4. КОЙ СИ ТИ, ДУХ НА КОРЕЙ?

Погледнах към моя Господ и видях как Той вдигна дясната Си ръка и посочи към сферата, а след това каза с възможно най-властния Глас, с който Го бях чувал да говори:
“Кой си ти, дух на Корей?”
Властта и твърдостта в Гласа на Исус не бяха никак странни. Гледайки изкривеното от злоба и ярост чудовищно лице, аз знаех, че то трябва да бъде респектирано от такава власт и сила, щото дори да не си въобразява, че може да се измята или избегне Небесното възмездие. Затова при въпроса на Исус духът на Корей се килна назад и падна в самата сфера. Бях повече от сигурен, че при произнасянето на въпроса от устата на Исус беше излязла огромна духовна сила, която като куршум беше блъснала сърцето на нечестивия дух. Много от свидетелите на процеса дори ахнаха при вида на всичко това. Но ето, че духът на Корей с мъка се изправи в сферата и започна своята изповед, като казваше:
“Всемогъщи Исусе! Създателю на Небето и земята, Началнико на всеки дух и всяка твар! Заставам пред Твоя Съд в скончанието на времената според Словото, с което ме осъди и което ме е преследвало през всичките дни на моето служение пред Луцифер.
Аз съм измежду най-личните и посветени на Луцифер слуги и само Антихрист и Мамон са стояли по-високо в помислите на моя началник. Аз съм духът на сатанинска злоба, завист и презиране на Божиите слуги, пророците. Аз съм духът, който всякога през всички хилядолетия непрестанно и упорито е търсел и намирал начин да се противи на Божия Суверенитет, като винаги съм изграждал в поклонниците си ненавист и омраза към пратениците на Небето. Моята кариера датира от най-дълбоката древност, защото на мен Луцифер отреди честта да бъда първият убиец в човешката история.
Нека сега последователно разкрия как бях призован и забелязан от моя началник. Когато Вие изхвърлихте моя началник от присъствието Си и му определихте земята за владение, тогава той насрочи съвещание на всички тъмни сили. Споменът за Небето, както в него, така и в нас, беше твърде силен и векове наред ние не можехме да се примирим с положението си на паднали ангели. Въпреки това имаше един факт, който накара моя началник да си въобрази, че Небето се е предало и че скоро ще бъде извършена подялба на духовния свят. Този факт бе грехопадението на Адам и Ева. Вие отлъчихте първите човеци от Присъствието Си точно така, както нас и нашия началник. Това накара Луцифер да вярва, че човешкият род става негово лично притежание. В онова древно време, в първите години след грехопадението, имаше огромен хаос сред тъмните сили, защото Луцифер все още не беше разпределил нито зоните си на влияние, нито духовните ни длъжности, нито началниците, нито подчинените. Ето защо цялото царство на тъмнината беше като бръмчащ кошер, в който всеки дух се опитваше да бъде над другия и да властва над него. Изключение правехме само ние, архангелите, защото още при Сътворението Йеова ни беше дал по-голяма власт, мощ и заложби. В онова най-древно време, когато имаше само двама представители на човешкия род, беше голяма привилегия за нечист дух да му бъде позволено да изкушава и съблазнява Адам и Ева. Луцифер помнеше думите, с които Йеова му обеща, че ще постави вражда между неговото потомство и потомството на жената. Затова фактът на раждането на Каин беше по своему знаменателен за херувима. Той с години разглеждаше растящия Каин и се питаше:
“Къде е враждата на Йеова? Защо най-сетне не ми я покаже?”
