ОБЛАКЪТ НАД СИОНОВАТА ДЪЩЕРЯ – I ГЛАВА

1. “ПЛАЧЪТ НА ЕРЕМИЯ”

Скъпи ми братко! Аз съм сигурен, че през живота си ти многократно си имал причини да плачеш, тоест, нещо те е предизвиквало, така че сълзите да рукнат от очите ти. В повечето случаи това е било болката за душата и сърцето ти, дошла от неразбирането на другите към теб, или пък това е било нараняването на сърцето ти с обидни думи. Може да е било от болка на плътта или от болка по загубен скъп човек. Като аргумент ти вероятно би посочил, че има плач и в миг на щастие, което е толкова огромно, щото не може да бъде преживяно спокойно. Изобщо – плачът е състояние, в което човек излиза от границите на душевното равновесие. Плачът е вопъл и стон, един вик към Бога, желаещ освобождение от болката или сила за превъзмогване на обстоятелствата.
На много места в Библията ти ще видиш хора, които са плакали, които са постили, които са покривали главите си с вретище или са се поръсвали с пепел. Но има само една боговдъхновена книга, в която Всемогъщият Господ не просто е видял плача на Свой слуга, но го е запечатал и покрил с вечно пребъдване. Понеже този плач е бил не просто като хилядите плачове на много други хора, но в действителност дълбоко скритото в сърцето на Еремия е изригнало и излязло навън, за да бъде облечено във вид на Слово.
Аз много пъти съм чел “Плачът на Еремия” и винаги, когато съм влизал в съприкосновение с живите стихове на тази книга, съм усещал в тях нещо недоизказано и скрито, което не ми е било давано от Небето да разбирам. Когато Исус работеше в сърцето ми за написването на тази книга, Той дойде към мен с въпроси:
“Обичаш ли да четеш “Плачът на Еремия”?”
Отговорих Му:
“Господи, имам твърде много да науча от този пророк. И затова обичам да чета тази книга…”
Тогава Господ ми каза:
“Докато четеш тази книга ти по нищо няма да се различаваш от всеки човек, седнал на пейка в парка, който чете криминална историйка или блудкав любовен роман. Тази книга, момчето Ми, не може да се чете. Тя не е написана, за да се чете. Тя е написана, за да се изстрада и съпреживее. Затова нека те попитам така:
Плачеш ли с “Плачът на Еремия”?…”
Въпросът на Исус беше твърде директен и точен. Тогава докоснах с ръка сухите си очи и отговорих:
“Господи, Твоето Слово е Дух и Живот! Аз все още не съм плакал от прочита на “Плачът на Еремия”, но дълбоко в мен има скръб и тази скръб напълно се покрива с изживяното от пророка. Може би наистина съм плакал с “Плачът на Еремия”, въпреки че никога не съм обвързвал състоянието си именно със Словото в тази книга…”
А Исус продължи:
“Знаеш ли кой път е най-трудният в живота на християнина?
Това е пътят към Божието Сърце!
Най-трудно се влиза в сърцето. Най-трудно се впечатлява сърцето. Най-трудно се спечелва сърцето. И ако вие в този свят с огромни усилия и постоянство търсите път към собствените си сърца, за да спечелите любовта и приятелството си, то помисли, че има един по-възвишен път в живота на всеки човек. И това е пътят към Божието Сърце. Понеже Аз излязох от Божието Сърце, за да ви дам Спасение и Светлина.
Аз исках да ви покажа колко дълбоко е Сърцето на Отец Ми!
Аз исках да ви покажа колко скъпоценни думи на Вечен Живот има скрити в това Сърце. Аз исках да ви покажа, че това Сърце търпи дълго и е готово винаги да прощава и очиства уповаващите на него. Аз съм Вратата към Божието Сърце и ако ти си влязъл през Вратата, ще намериш Благодат и опрощение, по-големи, отколкото собственото ти сърце може да приеме. Но повече от всичко Аз съм искал да познавате Божието Сърце, да познавате Волята, която извира от него.
Помисли, Стефане! Какво ще стане с твоето сърце, ако е принудено да накаже студенината на други сърца, които винаги са го презирали, ако и двулично да са го ласкаели? Няма ли сърцето ти да плаче? Няма ли да страда поради коравосърдечието на другите сърца, които никога не са го разбирали?
