9. КАНАРАТА И ПЕЩЕРАТА – ИЗХОДНИЯТ ПЪТ ПРЕД АМОНЦИТЕ И МОАВЦИТЕ

Ако има нещо у нашия Господ, което да е толкова чудесно и съвършено, то това е Неговата Милост и дълготърпение към грешните. Бог не иска никой да загине. Словото Му казва, че Той не благоволи дори в смъртта на нечестивия. Колко по-малко Бог иска да изгуби във Вечността онези хора, които са били заблудени и излъгани от дявола. По своята активност и коварство духът на Содом е възможно най-злият в царството на тъмнината. Негови владичества са блудството и развращаването, хомосексуализмът и проституцията, наркоманията, оргиите, перверзиите, фетишизмът и всички извращения на човешката плът и плътския ум. И все пак всички тези извращения бледнеят пред най-ужасното извращение – разрушаването на човешката съвест и човешкия дух, обръщането на човешкото сърце към духовните империи Изток, Вавилон и Египет, окултизмът и религията.
Бог гледа от Небето на този свят и Неговото Слово все още чака да бъде прочетено с Неговия поглед и с Неговите очи. Все още много тайни стоят заключени не поради друга причина, а защото нашите сърца са заключени за Гласа на Святия Дух.
Когато Бог ми говори, че ще пиша книга за духовните империи на Злото, Той изрично ми заповяда да освободя ума си от всичко, с което съм възприемал духовната действителност, от всички клишета на човешката мъдрост, за да мога да схвана Неговата. Нещата, които видя сърцето ми, се оказаха твърде страшни и ужасни. И в един момент аз застанах пред Бога и попитах:
“Боже Господи! Ще дадеш ли изходен път на човеците от всички тези ями и тресавища, които Сатана е поставил в този свят?”
Тогава очите ми видяха пътека, поръсена с Кръв. А когато вдигнах поглед нагоре, тогава видях че срещу мен се издига Кръстът на Голгота. Там беше разпнатият Христос и въпреки болката от гвоздеите в ръцете и нозете Му, в очите Му имаше радост. Радост, че вече има светъл път към Небето на Бога и Отца, лъч в тъмнината, път в безпътицата, изход в безизходицата. Тогава чух и думите на Агнеца:
“Свърши се!”
Тези думи бяха най-голямата надежда за сърцето ми. С тях Господ ми казваше, че пътят към Небето е открит завинаги. О, как исках да покажа това видение на всички, които не познават Спасителя! Как исках да ги прегърна така силно, щото да останат на Пътя, в който стояха нозете ми. Тогава Бог ми каза:
“Иди и кажи на всички, които са пленени от духа на Содом, че Аз все още ги чакам да се върнат при Мен. Аз не съм ги забравил и днес заповядвам Изход за сърцата им…”
Тази последна глава ще покаже Изхода пред амонците и моавците. Той е толкова тържествен и освобождаващ, толкова преобразяващ човешката душа, щото моля Бог в никакъв случай да не го изпусне никой.
И така – в какво се състои Изходът?
В съдържанието на тази книга вие се убедихте, че активността на духа на Содом се предопределя от състоянието на вратите на човешкото сърце. Ако сме отворили вратата към Бога, то сме затворили вратата към плътта, но ако сме отворили вратата на плътта, то сме затворили вратата на Бога. Всичко това иде да ни покаже, че битката с духа на Содом започва вътре в нас. Понеже дяволът е дух, а ние сме човеци – от плът и кръв, то ние трябва да решим проблема с плътта вътре в нас, а не толкова да гоним демони и да решаваме, че с това въпросът приключва. Ще ви го кажа по друг начин, за да ме разберете. Ако изкарате от хладилника сурово месо и го поставите на балкона, то с ужас ще установите, че много скоро това месо ще бъде нападнато от ята мухи. Е, гонете тогава мухите, ако можете! Ще ги гоните цял ден и на тяхно място ще идват нови и нови, нови и нови. Значи проблемът не е в мухите. Мухите затова са мухи, за да кацат на месо. Проблемът е, че сте изкарали месото на толкова видно място и така сами провокирате атаката на мухите. С изкарването на месото вие просто ги каните и затова трябва да се сърдите единствено на себе си. Същият принцип е валиден и за духовния свят. Човекът е под постоянно наблюдение на милиони демони и всеки един от тези милиони чака звездния си час да се настани в душата му или плътта му. Възможно е някой да изтръпне от това, за което говоря, но това е така, това е истината.
