КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю!
Сега в твоите ръце попада книга, която е естествено продължение на изобилната Благодат и Милост, с които ме посети моят Господ Исус Христос. И аз съм убеден, че сърцето ти не просто ще вкуси от благостите на Сион, но ще бъде наситено от изявата и разпечатването на най-дълбоките Божии тайни. Защото всеки от нас има в дома си една библия, която четат очите му.
Но колко са онези, които оставят Исус да чете вместо тях? Колко са онези, които биха коленичили в смирение, за да станат угодни за очите Му? Защото е истина, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава Благодат.
Когато преди известно време Господ вдигна духа и сърцето ми, за да ми разкрие Светлините на Сион, аз разбрах, че е настъпил нов етап от моето общение с Бога. Етап, в който да събирам плодовете на постоянството и дързостта. Етап, който може да се обясни съвършено точно с думите на Господ Исус към Натанаил:
“Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш. И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син…” (Йоан 1:50-51)
Ето така, братко мой, аз вече имах над сърцето си отворено Небе. Не просто Небето, но допира и водителството на неговия Цар. И ти трябва да знаеш, че пътят до това отворено Небе не беше никак лесен за мен. Защото в продължение на много години трябваше да воювам с облаците, които спираха моя достъп до Сион. Мечът на Пророческия Дух, с който Исус ме благослови, се въртя дълго и упорито, за да порази всички невидими врагове на вярата ми. И ето, че когато Господ ме вдигна до Святия Си Хълм, аз разбрах, че очите ми щяха да видят много повече, отколкото някога бяха виждали. Сърцето ми щеше да вкуси много повече, отколкото някога беше вкусвало. Душата ми щеше да се възрадва много повече, отколкото някога се беше радвала. Затова почитта и благодарението ми към Господ Исус са неизказани, понеже все още не мога да намеря нужните думи в сърцето си, с които да Му се поклоня и да Му кажа, че без протегнатата Му ръка съм нищо.
Когато Той дойде към сърцето ми, за да ме подготви за дълбоките видения, свързани с изявата на златните престоли на Милениума, стана така, че изпитах невероятно силен глад да чета Евангелието. Не че не съм го чел или не съм бил вдъхновяван. Просто – усещах духа си пред прага на такова благословение и знание, за което е необходима съответна настройка и зареждане. Защото именно Евангелието е вратата, зад която Господ става реален и от нас не се иска нищо друго, освен да влезем през тази врата, за да Го почувстваме и преоткрием.
Именно с тази нагласа аз четях Евангелието. И ето, че Господ наистина стана твърде реален за сърцето ми. Аз усетих Неговата реалност в оня миг, когато Той застана пред управителя Пилат. А тогава римският прокуратор седна на съдийския престол, и като се обърна към моя Господ, Го запита:
“Ти Юдейският Цар ли Си?” (Матея 27:11)
Исус, като го погледна с остър поглед в очите, му отговори:
“Ти казваш…” (Матея 27:11)
А Пилат отново Го запита:
“Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?” (Матея 27:13)
Този път Господ не отговори и това накара Пилат да се чуди и почесва оплешивялото си теме. Затова, без да задава повече въпроси на Исус, Пилат стана от съдийския престол и се обърна към тълпата първосвещеници и старейшини, която го бе наобиколила, като извика със силен глас:
“Кого от двамата искате да ви пусна?” (Матея 27:21)
Думите му накараха тълпата да побеснее от ярост. А повечето от главните свещеници и старейшини се втурнаха към народа и започнаха да надъхват събралото се простолюдие да иска оправдание за Варава и смърт за Исус. И докато в самото видение аз наблюдавах мълчащия Господ и крещящите против Него Израилеви първенци, стана така, че Святият Дух насочи погледа на очите ми към един римски слуга, който се приближи до управителя Пилат. И като му се поклони, каза му:
“Господарю Пилат! Изпраща ме Вашата съпруга и моя почитаема господарка. Тя държи да ви предам за едно смущение на сърцето й!”
