6. ДАЛЕЧE ПО-ГОРЕ ОТ СЕТНИНАТА НА БЛУДНИЦАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Хвърлен като Йоан Кръстител в тъмницата на всичката религиозна ярост и злоба, аз трябваше ден след ден, месец след месец и година след година да превъзмогвам. За да явя на всичките Си братя и сестри Словото на Живота. Словото на Оня, пред Когото и до днес се чувствам недостоен и недостатъчен. Така дойде миг, когато от устните на моя Бог и Цар излязоха свещените думи:
“Излезте от нея, люде Мои!”
Всичко, което написах през живота си с Божието помазание, се съдържа в този най-свят призив. Всичко, за което платих с безсънни нощи и ужасни утеснения, беше Божият Меч, насочен против една човешко-демонична система, в която на първо място винаги е стоял поклонът пред Сатана, а на второ място – хулата против Святия Дух.
Аз зная, че този земен живот е твърде преходен, за да не дойде миг всеки от нас да се яви пред Христовото съдилище. Понеже веднъж е дадено на човеците да живеят, а след това настъпва съд. И колко е хубаво – да преминем през Вратата към Небето, а не през другата, където ще има дела, думи и мисли, които ни обвиняват и осъждат пред Вечния Съдия.
В тази глава Господ за сетен път ще покаже на всички ни, че има време и съдба за всяко зло и за всяка мерзост на земята. А времето и съдбата на Вавилон могат да бъдат събрани в една дума – “сетнина”. Сам можеш да се досетиш, че тая дума “сетнина” идва от по-простичкото “сетне”. А това по-простичко “сетне” ще рече “по-отпосле”, сиреч, като изчакаме да дойде точното време.
Днес ние все още изчакваме това време. И мнозина от нас дотолкова са изтънели във вярата си, щото дори им е трудно да вдигнат поглед към Небето и да кажат:
“Господи наш! Може да ни е мъчно, че се бавиш, но Ти оставаш за нас Верен и Истинен! Може да ни е мъчно, че присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, но ние не сме отстъпили нито на педя от Вярата, която ни завеща и от Истината, която Си подпечатал с Кръвта Си. Направи ни Верни, Господи! Верни днес, когато мнозина отстъпват от Тебе и вече не Ти вярват! Верни сега, когато трябва да блестим като светила от Сион всред опакото и извратено поколение, което търчи след дявола!”
Готов ли се на такава молитва към Господ, братко мой! Готов ли се да се изплюеш в лицето на всяка лъжа, която иска да те убеди, че Исус се е променил, когато Той остава същият, вчера, днес и завинаги? Готов ли си да се погнусиш на всички измамни свидетелства, с които земни пиявици и къртици сочат земните си блага и се опитват да ги представят като Небесни? Готов ли си да посочиш антихристите и да ги обявиш за антихристи, когато от лъскавите им шоута, запечатани на видеокасети, се виждат мазни ръце със златни пръстени и дебели гуши със златни колиета? Ако си готов на всичко това, то без всякакво съмнение, вдъхновен от Святия Дух, си казал на Исус:
“Господи мой! Чух призива Ти да изляза от блудницата и се покорих на Гласа Ти! Реших да пострадам в сърцето си за Тебе, както и Ти пострада на Кръста за мене! Реших да бъда мразен и гонен, както и Ти беше мразен и гонен! Реших да се съпротивявам до кръв в борбата срещу греха, както и Ти до кръв се съпротивяваше на дявола, докато го победи и съкруши. Аз ще живея от днес нататък с Твоите рани! С Твоя трънен венец! С Твоята болка, с Твоята скръб, с Твоето угнетение!”
Вярвай ми, братко мой!
Една такава молитва, едно такова стоене, един такъв избор в живота ти ще изправи целия ад против живота ти, но ще събере и цялото Небе в сърцето ти. Защото ти казвам, че малцина са готови на подобно стоене и избор в живота си. И това е така, понеже не искат да помислят за сетнината. А аз имам видение в сърцето си и думи от Господаря, които да ти предам. Защото Той отново беше до мен, като ми казваше:
“Ти извървя дълъг път и плати скъпа цена. Защото Аз те намерих така, както някога намерих Авраам в Ур Халдейски. И ти тръгна от онова езическо място, докато намери Хълма на сърцето си и смисъла на живота си. А когато Силата Господна те възкачи на Мория, ти трябваше на тоя Хълм да станеш Принос и Жертва за Моята Църква. Ето, казвам ти, че Отец Ми те посочи и те нарече приятел. Понеже се страхуваше от Него, а не от Вавилон. Понеже прие да говориш Неговото Слово и да размахваш Неговия Меч, а не човешките брътвежи и демонични учения. И при все, че дълго време остана в тъмницата, подобно на Йоан, пак ти казвам, че никой няма да поднесе главата ти на тепсия, та да възрадваш духа на Ирод и Иродиада. Затова хвани сега ръката Ми. Понеже ще те изведа от тъмницата и ще те направя да стъпиш нашироко.
В Моя град! Сред Моите свидетели и Моите Светии!”
