1. ПЪТЯТ НА ЮДА
(ВИДЕНИЕ ЗА ПРЕДАТЕЛИТЕ В АДА)

Братко мой! Искам да внимаваш! Искам Светлината на Святия Дух изцяло да покори и превземе всичките ти помисли, защото, вярвай ми, измежду всички поражения върху сърцето, най-трайно и зловредно е поражението, дошло от предателство. Рано или късно всяка болка утихва. Рано или късно раните заздравяват. Но когато ножът е забит до дръжката в сърцето ти и дяволът отвън не просто се радва на постижението си, но кара предателя да го върти вътре в теб, то тогава бъди сигурен – болката ще е ужасна и продължителна. Защото в живота си на вяра християнинът може да претърпи и преживее различни удари. Но ударът от предателството е така премерен, щото намира отвореното ти сърце и доверчива душа. После изневиделица някой, когото си считал за по-близък и от брат, забива ножа в сърцето ти…
Не го забива отпред, та да вдигнеш ръце и да се предпазиш. Не!
Забива го отзад, откъм гърба, защото ти нямаш очи на гърба и не си подготвен за подобно коварство. А после боли с дни и седмици, боли с месеци и години. Боли така, щото по-силата на болезнения опит ти вече не си готов да направиш мост на доверие към никого, понеже вече си се “опарил”.
За съжаление няма земни съдилища, в които да бъде въздадено на предателите на вярата. Няма земни съдии с толкова чувствителни и справедливи сърца, които да сложат на съвършените везни подобно престъпление, че да го осъдят. Но аз имам за теб една успокояваща новина. И тя е, че Небесният Съдия ще разгледа всички дела, които не са минавали през земни съдилища. И ще въздаде на всеки според делата му.
Когато Исус ми разкри видението за пътя на Юда, Той грабна духа ми и ме вдигна при Себе Си. А после ми каза:
“Наблюдавай онова, което ще ти покажа, защото е твърде съдбоносно…”
След думите Си Господ посочи с пръст и аз видях земен път, който слизаше надолу и надолу. По него вървяха стотици хиляди хора. Всички до един се смееха и веселяха. Встрани край пътя видях тръни и бодили, подобни на тръните и бодилите край всеки селски път. Ходещите по пътя свъртаха встрани и късаха от тръните и бодилите, а след това ги пъхаха в устата си и ги ядяха. Така, след като изяждаха тръните и бодилите край пътя, с техните тела ставаше нещо странно. Защото самите пръсти на ръцете им и краката им се покриваха с прекомерно бързо растящи нокти, чийто връх удивително напомняше острите краища на тръните и бодилите. Така разбирах, че тези хора ставаха един вид пълно копие на онова, с което се хранеха. Те ядяха тръни и бодили и заприличваха на тръни и бодили. По-яките и едрите измежду тях изпробваха острите си нокти върху собствените си тела, като се бодяха, а когато от тях бликнеше кръв те се смееха и забиваха ноктите си още по-надълбоко. Но ето, че Господ насочи погледа ми в края на самия път и аз видях, че в един момент той ставаше буквално отвесен и онези, които вървяха по него, падаха в черна яма с дълъг хлъзгав улей. Всъщност – човеците падаха в ада. Никой от падащите нямаше време за осъзнаване. Никой нямаше време дори да извика. Тогава Господ ми каза:
“Забеляза ли, че докато вървяха по пътя на Юда, всички тези нечестиви гледаха на тръните и бодилите край пътя, а след това се спираха и ги късаха, за да ги ядат?”
“Да, Господи! Това беше най-очебийното в това видение…”
“А забеляза ли също, че когато се храниха с тръните и бодилите, самите нечестиви станаха тръни и бодили?”
“Да, Господи! И това забелязах!”
Тогава Исус ми каза:
“А сега имай разума да проумееш, че тези тръни и бодили встрани от пътя са езичниците на този свят, а нечестивите ходещи по пътя са човеци, които само на думи се наричат християни, но никога не са придобивали Моя Образ. Та ето тези човеци гледат на езичниците на света и искат да им благовестят Моето Царство. Но от това нито благовестителите, нито онези, на които е благовестено, стават по-праведни. Напротив – тръните и бодилите на света влизат в събрания, където има потомци на Юда. Тогава започва отдаването едни на други. Духът на света се влюбва в духа на светската църква. А рожбите им се наричат предатели.
Нека го знае цялата Ми Жива Църква, че предатели са онези човеци, чиито сърца са заченати от блудството между духа на света и духа на светската църква!
Защото между двата духа има разлика. Духът на света е духът на езичеството. Това е дух, който всячески проповядва силата на човешките възможности. Докато духът на светската църква е духът на тщеславието. Това е дух, който проповядва силата на човешката праведност. А сега си представи какво се получава, когато се съвъкупят човешка праведност с човешки възможности. Защото и двете непременно минават под венчило и ги съчетава не друг, а самият Луцифер. Понеже, кажи Ми, обича ли дяволът човешката праведност и човешките възможности?”
“Да, Господи! Защото и двете са измами. А за духа на измамата и бащата на лъжата Ти някога каза в изобличението Си към Петър:
“Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките…” (Матея 16:23)
“Помисли тогава! Ако двама са приятели, но единият мисли за Божиите неща, а другият мисли за човешките, то няма ли да дойде миг, когато този с човешките неща ще изневери на приятелството и ще предаде другия, който мисли за Божиите? Не стоят ли в основата на предателството именно компромисите? И може ли църкви, в които се уповава на човешка праведност и човешки възможности, да избегнат пътя на Юда, който е път предимно и изключително за предатели?”
“Не, Господи! Те няма да избегнат пътя на Юда, защото във видението ги гледах, че дори се смееха и това ме учуди. Как може да вървиш към ада и да се смееш и хилиш?”