Ето така и Сърцето на Отец Ми страда, а Еремия беше пророкът, който влезе в Сърцето на Всевишния, плака с това Сърце и понесе тежкия му товар. Така се роди “Плачът на Еремия”, който беше споделеният плач на пророческото сърце, дошъл от скръбта на Божието Сърце. Имаш ли вярата да приемеш това?”
Слушах думите на Исус и постепенно разбирах как Той ме води в основата, в самото начало на истинското разбиране за скръбта на Бога. Тогава казах на Исус:
“Господи мой, Боже мой! Ако съм разбрал всичко, което ми казваш, то излиза, че за скръбта на моето сърце има Утешител, но за скръбта на Божието Сърце такъв утешител няма. Тази скръб просто трябва да се съпреживее и човек да съучаства в нея, за да разбере Сърцето на Бога…”
Тук Господ ми каза:
“Не си прав, защото не разбираш Истината, която не знаеш. Истина е, че за скръбта на твоето сърце има Утешител. Истина е, че Святият Дух има мехлем за всяка рана вътре в теб. Но още по-превъзходна Истина е, че има утеха и за Божието Сърце. И това сте всички вие, които бихте заплакали с плача на Отца Ми. Тогава товарът от Божието Сърце влиза във вашите сърца и Отец Ми получава утеха, защото има на земята човеци, които да мислят като Него и да живеят за Него. Спомни си на какво учеше служителят Ми Павел съработника си Тимотей. Не каза ли на ревностния момък:
“Съучаствай в страданията като добър войник Исус Христов…” (II Тимотей 2:3)
Нима Павел имаше предвид само страданията на ближните? Нима този смирен Апостол не познаваше Сърцето на Отца Ми?
Истината е, че в смирението си Павел позна най-дълбокото от Божието Сърце. И така разбра, че може да съучаства в страданието на Бога. Затова той стана мъж по Сърцето на Йеова. Спомни си други думи на Апостола Ми:
“Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат…” (Римляни 12:15) 
Ако си готов да се радваш за една спасена душа, която идва в Царството Небесно, то готов ли си да плачеш и страдаш за десет спасени души, които губят Царството Небесно?
Защото по-добре би било за тях да не бяха влизали в Небесното Царство, отколкото, след като са влезли, да излязат от него. Защото в Царството на Отец Ми се влиза много трудно, а се излиза много лесно. Един компромис с Истината на Святия Дух те изхвърля вън от Царството. А когато дяволът е притъпил този компромис и мнозинството го счита за собствената си праведност, то тогава разрушението в сърцата е пълно. И ако Светлината на Духа е заменена с тъмнина, която мнозинството продължава да счита за Светлина, то колко ли голяма ще е тъмнината? Няма ли тогава Сърцето на Отец Ми да страда и плаче, поради беззаконията?
В това отношение никой не може да упрекне Бога, че е плакал в тайно, защото Той плаче наяве и сълзите Му са твърде чисти, за да влязат в нечисти сърца. Сега разбираш ли защо искам да се покориш на гласа Ми и да извадиш Божието явно страдание от “Плачът на Еремия”?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че Твоето желание е всички да съпреживеем Божия плач и да се отречем от нещата, които правят Божието Сърце да страда. Понеже в никой, който плаче с Божия плач, не остава причина против Божия плач. Но ако някой днес се смее на Божия плач, то в Деня на Страшния съд Бог ще се смее над неговия плач…”
Чул думите ми, Исус каза:
“Виждаш ли как постепенно доведох сърцето ти до разбирането, което исках да имаш? Ти го получи, защото се нямаше за виждащ в собствените си очи. Понеже кой е оня, който би искал да се товари със скръб, когато е по-лесно да се смее? Кой е оня, който би искал да плаче, щом поводът му дава случай да се весели? Не са ли такива прекалено живи за себе си и мъртви към Бога?
