3. ВЪЖЕТО НА ВЪЗВИСЯВАЩАТА МОЛИТВА

“Нека златото на небесата да се преплете с темяна на земята!”

Братко мой! Колкото и да растем в познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос, ние всякога оставаме Негови деца. Тъй щото собственият ни растеж не е нищо друго, освен една поредица от мигове на проглеждане. Ние проглеждаме за едни неща в Евангелието, а оставаме слепи за други. А когато прогледнем и за другите – Сам Господ ни въздига в други области на Святия Си Дух, където отново се намираме слепи пред Него. Тъй щото наистина целият ни духовен живот е съпътстван от благодатни и Святи докосвания на Божията ръка. За да вървим след Исус от чудо в чудо, от проглеждане в проглеждане и от Слава в Слава.
Аз зная, че за мнозина, които имат еднократен допир с пророческите видения от Хълма Мория, а не са постоянствали в години на общение с нас, всяка книга от Божия Пророчески Дух е като висока стена за вярата им, и като трудно разбираемо послание за сърцата им. Защото не е лесно да обясниш на вярващия, който не е преминал през Гетсимания и Голгота, какво всъщност представлява Галилея. Не е лесно да обясниш на земни човеци, хванали ръцете на земни пастири, че на земята има Небесни човеци, хванали ръката на Небесния Пастир. Ето затова моето насърчение към християните, които все още са в проходилките на Святия Дух, е не да се съблазняват и отхвърлят виденията на Божия Пророчески Дух, но да тръгнат от началото, за да стигнат до края. Защото само така нозете им ще се укрепят, вярата им ще порасне и твърдата храна няма да ги задави.
А сега нека да продължа със самото видение, което Исус разкри пред очите ми, след като излезе с трите по-тънки въжета от стаята на Мъдростта и ги прибра в Мантията Си. Хванал здраво ръката на Господ, аз преминах с Него през златните улици на Небесния Ерусалим, докато двамата застанахме пред самите порти. И ето, че Исус ми проговори, като казваше:
“Гледай внимателно! Защото Аз сега ще хвърля първото от по-тънките въжета, образуващи въжето на Моето Възнасяне. И единият му край, като слезе на земята, ще се намери на хълма на Галилея, за да призовава от там с думите на Отеческата Мъдрост и с Примера на Човешкия Син…”
Ето, че Исус бръкна в Мантията Си и извади първото от по-тънките въжета. И като го хвърли към земята, отново повтори думите на Мъдростта, казвайки:
“Нека златото на небесата да се преплете с темяна на земята!”
След думите на Спасителя стана чудо. Защото отсред Сърцето на Исус излезе Светлина, която видимо започна да разтегля въжето, тъй щото то ставаше все по-дълго и по-дълго, а долният му край вече стигаше до хълма на Галилея. И докато аз гледах възхитен на чудото, действащо във въжето, Исус ме прегърна през кръста, и полетя надолу с мен, следвайки линията на падащото въже. Така, не след дълго, ние наистина се намерихме на хълма Галилея. А тогава Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Ето, слуго Мой! Сега си в Галилея на Святия Дух! И ти, като простреш ръцете си, докосни въжето, което слиза отгоре!”
С вълнение прострях ръцете си, за да докосна въжето. А в мига, когато го хванах, Светлината на Духа буквално преизпълни сърцето ми, тъй щото ясно чух Святият Дух да ми шепне нежно, казвайки:
“Златото на небесата трябва непременно да се преплете с темяна на земята! Прояви усърдие, Стефане! Бъди усърден и Сам Исус ще ти даде да разбереш всичко!”
Чул думите на Духа, аз се обърнах към моя Господ и с огромно вълнение Го запитах, казвайки:
“О, Исусе! Святият Дух ме подбуди да бъда усърден и да търся темяна на земята, който трябва да се преплете със златото на небесата! Но как да разбирам усърдието, което трябва да проявя, Господи? В какво да проявя усърдието си? И как изобщо да разбирам темянът на земята и златото на небесата?”
