1. ПРОИЗХОД НА ИМПЕРИЯТА ИЗТОК

В тази първа глава ще се запознаем с произхода на империята Изток. Вие вече разбрахте някои неща за нея от предговора към “Духовните империи на Злото”, но те са само краткият поглед върху истината за тази империя. Дълбокият поглед ще направя тук, за да придобиете онази духовна чувствителност, която ще ви позволи да различавате демоните на Злото. Както се вижда от заглавието на тази първа част, империята Изток не е каква да е, но е “елитна армия на Авадон”, тоест, в нея дяволът е съсредоточил най-силните си представители от падналите ангели. Това са онези, които, лично обучени от Авадон, притежават в себе си максимума от засеняващата власт на херувима и не само властта, но и знанието, което ги прави като своеобразни господари в царството на Злото.
Сега нека отново да припомня онова, което вече казах в предговора. Там разбрахте, че активността на дявола има два периода – допотопен и следпотопен. В допотопния период действаше една империя – империята Изток, докато в следпотопния се появиха и останалите империи на Злото. Когато Луцифер се разбунтува против Святостта на Бога, той бе изхвърлен от Небето на земята. Това стана пред очите на милиарди свидетели. Несъмнено, в много от тези свидетели беше останал спомен от помазанието на херувима. Въпросът обаче не бе дали те си спомнят за него, но как гледат на бунта му против Всевишния Бог. Словото Божие ни показва, че Сатана имаше съучастници в своя замисъл за господство. Това бяха онези ангели, които неусетно се бяха поддали на засеняващата власт на херувима, така че бяха започнали да се прехласват и хвалят не Твореца Бог, а творението Луцифер. Силата на засеняващия херувим беше започнала да променя сърцата им и те, както точно ни казва това Апостол Юда, “не опазиха своето достойнство, но напуснаха вечното си жилище…”
Какво е достойнството?
Това е онази духовна висота, на която си поставен от Бога и си длъжен да я пазиш и държиш винаги. Достойнството е печатът на Съвършенството, с което Бог е белязал всички Свои духовни власти, сили и господства. Но от активността на Луцифер беше станало така, че в мнозина се бе появил квас. Малко квас, който заквасва цялото тесто. Безспорно е, че ангелите бяха свидетели на грехопадението на Адам и Ева. Безспорно е, че те видяха Божия справедлив Гняв, който ги изгони от Едемската градина. Безспорно е също така, че те видяха как Бог постави херувимите на изток от Едемската градина, за да въртят Пламенния Меч и да пазят пътя към Дървото на Живота. Но как да си обясним наивността и дързостта на някои началства и власти, които правеха следното:
“Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха…” (Битие 6:1-2)
Забележете, че това все още бяха “Божии синове”, тоест, духовни личности, създадени от Бога и обитаващи в Неговото обкръжение, така, както синовете на един баща са около него.
Изненадан ли беше Бог от това поведение на “синовете” Си?
Не! Не беше изненадан!
Те не виждаха Сърцето Му, но Той виждаше сърцата им и позна в тях кваса на бунта и непокорството на Сатана. Ето затова Всемогъщият постави херувимите на изток от Едемската градина, защото от Изток щеше да дойде първата атака на Луцифер.
За да разберете дълбочината на тази тема, трябва да ви дам едно знание. И това е знанието, че когато човеците вкусиха от забранения плод, те станаха като Бога. Това тяхно ставане като Бога не бе, че те са придобили качествата на Твореца, но по-скоро количествата, тоест, онова знание, което Ева видя в забранения плод и побърза да го вкуси и усвои. Това беше знанието на Битието, тоест, тайните, с които Небето установява владичеството си над земята.
Първият, който беше вкусил това знание, не бе човекът, но дяволът. Луцифер знаеше всички тайни на битието. Сам Бог казва за него:
“…никаква тайна не се укрива от тебе; с мъдростта си и разума си ти си придобил богатство за себе си, и придобил си злато и сребро в съкровищниците си; с голямата си мъдрост ти си придобил богатството си чрез търговията си, и сърцето ти се е надигнало поради богатството ти;…понеже си поставил сърцето си, като че е Божие сърце…” (Езекиил 28:3-5, 6)
Забележете как Бог казва, че сърцето на херувима се е надигнало, поради богатството му. Защо се е надигнало?
Отговорът е:
Защото дяволът е дух, докато човекът е дух, душа и тяло. Колкото и един дух да знае тайните на битието, те не му вършат работа, ако няма материален обект, върху когото да ги изпробва. Съвършенството, което Адам и Ева имаха в началото, беше това, че Бог ги направи по Своя Образ, по Свое подобие. Както беше Творецът във Вселената, така бяха и човеците в телата си. Но Луцифер нямаше тяло, нямаше плът, казано по друг начин. Следователно всички тайни на битието бяха за него само звън на монета, с която не може да си купи нищо. Ето затова той реши да направи тази монета действена. Той я предложи на човеците и те откриха как тайните на битието работят в самите тях. Погледнато духовно, първите човеци имаха в сърцата си бунта на падналия херувим Луцифер. Той искаше да е бог. И те поискаха да са богове. Затова и Бог в един от псалмите заяви на човеците:
“Аз рекох: Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния. А при все това ще умрете като човеци, и ще паднете като един от князете…” (Псалом 82:6-7)
А сега внимавайте. Аз отново ще се върна на онова, което правеха Божиите синове преди потопа. Казва се, че слизаха при човешките дъщери и си взимаха за жени от всички, които избираха.
