НЯКОЛКО ДУМИ ОТ АВТОРА

Скъпи братко, в ръцете ти е последната четвърта част от словото, разкриващо влиянието на падналият херувим Луцифер на земята и неговото разрушаващо и покваряващо действие в много отстъпили от Исус църковни общества. Искам да знаеш, че съпротивата на дявола против тази четвърта част беше повече от осезателна. Сърцето ми стоеше пред врата, която не можех да отворя със собствени усилия. Чаках Исус и уповавах на Него, защото знаех, че Той непременно ще извърши Волята Си. Ако преди прочита на тази книга си имал възможност да прочетеш другите три, то Бог ще ти даде духовна устойчивост и дръзновение да се запознаеш със съдържанието на тази книга. Нещо повече – ще притежаваш в сърцето си победоносното помазание на Святия Дух да извършваш заключителната Божия Воля преди свършека на стария свят и грабването ни от Господ Исус.
По дълбочината на откровенията и остротата на мисълта тази книга значително ще превъзхожда останалите три и затова те моля да подготвиш сърцето си за това. Четвъртото лице на херувима Луцифер е най-ревниво пазената тайна на дявола, понеже именно за нейното осъществяване той работи усърдно и последователно цели шест хилядолетия.
Когато Исус наблюдаваше сърцето ми и желанието ми да бъда посветен в тайната на четвъртото лице на херувима, Той ми даде видение. Стоях пред златна врата, инкрустирана със диаманти и рубини. Тази врата беше затворена, въпреки, че аз натисках дръжката и се опитвах да отворя. В един момент разбрах, че това няма да се получи, просто защото вратата не само беше затворена, но и заключена. Тогава разбрах, че ми липсва ключ и погледнах с въпросителен поглед към Исус. А Той ми каза:
“Знаеш ли, че поривите на мнозина Мои служители са стигали винаги до тази врата, но само малцина са успявали да я отворят. Зад тази врата се крие най-ревниво пазената тайна на Луцифер и не е по силите на никой да я отключи. Това може да стори единствено сърцеведецът Бог…”
“Какво имаш предвид, Господи?” – попитах аз. А Исус ме погледна и каза:
“Височината на небето, дълбочината на земята и сърцата на царете са неизследими. Власт и Сила над тяхното изследване има само Оня, Който изпълва Небето и земята, защото нищо не може да се скрие от погледа Му. Ти трябва да протегнеш ръце към най-вътрешното на Божието Светилище, за да може Отец Ми да те дари с Всевиждащия Си поглед. Защото Духът на Отца Ми издирва всичко, даже Божиите дълбочини. Но никой няма да успее да надзърне в дълбочините, ако не е покорил с вярата си височините. За да видиш дълбокото ти трябва да се качиш на високото…”
“А как, Господи, да се изкача на високото?”
А Исус отново каза:
“Във всичките си пътища признавай Мен и не се облягай на своя си разум. Тук, пред тази врата, твоят разум става излишен. Тук, пред тази врата, твоята вяра става излишна. Тук, пред тази врата, можеш да устоиш само с Моята Вяра и Моят Разум.