“Не е ли много жестока тази истина?” – ще попитат мнозина.
На тях и аз ще задам въпрос:
“А не е ли толкова благ нашият Господ и Бог?”
Защото е истина, че човекът е наблюдаван от демоните, но още по-съвършена истина е, че Бог може да го скрие, така че никой да не го наблюдава. Връщам се отново на месото.
Когато вие го приберете в хладилника, не го ли скривате от мухите?
Разбира се, че го скривате!
Същото прави Господ Исус с чудесната Си Благодат!
Нека аргументирам това със Словото:
“Мислете за горното, а не за земното, защото умряхте, и животът ви е скрит с Христос в Бога…” (Колосяни 3:2)
Алелуя! Словото казва, че можем да бъдем скрити от дявола и това Слово е вярно и истинско. Начинът да го направим е да “мислим за горното, а не за земното”. Какво означава това? Това означава умът ни да насочи мислите си през тази врата, която сме отворили на Исус и през която се открива Величието и Красотата на Бога, Неговата Святост и съвършенство. Имайте разбирането, че дяволът атакува само онова, което е открито за погледа му и което е достъпно за мухите му. А в “Послание към Колосяните” Апостол Павел продължава с думите:
“Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство…”  (Колосяни 3:5)
Концентрирани, тези думи гласят:
Затворете вратата към плътта!
Как да стане това затваряне?
Лесно е да се прочете, а е толкова трудно да се изпълни. Трудно защо? Именно защото умът се подава на внушенията на дявола. Той трябва да стане твърд. Твърд като камък, като канара. Тук, в това отношение Бог има прекрасни думи към моавците, които са едно от племената на духа на Содом. Вижте тези думи:
“Моавски жители, напуснете градовете, заселете се на канарата, и бъдете като гълъбица, която се загнездява по страните на входа на пещерата…” (Еремия 48:28)
“Напуснете градовете!” – им казва Бог.
Кои са тези градове?
Естествено – градовете Содом и Гомор, които днес дяволът отново е съградил и мнозина са жителите им.
“Заселете се на Канарата!” – им казва Бог. Не са ли тези Негови думи символ за разумни човеци, които не само се заселват на Канарата, но строят върху нея и духовния си дом за Господа? (Прочетете това в “Матея 7:24-25) Когато стъпим на Канарата, тоест, когато повярваме в Исус, тогава в сърцата ни влиза Силата на Исус. Сила, с която ние започваме ден след ден да утвърждаваме вярата си в Него. Защото Канарата не е нещо обикновено. Тя е твърдост, изработена чрез постоянно общение с Божия Син. А Апостол Яков казва за същата тази твърдост:
“А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък…” (Яков 1:4)
Сам Исус говори отново за нея, като казва:
“Чрез твърдостта си ще придобиете душите си…” (Лука 21:19)
Размишлявайте над дълбокото в тези думи и ще видите, че без твърдост ние нямаме души, понеже те се придобиват чрез нея. Без твърдост душите ни не могат да бъдат съизмерими с Божия стандарт на новото създание в Исус Христос. Ето защо ще ви помоля да запомните:
Канарата е не само основата на нашия духовен дом, но и единствен материал за неговото построяване!
Не стойте твърди само във вярата и не се хвалете, че стоите върху Канара. Защото върху Канарата – духат силни ветрове и могат да ви отвеят много бързо. Започнете да изработвате твърдост и във вашата надежда, в упованието, в дълготърпението, в любовта ви към братята и сестрите.