Но ако си мъртъв за себе си, то оживяваш за Бога, за Божията болка и страдание, за Божия плач. Нека сега ти дам някои дълбоки неща, които ще отворят очите ти за “Плачът на Еремия”…”
Така Исус ме заведе в “Книгата на пророк Еремия”, където имаше да видя неща, които никога не бях виждал. Първото, което Исус ми заповяда, щом отворих библията си на “Книгата на пророк Еремия”, беше:
“Сега прочети внимателно началните стихове, с които Еремия разкрива посвещението си от Бога и призванието си да върши Божието дело…”
Намерих стиховете и прочетох следното:
“Прочее, Господното Слово дойде към мене и рече: Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш из утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите…” (Еремия 1:4-5)
Едва прочел стиховете, Исус ме попита:
“Виждаш ли Кой идва при пророка?”
Отговорих:
“Господи Исусе, Господното Слово дойде към пророка…”
А Исус добави:
“Значи, както сам се убеждаваш, това Господно Слово е личност! Така ли е?”
“Разбира се, Господи! Това Слово говори и изразява Себе Си. То казва, че е познало Еремия, преди да му даде образ в корема, осветило го е, преди да излезе от утробата и го е поставило като пророк на народите…”
“А коя е Тази Личност?”
Нямах никакво съмнение в себе си, защото имах отговора и го пазех в себе си от години наред. Затова и казах:
“Господи Исусе! Ти Си Тази Личност! Защото Ти Си Господното Слово! Апостол Йоан каза за Тебе:
“В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога…” (Йоан 1:1-2)
и още:
“И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме Славата Му; Слава, като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина…” (Йоан 1:14)
Ето защо аз вярвам, че когато е извиквал в посвещение и в призвание да Му служат, Отец винаги е изпращал Теб до пророците. Понеже няма пророк в Стария Завет, който да не казва, че към него е дошло Господното Слово…”
“Правилно отговори!” – ми каза Исус и продължи:
“Защото наистина Аз извиках Еремия в посвещение и познаване на Божията Воля. Аз го създадох, Аз го образувах, Аз го осветих, Аз го поставих като пророк. Но виж внимателно и прочети. Като какъв пророк беше поставен Еремия?”
Прочетох отново думите в библията си и казах на Исус:
“Господи, Ти Си го поставил като пророк на народите…”
Тогава Исус каза:
“Както сам се убеждаваш, Еремия беше помазан за пророк на народите. Не просто пророк за народът на Израил, но пророк за всички народи, за целия свят. Това няма ли да остави белег върху цялото му служение? Няма ли чрез Еремия Отец Ми да възвести Волята Си за целия свят?”
Отговорих:
“Господи, когато чета “Книгата на пророк Еремия” аз виждам, че той пророкува не само за народа на Израил, но и за Вавилон, както и за много племена. И ако и древният Вавилон да се е превърнал на развалини и прах още преди хилядолетия, то духовният Вавилон, който Ти ми показа, е твърде голям, за да не го удостои Отец със Силата на Своето Слово. И ако и древните племена отдавна да не съществуват, то противните на Отец духове, които са ги водили, и днес имат решаваща роля в последните събития на света. Ето защо аз вярвам, че чрез Еремия Отец е изявил Словото Си така, щото да касае както някогашния Вавилон и някогашните племена, така и сегашният Вавилон и сегашните племена…”
Слушайки думите ми, Исус добави:
“Знаеш ли кога вярата ти в Мен се превръща във вярата Ми в теб?
Това е, когато ти Ме приемеш, веднъж – като Слово, и втори път – като Алфа и Омега!
Тогава сърцето ти се просветлява и ти започваш да разбираш дълбоките намерения на Отец Ми. Понеже когато Той говореше на пророците Си, винаги изпращаше Мен. Аз се изявявах пред тези пророци като Господното Слово, а те записваха думите Ми на книга и чрез техните пророчества Отец Ми изявяваше Волята Си. Само че мнозина нито разпознаха времената, нито знаменията, нито почерка на Отец Ми. Мнозина решиха, че каквото Отец е говорил чрез Мен в Стария Завет, то вече се е случило и пророците Му не са актуални. Безспорно е, че каквото Отец Ми изрече чрез пророците Си и то касаеше древните племена и древния Вавилон, то непременно се изпълни. Но това изпълнение беше действието на Словото-Алфа. Това изпълнение беше Началото на Божието Слово. А освен такова Начало, има и Край. Освен Алфа има и Омега.
