3. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВОТО НЕЗЛОБИЕ

“Оня, който ходи незлобливо…” (Псалом 15:2)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има един първи миг в живота на християнина, когато той престава да бъде вярващ, понеже има призванието от Бога да бъде Верен и Истинен. Има и втори миг в живота, когато християнинът престава да бъде ученик, понеже има призив от Исус да бъде последовател. Има и трети прекрасен миг в живота, когато преставаме да растем, понеже Волята на Бог вече не е в растежа, но в зрелостта.
Ти знаеш ли какво е зрелостта? Тя е такова духовно състояние, когато всеки ден от живота ти се превръща в раждане на Плод. Защо иначе да си имал растеж в Господа, ако в крайна сметка не родиш плодовете, които Господ очаква от теб? Та нали Той казва за всеки от нас:
“Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо…” (Йоан 15:5) 
Аз не зная дали някой някога ти е проповядвал за Плодовете на Лозата, но сега те моля да се смириш под Пророческия Дух на тази книга и да приемеш с отворено сърце всичките й послания. Защото вярата в Исус е плодоносна вяра. И ако някой е решил да вярва, но някак си без да ражда Плод, то такъв категорично отхвърля сам себе си от Господа и в съдбата му идват неизменимите думи на Исус:
“Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят…” (Йоан 15:6) 
При толкова много изсъхнали и изхвърлени навън пръчки ти би ли желал да последваш сетнината им? При толкова светски църкви, изгубили Живота на Лозата и намерили огъня на Молох, ти би ли се отказал да се покориш на Лозата? Аз казвам:
Да не бъде! Да не бъде! Понеже за нас е по-добре да пристъпим на Господния Хълм и в Шатъра на Исус, отколкото да бягаме и отстъпваме назад. А когато влезем в Шатъра Му, Сам Господ ще каже на всеки от нас:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици…” (Йоан 15:8) 
Ето така, влязъл в Шатъра Му, аз стоях и очаквах Съвършеното водителство на Исус. А Той, като протегна ръката Си към клоните на Лозата и откъсна първия от Гроздовете, подаде ми го, като ми казваше:
“Вкуси от зрънцата на първия Ми Грозд! Понеже това е Плодът на Моето Незлобие…”
С вълнение протегнах ръката си към Грозда, като откъснах от него една чепчица и започнах да вкусвам зрънцата й. А тогава през цялото ми същество премина Святият Дух на Исус. И Той, като заплени цялото ми сърце, започна да ми говори, казвайки:
“Бъди незлобив, като Исус! Отвръщай очите си от Злото и не му позволявай да те завладее! Защото светът на лукавия е свят на змийска отрова. Свят на тръни и бодли. Свят на злоба, която търси и намира начин да убива сърцата на човеците…”
Думите на Духа ме накараха с вълнение да погледна към Исус и да Му кажа:
“О, Господи мой! Чух Гласа на Святия Дух, Който дойде из самите зрънца на Грозда. И Той ми каза да бъда незлобив като Тебе. Понеже светът на лукавия е свят на змийска отрова…”
В отговор Исус протегна ръцете Си към мен, като ми казваше:
“Тръгни след Мене! Понеже сега ще те заведа в долината под Хълма Господен. Там, където се намират човеците, които не Ме познават. За да видиш със собствените си очи в какво е силна злобата на дявола…”
След тези думи на Господа, Той излезе от Шатъра Си, а аз Го последвах. И ето, че ние вече слизахме в долината, когато забелязах как земята под нозете ми започна да се покрива от тръни и бодли. В началото те бяха по-малко, но колкото повече слизахме надолу, толкова повече ставаха нечестивите растения. Така дойде миг, когато земята просто гъмжеше от тях и аз не можех вече да си представя как ще продължим да вървим. Затова побързах да извикам към Исус:
“Господи мой! Моля Те! Вдигни ме във въздуха и ме пренеси, за да не настъпвам тръните и бодлите. Понеже вече няма място, където да стъпя и да не се убода…”
В отговор на молбата ми Господ учуден извърна главата Си към мен, като ми казваше:
“Как така Ми се молиш да те вдигна и пренеса? Та не те ли доведох Аз в долината, за да изпитам Плода Си в теб? Не! Аз няма да те вдигна и пренеса, но напротив, казвам ти:
Върви след Мене и стъпвай върху тръните и бодлите, както и Аз стъпвам върху тях…”
“Но защо, Исусе? Та нали всичко, което е пред нозете ми, е все злоба? Защо ми казваш да стъпвам с нозете си върху злобата?”
