1. СЪНЯТ НА ВЪЗЛЮБЕНИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная какво изпитва един астронавт, когато погледне през илюминатора на космическия кораб. Със сигурност сърцето му плува в неописуем възторг от наслада и щастие. Защото този избраник на съдбата вижда с очите си онова, което милиардите долу не биха видели. Но аз смея да потвърдя пред теб, че този 127 псалом е като изящен космически кораб на Святия Дух. И онези, които бъдат издигнати от Силата Господна, за да гледат през илюминаторите на Божията Премъдрост, могат със сигурност да се нарекат избраници на Отца, Сина и Святия Дух. Защото както космическият кораб е далече по-горе от всяка земна суета и врява, така и с песента на Соломон Божиите чеда са обречени да напуснат властта на погиващия свят. И когато се издигнат горе – в Божиите височини – тогава дори и да искат, те няма да съблазнят очите си с нищо нечисто или зло. Защото ще виждат всичката красота и привлекателност на Господа. За да се влюбят в Неговото Сърце и всякога да пребъдват в Неговите обиталища.
Така и аз, издигнат от ръцете на Исус, стоях с Него в Небесните селения на Святия Дух, като очаквах онова, което Господ в Милостта Си щеше да открие на сърцето ми. И ето, че Исус се обърна към мен, като ми каза:
“Нека сега да ти покажа онова, което никога не си разбирал. Защото в тази Соломонова песен на възкачванията наистина са събрани най-скъпоценните бисери на Божията Тайнствена Премъдрост. А ти като начало погледни на Божията Градина в Едем, където беше създаден Адам…”
След думите на Исус пред очите ми се разкри и самата Едемска Градина. Аз виждах едно невероятно изобилие от красота и нежност, от плодородие и живот. И самите дървета в Божията Градина бяха съвършено олицетворение на всичката Благост, с която Небесният Отец беше решил да обгърне Своите създания. Самите клони на дърветата, натежали от плод, сякаш говореха и канеха всеки, който би ги погледнал. За да вкуси от сочността и сладостта им. Но не това беше прицелът в самото видение, което Исус ми показваше. Защото в един миг Той вдигна ръката Си. И като посочи всред самите дървета, вече ми даваше да видя Божият човек Адам. А тогава Господ ми каза:
“Гледай сега на онова, което ще сторя на Адам. Защото за него не е добре да бъде сам и му е нужен помощник…”
След тези Свои думи Исус се приближи към Адам. И като го погледна с усмивка, каза му:
“Време е да заспиш, Адаме! Защото Господ трябва да продължи делото Си и да ти даде помощник…”
Така Исус протегна ръката Си и докосна Адамовата глава. И като го положи да легне всред гъстите треви, остави го да заспи. И когато Адам притвори очите си и заспа дълбоко, Исус простря ръката Си към тялото му. А след това пръстите Господни вече взимаха едно от Адамовите ребра. И Исус, като въздигна реброто пред Собственото Си Лице, пое дълбок Дъх, а след това духна върху самото ребро. И ето, че самият Дъх Господен влезе в реброто. И като го изпълни със Светлина, започна да го увеличава и променя. Така, с всяка изминала секунда, пред очите ми се разкриваше и самото тайнство на Божието творение. Защото от Адамовата плът Господ вече създаваше неговата спътница Ева. А когато тя вече беше пълнокръвна и жизнена, Исус докосна с ръка очите й, тъй че те се отвориха. И Господ, като й посочи спящия Адам, рече й:
“Нека те приведа при Адам. Защото той е твоят мъж и ти от него беше взета и създадена…”
След тези думи Господ се наведе над Адам, като прекрати съня му. А след това му каза:
“Ето, Адаме! Тази е твоята спътница. Господ от тебе я създаде, за да бъде твоята опора и помощ в живота ти…”
След думите на Исус Адам се изправи. И като пипна неволно с ръка към мястото, откъдето Исус беше взел реброто му, погледна на Ева, като казваше:
“Тази е вече кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от мъжа бе взета. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът…” (Битие 2:23-24)
В следващия миг Исус хвана ръцете на Адам и Ева. И като ги приближи един до друг, посочи им дърветата в градината, като казваше:
“Живейте вечно в тази градина! И бъдете за радост и веселие пред Лицето на Оня, Който ви създаде!”