Защо ви говоря това?
Ами защото желая, когато дяволът се прицели във вас – да удари на камък. Нека Христос бъде на всяко място, откъдето дяволът би дошъл да ви атакува. Казано най-ясно:
Нека къщата ви бъде изработена от Канара!
А сега да продължа отново с Божието слово от “Еремия”.
“Бъдете като гълъбица…” – казва Господ.
Преобраз на какво е тази красива птица?
Естествено – на Благодатта на Святия Дух, Който слезе на рамото на Спасителя.
Виждате ли какво прави гълъбицата? Пророк Еремия казва, че тя се “загнездява по страните на входа на пещерата”.
Защо пещера? – ще попита някой?
Каква е тази пещера? – ще попита друг.
Аз вече имах щастието в друга книга да говоря за тази пещера, но ще го направя и тук, понеже Бог иска това от мен. Един от козовете, с който дяволът държи племената на Амон и Моав, е самочувствието на техните умове и гордостта на техните сърца. Амонците и моавците са високомерни и горди. Но те не разбират, че тяхната духовна гордост е покривалото, зад което се крие духа на Содом. Вижте какво казва Бог за Моав:
“Чухме за гордостта на Моав, (той е много горд), за високоумието му, гордостта му, надутостта му и надменността на сърцето му…” (Еремия 48:29)
Е, знайте, че пещерата, за която говорим, е предназначена за нашата гордост и изобщо за всяка гордост в духа и душата на човека. Да влезеш в тази пещера е равносилно на това да направиш следната изповед:
“Господи Исусе! Аз се отричам от себе си и Те моля да ме освободиш от собствената ми духовна гордост. Аз признавам, че съм сляп за Твоите истини и Те моля да просветлиш очите на сърцето ми, за да Те позная! Аз може да съм чел много теология, да имам дори диплома за това, но сега разбрах, че това не ме ползва, защото очите ми са останали на тъмно, в пещерата. Моля Те, Господи! Ти, Който дойде за съдба на този свят, за да направиш слепите зрящи, помогни на моето сърце да прогледне чрез Тебе и в Тебе. Прости ми, че в гордостта си съм забравил да науча и разбера как Небесният Отец желае да обичам ближните си и да им служа…”
Готови ли сме ние да влезем в тази пещера?
Готови ли сме да признаем пред Исус, че сме слепи?
Защото именно това признаване ни прави да се озовем в пещерата. Нека ви дойде в ума живота на пророк Илия. И той влезе в тази пещера, въпреки че беше най-достойният от Господните пророци. И той стоя вътре, докато Исус му каза:
“Излез на планината пред Господа!”
Знайте, че това, за което ви говоря е разрушителен вятър против духа на Содом, защото някога содомските и гоморските жители бяха изгорени с огън и сяра не по друга причина, но заради гордостта и нечестието в сърцата им. Няма друг, по-спасителен Изход за амонците и моавците от този да признаят, че са слепи, защото тогава съдбата на Исус ще ги направи зрящи. Защото тогава Исус ще дойде с колурият на Своето Слово и Небесна Благодат и ще помаже сърцата им, за да виждат. Но ако са като фарисеите, ако надменно кажат:
“Да не би да искаш да кажеш, че и ние сме слепи?”
– тогава Исус ще им отговори:
“Ако бяхте били слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава…” (Йоан 9:41)
Всичко казано дотук, вече ни дава разбирането, че пещерата е нашето смирение пред Исус, а смирението – убиването на гордостта, изпъждането на лукавия, освобождението на човешкото сърце и проглеждане в Божията Светлина.
Това е Изходът пред амонците и моавците! Това е Изходът за всички, които по един или друг начин са били поразени от духа на Содом!
Приемете Светлината на тази книга и отдайте Слава на Исус, защото Неговата Милост е толкова голяма към нас! Господ да ви благослови!
Амин и Амин!
Авторът