В отговор на думите ми, Господ посочи отново към въжето, като ми казваше:
“Бъди по-настоятелен в Святия Дух! И като хванеш въжето, не просто го дръж, но го дръпни надолу, за да се усети опъването му чак горе на Небето! Защото ето това е да бъдеш усърден! Едва тогава ще разбереш какво е темянът и какво – златото!”
Със засрамен поглед отново протегнах ръцете си към въжето. И като го хванах здраво, дръпнах го с всичката си възможна сила, като го опъвах надолу, към самият Хълм на Галилея. А тогава, поради опъването, въжето се разплете на седем нишки в края си. Всяка от нишките беше изпълнена от благоухание на темян. Това благоухание се сливаше в едно и се възкачваше нагоре по въжето до самите небеса…
Вече нямах никакво съмнение какво е първото от по-тънките въжета. Ето защо казах на моя Господ:
“О, Исусе! Без всякакво съмнение – това въже е Твоята възвисяваща Молитва! То е Святото потвърждение на стиха от Давидовия псалом:
“Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян…” (Псалом 141:2) 
Чул думите ми, Исус добави:
“Виж тогава и писаното в пета глава на “Откровението” за златото на небесата. Защото двадесет и четирите старци пред твоя Господ държат в ръцете си арфи и златни чаши с темян, които са молитвите на Светиите. Сега разбираш ли по-добре защо Мъдростта на Отца Ми каза за това въже:
“Нека златото на небесата да се преплете с темяна на земята!”
Можех ли да не разбера живите и благодатни думи на Исус? Можех ли да не проумея, че първото, което наистина ни възвисява при Отца, е усърдната молитва? Разбира се, че проумявах всичко това. Ето защо с голяма радост в сърцето си казах на Исус:
“О, Господи мой! Вече разбрах всичко! Това въже е направено от усърдните молитви на праведните! То възвисява приносите на нашите устни (които са темян) в златните чаши на Небето, поставени пред Божия Престол!”
В този миг мислех, че Исус е впечатлен от отговора ми и непременно ще остане много доволен. Но не беше така. Господ просто поклати неодобрително главата Си. И като ме погледна с укор, каза ми:
“Само толкова ли разбра от Моето въже? И ако наистина твърдиш, че това въже е направено от усърдните молитви на праведните, то излиза че с вашите молитви вие сте помогнали на Господ да се възнесе горе на Небето.
Но вие ли помагате на Господ или Господ помага на вас? Вие ли възнасяте Господ в Небето или Господ възнася вас? Най-малкото – виж, че след опъването на въжето от ръцете ти то се раздели на седем благоуханни нишки.
Какви са тези нишки? И какво, в крайна сметка е това въже? Вашите молитви или Моята Молитва? Вашият темян или Моят Темян?”
Думите на Исус ме засрамиха още повече. И аз, като паднах в нозете Му, побързах да ги прегърна, като Му казвах:
“О, Господи мой! Прости моята прибързаност! Аз наистина съм сляп без Тебе! Сляп, за да не видя, че не Ти имаш нужда от нашите молитви, но ние имаме нужда от Твоята Молитва! Защото голяма сила има не в усърдните молитви на праведните, но в усърдната Молитва на Праведния!
А Праведният Си Ти! И това е само Твоята Молитва, Исусе! Само и единствено Твоята Молитва, Господи!”
Слушащ внимателно думите ми, Исус се сниши над мен и погали главата ми, а след това ми подаде ръка и ме възправи на нозете ми. Така, с Глас на Свято Посвещение, Той ми каза:
“Да, слуго Мой! Това въже наистина е Моята Молитва! И ето – Святите нишки на Моята Молитва са все онези седем молитви на Вечния Живот, които ти изявих във видения. Но за свидетелство на Моята Църква сега казвам:
Люде Мои! Няма много молитви, които Небето да приема като Темян в златните чаши пред Престола Господен! Една е Молитвата, угодна на Отца Ми, и това е Молитвата на Сина Му! Молитвата, която ви завещах в Евангелието. Молитвата “Отче наш”, която е Темян от Сърцето на Сина, който се преплита със златната Чаша на Отца!
Ето, Стефане! Докосни първата от седемте благоуханни нишки! И нека Святият Дух истинно я потвърди в сърцето ти!”