Така Адам и Ева вече тръгваха всред изобилието на Едем, когато Исус се обърна към мен. И като ми даде знак с ръката Си да Го приближа, ме попита с думите:
“Какво видя тук?”
“О, Господи Исусе! Аз видях предела на всяко съвършенство. Защото Ти в Милостта Си ми даде да видя как сътворяваш Ева от реброто на Адам…”
“А как Аз сътворих Ева? И какво сторих на Адам, за да му дам спътницата на живота му?”
“Боже мой! Ти даде на Адам дълбок сън. И когато той заспа, Ти простря ръката Си, като взе едно от ребрата му. И като вдъхна на самото ребро от Собственото Си жизнено дихание, преобрази го със Силата Си и го направи жена. А след това събуди Адам и приведе пред него другарката му…”
“Значи, както сам се убеди, преди да извърша каквото и да е, Аз дадох на Адам дълбок сън. Така ли е?”
“Да, Исусе! Така е!”
“И докато Адам спа, Аз сътворявах. Така ли е?”
“Да, Господи! Ти сам знаеш, че е така…”
“Нека тогава видението Ми към теб да се разшири още повече. Затова сега тръгни и Ме последвай. Защото трябва да заведа сърцето ти в самото Божие Светилище…”
Последвах с вълнение Господ, защото Гласът Му беше твърде Свят и пълен с неизказана тайна. И ето, че видението пред очите ми се промени и сърцето ми вече виждаше самото Божие Светилище. А Исус, като хвана ръката ми, въведе ме в преизпълненото от Божия Святост място. Тогава Господ се отдели от мен, като пристъпи напред. И като ми даде знак, двамата с Него едновременно коленичихме в самото Божие Светилище. А Исус вече отваряше устата Си, като казваше на Отца:
“Всемогъщи Отче! Ти Ми заповяда да доведа слугата Ти на Святото Ти място. И сега, Отче Мой, дай му да види и разбере онова, което Ние написахме и запечатахме в Книгата на Живота…”
В отговор на Исусовите думи Огънят пред Светилището се раздвижи. И Гласът на Отца изпълни Светилището Му, а думите Му дойдоха като блестящи лъчи изсред Огъня, като ми казваха:
“Сине човешки! Аз заповядах да се явиш пред Лицето Ми. За да дадеш на избраните Ми и верните Ми от Моята Свята и Тайнствена Премъдрост. Тая Премъдрост, с която всички да се осветят и да разберат що ще рече това, че Аз давам Сън на Моя Възлюбен. Защото, ето, Книгата на Живота е отворена пред очите Ми. И в нея ръката Господна ще запише за Вечен Живот всяко сърце, което е искало да влезе и е влязло в Съня на Възлюбения. Тая тайна на Вечния Живот днес ще дойде при всяко от Моите чеда. Защото Аз, Всемогъщият, благоволих да я открия на пророка Си.
