3. ВИДЕНИЕТО СЪС СВИТЪКА НА ГОСПОДНИЯ ХЛЯБ

“Винаги яж Хляба Ми с Любов към Словото Ми и никога не забравяй Присъствените Ми хлябове!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
За сетен път дяволът се вкопчва в тялото ми и болезнените му стрели ми докарват прекомерно страдание и угнетяване на душата ми. Но също така и за сетен път Господ Исус говори на сърцето ми и ми дава съдбоносни видения. Както разбра от предишното видение, нашият Господ ревнува за Присъствието Си и не е готов да пусне в него неизчистени и непокаяни сърца. И ако до днес Божиите чеда са имали потвърждение, че четат книгите на пратеник от Бога, то това не е било толкова поради добре написаните видения или поради библейската аргументация на всичките ми размишления. Истината е, че е имало потвърждение от Присъствието на Исус. Тоест – Сам Господ е проговорил в сърцата на последователите Си и им е потвърдил, че Словото е вдъхновено, благословено и изговорено от Него. Винаги е чудесно, когато присъствие потвърждава присъствие, и Святият Дух ясно и категорично ни показва къде се намираме. Но точно тук искам много да внимаваш, понеже в Божието Присъствие има периферия, но и център. И ако двама човеци се намерят в различни кръгове на Божието присъствие, то е възможно между тях да не се осъществи съгласие, ако и Святият Дух мощно да докосва на всяко място в Божието Присъствие.
Нека преди да продължа със следващото видение, да отделя внимание на този въпрос. Аз още помня как тръгнах по пътя на Христовата Вяра преди осемнадесет години. И както пред нозете на всички християни, така и пред моите се появи Присъствието на Божията Вода. И когато бях измит и очистен, Духът изобилно напои сърцето ми, тъй щото изворът бликна в мен. Ти непременно ще познаеш, когато един извор бликва в сърцето ти. Тогава сякаш като изведнъж се преизпълваш с откровения, просветления и всякакви духовни благословения. Самият Свят Дух прави мисълта ти да тече гладко и пълноводно. И според както ти е дадено, или проповядваш, или благовестяваш, или пишеш…
Ето така и аз, в началото с Божията Жива Вода написах двадесет и четири духовни книги – като се започне от “Исус е в теб” и се стигне до “Откровения от Книгата на Живота”.
В онова начално време беше някак по-лесно да бъда възприеман и дори одобряван в нещата, които пиша. Защото там, в първия кръг на Божието Присъствие, се намират най-много християни. Но при тях се появява един проблем и той е, че не желаят да преминат навътре в Божието Присъствие. На тях им е добре винаги да се мият, чистят и напояват и те остават досущ като малките деца, отишли на море, които не можеш да ги изкараш от водата.
Но ето, че по Божията Съвършена Воля моят живот се промени. И към сърцето ми дойде лично Исус. Казвам “лично” и ще те помоля да приемеш това като най-важният белег за втория кръг от Божието Присъствие. А тогава онези, които останаха във Водата, изведнъж се съблазниха в мене. И книгите, които започнах да пиша, станаха неразбираеми за тях. Защо беше така? Именно защото Хлябът вече свидетелства по друг начин за Божието Присъствие. Той не е като Водата. Спомни си например как написах първата пророческа книга, която разкрива съдебен процес против дух на Сатана. Как стана това? Ами именно чрез Хляба! Защото ангел Господен дойде към духа ми и ми даде питка, която трябваше да изям. Това беше за сърцето ми Хлябът Христос, ако и в онова време да нямах божествените откровения за кръговете на Божието Присъствие. А Този Хляб се прояви мощно и в следващите книги. Както в книгата за последната пророческа жетва, наречена “Църквата-Рут”, така и в книгата за “Кучетата и трохите”. Този Хляб продължи да ми говори и да ме употребява мощно, като ми даде десетки пророчески видения и ме направи да премина с Него по страниците на цялото Евангелие, стигайки и до “Хлябът, хвърлен по водата” и продължавайки напред през цялата многоразлична Божия Благодат.
