КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю! Сега сърцето ми е разтърсено и пренаскърбено, поради виденията, на които Исус ме направи свидетел в Милостта Си. Сълзите на духа ми не спират да се изливат към Бога и да Го молят да съхрани и опази всичките Си чеда. Защото, въпреки огромното изобилие от разпечатани тайни и откровения, аз никога не бях виждал колко обречен и нещастен е този свят. Аз никога не бях виждал в такава пълнота какво е възмездието над нечестивите и какъв е делът им от Всевишния. При все, че сърцето ми е ставало свидетел на справедливото осъждение и Божий Гняв над всички нечестиви и неправедни човеци, пак смея да твърдя, че в предишни книги Исус ми е давал само капката от цялата Божествена Истина. И ето, че сега сърцето ми вкуси не просто една или две капки, но твърде голяма чаша, тъй че се задавих от самите глътки. Така разбрах с всичките си помисли, че товарът над сърцето ми не е само за мен, но за всички ни. Защото, колкото до слугите Си, Господ някой ден ще ги прибере и извика при Себе Си. Но когато става дума за онези, които през годините трябваше да чуят звука на тръбата, то тогава товарът наистина се усеща в цялата му тежест. Ето така моят Господ натовари сърцето ми с тези страшни видения и ми заповяда да ги предам на братята и сестрите си. Защото самите видения са естествено продължение на започнатото от Него. И след виденията с белезите на новото небе и новата земя дойде мигът да видя и белезите на външната тъмнина… За първи път от много години насам Исус докосна сърцето ми по различен начин. Начин, с който моят Спасител искаше да ми разкрие Бог Отец в една отдавна забравена изява, а именно:
Като Бог на страха и благоговението!
Зная, че за духовен човек, вкусил от чистите извори на Сион и усетил любящата прегръдка на Небесния Баща, една такава изява на Бог Отец би била първоначално смущаваща. Но аз държа на това, което казах. Защото виденията във външната тъмнина бяха толкова шокиращи и отрезвяващи, че в сърцето ми наистина се появи страх от Бога. Не страх като ужас от Него или смразяващо чувство за опасност, но едно твърде здравословно изтрезняване от всички илюзии, които мнозина от нас хранят в отношението си към Святостта и Справедливостта на Бога.
Аз те моля да си спомниш писаното за онова малко момче, което ходеше до баща си Авраам. Аз те моля да видиш с очите на вярата как Авраам се възкачваше с едничкия си син на Хълма Мория, а Исаак не виждаше овена за всеизгарянето. Не се ли уплаши тогава момчето от Божиите съдби? И от какво се уплаши повече? Дали от това, че би могло то самото да стане жертва в ръцете на баща си или от Онзи, Който призова Авраам в Силата Си? Ако Словото ти показва, че Исаак без всякаква съпротива легна на жертвеника, понеже бе приел в сърцето си, че той е жертвата, и гледаше как баща му замахва с нож над него, то трябва непременно да разбереш, че в сърцето на Исаак живееше Страхът Господен. И днес, когато всички ние трябва да поставим Исаак на жертвеника, то да позволим ли на Исаак да бяга от Божиите съдби? Защото този Исаак в нас е нашата вяра, която трябва да превърнем в Свят принос на Божия Олтар. И ако тя не се е превърнала в Страх Господен, то непременно ще отстъпим и ще се върнем назад. Но ако пътят на Авраам е наш път и плодът на чреслата му – наш плод, то тогава нека разберем, че Страхът Господен е светлата юзда за душите ни. Тази юзда, с която ще превъзмогнем над примера и гонението от светските църкви, станали послушници на Вавилон. Защото грехът във всичките му уродливи форми се разрасна именно поради липсата на страх от Бога. И понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, то и затова мнозина решиха, че ще грешат, докато Бог реагира…
Но да реагира ли нашият Свят Отец спрямо греха на поколения, които Той е приготвил като съдове на Своя Гняв? Да реагира ли нашият Отец на човеци, за които отдавна е заявил в Словото, като е казал чрез Апостола Си:
“…но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме. Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд; и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят; тъй също, ако Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие, но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите; защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела); то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден…” (II Петрово 2:3-9)
Разбираш ли, че това пророческо слово не е за нечестивите и развратните, понеже те няма да го разберат, нито ще го приемат? Разбираш ли, че Бог знае как да избави благочестивите от напаст и го прави по възможно най-превъзходния начин, а именно – като изпраща слугите Си до всички, които са съдове на Милостта Му?
Ето затова бяха необходими тези първоначални думи на тази книга. За да разбереш, че Исус те обича и иска съвършено да съхрани духа, душата и тялото ти до Своето Славно пришествие. Днес е мигът, когато Той полага в сърцата ни божествения страх от съдбите на Святия Отец. Днес е мигът, когато Той докосна сърцето ми и устата Му се отвори към мен с думите:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че само със силна ревност и смирение ще приемат виденията за външната тъмнина. Защото те ще бъдат най-страшните видения, в които някога съм посвещавал Църквата Си. Но там, всред страховете и ужаса на неизбежното осъждение, непременно ще свети Божият показалец. Защото предупреждението идва към вас преди осъждението. И Милостта се явява преди Гнева. И ако някой е благоразумен, та да види и осъзнае, че днешният свят е Содом и Гомор, то такъв нека признае, че както някога Бог Отец в Милостта Си издири Лот чрез изпратените Си ангели, миг преди да стовари гнева Си над нечестието и покварата, така и Аз днес ви издирвам чрез слугата Си.
За да ви измъкна от Содом и Гомор! За да бъдете далеч от външната тъмнина, в която се подвизават най-страшните демони на Луцифер! За да стоите с чисти нозе, вън от вертепите на дявола, вън от събранията, в които действа мерзостта, докарваща запустение!
Защото ако някой е вън от външната тъмнина, той непременно е вътре, в най-вътрешното на Бога и Отца. Там, където са Неговите Светилища и жертвени олтари. Там, където Му принасят приноси на благоговение и жертви на хвала.
А ти, Стефане, тръгни след Мен. Защото ще ти дам да видиш вечните белези на външната тъмнина. Белезите на червеите, които не умират, и на огънят, който не угасва…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми и само след миг духът ми се пренесе в първото от виденията, които Исус разкри пред сърцето ми. Затова нека и аз се пренеса към него.