Затова ти сега гледай на Сина Ми и виж онова, което Той ще ти открие като написано в Книгата на Живота. Защото самата Книга се написа за Последния Адам и за последната Ева, които влизат във Вечния Живот на Сърцето Ми…”
Думите на Отец не просто се вливаха в духа ми. Не! Техните лъчи пронизваха с Живот цялото ми същество. Те ме привличаха и изтегляха към един Извор от Светлина и Благодат. И всичките фибри на духа ми плуваха разтворени в тая Божия Любов, която не можех да обясня, нито да изкажа. Но ето, че Исус се приближи към мен. И като ме възправи на нозете ми, каза ми:
“Виж сега онова, което е записано в Книгата на Живота. Защото затова беше извикан тука…”
В следващия миг Господ отвори пред мен и самата Книга на Живота. Това беше Книга от най-чисто злато, което блестеше със собствена Светлина. И когато ръката Господна отвори първата от страниците на Книгата, аз видях Божии стихове, написани с Огън. И самите стихове гласяха:
“Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза: Тази е вече кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от мъжа бе взета. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът…” (Битие 2:21-24) 
Изумлението ми беше пълно, тъй че побързах да кажа на Исус:
“Господи мой! Та това са стиховете от “Битие”. И те завършват с първите думи на Адам, които той Ти каза, когато видя жена си Ева…”
Господ се усмихна с твърде голяма благост на отговора ми. А след това ми каза:
“Да, момчето Ми. Това наистина са стиховете от “Битие”. Но те не говорят за първите думи на първия Адам. Тук ти виждаш последните думи на Последния Адам, които Той казва на Отца Си, когато Всемогъщият привежда пред Него Собствената Му Жена, създадена от Неговите кости и от Неговата Плът…”
В устните на Исус блестеше такава Благост и Светлина, щото из дълбочините на сърцето ми нахлуха светли библейски стихове, които не можех да не изкажа пред Господ. Затова с твърде голямо вълнение Му казах:
“Исусе! Твоят Апостол Павел записа на всички ни в посланието си, като каза именно за писаното в Тая Книга на Живота:
“Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]. “Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът”. Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христос и за църквата…” (Ефесяни 5:29-32)
Исус ме погледна, а Гласът Му стана още по-благ и още по-изпълнен с неизказана Божия Премъдрост. И Той продължи да ми говори, като казваше:
“Тази тайна наистина е твърде голяма. И малцина са човешките сърца, които твоят ревнив Отец е допускал в Светилището Си, та да ги освети и направи способни да проумяват. И ако всички вие наистина сте от Моята Плът и от Моите Кости, за да сте Моята Небесна Невяста, то тогава всеки от вас е длъжен да разбере какъв е Сънят на Възлюбения. Понеже не би имало Жена, ако го няма Сънят. Защото онова, което Аз първом сторих на Адам, Отец отпосле стори на Мене. И тая е причината, за да виждаш в Книгата на Живота именно думите на Последния Адам. Но ти сега гледай, за да видиш онова, което Отец стори на Сина Си. Защото очите ти трябва да видят изпълнението на самата Божия тайна, записана в Книгата на Живота…”
След тези Свои думи Исус взе в ръцете Си Книгата на Живота. И като пристъпи напред, към Огъня пред Светилището, вече казваше на Отца:
“Отче Мой! Изпълни написаното в Твоята Книга! И дай на пророка Си да види какво си сторил на Възлюбения Си, за да бъде Последният Адам…”
Така моят Господ коленичи пред самия Огън на Отца. И като постави ръцете Си върху разтворените корици на Книгата, положи Собствената Си Глава върху божествените стихове. И ето, че изсред Огъня на Светилището се протегнаха ръцете на Отца. И сам Отец казваше на Сина Си:
“Влез в Съня Си, Възлюбен Мой Сине! И радвай се премного поради онова, което създавам от Тебе и за Тебе!”
В следващия миг Исус затвори очите Си и заспа, а ръцете на Отца Го положиха да легне, като поставяха главата Му върху самата Книга на Живота. И ето, че Отец докосваше Тялото на моя Господ. И като взимаше едно от ребрата Му, извади го изсред Него. А след това, държейки с едната Си ръка Исусовото ребро, Той отново докосна Сина Си с другата Си ръка. И като взимаше от Собствената Кръв на Сина Си, поръсваше с нея и самото Исусово ребро. А след това изсред самия Огън дойде Дъхът на Всемогъщия. Това беше Светлина, многократно по-силна от лъчите на кое и да е светило. И там, в самата Светлина и всред ръцете на Отца вече се раждаше Невястата на Исус. А докато аз гледах, преизпълнен от благоговение и трепет, Отец проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Сине човешки! Влез в Съня на Възлюбения! И пристъпи към Исус, Който е Господ твоят Бог. Защото Той сега ти дава Плът от Плътта Си, Кост от Костите Си, Кръв от Кръвта Си и Живот от Живота Си…”
Не зная дали бих имал сила, за да пристъпя към спящия мой Господ, защото Собственото Му Тяло бе покрито от Облак на Святост. Но в тоя миг самата Сила на Отца подкрепи нозете ми, тъй че пристъпих към Исус. И в мига, когато нозете ми вече се докосваха до Облака на Святостта, духът ми се гмурна и изгуби в самия Сън на Господа…
Аз летях в Светлината на Божии словеса, които бяха като Небесен коридор пред сърцето ми. И едва докоснал лъчите на едни стихове, бивах грабнат от други, тъй че самото Божие Слово ме дърпаше навътре в себе си. Така дойде миг, когато Божиите думи ставаха все повече и повече. Те се сгъстяваха пред сърцето ми, а Светлината пронизваше всичките фибри на духа ми. И ето, че в един миг аз зърнах Небесния силует на Исус. Той се приближаваше с огромна сила към мен, докато накрая се спря… И аз, гледайки на Лицето на моя Спасител, не знаех какво да Му кажа. Защото нозете ми отново стъпваха до Него. И сърцето ми, преизпълнено от Божията Благодат и Светлина, вървеше до Господ в Живото Му Евангелие. А Исус, като ми се усмихна с Благост, започна да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли къде си? И разбира ли сърцето ти, че сега се намираш в Съня на Възлюбения?”