Тук, в това отношение, в Църквата Ми дойде заблуда. Това беше заблудата от светския прочит и светската интерпретация на Библията. Тази заблуда издигнаха в култ теолозите. Те старателно изявиха Алфата във всички подробности. Прибавиха аргументите на историята, на археологията, на философията. Но те скриха Омегата, за да не може никой да познава едновременно Началото и Края на Божия Пророчески Дух. Точно така най-дълбоките пластове в Словото Ми останаха покрити и неизявени, за да има днес духовно хилави, духовно слепи и най-вече – духовно мъртви християни. Хора, които не внимават на Святия Дух и презират пророците на Отца Ми. Хора със странен и помрачен разум, които нямат чистия разум на Духа, който да им каже, че Словото Господно е Алфа и Омега, Начало и Край и не е възможно да се е случило Началото, а да не дойде и Краят.
Чистият разум, Стефане! Чистият разум, за който и служителят Ми Петър ви писа, като каза:
“Ето, възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум, за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли…” (II Петрово 3:1-2)
Сега разбираш ли, че ако действително помниш думите, изговорени по-напред от пророците на Отца Ми, ти протягаш ръка не само към Алфата, но и към Омегата? Така и при пророк Еремия Словото Ми беше не само против някогашния Вавилон, но и против сегашния. И “Плачът на Еремия” бе болката на пророка не само от разрушаването и пленяването на някогашния Ерусалим, но Слово с далечен прицел, което показва как в това последно време светът поглъща много църкви, за да се сбъдне всичко, което е писано. Ето защо всичко, което ти и читателите на тази книга ще получите от тук нататък, ще бъде не Алфата, но Омегата при “Плачът на Еремия”, не ранното изпълнение на плена от Вавилон върху древния Ерусалим, но настоящото поглъщане на тщеславната църква от духа на света и непокорството.
Ако някой не Ме приеме като Омега, той нито пък Ме е приел като Алфа. Защото Аз съм Същият, вчера, днес и завинаги! Словото Ми е същото и на него нито може да се притури, нито може да се отнеме. Приемайки последният Божествен прочит на “Плачът на Еремия”, вие в действителност ще се огледате в Словото Ми и ще избегнете облака над Сионовата дъщеря. Защото за църквата под същия този облак Аз казах чрез ангела Си в Откровението:
“…съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш…” (Откровение 3:18)
Нека всяко сърце, което Ме обича, знае, че единственият колурий, с който очите на мнозинството могат да прогледнат, са сълзите от “Плачът на Еремия”. Само с тези сълзи, само с тази болка и покаяние, Небето ще ви познае, като родени в Сион. Презрете ли сълзите, то сте презрели светлото въже на Спасението, с което Святият Дух иска да ви изтегли горе…”
Господ млъкна, а аз усетих как пред сърцето ми е отворена светла врата. Врата, която се наричаше “Омега”. Затова прекрачих през нея и застанах пред книгата “Плачът на Еремия”. Усетих Божия пророк толкова близо до сърцето си, щото имах чувство, че преди да напише вдъхновените слова, непременно е имал стаж по няколко години във всяка тщеславна църква. Дори с дълбок и необуздан копнеж ми се искаше Отец да върне времето назад и да направи Еремия да възкръсне сред Апостолите и да остави сред техните послания и своето, което да гласи:
“Първото и последно послание на пророк Еремия до всички църкви, погълнати от светския дух, от духа на бунта и непокорството, от духа на Антихрист!”
Исус виждаше този мой копнеж. И затова ми каза:
“И без да възкръсва пророк Еремия, неговият плач стои записан в Словото Ми. Това, че мнозина нямат вяра да прехвърлят духовното му послание в Новия Завет, е още една причина да те вдъхновя за написването на тази книга. С нея твоят Господ няма да дописва Свещеното Писание, но ще вразуми мнозина, за да Го познаят не само като Алфа, но и като Омега. Сега изяви “Плачът на Еремия” и който е разумен, нека приеме Спасителния Ми призив за покаяние и отричане от светския дух…”
Така аз отворих сърцето си и Божието помазание нахлу в мен, за да изявя скритото (или по-скоро откритото) от пророк Еремия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s