2. ВИДЕНИЕТО С БОЖИЯТА ОСНОВА

“Ето, полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; който вярва в Него не ще прибърза да бяга…” (Исайя 28:16)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да гледаш на тези пророчески видения, като на Свят и огнен колурий, с който Исус помазва очите на сърцето ти. Защото от многото измами, с които дяволът е покварил и помрачил сърцата на човеците, най-голяма е измамата, свързана със зидарите. Изобщо, ако се замислиш, ти ще видиш, че дяволът започна бунта си против Бога със зидари и ще го завърши със зидари. И ако някога на онова древно Сенаарско поле той реализира един нищожен проект с една кула и един град, то последната му кула и последния му град са с чудовищни размери. И ето за такава кула и за такъв град Сатана всякога е прибягвал до услугите на строители, готови да му дадат сърцата си срещу една шепа користи и няколко години от мимолетна слава. Но, както е писано:
“Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите…”
Когато Исус започна да говори на сърцето ми, за да ме подготви за виденията върху този стих от Соломоновата песен на възкачванията, аз почувствах твърде жестоко утеснение, с което дяволът се противеше на моето общение с Господ. Сатана никак не искаше да допусне мисълта, че сърцето ми ще общува с Оня Камък, Който някога бе отхвърлен от дяволските зидари, но въпреки това Той стана Глава на ъгъла. И няколко дни сърцето ми стоя под ужасна демонична преса, която искаше буквално да ме смачка и убие. Тогава разбрах, че самото знание, което Исус би ми дал за зидарите, наистина ще съкруши нечестивото дяволско сърце. Затова в тези дни събрах всичката си ревност и твърдост, всичката си любов към Господ и цялото си упование в Него. За да пробия над пресата и да превъзмогна над утеснението. Така и стана. Защото Исус отново беше до мен. И като ме погали с ръката Си, отне и последните белези от натиска и утеснението. А тогава ми каза:
“Ти трябва да свикнеш с това, че отсега нататък утесненията ще бъдат още по-жестоки и пресата – още по-силна. Защото има една дума, в която се събира всичкото ти страдание за Мене. И тази дума е “залогът”. Защото залогът на пророческите видения, които ти давам, е твърде голям. Той не касае само теб или приятелите ти. Той касае Моята Църква. А там, където има залог, там се плаща и цена. И колкото по-голям е залогът, толкова по-голяма ще е и цената. Отец Ми не предприема нищо, без да открие Своите намерения на слугите Си пророците. И едва когато слугите Му засвирят с тръбата и всички чуят Волята на Всемогъщия, едва тогава идва действителното време на Божието действие. И ето това е да направиш прави пътеките на Господ. Защото в Неговото Си време Той ще мине по тези пътеки, за да извърши съдбите Си. И в това Божие време няма да остане ни един Божий противник, който да не знае защо е бил наказан и отхвърлен…”
“Исусе! Сега, като Те слушам, си спомням за оня възглас на Вавилонските слуги в “Откровението”, които казват на планините и скалите да паднат върху тях. Защото в мига на Божието въздаяние те вече са разбрали, че съда, с който са съдили Божиите пратеници, Бог го обръща върху тях. Тъй че всички те никак не се чудят на Божия гняв, но дълбоко в сърцата си знаят, че той е за тях…”
“Точно така, момчето Ми. И ето затова ти се дава Божието Слово против Вавилонските зидари и стражари. Защото днес те ще се присмеят на това слово и ще се поругаят с името и служението ти. Заслепени от гордост и пияни от превъзнасяне те ще отхвърлят Моите думи, призоваващи ги към покаяние. Но дълбоко в сърцето си всеки от тия помрачени ще знае, че си говорил Божията Истина на Божието време. А утре, при изпълнението на Божия гняв, всеки от тях ще скубе косите си и ще бие с юмруци гърдите си. И всеки от тях горчиво ще се кае, че е връзвал сърцето си с компромиси и беззакония, като е отлагал покаянието за последния миг. Но Аз днес казвам на такива:
Отлагането на покаянието за последния миг е смъртоносна примка на гордостта! “Утре” никога няма да стане днес, докато от днес не помислиш за утре!
