Святото Евангелие от Йоан 11:25)

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има дума, с която да опиша всичкото си страдание и угнетение за моя Господ и Бог, с които приключи старата година и започна новата, то тази дума е “привилегия”. Аз наистина съм щастлив, че Исус ми даде привилегията да участвам в кръстните Му мъки и във всичката Му Скръб. Плод на тази велика привилегия от моя Господ беше книгата “Елои, Елои Лама Савахтани”, която вече изпратих на Божиите чеда. Но сега искам да знаеш, че Господ никога не е говорил на пророка Си под въздействието на някакви Свои случайни хрумвания, тъй щото слугата Му просто да се намира на работа и да пише каквото и да е.
Нищо подобно!
Вярата в Исус и слугуването на Неговия Свят Дух е Път. А един Път е даден, за да бъде извървян. И там, на Пътя, да се наблюдават и опишат всички духовни реалности и скрити Божии тайни, които дават Светлина и простор на вярващото сърце. Тази е причината аз да не спирам да пиша. Понеже и моят Господ все още не е спрял да ми говори. А колкото повече вървиш по Пътя на Исус, толкова повече изграждаш сърцето си за Неговия Съвършен свят, където един ден ще се въздигнат всички, които Той е намерил за Свои.
Аз зная, че дяволът все повече ще беснее и ще се побърква от мисълта, че Господ продължава да го боде с Меча Си и съкрушава с виденията Си. Зная също, че в следващите месеци дяволската ярост ще изригне като кипящ вулкан, за да изолира и отвърне мнозина от духовно общение с книгите на Божия Пророчески Дух. Нещо, което той започна твърде явно от пролетта на миналата година, тъй щото отстъплението на много човеци от духовно общение със служение “Мория” притури скръб и мъка в оковите ми. Но сега аз изповядвам пред моя Господ Исус Христос, че докато на земята има едно сърце, което да е гладно и жадно за пророческите Му думи и видения, аз ще продължавам да пиша и да ги давам даром. Без да ме вълнуват хулите, предателствата, чародействата и омърсяването на името ми. Без да ме вълнува съблазняването на този или онзи. Без да ме вълнува отпадането на гордите и злобата на неблагодарните. Защото за мен да описвам думите на Исус в книги е Живот и да страдам за Името Му е привилегия. Колкото до тия, които имат устни да кълнат и езици да хулят, но не и сърца да благодарят и благославят, то нека всеки да върши онова, в което е бил научен и убеден в сърцето си. А когато дойде Съдията и Сърцеведецът, то Вечната Му Сила и Святост ще извадят на показ всичко. И тогава мнозина с ужас ще разберат, че са хвърляли мръсотия и позор върху онова, което не може и не бива да бъде омърсявано, нито опозорявано.
Да, казвам ти! Няма да остане нищо тайно, което да не стане явно, нито скрито, което не ще се открие. Защото ако някой се е съблазнявал в мене или в книгите, които пиша, съблазнил се е в Словото на Оня, Който ме е пратил. И ако не е могъл да преглътне изобличението, хвърлил е укор върху Изобличителят. Затова от днес и до свършека аз категорично ще отхвърля в Името на Исус всичките човешки опити да бъда поставен на везните на всякакво осъждение, укоряване и хулене. И на всичките малодушни и страхливи човеци, които търсят причини против мен или делото ми, ще повторя думите на Апостол Павел, понеже Исус ги потвърди като Дух и Истина в сърцето ми:
“А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди…”  (1 Коринтяни 4:3-4) 
и още:
“От сега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса…” (Галатяни 6:17) 
И ако някой, имайки свидетелството на последните сто и седем пророчески книги, дадени му даром от слугата на Вечния Пастир и Учител, се е съблазнил, че Божият пророк се е видял и намерил като прободен и разпнат на кръст за Исус, то такъв нека потърси още такива свидетелства от други Божии пратеници. И тогава непременно ще разбере, че за повечето от другите свидетелства ще трябва да посети първата търговска сергия. И като си плати за книгата, поради цената, сложена на гърба й, да разбере и проумее, че е иждивил парите си за онова, което не е хляб, нито е способно да засища. Но ако друг, имайки същото свидетелство от Божия Благодат и щедрост, дадени му даром от слугата на Вечния Пастир и Учител, се е смирил и предал на благодарение и щедрост, то такъв няма никога да отстъпи назад, но ще се утвърди като Божий камък, избран и скъпоценен. Защото отстъплението назад би било връщане и затъване в онова блато на човешка и демонична религия, откъдето повторно никак не би се измъкнал. Пиша за всичко това в началото на тази пророческа книга, понеже мнозина (които уж се намериха като просветени и напоени от Божия Пророчески Дух, и бяха прочели стотици видения от служение “Мория”), се върнаха и отстъпиха назад, като забиха нож не толкова в моето сърце, колкото в Сърцето на Господаря ми. Такива много бързо решиха, че са достатъчно поумнели и помъдрели, за да се предават на смирение. И като знаят толкова много, то да тръгнат сами напред, а Божият слуга да определят като духовно изхабен и вече непотребен. Защото със злото си отношение към мен, всички те не биха пропуснали да ми кажат:
“Стига си писал, Главчев! Писна ни от твоите видения! На нищо ново вече не можеш да ни научиш. Не те щем и те презираме, понеже Господ не те издигна със силна ръка, но до ден днешен те оставя като предмет на пастирска и църковна омраза…”
От това ли се съблазнихте, безумци? Затова ли търсихте общение с Божия пророк – понеже решихте, че един ден ще се облажите с твърде големите благословения, които Бог ще изсипе над служението на слугата Си? А не познава ли Бог лукавството на сърцата ви? И не затова ли утвърди служение “Мория” като Авраамовата Жертва на Божия Свят Хълм – за да види, кои ще принесат Исаак, за да се нарекат Божии приятели? И ако вие не искахте да принесете тая Жертва, но лъжливо припознахте Стефан Главчев като една българска алтернатива на американските златни идоли, то защо просто не продължихте да инвестирате в идолите си? Малко ли книги на Бени Хин и Робъртс Лиардън накупихте от църковните сергии и наредихте в библиотеките си? Малко ли теология на Дерек Принс предъвквахте през годините? Защо тогава пристъпихте към бедния Божий слуга и подложихте шепи към Извора на сърцето му, а никак не узряхте за Свят принос и Съвършена Жертва? И ако в последната изминала година Господ ви призова на щедрост и иждивяване за делото Му, то защо отстъпихте назад и намерихте причини против слугата Му?