Моята Вяра ще ти даде зрение, за да започнеш да виждаш всичко през Алфата и Омегата. А Моят Разум ще те научи да боравиш с божествената сила на откровенията. Понеже кое дете би тръгнало да чете слово, без да е научило азбуката? Понеже кой Мой служител би покорил височините и дълбочините, ако не Ме познава като Алфа и Омега? Не просто като Алфа или Омега, но като Дух, Който изявява Божията тайнствена Премъдрост…”
Казаното от Исус в първия момент ме накара да съжалявам, че Го слушам. От думите Му разбирах, че съм станал много малък и нищожен. Толкова малък и толкова нищожен, колкото е прашинка, тласкана от вятър. Господ видя безпокойството ми, а после каза:
“Ти трябва да се освободиш от мисълта, че си тук, поради платена лична цена. С тази мисъл Луцифер ще те събори бързо. Ти трябва да видиш нещата с Моя поглед, за да разбереш причината, поради която Небето заповядва написването на тази книга. Преди да отключа вратата и да ти покажа тайната на Луцифер, ще те заведа при реката на Скръбта…”
Така Господ хвана сърцето ми и ме заведе на едно покъртително място, където течеше река. Там, където беше изворът на реката, стояха стотици хиляди Божии ангели, които изливаха съдържанието на златни чаши. Когато ангелът излееше чашата, той отлиташе от реката и на негово място идваше друг ангел с пълна златна чаша, който също я изливаше. Така, от стотиците хиляди изливани златни чаши се образуваше тази река, която течеше и отиваше към Престола на Отец. Тогава Исус се обърна към мен, протегна ръка към сърцето ми и в следващият момент аз виждах как Той беше взел сърцето ми, което в ръката Му също беше златна чаша. Господ се наведе над реката, загреба и напълни чашата на сърцето ми, а след това отново я положи в духа ми. Усетих страшна болка. В съзнанието ми се надигнаха плачове и викове, пъшкания и ридания, стенания и молитви. Тогава заплаках. Заплаках така, както никога не съм плакал, защото мъката в сърцето ми не можеше да се издържи. Не можех дори да проговоря на Исус, защото гласът ми се задавяше от плача. Тогава Господ отново хвана сърцето ми и отне товара, който ми даде, като каза:
“Сега разбираш ли, че Моите чеда преживяват скръб, поради охладнялата любов на мнозинството? Сега разбираш ли, че сърцата плачат, защото дяволът вкара света в църквите и църквите в света? Сега разбираш ли, че всеки ден Небето се затрупва от плачовете и риданията на Истинските Ми чеда и ходатаи, защото сърцата им не издържат на онова, което наблюдават в църквите? Не трябва ли Аз да им отговоря? Не трябва ли Небето да реагира на реката на Скръбта? Ето тази река плаща цената за тази книга, а не ти. Затова отговорността, която носиш, е голяма, понеже си безполезен слуга и вършиш само онова, което ти е заповядано…”
В този момент разбирах прекрасно посланието на Исус. А Той продължи думите Си към мен, като каза:
“Истина ти казвам, сега вие плачете, а светската църква се радва. Сега вие пълните реката на Скръбта със сълзите си, които са скъпоценни в очите на Отца Ми. Но утре, когато ви грабна при Себе Си, вие ще се зарадвате, а светът ще скърби. Утре антихристите и богоотстъпниците ще заридаят със страшна сила поради язвите Господни, но реката от техните сълзи няма да има достъп до Престола. Защото когато истинските Ми чеда скърбят и сълзите им пълнят реката на Скръбта, отстъпилите от Мен пълнят реката на измамното веселие и смях. Виж и това, преди да отключа тайната врата на Луцифер!”
В следващия момент Исус ме хвана и от Небесните места ме заведе в дълбока и страшна земна долина, където също видях река. Този път това беше реката на измамното веселие и смях. Онова, което видях там, буквално потресе очите ми. Представи си хиляди демони, които яздеха върху човеци, влезли до кръста в самата река. Тези демони не просто яздеха, но пъхаха ръцете си под мишниците на човеците и ги гъделичкаха, а човеците се заливаха от смях и смехът излизаше от сърцата им като ручей, който шуртеше в самата река. Тогава попитах Исус:
“Господи, каква им е целта на тези изроди? Защо така гъделичкат хората?”
А Исус ми отговори:
“Целта оправдава средствата! Едно такова смеещо се сърце никога няма да се отвори за покаяние пред Отца Ми. То никога няма да заплаче. Някога, преди хилядолетия, същите тези демони гъделичкаха и жителите на Содом и Гомор. Тщеславният смях е най-доброто прикритие на греха и покварата. Сатана е силен не когато го търпиш с плач, а когато го приемаш със смях. Тогава сърцето ти бива завладяно от демони на смях и присмивателство. Но виждаш ли къде се влива реката?”