Като в сън протегнах ръка и докоснах първата от благоуханните нишки на Христовата Молитва. И тогава самият Глас на Исус нахлу в сърцето ми с думите:
“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето Име!” (Матея 6:9)
Докато Господният Глас изговаряше тия думи, нишката просветля и се изпълни със сладко благоухание. Тогава Святият Дух проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Осветявай Името на Отца, слуго Мой, защото тогава делата ти са вършени от Мене и Аз свидетелствам за тях с всичката Си Сила. Защото оня, който осветява Името на Отца, сам ще се намери с осветено име пред Отца! Защото Отец осветява тия, които Го осветяват! И блажени са всички, в чиито устни се е намерил Темянът на Господните устни!”
Едва чул думите на Святия Дух, Господ отново повели на сърцето ми, като казваше:
“Докосни сега втората от седемте благоуханни нишки! И нека Святият Дух истинно я потвърди в сърцето ти!”
Послушал Исус, аз протегнах ръката си към втората от нишките. А тогава Гласът на Спасителя за втори път докосна сърцето ми с думите:
“…да дойде Твоето Царство…” (Матея 6:10) 
И ето, че и втората нишка се изпълни със сладко благоухание, което се въздигна нагоре. А Святият Дух отново проговори в сърцето ми, като казваше:
“Работи за Божието Царство, слуго Мой! И знай, че от дните на Кръстителя и до днес Небесното Царство насила се взима и които се насилят, грабват го! А да се насилиш да вземеш Царството не е друго, но да родиш Царството в сърцето си и да помниш как твоят Господ е казал:
“Божието царство не иде така щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас…” (Лука 17:20-21) 
И докато земните човеци никак не забелязват Царството в сърцето ти или ти се присмиват, че си изгубил всичко за Царството, ти знай, че Царството ще грабне оня, който на земята се е насилил и е грабнал Царството. Защото на такъв животът се превръща в Христов Темян, който търси да изпълни Чашата на Отца…”
“О, Святи Душе! Колко чудни и прекрасни са думите Ти! Колко дълбоки и съкровени! Колко благоуханни и сладки! Аз наистина съм преизпълнен от Тебе и всякога желая да чувам нашепването Ти!”
В отговор на думите ми, Святият Дух пак ми каза:
“Чуй отново Гласа на Исус, твоят Господ! Защото Неговото повеление иде към сърцето ти!”
Погледнах към Исус, а Неговите устни настоятелно ми казваха:
“Докосни третата от седемте благоуханни нишки! И нека Святият Дух истинно я потвърди в сърцето ти!”
Погледнал на разплетеното в самия си край въже, аз вече докосвах третата от нишките му, когато Гласът на Спасителя отново докосваше сърцето ми:
“Да бъде Твоята Воля, както на небето така и на земята…” (Матея 6:10)
И ето, че от нишката се надигна вълна от благоухание, която се стрелна към Небето, като мълния. И Святият Дух отново изпълваше сърцето ми, като казваше:
“Работи за изпълнението на Божията Воля, слуго Мой! За тази Воля, която както е на Небето, така трябва да бъде и на земята! Защото твоят Отец е Благодатен Отец и най-същинското Му име е Любов! Дай Неговата Благодат на човеците и покажи Неговата Любов на целия свят! Защото само така правиш Волята Му на Небето да е същата и на земята! Изпълни устните си с Небесния Език на Любовта Му! Изпълни ръцете си с Небесните дарове на Благодатта Му! И колкото повече даваш, толкова повече давай! И колкото повече любиш, толкова повече възлюбвай! Докрай възлюби Бога и човеците, за да се уподобиш във всичко на Исус! Защото само така делата и животът ти се превръщат в Господен Темян, който пълни Златната Чаша на Божието Сърце!”
Братко мой! Макар премаляло от Съвършено изпълване и от всичките благодатни потоци на Святия Дух, сърцето ми искаше от Него още, и още. И аз, като се извърнах към Исус, чух Го да ми казва:
“Докосни четвъртата от седемте благоуханни нишки! И нека Святият Дух истинно я потвърди в сърцето ти!”
