ЗА КРАЯ НА ПЕСЕНТА И ГЛАСОВЕТЕ НА ОМРАЗНИТЕ ПТИЦИ
(ШЕСТАТА СЪЛЗА НА ХРИСТОВАТА СКРЪБ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В продължение на няколко дни аз трябваше да превъзмогвам над Вавилон, и най-вече – над неговото демонично свърталище, което вдигна страшен писък в ушите ми. Но аз знаех, че трябва да претърпя на всичко, за да опиша шестата от горчивите сълзи на Христовата скръб. Сълза, пролята за всички, които не разпознаха времето, когато бяха посетени от Исус, нито спряха да слушат крясъците на всяка нечиста и омразна птица в сърцата си.
Истината е, че днес е времето, когато духовният Вавилон е стигнал кулминацията на своето надигане и бунт против Бога. Но същият този Вавилон не би вдигнал и един етаж от скверната си кула, ако не бяха усилията на милионите му демони и бесове, които Божието Слово описва като “всякаква нечиста и омразна птица”.
Десет години от живота ми преминаха в битка против тези Вавилонски “птици”. Десет години аз трябваше да търся отговор на въпроса защо лисиците имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде главата Си да подслони. А Истината се оказа повече от страшна. Твърде трагична и жестока, но и твърде Свята, за да не я послушам. Истината на моя Господ потвърди в сърцето ми, че човеците обичат много повече греха и беззаконието, отколкото Правдата и Святостта. Нещо повече – в това последно време мнозина вече са станали като животни в безумието си. Те никак не се борят с греха и беззаконието, но напротив – оставят се на придобитите си инстинкти да следват Злото, а не Доброто.
Ето в такова време и в такива дни ще дойде човекът-Антихрист. Време на бракосъчетания между човеци и демони. Време на съвместно съжителство между отстъпилата църква и птиците на Вавилон.
Но аз нека отново да те направя свидетел на моето въздигане от Исус в Залата на Божиите времена и съдби. Защото докато ушите ми пищяха със страшна сила, Господ застана до мен. И като докосна с ръка главата ми, мигновено премахна всичкия демоничен писък и в сърцето ми стана тихо. Това бе твърде сладко и прекрасно облекчение, което жадувах да получа. И Исус наистина ми го даде. А след това Той започна да ми говори, като казваше:
“Нима си изненадан от писъка на птиците в ушите си? Не си ли спомняш, че в твърде важни моменти на твоето духовно израстване и осветяване, те бяха изпращани от Сатана да ти се противят?”
“О, Исусе! Как бих могъл да забравя тези писъци? Как бих могъл да забравя виденията от “Свърталището на мерзостта”, които Ти даде на сърцето ми? Не съм забравил нищо, Господи, но сега със сигурност зная, че крясъците на тези птици са станали още по-силни против мене…”
“И не би могло да бъде другояче! Защото твоят Господ вече те е поставил на върха на пророческото призвание и избиране. В самия Пролом, където съм ти дал да ходатайстваш за всичките Сионови пленници. Как мислиш тогава? Ако твоят Господ има пророците Си, които да стоят в Пролома, и ангелите Си, които да кръстосват мечове и копия с началствата и властите на нечестието, то няма ли до ушите ти да достигне и шумът на битката?