Тогава пак погледнах и видях как реката изтичаше в самите преддверия на ада. Тогава казах на Исус:
“Господи мой! Защо е толкова изкривена представата ни за духовните реалности? Защо са толкова много заблудените хора? Защо в църквите има повече смях, отколкото плач на покаяние?”
А Исус каза:
“Защото се презря Любовта! Защото забравихте как ви казвах, че само който устои до край, той ще бъде спасен. Защото забравихте посланията на Апостолите Ми, които предупредиха, че ще настъпят усилни времена. Защото мнозина превърнаха амвоните в място на шоу-спектакли и реклама на тщеславния дух.
Ти видял ли си някой да слави себе си и да плаче поради това? И ако би прославял Мене, Аз не бих ли му дал Моята Милост и състрадание към болните, бедните, отчаяните, съсипаните, гладните? Няма ли тогава сълзите в чашата на сърцето му да отворят Небесните двери и Отец Ми да запълни нуждите на нямащите? Няма ли тогава да са блажени скърбящите, защото ще се утешат?”
“Кое тогава така измамно кара мнозинството да се радва? Кой е причинителят на тази мерзост?”
След въпроса ми Исус хвана духа ми и аз отново се намерих пред златната врата, зад която беше скрита тайната на Луцифер. Тогава Господ ме погледна и каза с най-сериозния тон, с който някога ми беше говорил:
“Измамата е в образа, скрит зад тази врата. Този образ поставя в църквите мерзостта, която докарва запустение! Този образ създаде реката на измамното веселие и смях! Този е златният човешки образ, който ще изоблича с помазанието Си в тази книга…”
След тези думи Исус хвана дръжката на вратата и я натисна, а вратата се отвори. В следващият момент аз бях онемял от ужас. Очите на сърцето ми срещнаха образа, създаден от Луцифер. И аз едва ли бих издържал на гледката, ако Божията ръка не беше върху главата ми. Зад вратата ме гледаше един друг Исус, сякаш двойник на моя Господ. Усетих как Господ укрепи още повече духа ми, като казваше:
“Не бой се, защото ти го виждаш, но той не те вижда, понеже животът ти е скрит в Мене! Тази златна врата, която ти отключих и отворих е самият поглед на Сърцеведеца Бог. Само Той може да погледне тук, както и ония, които бъдат посочени и предузнати от Него.
Забелязваш ли, че с погледа на твоя дух ти не можеш да различиш неговия образ от Моя образ?
Но сега не се бой да се приближиш още повече до него, защото има да научиш много от това видение…”
Приближих се още до образа зад вратата. И в един момент, когато разстоянието между мен и него беше шест лакти, аз видях, как образът започна да трепери. Той с усилие задържаше в себе си чертите на Исус, но те постепенно се разпадаха и разпадаха. Така дойде миг, когато това вече не беше образ, приличащ на Исус, а змийска глава с раззината уста, от която стърчаха ужасни зъби, а очите му излъчваха тъмен метален отблясък. В следващият момент Исус направи цялото видение да се прекрати и аз въздъхнах с такова облекчение, каквото никога не бях имал. Тогава Той ми каза:
“Аз зареждам тази книга със съвършено помазание, което ще има ефекта на приближаване до Антихрист. Всеки, който я прочете, ще се приближи толкова близо до звяра, щото напълно ще го разграничи от Мене и няма да се улови в неговата измама. Не преживеете ли приближаването до измамния образ на звяра, то отдалеч твърде често ще го припознавате за Мен и така ще умрете духовно. Далечните неща са измамливи, докато не ги погледнеш от много близо. Сатана разчита на това и негови ще бъдат всички, които не извисят живота си в небесни места, за да живеят с Мен. Погледнат от земята и от плътта Антихристът не може да бъде разграничен от Мене. Затова:
“…веселете се небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време…” (Откровение 12:12) 
Оттук нататък, братко мой, не ми остава нищо друго, освен, покорен на Божието помазание, да ти изявя словото, с което Господ Исус изпълни духа ми. Нека Неговата вярност те закриля и пази, докато четеш тази книга! Нека целият ти живот бъде скрит в Бога! Амин и Амин!