4. ИЗТОЧНИЯТ ВЯТЪР

Аз съм на почти тридесет и три години и някога се родих в Бургас. Това е един чудесен град на брега на морето. Въпреки, че не живея в него, аз запазих определени спомени. Винаги ми е било приятно да ходя по брега на морето и морския бриз да гали главата ми. Колко чудесен източен вятър усещах тогава! Но сега, когато чета Словото на Живия Бог и искам Исус да говори в сърцето ми, аз виждам един друг източен вятър, който е вятърът на разрушението и погибелта. Трябваше да минат години в общение с Божията Благодат, за да започна да забелязвам как дяволът, който е князът на въздушната власт, вее с различни ветрове по земята. Трябваше с голямо внимание и усърдие да вникна в сериозното предупреждение на Исус за къщата, която градя, защото идва миг, когато дъждът почва да вали, прииждат реките и духват ветровете.
Вятърът, за който ще ви говоря тук, е духовното влияние на империята Изток. За първи път усетих този вятър против духа си, когато, без да съм платил цената за духовната твърдост, започнах да пиша книга за живота на Йов. Забелязах много неща в тази книга, но и много не забелязах. Не забелязах например, че Йов бе “най-големият от всичките жители на изток”. И срещу такъв най-голям човек дяволът щеше да насочи не просто източен вятър, но направо буря. И Слава на Бога, защото Той “проговори из бурята на Йов”. Такава буря дойде и против моя дух и аз трябваше да се сниша и призная пред Исус, че не съм готов и не съм платил цената за написването на подобна книга. Все пак, от “Книгата Йов” аз искам да ви дам някои стихове, които ще ви дадат духовна обозримост и мъдрост, така че да разпознавате проявленията на мрака. За познаващите съдържанието на Книгата Йов е явно, че Божият праведник претърпя огромни изпитания в живота си. Той изгуби всичко, което имаше и накрая дори бе поразен в плътта си с циреи. Тогава при Йов дойдоха трима “експерти” по духовното, за да го утешат. Колко го утешиха е друг въпрос, но стана ясно, че против Йов Сатана насочи силен вятър. Вятър от внушения. Вятър от лъжи. Вятър от примки. Самите приятели на Йов усещаха този вятър, макар и да не разбираха, че не Йов, но те самите са негови проводници. Един от тях, теманецът Елифаз, например заяви нещо показателно:
“Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, и с източен вятър ли пълни корема си? С празни думи ли се препира и с безполезни речи? Наистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него. Защото беззаконието ти поучава устата ти, и си избрал езика на лукавите…” (Йов 15:2-5)
Една от стратегиите на дявола, която е много успешна, е тази, че:
“Крадецът вика: Дръжте крадецът!”
Слугите на дявола обичат да изобличават собственото си беззаконие, като го представят като беззаконие в онзи, който го няма. Така и Елифаз погледна Йов и отвори устата си, за да разкрие някои най-важни принципи от активността на източния вятър. Нека тук ги изброя:
Първи принцип: Източният вятър дава на човека знание от бесовската мъдрост:
“Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря…”
Втори принцип: Източният вятър се стреми да покори духа на човека:
“И с източен вятър ли пълни корема си…”
Трети принцип: Всички думи на източния вятър са празни и абсолютно непотвърдени от Бога, както и безполезни, тоест, нямащи силата духовно да спасяват или извисяват:
“С празни думи ли се препира и с безполезни речи?”
Четвърти принцип: Източният вятър унищожава страха от Всевишния и намалява моленето пред Него:
“Наистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него…”
Пети принцип: Източният вятър предлага учения, които са беззаконие:
“Защото беззаконието ти поучава устата ти…”
Шести принцип: Източният вятър е говорител на лукавия:
“И си избрал езика на лукавите…”
А колкото до това, че не Йов, а Елифаз е бил посетен от скакалец, то нека се убедим в това, като прочетем собствената му изповед:
“Тайно достига до мене едно нещо, и ухото ми долови един шепот от него: Всред мислите от нощните видения, когато дълбок сън напада човеците, ужас ме обзе и трепет, и разтърси всичките ми кости. Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха; той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми…” (Йов 4:12-16)
Искам да забележите състоянието на Елифаз в мига на посещението от скакалеца. Той изпитва две неща – ужас и трепет. Ужасът идва, когато човешки дух посети ада или усети ледения дъх на ада, а трепетът – когато се качи в поднебесната област, тоест, в религиозно-засеняващата власт на дявола. Ето такова нещо е преживял теманецът. Забележете и скока на самия скакалец с духа на Елифаз. Той тръгва от ада: “ужас ме обзе…” – скача в поднебесната: – “и трепет” и отново скача в ада: – “и разтърси всичките ми кости…” После не е никак чудно, че пред очите на теманеца се явява призрак и започва да му говори. Важното тук е друго, а именно – да разберете, че източният вятър действа в живота на хората. И то не в живота на всички хора, но единствено на нечестивите, които презират гласа на съвестта си и със собствената си воля искат да вършат зло. В двадесет и седма глава от “Книгата Йов” Божият праведник разкрива какъв е делът на нечестивия като казва:
