5. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВАТА ИСТИННОСТ

“И който говори истина от сърцето си…” (Псалом 15:2)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Преди да ти разкрия дълбокото видение от моя Господ, свързано с Плода на Неговата Истинност, аз искам да ти споделя няколко думи от сърцето си. Думи за Истината, като начин на живот. Думи за тоя Съвършен Плод на Духа, който мнозина днес са изгубили, а други никога не са раждали.
Виждаш ли, ние живеем в толкова субективен свят, щото всеки в него е готов да го пречупва през погледа на сърцето си. А след това да отсече:
“Това е истина, а онова лъжа! Това е добро, а онова – зло!”
Има хора, които цял живот говорят всякакви истини, но никога не преживяват гонение от дявола. Има и други, които цял живот говорят лъжи, но никоя от плитките им лъжи не може да убие успешно човешкото сърце. Но има и една трета категория човеци, които са били посетени и родени от Бога. И тогава устните на тези човеци започват да говорят единствено възможната Истина, която е способна да освободи човека от света, от греха, и от дявола. И тази Истина почива върху фактите на невидимото, а не върху доказателствата на видимото. Фактите, че има Бог и дявол, че има духовна Светлина и духовна тъмнина, че има хилядолетна война в невидимия духовен свят между силите на Светлината и силите на тъмнината. Когато започнеш да проповядваш именно тази библейска Истина, то тогава излизаш от малкия свят на субективните истини, за да станеш Божие оръжие в духовната война. И ако до този момент говоренето на всякакви други истини е било за тебе едно просто упражнение в отварянето на устните, клатенето на езика и изговарянето на думи, то с говоренето и проповядването на Божията Истина ти започваш да удряш и поразяваш онзи, за когото Исус каза:
“Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща…” (Йоан 8:44) 
А бъди убеден, братко мой, че да удряш и поразяваш хилядолетния човекоубиец е достатъчно дръзко предизвикателство, за което непременно ще платиш с гонение и дяволска ярост в живота си.
Когато Исус отново ме въведе в Шатъра Си, Той беше необикновено сериозен. И самият Му поглед ми подсказваше, че Плодът на Неговата Истинност е твърде важен и съдбоносен за всичките Божии чеда. Но ето, че и този път Господ протегна десницата Си към Лозата, като откъсна Грозда на Истинността. А тогава, като го поднесе към мен, Той ми каза:
“Не бързай да откъсваш чепчица от Грозда Ми. Но първо добре го разгледай и Ми кажи какво забелязваш…”
Погледнах на самия Грозд в шепата на Исус и тогава забелязах, че в дясната му половина зрънцата бяха светлочервени, а в лявата му половина – тъмночервени. Това ме изненада, понеже такава разлика в другите Гроздове нямаше. Ето защо аз побързах да кажа на Господа:
“Исусе! Виждам очевидна разлика в двете половини на Твоя Грозд. Понеже зрънцата отдясно са светлочервени, а тия отляво са тъмночервени. Но как да разбирам различието на зрънцата? И защо Гроздът на Твоята Истинност има две различни половини? Господната Истина не е ли една?”
Слушайки въпроса ми, Спасителят загадъчно се усмихна. А след това започна да ми говори, като казваше:
“Ти чел ли си внимателно Евангелията Ми? И видял ли си, че докато в първите три – на Матей, Марк и Лука – Аз проповядвам Царството, започвайки с думите:
“Истина ви казвам…”
То в последното Евангелие на Йоан, проповедите Ми вече са се променили, понеже започват с думите:
“Истина, истина ви казвам…”
Как мислиш тогава? Защо Апостолът Ми Йоан е записал проповедите Ми с двойното повторение на думата “истина”, докато другите евангелисти са се задоволили само с единичното й споменаване?”
“О, Исусе! Като си спомня от Словото Ти, че Йоан беше ученикът, който легна на Лоното Ти, мисля, че от всичките Ти ученици той най-много се е докосвал до Сърцето Ти. И ако другите евангелисти са записали за поколенията само светлочервените зрънца на Твоя Грозд отдясно, където са делата на десницата Ти, то Йоан е записал и тъмночервените отляво, където е Сърцето Ти. Понеже, говорейки на всички ни:
“Истина, истина ви казвам…”
…Ти Си искал да ни покажеш, че Истината има две измерения, както са две измеренията от Плода на Лозата. Понеже едното измерение е сладкото грозде, сиреч, сладкият гроздов сок, но другото измерение е Виното, което е горчиво…”
Слушайки с голямо внимание думите ми, Господ поклати утвърдително главата Си, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Да, така е! Йоан наистина изяви съвършено Сърцето Ми! Но ти вкуси сега от сладките светлочервени зрънца и нека Святият Дух ги потвърди истинно в твоето сърце…”
Едва дочакал позволението от Исус, аз вече откъсвах няколко зрънца от дясната половина на Грозда, като побързах да ги вкуся. И ето, че една чудна и завладяваща сладост премина през цялото ми същество. А Святият Дух, като изпълни всичките ми помисли, проговори на сърцето ми като казваше:
“Радвай се, Божие чедо! Понеже си едно от Божиите деца! Докоснато от Божието благоволение! Изпълнено с Мир и Благодат! Загърнато от Отеческа Любов и Съвършена грижа! Пий от Божиите сладости и хвали Отец за всичката Му Благост! Яж и пий от Плода на тая Небесна Истина – Истината, че Бог те възлюби и осинови! Истината, че Бог те роди на Небето, за да пораснеш към Спасение и Вечен Живот!”