Защото днес Аз говоря чрез слугата Си и не го изпратих утре! Пращам го днес, за да напомни на всички ви думите на Моето Слово:
“Затова, както казва Светият Дух: – “Днес, ако чуете Гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърцата си, те не са познали Моите пътища; така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка…” (Евреи 3:7-11)
След тези последни думи Господ докосна с ръка главата ми, като каза:
“А сега нека да ти дам и видението с Божията Основа. Защото в това видение всички Мои ще придобият онази скъпоценна опитност и знание, с които всякога да бъдат угодни на Сърцето на Отца Ми…”
Докато Исус изговаряше думите Си, пред очите ми се появи и самото видение. Аз виждах един голям град, в който имаше твърде красиви и представителни къщи. Повечето от тях бяха напълно завършени, но имаше и такива, които бяха в строеж. И на тия къщи се бяха качили зидари, като стъпваха върху скелетата и вършеха строителната си работа. И ето, че Исус ми посочи самите къщи, като ми казваше:
“Както забелязваш, в този град има усилно строителство. И много от къщите му вече са построени, а други сега се строят. Но ти сега виж що ще рече поставянето на Божията Основа…”
След тези думи Исус тръгна по една от улиците на града, а аз Го последвах. Така забелязах, че никой не разпозна моя Господ като Бог, нито пък Го забеляза. Но това не смущаваше Спасителя и Той все така вървеше по улицата, докато накрая се спря. И като ми посочи едно празно място, каза ми:
“Ето, че най-сетне намерих място, където не е строено. Затова виж сега каква основа ще положи твоят Господ тука…”
След последните Си думи Той се наведе над самото място, като коленичи върху земята. А после вдигна ръцете Си към Небесния Отец, като Му казваше:
“Отче Мой! Съгради Дома Си, според Собствената Си Воля! Защото това е мястото, където Ти Ме изпрати…”
В отговор на Исусовите думи Небето над Него просветля, а една светла Небесна ръка се сниши над моя Господ. И като Го хвана, постави Го легнал на самата земя, като казваше:
“Ти Си Основата на Моя Дом! И Тебе полагам като Небесен Камък, отбран и скъпоценен…”
След думите на Отца стана чудо. Защото Исус видимо се измени. Той изгуби Образа Си и в следващия миг Небесната ръка държеше една гладка каменна основа в съвършено квадратни форми. Така Отец постави Основата Си на земята, а след това Гласът Му дойде към мен, като ми казваше:
“Стой върху Тая Основа и призови с гласа си всеки, който би минал покрай Нея. И като стоиш на Основата, бъди ревностен и дързостен да претърпиш промяната, която ще дойде към теб от Нея…”
След тези думи на Отца, ръката Му вече поставяше Основата на земята. И в мига, когато Божиите пръсти се вдигаха от гладкия Камък, отсред тях пламнаха искри, като подпалиха Основата. И аз отново дочух Гласа на Отца, Който ми казваше:
“Застани върху основата, сине човешки! И стой върху нея, докато твоят Отец извърши делото Си!”
Думите на Всемогъщия бяха твърде категорични, за да се двоумя или колебая. Затова, като пристъпих към Камъка, стъпих върху Него. И ето, че Огънят на Отца започна да ме гори. Първо – нозете ми, а след това и цялото ми тяло. Но аз знаех, че трябва да стоя и затова се оставих на самите пламъци, които навлизаха в мен и вече ме поглъщаха…
Точно в тоя момент край мен премина група от човеци. И ето, че трима от тях ме погледнаха и се приближиха, а единият от тях вече ме питаше:
“Какво правиш тук, човече? Защото не сме те виждали преди…”
Верен на Божията заповед, аз отговорих:
“Бог ме прати на това място. И като ми заповяда да стоя на Основата Христос, даде ми Слово, с което да призовавам всеки, който иска да се спаси…”
Човекът ме изгледа учудено, а след това отново попита:
“Ако е вярно, че те е пратил Бог, то защо тогава си сам? Къде са останалите, с които да изградиш Божия Дом?”