“Ами погледни още по-добре видението и ще забележиш, че смеенето им идва от това, че пробват острите си нокти върху собствените си тела. Ако още не можеш да разбереш това, то нека да ти кажа дълбокото духовно правило, което е принцип за всички предатели:
Преди да предаде ближния си, предателят веднъж вече е предал себе си! Не можеш да служиш на Луцифер, ако не си извършил предателство спрямо собственото си сърце. Но когато извършиш това предателство, тогава ще извършиш и следващи предателства – този път към онези, които дяволът би поискал да утесни или уязви.
Погледни на живота на Юда и виж, че преди той да Ме предаде, първом Сатана влезе в него, както е и писано:
“Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте; и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде. И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари…” (Лука 22:3-5)
Сам виждаш, че Юда първом предаде собственото си сърце, и едва след това своя Господ. Това отговаря духовно и на видението, което гледаш. Защото преди да започнат да забиват ножове в сърцата на другите предателите първом ги забиват в собствените си сърца, та съвестта да не ги изобличава за злите им дела. Едва когато съвестта бъде прободена и умъртвена, едва тогава настъпва златното време за всички предатели и те започват да забиват ножовете си в сърцата на праведните. Самият ти нямаше ли такива свидетелства на вярата?”
“Господи, и до днес се чудя как е възможно пастир да ми дойде на гости, да целува бузите ми и стиска ръцете ми, да вземе много книги от служение “Мория” и три дни по-късно да ги изгори пред амвона си, като призовава цялото си стадо да ме проклина …”
“И нима мислиш, че за три дни такъв е станал предател?
Не, Стефане! Той е дошъл като предател, но е бил облечен в дреха на коварство и лицемерно притворство. Така ти не си забелязал онзи, който е под дрехата и си отворил сърцето си, за да бъде забит после нож, от който впоследствие прокърви цялата ти душа и изстена цялото ти сърце. И за да не се чудиш видял ли е Господ това зло или не, то продължи да наблюдаваш видението, защото сега ще те заведа вътре, там където действително се въздава над предателите и коварните…”
След последните Си думи Господ ме хвана здраво през кръста и духът ми полетя с Него, надолу по същия онзи път във видението, на който видях предателите. Не след дълго ние с Исус влязохме в самия ад, а Той продължаваше да ме води надолу. Самият път, по който Спасителят ме водеше наподобяваше на наклонена спирала, която се разширяваше толкова повече, колкото по-надолу слизахме. Всичко това ми подсказваше, че в най-дълбоките подземия на ада има най-много грешници и нечестиви, така щото адът наподобяваше форма на конус, обърнат с върха нагоре към земята, а пътят се виеше по протежението на конуса и слизаше надолу и надолу. Ето, че Господ се спря и тогава погледа ми съзря мястото, където се въздаваше на предателите. Видях грамадни демони с остри нокти, които бяха много по-дълги от тези на предателите. Те заставаха пред душите на предателите, които бяха приковани към остри скали. След това забиваха ноктите си в самите души и ги разкъсваха, като хвърляха разкъсаното върху тях. Душите пищяха неистово, докато разкъсаното зарастваше за броени минути и мъчението се повтаряше отново и отново. Ужасът от гледката беше върховен. И аз свидетелствам, че не е по силите на човешко сърце да издържи тази гледка, ако по свръхестествената Воля на Бога не му бъде дадена устойчивост. И докато си мислех, че съм видял всичко, Господ ми каза:
“Виж и най-голямото мъчение за предателите…”
Така отново погледнах и тогава видях как някакъв демоничен началник заповяда на демон да освободи мъчещата се душа от приковаването и да я върже с вериги с краката нагоре. След това същият демон изваждаше от черната си тога остър и дълъг нож и пробождаше дълбока дупка в петата на душата. След това стана нещо невероятно. Демонът влезе в дупката на петата и буквално влезе в самата душа. А после отвътре започна да я мъчи, защото я караше да се гърчи и стене в диви крясъци. Накрая през гърдите, ребрата и корема на предателя се показваха острите нокти на демона, стоящ отвътре, който я разкъсваше и излизаше през корема…
Не можех повече да гледам на целия ужас в това видение и затова проплаках пред Господа, като казах:
“Исусе, нима е толкова страшно мъчението на предателите и коварните? Нима цяла вечност тези демони ще разкъсват душите на нечестивите и ще влизат отвътре на тези души, за да стане ужасът непоносим? И какво значи това, че демонът заби ножа си в петата на този нечестивец? Как да разбирам всичко това?”
А Исус ми каза:
“Има степени на грях и беззаконие. Но тези тука са вършили спрямо ближните си същото и дори са се удоволствали в мерзостта си. Затова осъждението им е повече от справедливо. С каквато мярка са мерили, с такава им се отмерва. И каквото са търсели – това са намерили. Понеже те не са убийци на човеци. Убийците са много по-горе в кръговете на ада.
Те са убийци на Христос! Те са убийци на Бога!
Те са отровили с предателства, коварства и интриги живота на хиляди и реалната Сила и Светлина на Бога е изчезнала за мнозина човеци, които са били отвратени от мерзостта на тези служители. Всички, които виждаш тук, са били църковни служители, но никога не са пораснали, за да бъдат Божии служители. Всички тези са уязвени в петата от старовременната змия, която е дявол и сатана. Затова и през петите им минава най-ужасното им наказание. Но ти няма да разбереш всичко това, ако не ти разкрия корените на предателството. Затова нека те изведа оттук, понеже бързам да ти изява всичко, свързано с потомците на Юда, вървящи по неговия път…”
След последните Си думи Господ направи видението с ада да се прекрати и пред очите ми да бъде разкрито друго видение.