Братко мой! Можех с часове да стоя под въздействието на светло-червените зрънца и знаех в себе си, че никога няма да се откажа да слушам тоя сладък Глас на Духа и да вкусвам от тия зрънца. Понеже приливът от сладкия гроздов сок беше удивително прекрасен. Но ето, че Господ ме отвърна от унеса ми, като ми казваше със строг Глас:
“Стига! Доволно е! Ти вкуси първата Истина и сърцето ти я позна така, както са я познали всичките човеци, които са станали Божии чеда като са повярвали в Мене. Но Аз сега искам да вкусиш и от втората Истина, сиреч, от тия тъмночервени зрънца. И нека Духът на Истината да я потвърди на сърцето ти точно така, както Аз я потвърдих на Апостола Си Петър…”
Въпреки, че сладостта на сърцето ми бе твърде огромна и преливаща, за да изляза от нея, аз протегнах ръка към лявата половина на Христовия Грозд и откъснах няколко тъмночервени зрънца, като побързах да ги вкуся. А тогава един пояс във вид на страшна преса натисна гърдите и корема ми. И Духът на Отца започна да се разлива с вкус на горчиво Вино по цялото ми същество, тъй че сърцето ми чу думи на Исус, които гласяха:
“Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш… Върви след Мене…” (Йоан 21:18, 19)
В тоя миг погледнах на себе си и видях как Истината беше пояс около кръста и гърдите ми, който се стягаше в мене, докато по него се появиха кървавочервени петна. И една остра болка от скръб, поругание и смърт за Господа започна да ме тласка към Неговия Собствен Кръст на Голгота. Това ме накара да извикам с плач и сълзи към Исус:
“Господи мой! Няма ли да ми дадеш повторно утехата от сладкия гроздов сок? Няма ли тоя кървав пояс да престане да ме стяга с толкова много скръб, поругание и смърт за Тебе?”
Но тогава, застанал пред мен с абсолютно същия пояс, но много по-кървав от моя и изобилно прогизнал от Виното Му, Исус ми проговори, казвайки:
“Чуваш ли думите си? И не проумяваш ли, че искаш от Мен невъзможното? Може ли мъжът да стане отново дете? И може ли Христовият войн отново да бъде пеленаче?
Така също не е възможно Виното да се превърне на гроздов сок, понеже гонението върху Грозда на Истината безвъзвратно е направило от сладкото – горчиво, и от сока – Вино! И както някога казах на Апостола Ми Петър, така днес казвам на теб и на всички, които вече са пили от Виното на Моя Пророчески Дух:
Когато бяхте по-млади, и още юноши, деца и пеленачета, вие имахте Божията Истина, като сладък гроздов сок в сърцата си и като лек пояс или пелени на кръста си. Тогава сами се опасвахте и ходихте където си щете. От църква на църква, и от събрание на събрание.
Но ето, когато възмъжахте и напуснахте детинското, то тогава поради гонението Истината Ми се промени за вас. Понеже, просветени от Истината, вие видяхте търговците в Храма, лицемерите на амвона, чародеите в събранията и сребролюбците по конференциите. И от тоя миг, в който решихте да не споделяте мястото на мерзостта и запустението, но да изобличавате злите за Злото им против Бога и човеците, Истината Ми стана Вино в сърцата ви. И от тоя миг не Виното ще е подвластно на вас, но вие ще сте подвластни на Виното и то ще ви владее. Тъй щото не вие ще се опасвате, за да ходите където си щете, но Аз ще ви опасвам, за да ви водя, където не щете. А мястото, където никой не иска да отиде, но всеки е длъжен да премине, е Моят Кръст!
Там, на Кръста, първата Истина вече е отминал спомен от сладкото детство, когато не сте различавали Добро от Зло!
Там, на Кръста, втората Истина е искрящо Вино, с което Господ пълни чашите на сърцата ви, за да бъдете достойни участници на Неговата Сватба!
Там, на Кръста, Младенецът възмъжава до Войн, а Войнът умира, възкръсва и се възнася в Сион! И ето затова днес Лозата призовава всички ви към тъмночервените зрънца от Грозда на Истинността! Защото гроздовият сок е силен да радва и възхищава, но само Виното е силно да омайва и запленява!”
С тези думи Исус направи видението да се прекрати. А след това Той отново ми проговори, като казваше:
“Истина, истина ти дадох, Стефане! Дадох ти я така, както я дадох и на Апостола Си Йоан, за да я засвидетелства в Евангелието. И ти, като страдаш все така за Името Ми, изяви на Църквата Ми тая втора Истина! Понеже древните са имали някога тая поговорка:
“In Vino Veritas! Във Виното е Истината!”
И ако езичниците в кръчмите, забили празни погледи в пълните с чаши вино, не виждат Истината, то всеки от Моите на Хълма, който вкуси гонение за Небесния Цар, вече има не само тъмно-червените зрънца, но и Виното от Грозда на Моята Истинност! Такъв никак няма да изгуби мястото си и стола си във времето на Моята Сватба! Аз, Лозата на Отца пророкувах тая Истина от Сърцето Си!”