Ето, казвам ти, че битката е в разгара си и е твърде страшна. И облакът на Вавилон слиза все повече и повече на земята, понеже за него не остана място в небесните места. Но ти сега ела с Мене горе, в Залата на Алфата и Омегата. Защото там ще ти дам да разбереш каква беше шестата от горчивите Ми сълзи…”
След тези Свои думи Исус ме хвана със силните Си ръце, като ме въздигна нагоре, тъй че след много кратко време сърцето ми отново съзерцаваше мраморния Му Трон и всичката Му Слава. А когато очите ми срещнаха Неговите, Господ започна да ми говори, като казваше:
“Аз те вдигнах пред Трона Ми, за да те направя свидетел на онова, за което плати с годините на всичката си младост. Затова слушай и гледай, гледай и слушай! И никак не Ме питай за нищо, понеже сам ще разбереш всичко…”
След тези Свои думи Исус се изправи от мраморния Си Трон. И като протегна ръцете Си към духовните проломи на Святия Дух, направи ги да затрептят във всичкото си величие и да се въздигнат при Него. А когато водите на Духа напълниха цялата Зала, Господ се обърна към прозорците в Залата, като казваше на Бога и Отца:
“Видя се Шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в Светилището. Напред вървяха певците, подир тях свирещите с инструменти всред девици биещи тъпанчета…” (Псалом 68:24-25) 
В отговор на Исусовите думи Сам Отец се сниши и погледна през прозорците на Залата, тъй че мощни снопове от ослепителна Светлина докосваха всичките проломи на Божиите Времена и Съдби. И ето, че очите ми видяха как в самата Зала се въздигна цялото Шествие, водено и вдъхновено от Святия Дух. Над самото Шествие очите ми виждаха Духа, оприличен на Бял Гълъб, разперил крилата Си. А под самите Му крила най-отпред вървяха певци, които пееха твърде позната на сърцето ми Песен. Подир тях вървяха други Божии служители, свирещи с Арфи, а зад тях и скъпоценните на Исусовото Сърце пет девици, които биеха тъпанчета. И ето, че Господ вдигна ръката Си, като ме призова в средата на Залата, под белите криле на Святия Дух и сред самите певци. А това твърде много ме стъписа и аз не смеех да направя дори крачка. Но Исус с настоятелен Глас ми заповяда, казвайки:
“Ела, не бой се! Защото мястото ти е тук, сред певците. Аз зная, че си смутен, понеже прекара много години в самота, без да познаваш други Божии слуги с призвание като твоето. Но сега ти казвам, че това е видение за цялото Спасение на Божия Свят Дух в последните дни на земята. Понеже Господ има Своите певци по всичките краища на земята, ако и да не им е дал да се познават помежду си. (Както сторих и с Илия). Затова пристъпи под крилата на Белия Гълъб и бъди част от Шествието на Царя до портите на Царството…”
Думите на Исус ме изпълниха с радост, а аз се затичах в самата Зала, като застанах под крилата на Белия Гълъб. А тогава моят Господ отново вдигна ръцете Си, като казваше на Отца:
“Отче Мой! Дай на слугата Ти да види как се проля шестата от най-горчивите Ни сълзи…”
След думите на Исус настъпи знамение в Залата. Понеже самото Шествие, хванато от Небесните ръце на Отца, беше свалено на земята, сиреч, на Пътя към Господния Хълм. Там Господ ми заповяда, казвайки:
“Пей, Стефане! Пей Песента на Моисея и Агнето и простирай ръцете си, за да задържиш всички, които биха послушали тази Песен. Защото които биха послушали певците Ми, те скоро биха се запленили от свирачите на осмострунни Арфи, които вървят след тях. А които биха се запленили от свирачите на Арфи, те скоро биха се влюбили в Мене и биха станали една от петте Ми девици…”
Докато Исус изричаше думите Си към мен, аз усетих как Светлина от Белия Гълъб слезе в моето сърце, тъй че устните ми се отвориха и аз запях. Запях за великите и славни дела, които е силен да извърши моят Бог. Запях за чудесата Му на Небето и земята. Запях за Милостта Му, която трае довека. Запях за Благостта Му, която капе като Небесна Роса по сърцата на човеците. Запях за всичката Му Любов, с която Той за последен път издирва чедата Си. И докато пеех и ходех напред след Белия Гълъб, аз скоро забелязах гигантски тълпи от стотици хиляди човеци, встрани от Пътя, които никак не искаха да слушат Песента на Моисея и Агнето, нито да се покорят на Белия Гълъб. Напротив – такива надигнаха ужасни крясъци и хули против цялото Шествие на моя Господ и Цар по Пътя Господен. Това ме накара да усиля Песента в устните си и да протягам ръце, та дано бих хванал някой, за да го извлека на Господния Път. Но тогава от поднебесните места се стрелнаха ята от хиляди птици. Гарвани и кукумявки, бухали и прилепи, лешояди и ястреби. И те, като влизаха свободно в сърцата на човеците, останали встрани от Пътя, отвориха острите си клюнове и започнаха да грачат и пищят твърде пронизително… Опитах се да не мисля за онова, което виждаха очите ми, като продължавах да пея.