“Именно затова ти казвам да стъпваш. За да изпитам колко силно е Моето Незлобие в тебе. Ти си човек, Стефане! Човек с дух, душа и тяло, а не ангел на небесата! И ако Аз бях Човешкият Син, за да претърпя на злобата, то вярвайки в Мен, трябва да претърпиш и ти. А сега отново ти казвам: Върви след Мене!”
Ето, че Господ тръгна по самите тръни, които впиваха острите си шипове в нозете Му, а аз Го последвах. Но едва направил две или три крачки, аз усетих как тръните убодоха петите ми, тъй щото отровата им тръгна във вътрешностите ми. И едно Зло, силно и завладяващо като бита инжекция, тръгна нагоре към сърцето ми. Това отново ме накара да извикам към Исус:
“Господи мой! Злото тръгна към вътрешностите ми и се опитва да ме превземе. Аз чувствам отровата му…”
А Исус, като вървеше напред, отново ми каза:
“Даже и да се опитва да те превземе, пак не Злото, но ти си, който трябва да го владееш. Затова продължавай да вървиш след Мене…”
Отново тръгнах след моя Господ, като се опитвах да не обръщам внимание на острите шипове, които се забиваха в нозете ми. Но колкото повече вървях, толкова повече Злото се качваше към сърцето ми. Така дойде миг, когато усетих първите мисли на злобата, която с отвратителен глас започна да нашепва в сърцето ми:
“Какво още чакаш? Вървиш след Самия Господ и Бог! Скоро Му се примоли и Той ще заповяда да падне Огън върху тръните и бодлите! Прокълни тия зли тръни и бодли и те ще се дръпнат отпред пътя ти. Откъде накъде те ще те бодат и ще изстрелват всичката отрова на шиповете си към сърцето ти? Ти зло стори ли им, както те сега ти струват зло? А?”
Колкото ужасна беше болката от убожданията, толкова по-страшно беше това шепнене на злобата. Ето защо аз отново извиках към Исус, като Му казвах:
“Какво да сторя, Господи мой? Злобни и натрапчиви помисли се опитват да превземат сърцето ми?”
На тия мои думи Исус се обърна. И като ме погледна с остър поглед, казваше ми:
“Виж още колко много зрънца имаш от чепчицата, която откъсна от Моя Грозд. Яж от зрънцата и мисли за Плода Ми, а не за това колко те боли или колко отровни помисли са дошли към сърцето ти…”
Погледнах към десетината зрънца, които държах в шепата си и без всякакво бавене започнах да ги ям. А тогава Святият Дух отново изпълни помислите ми, като ми казваше:
“Укрепи се в Господното Незлобие! Защото Незлобието е Божия Сила, с която Любовта превъзмогва над Злото. Не се опитвай да изплюеш отровата, която дойде към сърцето ти, понеже дяволът разчита именно на това:
Изплюл злобата му, да се покажеш като злобен към злобните, и като зъл към злите!
Но вместо да изплюеш тая отрова, победи я със сладкия сок от зрънцата Господни!”
Едва сега разбирах каква е силата на дяволската злоба!