“Да, Господи мой! Защото Сам Отец заповяда да пристъпя към Теб, докато Ти спеше. А после Светлината ме грабна и духът ми се гмурна в нея. Сега зная, че съм в Твоя Сън. А това е именно Твоят Живот на земята. И самият Сън на Възлюбения е Твоето Живо Евангелие, в което ние трябва да ходим с вяра…”
В отговор на думите ми и като потвърждение на казаното от устата ми, Исус вдигна ръката Си и посочи Небето над главата Си. И очите ми видяха самите Божии ръце, които все така държаха реброто от Исусовото Тяло. То самото, изпълнено с Дъха на Всемогъщия Бог, вече се преобразяваше в Невястата на Исус. А тази Невяста, по Волята на Отца слизаше в земните места. И хиляди човеци, докоснати от Божията Светлина, бързаха да влеят сърцата си в самата Невяста, тъй че тя ставаше все по-реална и все по-видима. Това беше твърде прекрасно Божие чудо. Защото Отец наистина приготвяше последната Ева за Последния Адам. И аз, преизпълнен от възторг и радост, посочих към Невястата, като казах на Господа:
“Исусе мой! Отец е верен да извърши написаното в Книгата на Живота. Защото сега Духът Му събира Твоите чеда, за да им даде от Твоята Плът, от Твоите Кости, от Твоята Кръв и от Твоя Вечен Живот…”
“Точно така е! И тази радост на Вечния Живот може да види само оня, който е влязъл в Съня на Възлюбения. Но ти сега си спомни защо ти се дават тези видения. И виж отново какво гласят думите от Соломоновата песен на възкачванията. Защото там Соломон се обръща към всички ви, като казва:
“Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно, и да ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си…” (Псалом 127:2)
И сега, като помислиш, Ми кажи:
Има ли някаква полза от човешките усилия? И може ли човек да извърши онова, което е само по Силата на Отца?”
“О, Исусе! Отец е, Който Ти дава Църквата! И никой не може да дойде при Тебе, ако не го привлече Отец, Който Те е пратил. Защото Той е, Който даде Сън на Последния Адам, за да се яви от Плътта Му и последната Ева…”
“Не стават ли тогава безполезни всичките човешки усилия, та да се опитват човеците да създават онова, което може да роди и създаде само Отец Ми? Не се ли трудят напразно зидарите? Не бдят ли напразно стражарите? И не е ли безполезно за вас да ставате рано, да лягате късно и да ядете хляба на труда? Какво тогава да иска Отец Ми от всички вас, та да бъдете угодни на Сърцето Му?”
“Исусе! Отец не иска нищо друго от нас, освен това – да влезем в Съня на Неговия Възлюбен. А да влезем в тоя Сън ще рече да затворим очите си за света и да ги отворим за Светлината на Божия Дух…”
“А не влизаха ли така в Съня на Възлюбения всичките искрени Божии чеда? Не влезе ли така Яков в Съня на Възлюбения, за да види Небето отворено и Божиите ангели, слизащи по стълбата? Не влизат ли днес така и всичките Божии чеда, които Отец Ми изкупва от плена на тоя свят? Или, кажи Ми, какво се случва, когато Господ извежда Сионовите пленници?”