Каква беше тази връзка между Небесното и земното?
Угодна ли беше тя на Бога?
Разбира се, че не бе никак угодна, защото тези посещения принудиха Твореца да ограничи животворящата активност на човешкия дух, като каза:
“Духът, който съм му дал, не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години…” (Битие 6:3)
Разбирате ли какво стана с тези посещения отгоре?
Стана така, че ако до оня миг човеците живееха средно от шестстотин до деветстотин години, в един миг дължината на живота им се намали седмократно. Това беше първото Божие въздаяние върху империята Изток. Сега зная, че мнозина ще ми зададат въпроса:
“Защо тази империя се нарича Изток?”
Аз не искам да ви отговарям като първокласник с отговора, че тя се нарича така, защото в спектъра й се намират всички източни религии и философии, защото този спектър е следствие, а не причина, макар, че и този отговор в известна степен би бил задоволителен. Ще ви помоля да положите в сърцата си духовния принцип, че всичко земно е като едно копие на духовното. Земята е отражение на духовния свят и всичко в нея има своя духовен първоизточник. Така и посоката Изток също има своя духовна първопричина. Нека ви я обясня.
От една страна – посоката Изток отговаря на изгряването на Слънцето и е преобраз на Спасителната Сила на Господ Исус Христос. В духовния свят, тоест, в Небето, се знаеше, че Бог ще спаси човешките поколения и това Спасение вече беше заповядано от Всевишния, макар никой да не знаеше времето за изпълнението на това Спасение.
От друга страна – посоката Изток отговаря на това, че е посока, от която излиза Светлината на земята. Знанията от Бога са Светлина. Тайните на битието също са Светлина. Но това не е Светлина, дадена, за да се знае от човеците. Това е Светлина, положена дълбоко в човешкия дух, с която този дух изпитва тялото, както е писано:
“Духът на човека е светило Господно, което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото…” (Притчи 20:27)
Ето тук, в това отношение дяволът създаде своя Изток. Изток, който от една страна щеше да се противи на Спасителната Воля на Господ Исус Христос, а от друга страна – Изток, който щеше да развращава Светлината в човешкия дух, тоест, тайните на битието, като насочени против Святостта и Силата на Бога. Затова тази империя има две нива на своята активност:
Първо ниво: Религиозно-засеняваща власт, тоест против Слънцето Исус и Небесната Светлина.
Второ ниво: Окултно-засеняваща власт, тоест, против Светлината в човешкия дух.
Тези две нива действат заедно и тяхната цел е да впримчат човешкия дух в такава хватка, щото всяка Светлина да бъде подменена с тъмнина. И понеже всичко в тези нива отговаря на извратената мъдрост на падналия херувим Луцифер, то за Бог не остана друго, освен на силата на херувима да противопостави силата на херувими:
“Така Той изпъди Адама и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота…” (Битие 3:24)
Искам да се убедите в силата на тази империя, като прочетем какъв беше ефектът от посещението на Божиите синове:
“В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже…” (Битие 6:4)
Когато преди години се опитах да разсъждавам по-дълбоко върху този стих, аз изпитах абсолютна невъзможност да го проумея. Представях си как един ангел гледа от Небето и се влюбва в някоя красавица, а след това слиза от Небето и я взема за жена, а тя му ражда синове. Но това разсъждение никога не успя да се закрепи в ума ми, понеже Святият Дух постоянно го пъдеше и не потвърждаваше размишлението за Истина. По-късно аз забелязах, че Бог има едно специално отношение към човешките общества и в Неговия поглед “дъщерята” е едно нещо, докато в човешкия поглед – друго. Спомнете си, че когато се обръщаше към народа Си чрез пророците, Бог на много места казваше думите “Дъщерьо Ерусалимска” или “Дъщерьо Сионова”. Това бяха дъщери, ако и по човешки това да не може да се схване. Така разбрах, че когато Божиите синове са влизали при човешките дъщери, те всъщност са се представяли на обществата в онова време за богове. И именно от онези общества те са избирали най-възприемащите и най-силни духом човеци, за да култивират в тях глад по окултизма и упражняване на окултни практики, с които да имат власт над тайните на битието.
Чудно ли е тогава, че това бяха най-прочутите и силни старовременни мъже? Чудно ли е, че земята се разврати пред Бога до такава степен, че Бог я наказа с потоп?
Аз зная, че някой може да попита:
“А ако сега тези сили действат, то защо Бог отново не наказва земята с потоп?”
Отговорът на този въпрос е скрит в това, че Бог Отец иска да спаси човечеството, а след потопа дяволът беше така ударен, щото никога да не възстанови напълно величието на някогашната си империя Изток. Тук въпросът е в това, че днес тази империя също действа, макар нейните представители да са покрити с голяма тайна. Както показва заглавието на книгата, демоните на империята Изток са елитната армия на Авадон. Те са описани в Библията под точните си олицетворения и не остава нищо друго, освен да пристъпя към тяхното разкриване и изобличаване в следващите глави. Бог нека да ви благослови с най-вярното разбиране и най-точното проумяване на предстоящите страници.