Ето, че вече докосвах четвъртата от нишките, когато сладък аромат на току-що изпечен Хляб нахлу в ноздрите ми и се издигна към Небето. А Гласът на Господ отново казваше на сърцето ми:
“Дай ни днес ежедневния хляб…” (Матея 6:11) 
А тогава Огънят на Святия Дух възпламени цялото ми същество, тъй щото Той ми казваше:
“Слуго Мой! Изпълвай сърцето си с Хляба Христос! И нека вярата ти всякога бъде гладна за Тоя Хляб! Защото Исус е Хлябът, Който слиза от Небето, за да възнася на Небето! Всеки, който яде от Тоя Хляб, вкусва Вечния Живот и Вечната радост от Сион! Всеки, който се изпълни с Тоя Хляб, обича Отца така, както Го обича Христос! Всеки, който работи за получаването на Тоя Хляб, сам става Господен Темян пред Лицето на Отца!”
Братко мой! Аз не зная дали си имал такова изпълване със Святия Дух, в което да чувстваш дъха на Хляба Христос. Но сега искам да знаеш, че Хлябът Христос е Огънят на Божието Слово и Словото на Божия Огън. Не би имало благоухание, ако няма Огън! Но ако някъде гори Огънят, то приносът, който изгаря в него, е Темянът, сиреч, Молитвата, която Сам Исус изговаря от сърцата ни! А Този мой Господ, отново проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Докосни петата от седемте благоуханни нишки! И нека Святият Дух истинно я потвърди в сърцето ти!”
Ето, че ръката ми докосваше петата от благоуханните нишки на Христовата Молитва. А с нея Гласът на Исус казваше:
“…и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници…” (Матея 6:12) 
Миг след думите на Спасителя, отсред самата нишка се издигна благоухание на темян, което започна да изцежда всичките сълзи и всичката останала скръб от сърцето ми. Така аз заплаках, а Святият Дух ми проговори, като казваше:
“Бъди простителен, слуго Мой! И като изплачеш всичкото нечестие, всичкото предателство и всичките злини от човеците, не задържай греховете им, понеже са въжета, които теглят назад. А вместо това гледай на Христовото въже, което иска да те изтегли горе. Знай, че ако има причина много Божии човеци да изтърват въжето на Христовото Възнасяне, то е поради непростените дългове, които са ги държали с човешки връзки към земята.
Но на земята ли ви иска Исус или да пребъдвате с Него в Небесните места?
Ето, днес е ден и сега е час на прощение!
Днес е ден и сега е час да се оставите от всичките дългове, които ви дължат човеците, за да станете синове и дъщери на Небесния Отец. Днес е ден, когато трябва да кажете за всичките си противници на Небесния Отец:
“Прости им, Боже! Те не знаят какво вършат!”
Само след такава молитва ще се уподобите в Темяна на Исус и ще станете Небесно благоухание пред Отца на светлините!”
Братко мой!
Знаеш ли колко често ние се оставяме да бъдем вързани от земните въжета на всякаква непростителност и желание за възмездие? Знаеш ли колко често губим тази Свята нишка на Христовото Възнасяне? И веднъж развързани от Него, бързаме отново да се вържем с непростителност. Но ето затова днес Господ е толкова изобилен към сърцето ми, и Святият Дух толкова благодатен във всичките ми мисли. Защото Святите и благоуханни нишки на Христовата Молитва не могат една без друга. Не можеш да се покоряваш на една, а да отхвърляш друга. Те всички са сплетени във въже на извисяваща Молитва. Те всички са станали Дух от Духа, и Живот от Живота на Исус. Затова и аз, като продължавах да копнея за нишките на Господната Молитва, чух Господ отново да ми заповядва, казвайки:
“Докосни шестата от седемте благоуханни нишки! И нека Святият Дух истинно я потвърди в сърцето ти!”
Ето, че отново протегнах ръцете си, хващайки шестата от нишките. А тогава целите ми ръце се просветиха, сякаш че отсред самите им кости светеше прожектор. И Гласът на Исус ми проговори, като казваше:
“…и не ни въвеждай в изкушение…” (Матея 6:13) 
В едно с думите на Исус, самата нишка се изпълни с благоухание, което се въздигна нагоре. А ръцете ми продължаваха да светят, тъй щото с всичките си помисли призовах Святия Дух, като Му казвах:
“О, Святи Душе! Какво сториха Христовите думи с ръцете на слугата Ти?”