Но така или иначе Йеова не показваше все още никаква вражда срещу Луцифер. Напротив – Адам и Ева родиха втори син, на име Авел и той също започна да расте, без да се случва нищо особено. Това караше нашият началник да нервничи и от скука да си организира специални спектакли, в които определени от него демони влизаха в диви животни и си устройваха борби. Един ден той ме извика и ми показа животно, което му харесваше. Тогава ми каза:
“Виж този вълк. Той ми харесва, защото е безмилостен и безпощаден. На няколко пъти вече успява да убие овце от стадото на Авел. Ти също можеш да бъдеш и ще бъдеш като този вълк, защото вече съм те посочил за мой вълк. Искам да наблюдаваш Каин и Авел. Има нещо, което вече ме кара да се безпокоя…”
Тогава аз започнах да наблюдавам живота на Каин и Авел. Скоро забелязах, че сърцето на Каин гледаше надолу, към земята, докато сърцето на Авел гледаше нагоре, към Небето. Каин предпочиташе да живее според собствените си плътски разбирания, докато Авел постоянно разпитваше Адам и Ева за Бога. Точно това определи моето отношение и симпатия към Каин, защото от сърцето на Авел излизаше светлина и не можех да се приближа до него. Един ден видях как Адам и Ева казаха на двамата си сина да принесат жертва на Бога и да Го помолят да умилостиви земята, която им беше дадена, поради заплахата от многото диви зверове, в които все така се подвизаваха демони на Луцифер. Видял това, аз докладвах на господаря си за предстоящото жертвоприношение. А Луцифер ми каза:
“Ето, че дойде времето на враждата. Знаех си аз, че рано или късно Адам и Ева повторно ще потърсят връзка с Небето. Друг е въпросът дали Йеова ще им отговори, понеже са грешни и грехът вече живее в тях…”
След това се обърна към мен и продължи:
“Ти си ми нужен, защото мнозината ми слуги гледат, но не наблюдават, докато ти не само гледаш, но и наблюдаваш. Какво друго да е нужно на човешкия род, освен жертва и принос за грях? А в това отношение Авел вече ме притеснява, защото по всичко личи, че търси възвръщане към Йеова и Царството Му.
Не позволявай това да се случи. Бъди вълк спрямо него, както са вълците спрямо стадото му…”
С тези думи Луцифер веднъж завинаги определи служението, стоенето и мотивацията ми против човешкия род. Зареден с ярост и злоба към Авел аз отидох против живота му точно в мига, когато той и брат му принасяха жертва на Йеова. И докато Авел принасяше заклано агне с вярата на сърцето си, Каин принесе от плодовете на земята с недоверие и съмнение, че изобщо си струва труда да прави всичко това. В онзи момент ангел Господен, пратен от Йеова, докосна с жезъла си жертвата на Авел и огън излезе от жезъла, с който Небето показваше, че приема жертвата, докато върху плодовете на Каин не дойде никакво одобрение и тази реакция на Бога озвери брата на Авел. След видяното аз се върнах и докладвах на Луцифер случилото се, а той подскочи и буквално ми изкрещя:
“Пророк! Йеова Си създаде пророк! Как не можах да предвидя това? Ами че отсега нататък Той ще ръководи човеците с вяра! А с тази вяра те духовно ще живеят отново в Присъствието Му!
Убий този пророк! Премахни този пророк! Току виж, че всички поколения след Адам и Ева тръгнат да правят приноси… Какво ще владея аз тогава? Убий този пратеник на Небето! Премахни този шпионин на Троицата! Ах, как ме боли сърцето! Ах, как ме боли…”
Никога преди това не бях виждал Луцифер толкова ядосан и съкрушен. Явно, че жертвата на Авел имаше по-огромна стойност в очите на Йеова, отколкото изобщо бяхме предполагали. Не се бавих нито миг повече и затова насочих цялата си ярост и злоба към сърцето на Каин. В началото той не ме пускаше напълно, защото в себе си имаше още останки от любов към брата си Авел и моята злоба не можеше напълно да отвори сърцето му. Нещо повече. Един ден Йеова го въведе в Присъствието Си и му каза:
“Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш…” (Битие 4:6-7)
Така аз все още натисках вратата на Каиновото сърце и с всеки изминал ден той имаше все по-малко сила да владее връхлитащия го от мене грях. За моя голяма утеха Каин не знаеше, че доброто, което той смята за добро, беше всъщност самочувствието на собствената му праведност, а не дълбоко осъзнатата му нужда от Божия Благодат. Ето защо той продължаваше да се препъва в собствената си представа за доброто, ако и да сподели с брат си за Божието послание към сърцето му. Един ден отидох при Луцифер и му казах:
“Нещо ми липсва, княже! Укрепи ме, защото при все, че злобата ми е предостатъчна и яростта ми е като прелял поток, пак не мога да му внуша да убие брат си Авел…”
Тогава Луцифер ме изгледа с ехидно задоволство и каза:
“Знаех си, че ще опреш до моята мъдрост. Защото наистина ти липсва нещо в стратегията, но сега аз ще те екипирам и с него…”
Тогава той бръкна в мантията си и извади от там една малка змия, която се извиваше и трептеше в ръката му. Това беше ново слово от началника ми, слово-дух, на което и до днес човешките сърца не могат да устоят. Държейки малката змия в ръката си Луцифер ми каза:
“Тази малка змия може да извърши повече неща от хиляди големи чудовища. Пусни я в сърцето на Каин и сам ще видиш резултата от моята мъдрост…”
След това той ми я подаде, като се смееше силно и ехидно.