“О, Исусе! Нима мога да забравя оная песен на възкачванията, която казва:
“Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ…” (Псалом 126:1-2)
“Искат ли тогава Моите наистина да са като онези, които сънуват? Искат ли да влязат в Съня на Възлюбения, та да станат част от Неговата Плът и от Неговите Кости? Искате ли най-вече да видите в живота си великите дела на Божия Свят Дух?
Ето, казвам ви и правдиви думи излизат от устата Ми:
Очи, които твърде много са уморени, се затварят, за да спят! И ако сърцата ви са уморени да гледат злото и неправдата, то елате в Съня Ми да си починете.
Дойдете при Мене всички, които се трудите и които сте обременени! И Аз ще ви успокоя! И ще намерите покой за душите си! А душа, която е в покой, непременно ще влезе в Съня на Възлюбения! И който е влязъл в Съня на Възлюбения, той е намерил и Божията Почивка! Защото ето това – да повярвате на Моето Слово и на Божиите обещания, ще рече всякога да помните и знаете, че сте дошли в Съня на Възлюбения. Защото там, където има сън, непременно има събуждане. А какво ще е събуждането?”
Думите на Исус бяха твърде прекрасни, а отговорът, който Той очакваше от мен, беше блаженство и щастие за цялото ми сърце. Затова Му казах:
“Исусе! Аз копнея да пребъдвам в Твоя Сън. Защото в тоя Сън Отец Ти дава Невястата. Но аз зная, че ще дойде миг, когато ще се събудим пред Тебе. И стихът от Давидовата молитва ще стане Дух и Живот за сърцата ни. Тоя стих, който гласи:
“А аз ще видя лицето Ти в правда; когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти…” (Псалом 17:15)
След последните ми думи Гласът на Исус стана твърде нежен. И Той, като докосваше с ръка главата ми, тихо каза:
“Събуди се тогава! И виж онова, което Сърцето Ми копнее да даде на всичките Ми братя и сестри…”
Миг след докосването на Исус духът ми отново се гмурна и изгуби в Него. И ето, че сърцето ми отново стоеше в Божието Светилище. А тогава очите ми наистина се наситиха от изгледа на Господ. Защото сам Отец с огнените Си ръце привеждаше пред Сина Невястата Му, облечена в чист и светъл висон. И Гласът на Отца изпълни цялото Му Светилище, като ми казваше:
“Ето, сине човешки! Сега виждаш Изгледа на твоя Господ и цялата Му красота и привлекателност. Защото Отец е верен да даде в Сън на Възлюбения. И като създаде Невястата от Неговата Плът и от Неговите Кости – да я приведе пред Лицето Му в Слава и великолепие. Иди и кажи на всичките Ми чеда да ослепеят за света, та да прогледнат за Небето! Иди и кажи на всичките Ми чеда, че днес на земята има две поколения. Поколението на пръстния и поколението на Небесния! И ако някой вярва, че е от поколението на Небесния, такъв нека проумее, че Невястата се ражда в Съня на Възлюбения. Иди и дай това Мое Свято видение на всички, които помнят, че светът на дявола не е техният дом, но е място, където трябва да преживеят Съня на Възлюбения. И като помнят, че все още сънуват, да чакат с трепет и радост мига на своето събуждане пред Лицето Ми!”
Гледах с очите си на прекрасната гледка и исках да не свършва. Защото там, в Божието Светилище, Отец съчетаваше Последният Адам и последната Ева. И аз, като паднах на колене пред самия Огън и пред Младоженеца и Невястата успях само да кажа на Всемогъщия:
“Боже на духа ми и сърцето ми! Когато Ти извеждаш Сионовите пленници, ние сме като онези, които сънуват! Наистина са велики делата Ти, Святи Отче! Благословено да е Името Ти – отсега и довека!”