Както можеш да предполагаш, там, където мощно се проявява Исус, идва яростно да противодейства дяволът. Той накара мнозина да хулят и унищожават пророческите книги и по този начин категорично да се изключат от Божието Присъствие. Духовният хитрец и манипулатор се опита да вкара конфликт между два кръга от Божието Присъствие, без изобщо такъв конфликт да е възможен, понеже Бог не може да се раздели против Себе Си. Но онези, които повярваха, че конфликтът е възможен, само помрачиха сърцата си и не разбраха изобщо какво е назначението на втория кръг от Божието Присъствие, който е Хлябът на Посвещението. Но за всички, които останаха Звани, Избрани и Верни, сега отново ще проговори Господ Исус Христос. Защото духовно аз продължавах да пребъдвам на Хълма Господен, а над нас беше простряна десницата на Бог Отец. И ето, че Спасителят вече ми казваше:
“Слуго Мой! Както ясно отчете в размишленията си, съществува наистина тотално неразпознаване на кръговете на Божието Присъствие. Тази е причината за жестокия отпор, който срещнаха пророческите книги, които ти дадох да напишеш. Но има нещо, свързано с Хляба Господен, което ти не видя, а трябваше да видиш. И ето – днес е ден и сега е час Аз да ти го покажа. Затова гледай как Синът ще призове Своя Отец и ще развие втория от свитъците на Господното напомняне…”
След последните Си думи Господ вдигна ръцете Си нагоре, като казваше на Отца:
“Всемогъщи Мой Отче! Сниши Ръката Си върху слугата Си и дай му да види втория от свитъците, който е навит върху безименния Ти пръст!”
Послушал думите Му, Отец сниши ръката Си, тъй щото безименният Му пръст беше досами Господа. И ето, че Исус просто разгърна втория пергаментов свитък. А тогава, по подобие на първия, той заблестя от Божията Светлина, а по протежението му започнаха да блестят думи, написани със слънчеви лъчи. Докато гледах с възхищение, Господ приближи свитъка до лицето ми, като казваше:
“Прочети написаното върху пергамента! И виж какво е Отеческото напомняне за Хляба на Посвещението…”
И действително – аз вече наистина можех да прочета написаното, а думите му гласяха:
“Винаги яж Хляба Ми с Любов към Словото Ми и никога не забравяй Присъствените Ми хлябове!”
Едва бях прочел написаното, когато и този пергамент мигновено просия, а зад думите му се появи видение. И тогава Господ проговори, като ми казваше:
“Нека двамата с теб преминем през видението на Отец Ми, а Духът Му да ни възвиси до втория от кръговете на Божието Присъствие. Защото там наистина ще видиш неща, които удивляват…”
Докато още говорехме, Господ ме прегърна, а видението ни обгърна, тъй щото ние се намерихме пред Божия Престол и във втория от кръговете на Божието Присъствие…
…Скъпи ми братко! Цялото ми същество беше преизпълнено от възхищение при вида на този кръг. Започващ след кръга на Водата, той беше точната й противоположност. Кръгът беше изцяло Огнен. Навсякъде по него горяха силни Божии пламъци, които издигаха искрите си към върха на Хълма Сион. И докато аз гледах на Божия Огън, Исус ми проговори, като казваше:
“Без всякакво съмнение знам, че ще Ме попиташ защо като очакваш да видиш Хляб, намираш Огън в този втори кръг. Но Аз ще ти кажа, че Хляб се ражда само там, където има Огън. А ти, като гледаш на Огъня, би ли предположил за какво служи той?”