“Как се нарича тази малка змия, княже мой? – попитах го аз. А той отговори:
“Това е завистта!”…”
Казаното от Луцифер в изповедта на духа на Корей буквално ме потресе. Тогава се обърнах към ангела на Исус и го попитах:
“Толкова ли е силна тази малка змия на Сатана?”
А ангелът ми отговори:
“Ако Отец избира малките неща, за да засрами големите, то нима мислиш, че Луцифер няма в извратената си мъдрост също да избира малки неща, които да имат по-голям ефект от големите? Сърцето на човека не е голямо и в него не могат да влязат големите неща. Първо влизат малките, а когато се развият и станат големи, то и сърцето се уголемява като тях. Спомни си как Исус ти е казал, че Небесното Царство прилича на малко синапено зърно, което, като се посее в сърцето на човека и порасне, става по-голямо от всички големи дървета. Ето тук е силна и мъдростта на Луцифер. Защото неговите малки семена и малки змии могат да пораснат и доведат до чудовищен ефект. Най-малкото, спомни си писаното в “Притчи”:
“Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?” [ (Притчи 27:4)]
Но ти се върни отново към изповедта на духа на Корей, защото това е само началото на дълбокото ти посвещение в духовните реалности…”
Отново се върнах към изповедта на духа на Корей. А той продължаваше да говори за атаките си против Каин:
“Взех малката змия от моя началник и от този момент тя стана мой естествен почерк на всяко време и място. Така отидох при Каин и я пуснах в сърцето му. Скоро дойде ефектът. Аз забелязах как с всеки изминал ден духът на Каин се променяше и скоро той заприлича на вълк, какъвто бях и аз. Тогава в него узря решението да убие Авел и той наистина отиде и заби ножа си в гърба му, като прободе сърцето му. Почувствах невероятно удоволствие от вида на изтичащата кръв, която шуртеше като фонтан, на бързи тласъци. Но скоро забелязах нещо, което ме притесни и дори ме ужаси. На мястото, където изтичаше кръвта на Авел, блестеше светлина, която не можех да понасям. Тази светлина тръгна надолу и без всякаква съпротива преодоляваше пластовете на земята, докато стигна над мястото, наречено ад и преизподня. Там самата светлина се концентрира във вид на сияние и остана да свети там. Колкото до духа на убития Авел, ангел, изпратен от Йеова, го вдигна нагоре и го прибра в Присъствието на Троицата. Моментално след тази гледка аз отидох при Луцифер, за да докладвам видяното. Той ме изслуша с необикновена сериозност и внимание. А след това двамата с него отидохме на лобното място на Авел и видяхме, как пролятата му кръв беше оставила светла диря, слизаща до сиянието над самата преизподня. Тогава моят началник Луцифер въздъхна и каза:
“Йеова е имал необикновено благоволение върху Авел, защото това, което виждат очите ми, е Дух от Неговия Дух, Който ще бъде постоянен напомнител пред Престола Му и ще мотивира делата Му на земята.
Но кой е знаел, че така ще свърши всичко това? В мислите Му аз не мога да вляза, ако и да знам много от тайните Му…”
Думите на Луцифер ме учудиха за кой ли път. Не можех да си обясня как така кръвта на Авел е изтекла в земята и е създала това необикновено сияние до самата преизподня, до самият ад. Тогава се обърнах към ангела и го попитах:
“Какво е всичко това, за което духът на Корей говори в изповедта си? Как така кръвта на Авел образува това светло сияние?”
А ангелът на Исус ми отговори:
“Нима не си спомняш думите на Отец към Каин? Нима не си спомняш как Той му каза:
“Какво е това, което си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята…”
Сега разбираш ли, че в действителност духът на Корей е дух на съпротива против Божия Суверенитет? Защото Отец Си избра мъж по Сърцето Си, за да го направи Свой пророк и това беше втората рожба на Адам и Ева, а именно – Авел. И когато бе проляна кръвта на Авел, тогава и Божието благоволение, стояло върху тази кръв, отиде след нея, за да свидетелства на нея. Защото това бе праведна кръв, невинна кръв, на която кръв Отец свидетелства с Духа Си.
Ти и читателите на тази книга няма да разберете всичко това, ако по Божията Милост точно сега Отец не те въведе в най-вътрешното на Своето Светилище…”