Отново отговорих:
“Всяко начало е в самота. И всеки започва от едната Основа. Така и аз, имайки скъпоценната Основа от Отца, стоя тук и ви призовавам да се вградите с вяра в Името на Исус…”
На тези мои думи човекът започна да се смее, като казваше:
“При толкова готови къщи, коя от коя по-красиви и представителни, ти какъв шанс имаш? И мислиш ли, че някой би поискал да застане на тоя гол камък…”
“Ами опитай ти, и останалите с тебе, господине! За да разбера дали мога да ви нарека братя…”
След последните ми думи човекът ме изгледа с вътрешна неприязън. А след това каза:
“Защо пък да не пристъпим? Но искам да знаеш, че го правим, за да ти докажем, че сме Божии и нозете ни са стъпвали в много от Божиите домове. Така и твоето дело не прави изключение…”
След тези думи човекът подкани двамата си приятели, и така тримата направиха крачки напред, като вече поставяха нозете си върху Основата. Но тогава Огънят на Отца започна да пламти върху нозете им, тъй че те тутакси отскочиха встрани от Основата. А първият сред тях отново ми казваше:
“Знаеш ли… С такива като теб е по-добре да си нямаме работа. Понеже не те знаем кой си, нито пък знаем каква е основата, на която си стъпил. Тя не е никак доктринална и не прилича на другите, на които сме стъпвали…”
Гледах към човека и двамата му спътници и се опитвах да ги разбера на какъв дух са. И ето, че очите ми съзряха самите места, където Огънят на Отца ги беше близнал. А и те никак не можеха да скрият смущението си, но докосваха с ръце изгореното, сякаш че искаха напълно да оздравеят от раните на Огъня. Така аз забелязах, че краката на първия изглеждаха като сламени, сякаш, че цялото му същество беше сламено. Краката на втория имаха по-тъмен вид и бяха уподобени като сено, а краката на третия бяха като на отдавна изсъхнало дърво. Затова, сочейки към нозете им, аз им отговорих, казвайки:
“Не е лесно да влезете в Огъня, нали? Затова и побързахте да дръпнете краката си, понеже бяха пламнали. Кажете ми тогава:
Защо единият от вас има сламени крака, а на другият те са като от сено и на третият – като от изсъхнало дърво?”
На тия мои думи човеците реагираха с неприкрита омраза и презрение. И ето, че първият от тях каза:
“Сега виждаме, че ти си ненормален и говориш несвързано. А на такива като тебе мястото наистина е вън от църквите. Защото ти не можеш да бъдеш никакъв зидар на Господа. А колкото до нас, ние си имаме зидар и той е, който ни вгражда в Святия Дух за да бъдем Божието обиталище…”
В този миг се намеси и вторият, чиито нозе бяха като от сено, като ми казваше:
“Ти нищо ли не си чувал за традиция и ценности? И нас ли наричаш сламени и изсъхнали, след като си нямаш църква и пастир? Несъмнено – ти си от ония, които сеят смут и разцепления. Затова ние нямаме работа с тебе и вече си тръгваме…”
След тия думи тримата човеци отново се върнаха към останалата група, а аз, като паднах на колене, докоснах с ръце пламтящата Основа, казвайки на Господа:
“Исусе! Тези човеци не пожелаха да се съградят върху Тебе. Какво да сторя сега?”
В отговор на думите ми Господ започна да говори от самата Основа, като ми казваше:
“Остани върху Мене и не губи надеждата си. Защото ония, които Ме търсят, непременно ще Ме намерят. И ти сам ще видиш това и сърцето ти ще се изпълни с радост…”
След думите на Исус аз се изправих и търпеливо зачаках новото развитие на видението. И ето, че очите ми видяха двама младежи, явно бягащи от някоя от къщите. И аз, като извиках към тях, казах им:
“Накъде тичате, момчета? И кой е оня, който ви гони?”
В отговор на думите ми двамата се спряха, а първият от тях се приближи до мен, като ми казваше:
“Ние бягаме от зидаря, който ни беше пленил. Защото той, като ни прилъга и измами, постави ни в близост до човеци, които мърсят душите ни. Виж само колко големи са петната ми…”
Така първият вече ми показваше ръцете си и аз виждах по тях черна и лепкава смола, подобна на мазут. А в тоя миг една Милост и състрадание се надигна от сърцето ми, тъй че хванах ръцете на младежа, като му казвах:
“Излей мъката си, братко! Кажи ми всичко, от което те боли!”
