7. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЯТА НЕИЗМЕННОСТ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Благословен да е моят Господ и Бог, понеже Той остава неизменен при каквото и да било стечение на обстоятелствата. Той е като бяла и искряща Канара на върха на планината. Човеците се раждат, остаряват и умират, но Той остава Същият. Човеците се изменят от всякакви фактори и причини, но Той остава неизменен. В служба към Този Бог, Който няма изменение, нито сянка от промяна, преминаха много години от живота ми. И за това време аз трябваше да се нагледам на страшната и ужасна изменчивост в съдбите на много човеци. Те идваха и си отиваха от живота ми. Идваха с клетви и тържествени обещания, че няма да отстъпят назад, нито ще се поклатят от вятъра, но скоро дяволското гонение превръщаше думите им на прах. И било, че тяхната категорична изменчивост притури много скръб и тъга в живота ми, аз трябваше да продължа в слугуването си на Господа. Трябваше да помня искрите на онази Небесна Мъдрост, с която Бог свидетелства на всички ни, че не е важно как човек стартира в Сионовото състезание, но е съдбоносно дали финишира. И днес, когато Господ Исус ме е поставил пред най-великото дело на живота ми, аз гледам назад към годините и мъничко недоумявам. Как беше възможно това усърдие, което да роди двадесет духовни и сто и двадесет пророчески книги? Как стана възможно това – Господ да ме утвърди като дърво, което всеки месец ражда плода си – без да се умори, без да спре, без да се отчая, без да се пречупи, без да пожълтее от злите сезони на дявола?
Истината, братко мой е тази, че аз приех в сърцето си Святият, Огненият и Неизменният Дух на Господ Исус Христос! И не чрез Сила, нито чрез Мощ, но чрез Духа Господен извървях пътя, който трябваше да бъде извървян. И днес, когато Мечът Господен е притиснал дявола в дълбочините на пъкъла, аз чувствам в сърцето си, че Господ ме е направил повече от победител над дявола. Защото в нито едно от всичките видения в ада аз не видях Сатана, като достоен опонент или противник, който заслужава респект и уважение. Нищо подобно! Видях един мазен, страхлив, хитър и арогантен манипулатор, изгубил всичкото си благородство, всичката си първоначална красота и всичките си велики духовни заложби. Видях личност, която се е изменила повече от всички други личности във Вселената! И като слушах всичките лукави аргументи на тази личност, и всичките отровни думи, с които тя похулваше кристалния поднос на Божията Правда и златните брънки на Отеческия Суверенитет, аз разбрах, че дяволът е дързък и нагъл, понеже е преплел демоничното си битие с битието на милиони и дори милиарди човеци. Той е станал техният калъп на мислене, техният начин на изразяване, техният постоянен бунт и противопоставяне на Божията Святост, Божията Любов и Божията Истина. А най-тъжното и най-ужасното в това преплитане на дяволското и човешкото битие е фактът, че Божията верига, която връзва дявола, ще върже и всичките човеци, участвали със сърцата си в проклетия сценарий на неговия бунт.
Представи си това, братко мой! Представи си един кукловод, който е вързал с демонични връзки сърцата на човеците в собствената си тъмница. А след това, опъвайки конците им, ги е накарал едни други да се мразят, едни други да се лъжат, едни други да се кълнат, едни други да се убиват. Да бъдат вълци в неговата джунгла. Да бъдат зверове в неговото битие. Но ето, че Святият Бог на Небето поразява кукловода, като го връзва с веригата на Осъждението. И един Небесен ангел хваща дявола и го хвърля в бездната, за да не мами вече народите.
Какво е станало с куклите, братко мой? Къде ще е сетнината им? Та могат ли те без оня кукловод, който всякога е режисирал тъмното им битие? Могат ли изменчивите без изменчивия? Могат ли скверните без скверния? Могат ли извратените без извратения? Могат ли гнусните без гнусния? Та нали той е бил прицел на всичкото им възхищение и извор на всичкото им вдъхновение?
Истината е, че за куклите на дявола има още един кукловод, на когото в близкото време змеят ще предаде силата си, престола си и всичката си власт. И този кукловод е човекът-Антихрист. Защото той ще хване конците от ръката на баща си, за да довърши мръсните му амбиции. И тогава, при явлението му, около него ще се събере всичкото демонизирано християнство, което е забравило най-важните стихове за Господ Исус Христос. Стиховете, които гласят за Него:
“Исус Христос е същият вчера днес и до века…” (Евреи 13:8) 
Така, при явлението на звяра, християните-търговци ще възкликнат с възторг пред целия свят:
“Какво ви казвахме, а? Сега разбрахте ли, че Господ наистина е нашият бизнес! И в неговата сиромашия ние се обогатихме!”
Така, при явлението на звяра, християните-кариеристи ще възкликнат с възторг пред целия свят:
“Какво ви казвахме, а? Сега разбрахте ли, че Господ наистина е издигнал всичкото си войнство от високопоставени?”