“Делът на нечестивия от Бога, и наследството, което притеснителите ще получат от Всемогъщия, е това: Ако се умножават чедата му, умножават се за меч; и внуците му не ще се наситят с хляб…” (Йов 27:13-14)
А какъв е самият меч? Ето какъв:
“Трепет го хваща като потоп; буря го граби нощем; източният вятър го вдига и той отива; той го изтръгва от мястото му…” (Йов 27:20-21)
Искам да разбирате, че онези, които правят активен източния вятър, са именно Божиите синове, които слизаха при човешките дъщери преди потопа и така развратиха земята, а Бог ги наказа, като ги изхвърли в бездната. Това са особено силни ангели, които са паднали, ако и преди това да са имали висши рангове и голяма власт в Небето. За тях ни говори Апостол Юда в посланието си, като казва:
“И че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха вечното си жилище (понеже слизаха при човешките дъщери на земята – б.а.) Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден…” (Юдово 6)
Това знание, което получавате тук, не е тайна, която никой не е знаел. Просто ние сме поколение, което трябва отново да плати цената, за да разбере мъдростта на древните. Защото цар Давид в един от псалмите си заявява за моментното си състояние като казва:
“Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник. Изхвърлен съм като скакалец…” (Псалом 109:23)
Като какъв скакалец е изхвърлен Давид? Не иде ли тази негова изповед да ни покаже, че когато човек не опазва достойнството, дадено му от Бога, той чувства духа си точно, както скакалците, които Всевишният държи под мрак във вечни връзки?
Размисълът оставам на вас, но тук искам да продължа с източния вятър. Божието Слово ни е оставило много примери какво е ставало, когато Бог е заповядвал на земята да се появи този вятър. Най-показателна в това отношение е “Книгата Изход”, където са записани знаменията с които Господ Йеова освободи Израил от властта на Фараона.
Вижте сега как Той предупреди египетския властелин:
“Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат. Защото ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти…” (Изход 10:3-4)
Както можете да се досетите, коравовратният Фараон отказва да се покори на Божия глас. Но какво е следствието на това упорство. Ето какво:
“И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците…” (Изход 10:13)
Виждате ли, че не кой да е, но именно източният вятър докарва най-страшните демони върху Египет. А “Книгата Изход” коментира и вида на скакалците, като казва за тях:
“И скакалците се пръснаха по цялата египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях…” (Изход 10:14)
Какво става при такова нашествие на демони?
Именно това, че те погубват човешкия дух и го правят завинаги обречен на осъждение и поквара. Само Божията намеса може да предотврати това разрушение. Но нека отново се върна на “Книгата Йов”, за да видите духовното състояние на Божия слуга, когато бива нападнат от скакалци:
“Отдясно въстават тия изроди, тласкат нозете ми и приготовляват против мене гибелните си намерения, развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници. Идат като през широк пролом; под краха нахвърлят се върху мене. Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак…” (Йов 30:12-15)
Аз се моля на Бога никой да не изпита върху себе си подобно жестоко страдание и разрушение, но всеки да има мъдрост и чиста вяра, за да внимава в пътя на нозете си. Източният вятър няма да дойде случайно в живота на никой човек. Пак повтарям, че това е въздаяние от Бога и ви моля да запомните това. В “Книгата на пророк Исайя” Бог ще ни каже:
“Помнете предишните неща от древността; защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко, що Ми е угодно; Който зове хищна птица от изток, от далечна земя мъжа по намерението Си…” (Исайя 46:9-11)
Ако е дошла хищна птица от империята Изток, и ако е пристигнал източен вятър, то е защото Всемогъщият Бог е поискал това, за да въздаде на беззаконието. А има толкова много беззакония, към които ни тласка дяволът и мнозина от нас дори не разбират, че това е дявол. Когато аз попитах Бог как попадаме в полезрението на източния вятър, Той ми каза:
“Стефане, Аз искам да ви дам най-отбраната пшеница и мед от Моето Светилище! Аз искам да утвърдя душите ви в Моята Святост. Но мнозина не харесват Словото Ми, понеже не желаят да платят цената за дълбоките води на Моята тайнствена премъдрост! Те не обичат Словото Ми и като блудни синове и дъщери Ме оставят. Те искат да си наваксат онова, което не могат да открият в Словото Ми. И тогава просто повтарят греха на Израил в пустинята. Защото някои в стана на людете Ми Ме изпитаха и поискаха ястие за лакомството си, апетит по окултното, желание по забраненото. Тогава Аз им дадох пожеланото от сърцата им и записах поуките от беззаконието им в Словото Си…”
Има един псалом, който е поука за всички, който търчат след източния вятър. Те са, както е записано в псалома:
“…упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога…” (Псалом 78:8)
Не разбирате ли, че храната отговаря на духовния ни човек?