След последните Си думи Господ отново въздигна духа ми нагоре. И ето, че само след миг очите ми виждаха Небесния Ерусалим във всичкото му тържество и великолепие. А тогава Исус отново каза:
“Сега ще дам на сърцето ти да види всичко онова, от което Отец Ми ще лиши блудницата Вавилон. Защото за това Отеческо лишаване ангелът Ми каза в Откровението:
“Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе; светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи…” (Откровение 18:22-23)
А сега тръгни след Мене, за да видиш всичко с очите си…”
С вълнение и радост последвах моя Господ, Който тръгна по златните улици на града. И ето, че очите ми съзряха как в подножието на Хълма Сион, пред самия Дворец на Божията Святост, стояха свирачи, които държаха Арфата на Давид. Опъвайки струните й, те пееха на Бога и Отца с преизобилна Благодат в сърцата си. А когато аз и Господ още повече ги приближихме, Той ги посочи с ръка, като ми казваше:
“Гласът от свирачите на Давидовата Арфа и тяхното изкусно пеене и свирене няма вече да се намери във Вавилон! Защото тия Мои свирачи винаги докосваха струните на Божието Съвършено благоволение, а такова благоволение не остана за града на халдеите и за цялата Сенаарска земя. А кой би могъл да се възкачи горе, ако няма Арфата на Давид, за да пее с нея Песента на Моисея и на Агнето? Ето, блудницата намрази Божиите свирачи на осмострунна Арфа, а наместо тях възлюби рок-китаристи, рок-певци и рок-идоли. Нека те я утешават, ако могат. Нека те й явят сетнината й.
Но ти сега върви нататък. За да видиш другите Божии люде, които блудницата похули и изгуби…”
Отново вървях по златните улици на Небесния Град, когато очите ми видяха Божии хора, разтворили Святото Слово на Всемогъщия. Те държаха четки и палитри. И като докосваха четките си в най-сладките откровения и тайни за Исус, слагаха ги в палитрите си. А след това, докосвайки с четките сърцата на младенци и дечица, ги правеха да заблестят с Образа на Божия Син. И ето, че Господ се приближи и ги погали с ръка. А след това ми каза:
“Отец Ми имаше Истински художници, вдъхновени в изкусното помазание да изобразяват Образа на Нетленния и Единородния в сърцата на човеците. Образ от Любов и Благост, от Милост и Кротост, от Смирение и Щедрост. Но блудницата презря палитрата на Святия Дух и Божиите помазаници, и заложи на талантите на земни художници със земни четки и палитри. Така, за кой ли път, тя се лиши от пътя към Небето и от Божието Свято Миро. Без да разбере в измамата си, че никой от идолите, на които се е кланяла, няма никак да я въздигне в Небето.
Но ти сега продължи да вървиш с Мене. За да видиш истинските мелничари на Господ, събрани край воденицата Му…”
Отново вървях, като в сън, след моя Господ, когато очите ми видяха бистър водопад, който извираше от височините на Хълма, а водите му падаха, като задвижваха колелото на воденица. И в тая воденица очите ми съзряха мелничари със свята премяна, които сърдечно се усмихнаха на Господа. И като вдигнаха от чистото брашно в ръцете си, казваха Му:
“Благословен да Си, Господи! Ти Си нашият Хляб, от века и до века!”
А тогава Господ ми каза:
“Виждаш ли, Стефане! И шумът на воденицата няма вече да се чува във Вавилон. Защото презряха живите води на Оня, Който я движи, и Камъкът, Който дава брашното. Нека тогава глинените идоли да нахранят гладните телеса на блудницата. И нека червеите и повръщаното да й се усладят като Хляба, Който тя презря, предаде и продаде. Защото шум от воденица няма да се чуе във Вавилон до века. Но ти продължи още нататък. За да видиш братята си по съдба и призвание…”
Отново вървях с развълнувано сърце след Господа, когато Той ми посочи едно издигнато място, съвсем близо до върха на Хълма Сион. И там ми каза:
“Ето светилата на Моя Бог и Отец. Ето пророците, които говореха в Господното Име, но Вавилон никак не ги понасяше и затова едни от тях изгони, а други от тях уби. Но ти виж, че те са само на няколко крачки под Хълма. Знаеш ли що ще рече това?
Ето, казвам ти, че ден след ден във вековете Божият Агнец ще изгрява като Слънцето в Силата Си. А в зенита на Славата Му от сега и до века ще бъдат светилата на Всемогъщия. Но светлина от светило няма вече да свети във Вавилон. Понеже всичките светила бяха намразени и похулени, жестоко наскърбени и отхвърлени. Тъй че в мрака на своето вечно проклятие блудницата няма да види искрица светлина. Нито някога вече тъмнината ще отстъпи от сърцето й. А ти сега, като застанеш до твоите братя по съдба, погледни надолу от Хълма. Защото Аз излизам пред Невястата Си в Слава…”
Отново гледах прекрасната осанка на Господа, която слезе по улиците на Божия Град. А тогава – влюбени в Исус и в Сърцето Му, край Него се събраха всичките Му люде. С бели дрехи и с венци на главите си. И в оня миг Святият Дух разгърна Крилата Си над Христос и Църквата. Тъй че гледах Младоженеца и Невястата, станали едно в Огъня на Божията Любов. А в мига, когато очите ми се срещнаха с Исусовите, Той отново проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Иди и кажи на Моите люде, че ида скоро! Толкова скоро, щото от мига, когато чуят призива Ми, да излязат от Вавилон и да Ме чакат на Хълма. Аз няма вече да се бавя, нито ще задържам осъждението над Вавилон. И днес, когато ви дадох чрез слугата Си да видите какво е изгубил Вавилон, Аз за сетен път извиквам от Святото Си Място:
Излезте от нея, люде Мои! И пристъпете с вяра към Господния Хълм! Защото Хълмът е мястото, където Единият Пастир води едно Стадо, и Единият Младоженец има една Невяста!
Блажени човеците, които Ме познаят като Единствен Пастир на сърцата си! Блажени човеците, които Ме познаят като Единствената Любов на живота си! Блажени всички, които изпълнят последният Свят призив на Моя Бог и Отец:
Излезте от нея, люде Мои!
Те никак няма да загубят наградата си, но ще блестят като звездите до вечни векове! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”