Кого от вас Стефан Главчев ограби или насили? Кого от вас излъга или онеправда? Не е ли вярно другото, а именно, че Исус не позволи на никого от вас да познава пророка Му по плът, но само и единствено чрез Пророческия Дух на Бога и Отца? От кого тогава отстъпихте назад? От Стефан Главчев, на когото дори очите не сте виждали, или от Всевишния Изобличител, Чиито думи изобличават и порязват до смърт?
Аз плача за вас, понеже престъплението ви е твърде голямо и презрението ви към Исус – твърде явно. Затова и не можех да започна с други думи или мисли началото на тази пророческа книга, понеже виждам колко много сърца са заслепени от дявола, та да видят и проумеят, че Божий пророк ще рече човек, предаден на слугуване, жертва и смърт, а не на църковни почести, ръкопляскане, конференции и тлъсти хонорари. Защото докато слугувам на моя Господ и Бог пред очите ми всякога ще стои животът на пророк Илия. И аз ще те помоля, братко мой, да си спомниш за живота на тоя Божий слуга, който се засели в пещерата, далеч от палатите на Ахаав и Езавел. Понеже Илия не побърза да излезе от тая тъмница, докато Словото Господно не му каза:
“Излез на планината пред Господа!”
Така и аз не ще побързам да изляза от призванието си, нито ще напусна сам религиозната тъмница, в която съм измъчван и угнетяван заради думите на моя Господ. Защото Той, Който предава слугите Си на злострадание, Сам слезе в една друга тъмница, за която ще говори тази пророческа книга. И сега ти казвам, че от мига, когато моят Господ ме намери като Жертва, осолена с Огън, аз все така се чувствам разпнат на Неговия Кръст. А венецът и бодлите са толкова реални, щото светът избледня, но Кръстът остана. И на тоя Кръст, разпнат досами Исус, аз Го чух да говори в сърцето ми и да ми казва:
“Ти все още стоиш в Моето живо видение. И в това видение Аз скоро ще извикам думите Си “Елои, Елои Лама Савахтани?” И като извикам думите Си, ще издъхна на Кръста. И като издъхна на Кръста, ще предам Духа Си в ръцете на Отца Ми. А когато предам Духа Си на Отца, то тогава ще те посветя в тайното Евангелие на Човешкия Син. Онова Евангелие, в което са скрити трите дни и нощи, докато Човешкият Син вкусваше смърт и не беше възкресен. Защото за тези три дни и нощи Аз заявих на нечестивите и прелюбодейните, като им казах:
“Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи…” (Матея 12:39-40) 
Как мислиш тогава? Познала ли е Църквата Ми трите дни и трите нощи на Човешкия Син, когато Той беше в сърцето на земята и проповядваше на мъртвите? Познали ли сте вие какво знамение е сторил вашия Господ, та да го съпоставя със знамението на пророк Йона?”
“О, Исусе! Кой би познал невидимото и скритото, ако Ти не отвориш устните Си, за да му го изявиш? Та нали всички ние живеем в земята на живите и никой от нас не знае какво е отвъд тая земя и отвъд смъртта? Защото кой освен Тебе се е върнал от царството на сенките и мрака, за да ни яви онова, което е било и онова, което ще бъде?”
В отговор на думите ми Исус се усмихна в кръстните мъки на Разпятието Си. А след това отново ми проговори, като казваше:
“А на кои други да говори Господ от извечните Си тайни, ако не на слугите Си, пророците? И кои други да са зеници на очите Му, ако не тия, които Той изначално е посочил и утвърдил като светила на Небето?
Ето, казвам ти, че теб видях и теб посочих и утвърдих, за да изявяваш тайните на Моята божественост – дълбочината и височината, широчината и дължината на Моята пълнота. Затова сега ти заповядвам да Ме последваш в прогласяването на тайната, която е била заключена и запечатана до последното време. Защото това е тайната, свързана със знамението на пророк Йона. Тайната, с която твоят Господ ще разкрие трите Си дни и нощи в сърцето на земята, когато ограбих началствата и властите и тържествувах явно над тях.
Като Мъртвият, Който оживя! Като Възкресението и Животът!
Като Онзи, Който взе в прободените Си ръце ключовете на Смъртта и Ада. А сега Ме последвай в тайната на Моето знамение!”