Ако той е пораснал, Бог ще ни даде твърдата Си храна, но ако е младенец, то ще бъдем хранени с мляко.
Но какво правят някои хора?
Именно това, че като неразумни бебета блъскат паничката с мляко и искат месо. Те просто насила викат източния вятър. А Бог забавя за известно време действието на този вятър, за да провери доколко сърцата на човеците искат именно среща със скакалците. И когато беззаконието вземе връх, тогава източният вятър просто пристига и последиците са непредсказуеми. Така се получи и в стана на израилтяните. Ето коментарът на това:
“Но те продължиха да Му съгрешават още и да огорчават Всевишния в безводната страна. Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястие за лакомството си (евр. – душата си) и говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Ето, Той удари канарата и потекоха води и потоци преляха; а може ли и хляб да даде, или да достави месо на людете Си? Затова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Якова, а още и гняв обсипа Израиля…” (Псалом 78:17-21)
Стигне ли човек дотам, че да го настига Божият Гняв, то той е стигнал твърде далеч. А ето и самият Божий гняв:
“Повдигна източен вятър на небето, и със силата Си докара южния вятър. Наваля върху тях месо изобилно като прах и птици крилати като морския пясък; и направи ги да падат всред стана им, около жилищата им. И тъй, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. А докато още не бяха се отказали от лакомството си, и ястието им беше в устата им, гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, и повали отборните на Израиля…” (Псалом 78:26-31)
Виждате, че Бог е докарал в стана на Израил два вятъра – източен и южен. Те съответно отговарят на империята Изток и на империята Египет. И докато ястието от тези две империи е още в устата на богоотстъпниците, Бог избива по-тлъстите от тях.
Разбирате ли какво се крие в този дълбок седемдесет и осми псалом? Разбирате ли, че Бог не би поразил човек, каквато и храна да се намира в устата му, ако е храна за плътското тяло?
Но ако Божият Гняв пламва против някого, то е, защото такъв умишлено повтаря греха на Адам и Ева и вкусва с душата си от забранения плод, от тайните на битието, които са приоритет само на духа ни, но не и на съзнателното ни мислене. В това отношение източния вятър прави клизма (простете за думата, но Бог ми казва, че е най-точната) на човешкия дух, като изважда наяве в съзнанието на човека тайните, които не бива да се знаят. Тук е смъртоносното в скакалците, тоест, в демоните на източната империя. Защото те правят пробойна в човешкия дух и състоянието на човека става такова, щото смъртта е по-желателна за него, нежели живота. Една от язвите, с която Бог ще порази поклонниците на човека-Антихрист през времето на Голямата Скръб е тази, че на земята ще се появят скакалци от бездната, подобно на поразяването в някогашен Египет при изхода на израилтяните. Както тогава Моисей простря жезъла си и Бог направи източния вятър да докара скакалците, така и през Голямата Скръб същият този Моисей пак ще простре жезъла си и бездната ще се отвори, за да залее богоотстъпниците с язвата, която сами са търсили и искали. Нека видим как “Откровението” илюстрира тези събития:
“И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст. И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта. И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии. Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си. И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека. През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях…” (Откровение 9:1-6)
Виждате ли какво правят скакалците с богоотстъпниците?
А после, ако искате, продължавайте да си мислите, че скакалците в Библията са си просто скакалци. Колкото до факта, че и тук отново става дума за източен вятър, то нека ви дам онази поука в Божието Слово, която иде да покаже какво става с онзи Божий пророк, който побегне от Лицето на Бог и откаже да изпълни Божията воля. Такъв пророк беше Йон. И Бог го наказа за грешката му. Бог не само го наказа, но му даде да изпита в себе си състоянието на онези жители от Ниневия, които щяха да бъдат погубени, ако Йон не им беше проповядвал. Нека да прочетем какво стори той и как Бог реагира на постъпката му:
“Тогава Йон излезе из града и седна на източната страна от града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града…” (Йон 4:5)
Виждаме, че пророкът е решил да гледа изпълнението на Божия Гняв, но по-важното е, че е отишъл и седнал на “източната страна” на Ниневия, тоест, мястото, откъдето този град е бил атакуван от демони на империята Изток. А какво прави Бог тогава? Ето какво:
“И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Йона, така щото премираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея…” (Йон 4:8)
Виждате ли състоянието на пророка след като го нападна източният вятър? А сега го сравнете с казаното вече в “Откровението”:
“През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях…” (Откровение 9:6)
Става ясно, че онзи, които бъде сполетян от Гнева Господен, наистина ще счете смъртта за по-желателна от живота.
Тук искам да продължа с най-важното. Какво е то?
Това е фактът, че обект на скакалците е зелената трева, въпреки, че тя ще бъде пощадена във времената на Голямата Скръб. Днес обаче скакалците изпояждат зелената трева.
А какво е тя?…