Но как да пееш всред хули и крясъци? Как да пееш Песента на Господ в чужда земя, на чужди жители, които не искат и да чуят какво им говори Духът?
Тогава усетих как гърлото ми се задавя от плач, който се надигаше от най-вътрешното на сърцето ми. И в следващия миг една горчива сълза падна върху главата ми, тъй че като надигнах очите си видях Белият Гълъб да плаче. Това ме накара да заплача и да извикам към Исус, като Му казвах:
“Господи, не мога повече да пея! Всичките звукове на Песента отслабват в сърцето ми поради крясъка и пищенето на тези омразни птици встрани от Пътя…”
В отговор Господ се приближи до мен. И като докосна пренаскърбеното ми сърце, вече ми казваше:
“Сега разбираш ли по-добре думите на Алфата и Омегата, които Той е казал за дните на Злото? Разбираш ли по-добре тази Моя горчива сълза, заради която устните Ми изрекоха:
“…и при гласа на птицата ще стане човек, и всичките звукове на Песента ще отслабнат…” (Еклесиаст 12:4) 
Кажи Ми тогава! Какво послушаха човеците встрани от Пътя? Дали звуковете от Песента на Моисея и Агнето или гласовете на нечистите и омразни птици?”
“О, Исусе! Твоята Песен беше твърде непоносима за сърцата им. И те, като закрещяха против Тебе, против Святия Дух и против всичките Ти пророци, твърде скоро отвориха сърцата си за птиците на Вавилон…”
“Чудно ли ти е тогава, че всичките звукове на Песента ще отслабват? И може ли слуга Господен да пее, когато Святият Дух над него плаче?”
“Не, Господи! Слугата ще спре да пее и също ще заплаче. А звуковете на Песента ще отстъпят на сълзите от риданието и скръбта…”
В отговор Господ погали нежно главата ми, като ми придаде утеха. А след това ми каза:
“Аз ти дадох да пееш Песента Господна в чужда земя. Десет години ти пя Божиите стихове в Дух и Истина, но църковните първенци никак не те чуха. Десет години твоят Господ усилваше Песента Си в сърцето ти, та дано жителите на Вавилон биха изтрезнели и биха се оставили от мерзостите си. Но Вавилон не изтрезня, понеже тепърва ще се опие с чашата на омайването. И църковните първенци не чуха Песента Ми, понеже участваха в кресливия хор, дирижиран от Антихриста против тебе, един от Божиите пророци.
Какво друго тогава да сторя на тебе, освен да ти дам да оплачеш това безумно поколение, което се завежда в плена на вечното запустение?
Казвам ти, Стефане! Ти все по-малко ще пееш и все повече ще плачеш, а всичките звукове на Песента ще отслабват. Не защото не си помазан или нямаш Моето водителство. Но защото си един от помазаниците на Мъдростта Божия, които за последен път викат по пазарищата на Вавилон:
“Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте…” (Матея 11:17) 
Кажи Ми тогава!