Момъкът се учуди на държанието ми, сякаш не вярваше, че някой би искал да го изслуша. А след това каза:
“Живяхме в греха на тоя свят много години. Но миг дойде в живота ни, когато Бог докосна сърцата ни и ни призова да Го намерим и останем с Него. И ние, като търсихме Божия Дом, попаднахме на къща, която се строеше. В нея имаше мнозина и всички те наричаха себе си Божии. А зидарят, като разказваше за дадената му заповед да построи Божия Дом, улови и нас, както бе уловил преди това другите. Но колкото повече строеше, толкова повече усещахме, че нещо не е наред. Защото си оставахме същите… Непроменени, непокаяни, неизградени. И всичкият му материал започна да се изменя. Защото през годините с него останаха само ония, които бяха сламени и дървени. И тия, като се докосваха до нас, омърсяваха ни с помислите си и с думите си. Така на няколко пъти ние казвахме на тоя зидар:
“Божий настойнико! Не усещаме Основата! Не усещаме Камъка, Който е глава на ъгъла! Как можеш да строиш тоя Дом, след като няма гладки камъни, които да легнат върху Основата? И как да има гладки камъни, след като камъкът се търси с Камък, а тук са останали дърва, сено и слама…”
Но в оня миг зидарят не прие думите ни за истински. И като бъркаше в съда си и пълнеше ръката си с черна смола, опита се да ни залепи към останалите, като ни казваше:
“Не е дадено на вас да търсите сметка от Божия помазаник? И вие, които не познавате Словото, трябва да преминете в ученичество и покорство. Затова ви прикрепявам към тия, порасналите, докато бъдете утвърдени и станете доктринални…”
Така той вече ни залепяше със смола към останалите, а ние всячески се бунтувахме на злото, което се опитва да ни стори. И накрая, като се откъснахме, побегнахме от оная къща. И като излязохме на улицата, паднахме по очи пред Господа и възридахме пред Него, като Му казвахме:
“Исусе! Тебе търсихме, но не Те намерихме! Търсихме Любов, но намерихме лицемерие! Търсихме Дух на мъдрост и откровение, но намерихме теология! Търсихме щедрост, но намерихме търговия! Търсихме молитвено общение, но намерихме чародейство! Търсихме Камъка, но намерихме пръст! Молим Те, Господи! Не ни вменявай за грях, че ще побегнем от това място! Но ние няма да спрем да бягаме, докато не Те намерим!”…”
Слушах мъката на тоя мой брат, а в сърцето ми се надигнаха сълзи, които изпълниха очите ми. И аз, като прегърнах него и спътника му, казах им:
“Елате тука, на тая Основа! И като претърпите на Огъня на Отца, станете камъни на Святия Му Храм…”
След думите ми младежите стъпиха на самия Камък. И ето, че усетили Огъня, те паднаха на коленете си, като казваха:
“Исусе! Копнеем за Твоето изобличение! Гори ни, Господи! Гори ни докрай, докато станем Огън от Огъня Ти и пламъчета от Пламъка Ти!”
В отговор на думите им Огънят в основата се усили. И аз видях как Божията Благост и Милост пояждаха всички петна на човеците, дошли от общение в измама и лъжа. А двамата с всеки изминал миг се променяха все повече и повече. Така не след дълго очите ми виждаха едни удивителни и прекрасни чеда на Божията Благодат. Защото тези младежи бяха златни отвътре, сребърни в средата, и диамантени отвън. И аз, никога не виждал такова Божие чудо, призовах Исус, като Му казвах:
“Какво е това чудо, Исусе? И как да разбирам съвършената красота на тези мои братя?”
А Божията Основа ми отговори:
“Това е чудото, което сътворява Оня, Който е силен да съгради Дома Си! Защото върху Камъка от Сион могат да се положат само онези, които са Злато, Сребро и Скъпоценни Камъни.
Веднъж Злато отвътре – понеже духът им е бил новороден и осветен, създаден, за да прославя Божието Име!
Веднъж Сребро в средата – понеже душите им са се покорили на Истината, която довежда до нелицемерно братолюбие. А такова е братолюбието, в което всеки вижда Мен, като отражение в другия!
Веднъж Диамант отвън – понеже са издържали на изпитанията, които раждат Твърдост.
А Твърдостта е силна да извърши съвършено делото си!
Затова ти сега прегърни своите братя! И като ги храниш и наставляваш, като ги просвещаваш и поучаваш в широчината и дължината, височината и дълбочината на Камъка – остани верен на това призвание, докато свършиш определеното от Отца за твоя живот и твоето служение…”