И какво още да кажа за всички останали представители на демонизираното християнство? Какво още да кажа за идолопоклонниците, за теолозите, за учителите по човешките страсти, за поклонниците на Диотреф, за човеците-вируси и човеците-бактерии, за човеците-гъбички и човеците-микроби, за човеците-тумори и човеците-прокази? Не са ли били всички те желанието на дявола да измени цялото човечество според собствения си демоничен образ и скверното си подобие?
Но ето, че ако и цялото човечество да прегърна умноженото беззаконие, за да се измени според очакванията на дявола, пак ще останат достатъчно верни Божии люде, които непременно ще бъдат неизменни.
Неизменни – понеже са повярвали в Истинския Бог, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна!
Неизменни – понеже са приклонили сърцата си към пророческото слово, което ги очиства и утвърждава!
Неизменни – понеже вече са осъдили изменчивия и извратения и са разпознали всичките му измами и хитрости!
Именно за тях сега ще продължа с видението, което касае брънката на Божията Неизменност. Защото аз все така оставах в Христовото Съдилище, като чаках с огромно благоговение Господ да вземе последната от златните брънки на Божията верига. И ето, че Той наистина го стори. Понеже ръката Му се протегна към рубинената маса и пръстите Му взеха последната златна брънка. Така Господ се приближи до ангела на Отеческия Суверенитет и му подаде брънката, като казваше:
“Отец Ми е Неизменим Бог, Който люби неизменимите Си създания. Вземи брънката на Неговата Неизменност, извадена отсред Книгата на Живота. И като я положиш в кристалния поднос на Неговата Правда, иди и изпитай дявола с дванадесетата изява на Божия Суверенитет!”
Послушал думите на Съдията, ангелът взе брънката от ръката Му. И като Му се поклони, постави я в кристалния поднос и разпери крилата си, за да полети… За дванадесети път, вързан с ръцете си за краищата на ангелската мантия, аз летях с Небесния вестител към тъмното обиталище на дявола. Така двамата с ангела отново се намерихме пред портите на смъртта и ада. И ето, че ангелът извади ключовете на смъртта и ада, като отключваше портите. А след това ги натисна с блестящите си от Светлина ръце, тъй щото портите се разтвориха със скърцане и грохот. А тогава ангелът пристъпи в смолистия мрак на дяволското обиталище, като извика със силен глас:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
Както във всички други възгласи на Небесния вестител, така и този път адското пространство се разтърси от гласа му, тъй щото скалите се разцепваха и парчета от тях започнаха да падат в тъмнината. А дяволът, чул ангелския глас, побърза да изпълзи от тъмнината, като седна на железния си трон. И ето, че от нечестивата му уста отново бликнаха отровни думи, тъй щото той казваше на ангела:
“Не се ли умори да вършиш тази суета на Небесния Бог? Не ти ли писна да изговаряш едни и същи думи? Не те ли заболяха крилата да сновеш отгоре до долу, а? Какво още имам да говоря с тебе, когато те гледам, че си безнадеждно предан на Небето? И върху колко златни брънки още трябва да се изплюя, за да разбере Йеова чувствата, които изпитвам към Него?”
В отговор на дявола, Небесният вестител се приближи до железния му трон. И като постави подноса пред противното му лице, извика с властен глас:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така, за последен път, ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моята Неизменност и признай пред обитателите на цялото Небе, че си изменчива твар, която мами човеците на всяко време и място!”
Докато ангелът изговаряше думите си, кристалният поднос в ръцете му се превърна в огледало. И ето, че дяволът, иска или не, трябваше да гледа в огледалото всичките си измамни превъплъщения, които се редяха едно след друго. От източните образи на Буда, Джайна, Кришна, Вишну и Шинто, през египетските образи на Амон Ра, Озирис и Изида, през римските образи на Юпитер и Меркурий до гръцките образи на Зевс и Аполон, и чак до образите на Аллах, Саваот, Христос и Богородица. А при смяната на който и да е от измамните образи, падаше по една от кожите на змията, тъй щото твърде много изсъхнали кожи се събираха под раззинатата челюст на Сатана. И тогава златната брънка на Божията Неизменност пламна от Огън, като започна да пояжда изсъхналите кожи, които лумваха като слама, и пращяха от огнените езици. Всичко това накара дявола да изреве от ужас и да започне да се гърчи, без да може да намери покой за тялото си. А ангелът на Отеческия Суверенитет със страшен глас го попита:
“Колко още кожи искаш да смениш, дяволе? Колко още измамливи образи искаш да наложиш с демоните си на света? Не си ли ти изменчива твар, в която няма нищо, което да е Истинско?”
Думите на Божия вестител още повече разпалваха Огъня върху дявола, тъй щото с пронизителен вой Сатана извика:
“Спри, спри, спри! Не издържам вече! Остави ме да проговоря, след като ме питаш!”