Да говоря ли още на поколения, които направиха сърцата си като гнезда за всичките птици на мерзостта, докато Човешкият Син нямаше къде главата Си да подслони? Да говоря ли на търговците и сребролюбците да се оставят от търговиите и бизнесите си, когато за тях крясъкът на ястребите и лешоядите е по-любим от Гласът на Възлюбения? Да говоря ли на чародеите и теолозите да се оставят от чародейството и буквата, когато за тях воят на кукумявките и бухалите са по-ценни от Песента на Моисея и Агнето? Да говоря ли на плътските и извратените да се оставят от писъка на гарваните и прилепите, когато всичката им вяра стига до пръстта и всичката им надежда – до благополучието и благоденствието в този свят?
Ето, предупреждавам всичките Си чеда, че Песента на Божия Пророчески Дух ще обиколи цялата земя, за да изпита сърцата на всичките човеци. Които обичат Белия Гълъб, те скоро ще дойдат под крилата Му. Които обичат Духа на Мъдростта и Откровението, те скоро ще бъдат запленени от Небесните видения, които давам на певците Си. Които жадуват за Божието Свято Миро, те скоро ще се влюбят в Мене и ще станат като петте Ми девици. Но горко, горко, горко на човеците, които възлюбиха свърталището на мерзостта и направиха сърцата си като гнезда за всякаква нечиста и омразна птица. На тях непременно ще се сбъдне изреченото от Алфата и Омегата за дните на Злото:
“…и при гласа на птицата ще стане човек…”
И ако до днес не сте знаели какво ще рече човек да стане при гласа на омразните и нечисти птици, то на всички вас казвам:
Когато Антихрист се яви на земята, при гласа на птиците в сърцата си, всичките човеци ще станат и ще идат да му се поклонят! Защото той е бил техният бог и господар! Той е бил изворът им, вдъхновителят им, благословителят им, прицелът и примерът им!
Затова, горко на тебе земьо и на тебе – свят на лукавия, когато всичките звукове на Песента Ми започнат да отслабват. Понеже тя се е пяла тогава, когато е имало кои да я слушат. Но когато човеците са започнали да слушат гласовете на демони и бесове, то тогава краят на всичко не просто е наближил, но е дошъл във времето си. И човеците до един са отишли в свърталището на мерзостта, встрани от Господния Път. За да мамят, бидейки мамени. За да омърсяват, бидейки омърсявани. И да блудстват, бидейки изнасилени…”
Братко мой! Господ говореше на сърцето ми, а очите ми, вперени в очите на Белия Гълъб, гледаха как сълзите Му попарват сърцата на всичките Божии слуги. Ето затова отново ти казвам, че времето на моето пеене вече отминава. И ако ти си наскърбен от това, то колко по-наскърбен е Този, Чиито думи се стъпкаха и Чиито сълзи се презряха?
Ето, вземи която и да е от пророческите книги на Исус, които Той ти даде от Хълма Мория, и поискай да я четеш от амвона на която и да е църква!
Ще ти бъде ли позволено да го сториш? Ще ти дадат ли охотно да свидетелстваш за Исус и Святият Дух на Неговото Съвършено водителство? Няма ли да вземат книгата от ръцете ти и скоро да я стъпчат с нозете си? Няма ли да вдигнат чукове и гвоздеи, та скоро да прободат Исус в сърцето ти?
Ето затова всичките звукове на Песента ще отслабват. Понеже Исус даде даром чрез слугата Си стотици видения от Светилището, Разум от Разума Си, Мъдрост от Мъдростта Си, Миро от Мирото Си. Но църквите в света, всички до една, продължиха да гледат и да подражават на глинените идоли оттатък океана. Тъй че тези идоли изсмукаха благата им, помрачиха душите им, извратиха сърцата им и изкривиха всичките им пътища. Затова, паднал на колене, аз казвам през сълзи на моя Бог и Цар:
“Наистина е Свещен Гневът Ти, Боже! Но дано присъдата Ти над тези проклети поколения не дойде, докато не покажеш всичката Си Благост и Милост към Сионовите пленници! Амин и Амин!”