Прокураторът, като се обърна към слугата, запита:
“Какво има? За какво се тревожи съпругата ми?”
А слугата, като коленичи пред Пилат и вдигна погледа си към него, каза:
“Почитаемата господарка ме изпрати да Ви кажа:
“Не струвай нищо на Тоя Праведник. Защото днес много пострадах насън поради Него…” (Матея 27:19)
А Пилат, като изслуша думите му, поклати недоверчиво главата си и категорично замахна с ръка, като по този начин просто отпъди изпратения от жена му слуга. Тогава се приближи към разбунените тълпи и главните свещеници всред тях. И отново ги попита:
“Кого от двамата искате да ви пусна?”
Дочуло въпроса му, простолюдието закрещя с всичка сила:
“Пусни ни Варава! Смили се над Варава!”
Сякаш невярващ на ушите си, Пилат извиси гласа си над тълпата:
“Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос?” (Матея 27:22)
А надъханите отново закрещяха:
“Разпни Го! Разпни Го! Нека бъде разпнат!”
А Пилат в още по-голямо недоумение отново извика:
“Че Този Исус какво зло е сторил? И как да Го осъдя, без да е виновен?”
Думите на римския прокуратор имаха обратен ефект. Защото надъханите и побеснели човеци започнаха да се блъскат напред, тъй че самата стража на Пилат едвам успяваше да ги удържа. Тогава воят и крясъците станаха неудържими. Защото всички вкупом крещяха едно и също:
“Разпни Го! Разпни Го! Разпни Го!”
В следващия момент Пилат издигна ръката си и погледна на тълпите с такава власт, щото те за миг се умълчаха. И като взе леген с вода, застана пред човеците. След това запретна ръкавите на мантията си и потопи ръцете си във водата, като започна да ги мие. После ги разтръска пред човеците и като ги избърса в мантията си, извика:
“Аз съм невинен за кръвта на Тоя Праведник! Вие гледайте…” (Матея 27:24)
А човеците отново вкупом закрещяха:
“Кръвта Му да бъде на нас и на чедата ни…” (Матея 27:25)
Тогава Пилат заповяда да пуснат Варава. И като взе в ръцете си бич, започна да го стоварва върху гърба на моя Господ… Гледах на всичко това и все още не разбирах защо Исус ми даваше да преживея със сърцето си този най-тежък миг от Живота Му. А видението се прекрати и само след миг усетих, че Исус беше до сърцето ми. Ето думите, които Той ми каза:
“Когато тръгнеш с Мен в Живото Евангелие, ти непременно ще видиш повече от онези, за които Словото е само думи, но не и Живот. Кажи Ми тогава, забеляза ли, че Пилат стоеше на съдийския престол?”
“Да, Исусе! Този римски прокуратор се изявяваше като съдия…”
“А забеляза ли, че към този земен съдия дойде послание от Небесния Съдия? Как разбираш това, че жената на Пилат изпрати до него слуга, който да предаде сърдечните й тревоги?”
“Господи мой! Явно, че жената на Пилат наистина е пострадала много насън. Именно това я е накарало да реагира така…”
“А защо жената на Пилат пострада насън? Защо е записано, че тя не просто е пострадала, но е станало именно заради Мене? Ако Небесният Съдия е Този, Който е дал на тази жена да пострада насън, то това промени ли нещо в отношението на Пилат към Мен?”
“Не, Господи! Защото дори след като изслуша слугата на жена си Пилат не превъзмогна над религиозната истерия. Той просто махна с ръка на предупреждението на жена си и не го счете за важно…”
“А с какво е важно това предупреждение, та да остана завинаги записано в Моето Евангелие? И защо в самото предупреждение насън е пострадал не Пилат, а жена му? Какво общо да има жена му с неговото нечестие? Защо докато земният съдия обричаше Исус на явно разпятие и смърт, Небесният Съдия обрече жена му да пострада насън? И пострада ли жената на Пилат?”