Думите му накараха ангела да простре ръка върху кристалния поднос, тъй щото огледалото престана да действа, а брънката престана да гори с огън. А дяволът, като се уви с мантията си, та да потуши димящото си тяло, сви се на топка върху железния си трон. И когато си мислех, че няма сила да отвори устата си, той изневиделица разтвори мантията си и изкрещя с всичката си възможна сила:
“Хо-хо-хо! Нима Небесният Съдия има къса памет, та само в мен да вижда изменчива твар? Той, Който постави Завет според Закона, не го ли измени отпосле със Завет на Благодат? И ако Неизменният взе че се измени, то да не взема ли пример от Него?
Тук наистина ме притискаш твърде много, Небесни Боже! Но Ти Сам погледни и виж, че изменчивите човеци на земята търсят изменчиви богове за душите си! И аз бях щедър да им ги дам! Но това да знаеш, че на Твоята златна брънка не ще се поклоня и от изменчивостта си не ще се откажа! Хиляда години още да чакаш – хиляда нови кожи ще хвърля върху човечеството!
Защото аз Те мразя, мразя, мразя! Мразя Святостта Ти, мразя Истината Ти, мразя Небето Ти! Тази омраза ме прави жив! Тя е смисълът на битието ми! Тя е полетът на крилата ми!”
Докато Сатана процеждаше с невъобразима злоба думите си, отровата от челюстите му плисна върху кристалния поднос на Божията Правда и върху златната брънка на Божията Неизменност. Това накара ангелът да дръпне подноса отсред железния трон на дявола, а след това да му каже:
“Горко ти, старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Защото с думите на всичката си отрова против Бога ти се върза така, както никой не би могъл да те върже! Всичките златни брънки ще запечатат за вечни векове изреченото от тебе против Бога и Отца! И кристалният поднос на Божията Правда ще стои всякога пред Лицето на Всемогъщия, за да Му напомня, че си враг Небесен, враг Господен!
Изчадие, за което няма място на новото Небе и новата земя!
Изчадие, което няма да се удостои с вековете на Божието Обновление! Изчадие, което ще пронизва бездната с крясъка на своята обреченост! Свършиха изпитите ти, Сатано! Оттук нататък очаквай присъдата си!”
След тези думи ангелът се оттегли от обиталището на дявола. И като заключи портите на смъртта и ада, разпери крилата си, за да ме въздигне в Христовото Съдилище и в Святото присъствие на Вечния Съдия. И ето, че ангелът вече пристъпваше в Съдилището с прострян напред поднос, като казваше на Исус:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческата Неизменност беше похулена, и отрова от змията се плисна върху подноса на Неговата Правда! И при все, че дяволът видя всичките си измамни превъплъщения, като изсъхнали кожи в огледалото на Божията Истина, пак той не призна, че е изменчива твар. И при все, че усети пояждащия Огън на Божия Гняв, пак дръзна да хули и омърсява Святото Име на Всемогъщия…”
Слушайки думите на вестителя Си, Господ се приближи до него и взе похуления кристален поднос и омърсената с отрова златна брънка. А след това, като ги постави върху рубинената маса, даде ми знак да се приближа с ангела до Него. Така, извадил Меча Си, Господ започна да изстъргва змийската отрова, като ми казваше:
“Гледай Ме как сега пълня ръждясалата чаша на сатанинското беззаконие. И като я гледаш – кажи Ми:
Ще успея ли да изсипя всичката отрова на змията в чашата?”
Погледнах към ръждясалата чаша и се ужасих. Тя вече преливаше и нямаше място, където да се пълни. Затова, като наведох глава пред моя Господ, казах Му:
“О, Исусе! Чашата на дявола прелива! И Ти сега как ще постъпиш?”
А Господ, като ме погледна със строг поглед, каза ми:
“Сега Аз ще взема ръждясалата чаша с преливаща змийска отрова заедно с всичките златни брънки, които бяха похулени. И като отида пред Святия Олтар на Моя Небесен Отец, ще изсипя отровата в Огъня на Неговия Гняв, и брънките в пламъците на Неговата Присъда! А на всичките Божии чеда днес ще кажа:
В никое друго време и на никой друг от Божиите пророци Аз не съм давал тази Свята привилегия – да види връзването и осъждането на дявола!
Но на вас – Моето последно поколение, което ще участва в грабването, казвам:
Станете с вяра свидетели на Божия Яростен Гняв, в чиито пламъци Отец Ми ще съедини брънките на веригата. И като ги спои и запечата, за да не могат никога да се разкачат, за последен път ще изпрати ангела Си в обиталището на Сатана. За да го улови и върже. И като го върже – да го хвърли в мрака на бездната, отгдето хиляда години дяволът няма да излезе. И като го хвърли, да заключи и запечата над него, за да не мами вече народите!
Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, дадох тази Свята привилегия на пророка Си!”