А тогава Духът ми отговори, като казваше:
“Исус зареди сърцето ти с Неговия копнеж – да си събираш съкровища на Небето, гдето крадци не ги подкопават и крадат, нито молец ги разваля и пояжда! И ето това е да не бъдеш въвеждан в изкушение – да събираш съкровища на правилното място. Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. И ако съкровището ти е горе, то и сърцето ти ще мисли за онова, което е горе. Но ако съкровищата ти са долу, те сами биха привлекли сърцето ти долу. А тогава биваш въвеждан в изкушение. Затова ти казвам:
Не преставай да събираш съкровища на небесата!
Не преставай да вършиш дела, за които не желаеш да ти бъде отплатено – нито с човешка почит, нито с човешка благодарност, нито с човешка щедрост, нито с каквато и да било награда на земята. Върши нещата в Името на Исус и заради Името на Исус и простирай осветените си ръце нагоре! Защото така ставаш Темян Господен, благоухание за Отца, Който е видял, че само Христос и Царството са станали прицел на сърцето ти!”
Боже мой!
Колко сладки, колко истински и благодатни бяха тези думи на Святия Дух за сърцето ми! Те ме изпълниха с толкова искрена и завладяваща радост, защото започнах да се смея като малко дете. Гледах осветените от въжето си ръце и се смеех. Сълзите ми течаха и се смеех. Исках този миг да не свършва, но да се превърне във вечност. И ето, че в един миг Исус ме прегърна, като ми казваше:
“Не си ли станал Исаак пред твоя Господ?
Да казвам ти, станал си Исаак!
И смехът от сърцето ти е тържество за духа ти! Тържество, понеже ти давам да вкусиш от неизказаната и преславна радост на Сион, която скоро ще стане ваше настояще. Но ти сега простри ръцете си и към последната от нишките на Моята Молитва. И нека Святият Дух истинно я потвърди на сърцето ти…”
Отново протегнах ръце, за да докосна последната седма нишка от Христовото въже. А тогава Гласът на Исус отново докосна сърцето ми, казвайки:
“…но избави ни от лукавия, защото Царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин…” (Матея 6:13) 
Докато думите на Спасителя бликаха в сърцето ми, стана чудо със самия мен. Защото последната седма нишка се превърна буквално на мълния, която разтресе цялото ми същество. И ето, че докато мълнията ме разтрисаше, гърдите ми мигом се покриха с бронен нагръдник, лицето ми – с шлем, а кръста ми – с бял пояс. А Сам Господ постави Щит и Меч в ръцете ми и Святият Му Дух нахлу в сърцето ми, като казваше:
“Слуго Мой! Разбирай последните думи от Молитвата на Исус не само като своя лична защита от Отца, но като Съвършено призвание да станеш защитник на Божиите люде. Защото, ето, Зрелостта на Исус трепти в сърцето ти, и призванието на силен мъж укрепява мишците ти! Бъди войн на Господа, който простира Меча Му и съкрушава противниците Му! Защото мълния ще пада пред теб и Огън ще пояжда след теб всичките Господни врагове! Защото Сам Господ върти Меча Си с ръцете ти и Неговите победи са Темян пред Лицето на Отца! Благоухание, което възлиза през портите на Сион и въздига Славата на Прославения и Знамето на Всемогъщия!”
Ето, че Святият Дух спря да ми говори. А Исус, като се усмихваше, събра всичките седем нишки и съвършено ги сплете до самия им край. А след това, като ги върза на кръста ми, с пропит от вълнение Глас ми каза:
“Златото на небесата наистина се преплете с темяна на земята! И нека всички, които копнеят за въжето на Моята Молитва, се възкачат в Галилея на Святия Дух. За да ги вържа така, както днес вързах теб! А ти, слуго Господен, очаквай с радост следващото Ми видение, в което ще пусна от Небето второто от въжетата на Моето Възнасяне!”