Едва сега проумявах, че тя е отрова, която сърцата бързат да изплюят, вместо да я омаломощят вътре в себе си. Ето защо, събрал всичката си вяра и всичката си любов към Господа, аз насочих сладкия сок на Духа против отровата, която се опитваше да сграбчи сърцето ми, като й казвах:
“Отрово на сатанинската злоба. С тебе дяволът ми нарани петата, но с Божията Сила аз ще му нараня главата! За да се изпълни древното Слово на моя Бог и Отец против змията. Няма да изплюя отровата ти, дяволе! Понеже зная, че сладкият гроздов сок на Духа е по-силен от твоята злоба и нечестие. Дори да умра от отровата ти, отрова от устата ми няма да излезе, и злобен дъх от сърцето ми няма да повее…”
Дали от силата на изповедта ми, или от вкусените зрънца на Христовия Грозд, аз не зная, но усетих как една могъща промяна заплени цялото ми сърце. Понеже колкото и отрова да влизаше през острите шипове и бодли, по които вървях, пак гроздовият сок превъзмогваше над отровата и я поглъщаше в себе си. Това доведе сърцето ми до прекомерна радост, тъй щото настигнал Спасителя, аз хванах ръката Му, като Му казвах:
“Господи мой! Исусе! Твоят Грозд превъзмогва над злобата. И отровата на змията няма вече сила върху сърцето ми…”
На тия мои думи Исус отговори, като ми казваше:
“Това ли те учудва? И повече от това ще видиш. Понеже, спомни си, какво се случи с Апостола Ми Павел, когато стъпи на брега на остров Малта? Не ухапа ли там змия ръката му? И какво си рекоха тогава туземците, като видяха ухапването? Не решиха ли нещата по твърде злобен начин за Павел? И не казаха ли за него:
“Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее…” (Деяния 28:4)
Но ето, че Павел тръсна змията от ръката си и никак не се подаде на злобата на човеците. И понеже не умираше, както те очакваха, то какъв беше коментарът на туземците отпосле?”
“О, Исусе! Те промениха мнението си и вече си мислеха, че Павел е бог!”
“Помисли тогава колко голямо и славно ще е свидетелството за Моите, когато вкусили от Плода на Моето Незлобие, не се подадат на отровата на змията? Няма ли всичките езичници, като видят, че никой от Моите не пада мъртъв от отровата на дявола, скоро да освободят сърцата си от злобата и да приемат, че Моите наистина са пратеници на Бога?
Понеже кой е тоя езичник, който като вкуси отрова не бърза да я изплюе? Кой е тоя езичник, който като почувства злобата, не бърза да я върне на оня, от когото тя е дошла?
Но ето, ако бъдете незлобиви като Павел, то животът ви ще стане знамение за човеците. Понеже, очаквайки да видят злобата ви спрямо злобата им, те ще видят Незлобие. А Незлобието е не просто превъзмогване над отровата! То е друг Дух! То е Духът на Отца, Който е по-силен от духа на света!
И не бяха ли такива знаменията, за които пророкувах на Моите, миг преди да се възнеса при Отца Ми:
“И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват…” (Марк 16:17-18) 
Но ето затова казвам на всичките Си братя и сестри:
Божии люде!
Силата на дявола в този свят се дължи на отровата му! А силата на отровата е в злобата! А злобата е желанието на човека да отвърне на злото със зло! Родили Плода на Моето Незлобие, вие ще изпивате отровата на дявола, но тя никак няма да ви повреди! Понеже не сте я пили, за да я проповядвате, но неизбежно сте я опитали, за да я омаломощите!
Затова казвам на всички:
Гроздови зрънца, които не са били убодени, не могат да пуснат сладкия си сок! Затова не търсете начин да избягате от злобата, понеже доста е на деня злото, което му се намира. Но по-скоро отвърнете на злобата с Незлобие, докле Бог на мира смаже Сатана под нозете ви. Понеже с това Мое Незлобие много от тръните ще изгубят силата на шиповете си и много от бодливите човеци ще напуснат почвата си. Защото този е начинът да победите и тоя е първият от Гроздовете на Лозата!”
Исус все така ми говореше, а сърцето ми – погледнало на тръните и бодлите, готови да изстрелят отровата от шиповете си, вече виждаше в много от тях души, спасени от Духа и привлечени към Царството. И аз те моля, скъпи ми братко, да забележиш и ти тръните и бодлите в живота си. Тия тръни и бодли, за които и Словото Божие ти казва:
“Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг…” (Тит 3:3) 
И ти, като намериш всичките несмислени, непокорни, измамвани и омразни човеци – да им благовестиш сладкия сок на Господното Незлобие! Тъй щото скоро да ги покориш с първия от Гроздовете на Лозата!
Амин и Амин!