Въпросите на моя Господ ми се струваха твърде дълбоки. С тези Си думи Исус изтегляше духа ми в някаква непозната територия. Територия, в която не бях стъпвал, нито бях имал водителство. Затова Му отговорих:
“Господи, много ми е чудно всичко това! Защото в Словото Ти няма никакви свидетелства за това, че жената на Пилат е пострадала и наяве. Единственото място, в което се споменава за нейните опасения, е именно този отрязък от време, когато тя предупреди Пилат за кошмарния си сън…”
Исус се усмихна. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Аз те призовах и извиках при Себе Си, за да дам на Църквата Си цялата Небесна Истина за съдебните престоли на Милениума и за онези, които ще седят на тях, за да съдят и да управляват с Мен хиляда години. Но никой не би разбрал тайната на Небесните престоли, ако не проумее тайната на земните престоли.
Защото ако за земните работи ви говоря и не повярвате, то как ще повярвате, ако ви говоря за Небесните?
Ако не можеш да разбереш Божието знамение при съдебния престол на прокуратора Пилат, то как би разбрал Божиите знамения за Небесните престоли?
Но ето затова трябва да разбереш знамението при земния съдебен престол. Затова нека сега ти покажа как Небесният Съдия направи жената на Пилат да пострада насън…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми и само след миг аз се намерих във видение. Сърцето ми отново беше в Небесния Ерусалим пред Божия Дворец на Святостта и преклонението. И ето, че аз видях светъл ангел, който беше коленичил пред вратите на Двореца, като казваше:
“Отче мой! По Волята Ти и според великото Ти предузнание се явявам пред Теб, за да занеса на земята пророческото Ти послание за земните съдии и обвинители, които се готвят да осъдят Твоя Син…”
След думите на светлия ангел вратите на Двореца се отвориха. И отвътре се показа огнена ръка, държаща златна чаша. Тогава проехтя Гласът на Отец, Който казваше:
“Иди сега на земята и изсипи горкото от тази чаша в сърцето на Пилатовата жена. Нека нейното свидетелство отпосле стане Моята Отеческа присъда над земните съдии и над всичките угнетителни съдилища…”
Така светлият ангел протегна ръцете си. И като взе чашата с горкото, се поклони пред Отца, като каза:
“Да бъде благословена Волята Ти, Отче мой!”
След думите на ангела вратите на Двореца се затвориха. А ангелът отлетя към земните места, а заедно с него във видението се придвижвах и аз. Ето, че наистина пратеникът на Бог Отец стигна до Ерусалим и до самата стая на спящата жена на Пилат. И като се надвеси над нея, изля горкото в духа й. А самото горко се превърна във съновидение. В това съновидение жената на Пилат бе окована във вериги. И над нея аз видях Седящият на Престола Си Небесен Съдия. Той изправи ръката Си. И като я посочи с показалеца Си изговори със страшен Глас:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха, и ръждата им ще свидетелства против вас, и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:1-6)
След последните думи на Небесния Съдия, стана така, че окованата във вериги жена, бе хваната отляво и отдясно от Божии ангели. И те, като я вдигнаха, изнесоха я от присъствието на Съдията. А след това пред очите ми се появи огненото езеро, което гори с жупел. Това бяха огромни вълни от разтопена лава, която кипеше и се разпръскваше настрани. Във вълните на това езеро плуваха хиляди, които крещяха със зверски гласове и самите им тела пушеха от огъня, но никак не умираха, та страданието им да има край. Напротив – пораженията от лавата бяха повърхностни, като вечни язви и болезнени мехури, които никога не ще бъдат излекувани. И ето, че Божиите ангели хвърлиха жената на Пилат всред езерото. А тя, като нададе ужасен вик, направи така, щото сънят й да се прекъсне и видението да се прекрати.
В следващия момент аз вече виждах събудената жена на Пилат, която все още недоумяваше от ужаса на съня си и забърсваше с треперещи ръце изпотеното си от напрежение лице…
А Господ Исус, като направи видението да се прекрати, ме попита:
“Сега разбра ли горкото, което дойде от Небесния Съдия в съня на Пилатовата жена?”
“Да, Господи Исусе! Защото думите на Отец бяха думи от посланието на Апостола Ти Яков. Те ме накараха да проумея, че горкото не е за жена по плът, но за жена по дух. Защото, ако Пилат някога олицетворяваше светския дух и властта на Рим, то непременно жената на Пилат ще да е светската църква. Защото именно светската църква е тази, която днес Те убива и осъжда, пробожда и разпъва, заради користите и богатствата, които й дава дяволът. Именно това е пророческото предупреждение, което Ти заповяда на Яков да остави за поколенията…”
А тогава Господ каза:
“Виждаш ли сега колко покрито и утаено от плътските очи е Словото на Отец Ми? Виждаш ли сега и разбираш ли, че достойни за Небесния Съдия и за златните престоли пред Неговото Съдилище ще са онези, които не се намерят осъдени, като жената на Пилат? Защото сънят на Пилатовата жена е Пророческото предупреждение на Небесния Съдия против всички, които искат да бъдат съпруги на светския дух, а не девици на Младоженеца.
И ако някога нещата са се случили в съня на Пилатовата жена, то днес е твърде близо времето, когато Вечният Съдия ще ги направи да бъдат наяве. Защото днес обладаните от дявола крещят същото, което крещяха и някогашните. И днес си предпочитат Варава пред Христос. И днес Пилатовците измиват ръцете си за успокоение на “невинността” си.
Но колко от тях знаят, че ако сторят злина на Праведния, то непременно ще им бъде въздадено от Отец Ми? Колко от тях знаят, че в Словото Ми няма празни думи, но има твърде много празни сърца? Колко от тях знаят, че времето все повече ви приближава до видяното от Апостола Ми Йоан?
А той записа за всички ви:
“И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години…” (Откровение 20:4)
Днес безумието и покварата са стигнали дотам, щото всички да се страхуват от престолите, които виждат, а да нямат страх от престолите, които не виждат. И никой не иска дори да помисли, че над земните царе и съдии непременно царува и владее Небесният Цар и Съдия. Никой не иска да разбере, че ако богаташите влачат по съдилищата Моите бедни, та да похулят доброто им име, то непременно ще има миг и час на един друг Съд. Съд, в който нито парите и връзките, нито авторитетите и заплахите, нито подкупите и хитростите имат сила. Съд, в който Аз и Отец Ми ще дадем на посочените от Небето да седнат на Небесните си престоли, за да извършат написаните съдби против всичкото нечестие. Затова казвам и който има ухо да Ме чуе, нека чуе:
Последвайте слугата Ми във виденията, които ще му дам. Защото в словото на тази пророческа книга ще Аз ви разкрия кои са посочените от Божията ръка, за да седнат на златните престоли. И ако някой иска да царува с Мен в хилядагодишното Ми Царство, то нека внимава на думите Ми. Защото или ще бъдете Невястата на Младоженеца, или ще се намерите като жената на Пилат…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си към главата ми и само след миг аз усетих как сърцето ми се изпълни със Силата на Онзи Прекрасен Дух, Който издирва всичките Божии дълбочини. Иска ми се, братко мой, да коленичиш пред Небесния Съдия и да позволиш на думите Му да очистят и осветят цялото ти сърце. Защото князът на този свят е осъден. И осъдени с него ще бъдат всички, които днес отварят сърцата си за най-голямата мерзост и проклятие – да бъдат духовно съединени с прокуратора на последния Рим, който дръзва да убива Праведния Исус и да измива ръцете си във водите на собствената си гордост и превъзнасяне.