“О, Господи мой! Без всякакво съмнение Огънят е Любов. Ето защо в този втори кръг има много Любов…”
“Разбира се, че е Любов!” – потвърди Исус и се усмихна. А след това продължи да ми говори, казвайки:
“Но Аз искам да разбереш каква е тази Любов, тъй щото чрез нея да се създава Хлябът! Затова нека сега се приближим до един от Божиите пламъци, за да видиш как гори той…”
С вълнение тръгнах след моя Господ, Който се приближи до един от Божиите пламъци. А тогава с учудване видях, че това беше човешки дух. Той беше разгърнал Словото на Бог над сърцето си, тъй щото от самото Слово се ръсеше брашно и попадаше във водите му, с които Божият слуга беше дошъл от предишния кръг. Така, свързано с водата, брашното се превръщаше на тесто. А самият Божий пламък го превръщаше на Хляб. И колкото повече служителят усилваше Любовта си, толкова по-категорично Пламъкът образуваше Хляба в сърцето му. Ето защо, без всякакво съмнение, аз проговорих на Господа, като Му казвах:
“О, Исусе! Отговорът на въпроса Ти го имаше още в напомнителния свитък на Бог Отец. Защото Огънят в този кръг е Любовта към Словото, което Си Ти! Всеки, който Те възлюби като Слово, Те получава в дар като Небесен Хляб…”
Господ ме погледна с такава Любов в очите Си, щото сърцето ми премаля от блаженство. И с Благост, дълбока и непозната, ми проговори, казвайки:
“Коленичи в нозете Ми, слуго Мой! И нека сега Огънят от Святия Олтар на Отца Ми да се разгори и в твоето сърце. За да се роди Хлябът, Който всякога си давал на Божието домочадие…”
Останал без дъх, аз коленичих в нозете на Господ, когато ръката Му ме докосна. И ето, че благословеният Огън лумна и в моето сърце. А тогава Словото-Дух, с което бях се изпълвал през годините, започна да ръси брашно в сгорещените води на духа ми. И самото вълнение на духа ми омеси брашното и го направи тесто. А Огънят, тази сладка и необяснимо силна Любов към Словото, започна да превръща тестото в Хляб. Така Хлябът се изпичаше и втвърдяваше, а Благоуханието Му се разнесе из цялото ми сърце. И ето, че накрая Господ ми проговори, като казваше:
“А, сега, когато истинно си потвърден като един от Божиите Присъствени хлябове, ела с твоя Господ, за да слезеш на Хълма Му. Защото Той ще те изпрати да нахраниш с Божия Хляб човеците от долината…”
След последните Си думи Исус просто ме обгърна с ръцете Си, тъй щото ние наистина се намерихме на Господния Хълм. А тогава Спасителят отново разгърна Небесния свитък, като ми казваше:
“Припомням ти, слуго Мой, за да не забравяш думите на Отца Ми:
“Винаги яж Хляба Ми с Любов към Словото Ми и никога не забравяй Присъствените Ми хлябове!”
А ти сега докосни с ръце сърцето си и вземи Хляба, за да Го дадеш на човеците в долината…”
Послушал Исус, аз докоснах сърцето си, като взех Хляба. И изведнъж усетих, че Хлябът е огнено горещ. Сякаш, че току що го бях извадил от пещ. С тази разлика, че там хлебарите използват дълги дървени лопати, а аз го държах с дланите си. Това ме накара да кажа неразумно на Господ:
“Исусе! Да поизчакам Хлябът да поизстине и едва тогава да сляза в долината!”
Думите ми накараха Божият Син да ме погледне с пълно недоумение и да ми каже:
“Чуваш ли какво говориш на твоя Господ? Как така ще искаш Хлябът Ми да изстине? Не знаеш ли, и мъдрост нямаш ли да проумееш, че Хлябът Господен никога не изстива, но остава винаги огнен и изгарящ? Понеже как иначе заповедта на Отец да остане вечна и неизменна? Как ще действа Любовта към Словото, ако Хлябът е изстинал и му липсва присъствието на Огъня?”
Наведох глава засрамен, защото наистина реагирах като земен, а не като Небесен човек. Но Господ се смили над ума ми и отново проговори:
“Не се наскърбявай, но отиди сега в долината и дай Хляба Ми на човеците, които ще срещнеш…”
Сменил срама с ревност и усърдие, аз се затичах към долината, като държах Хляба Господен в ръцете си. И ето, че не след дълго време, към мен се приближиха двама човеци. А като видяха Хляба в ръцете ми, те мигновено реагираха. И първият от тях ми проговори, казвайки:
“Привет, братко! Без всякакво съмнение ти си пратеник на Исус, понеже от Хляба в ръцете ти се разнася благоухание. Ще ни дадеш ли от Този Хляб, за да ядат сърцата ни и да живеят вечно в Божието Присъствие?”
“Господен привет, мили хора!” – отговорих аз и продължих:
“Исус ме изпрати от Господния Хълм, за да занеса Хляба Му на гладните за Правдата! И сега – какво още чакате? Протегнете ръце, та си отчупете от Хляба на Посвещението, за да разберете колко благ и любящ е нашият Господ…”
Докато още говорех, вторият от спътниците простря ръцете си към Хляба и понечи да отчупи къшей от него. Но отскочил назад, той дръпна опарената си ръка, като ми изкрещя:
“Ти подиграваш ли се с нас? Защо първом не остави Хляба да охладнее, а след това да ни дадеш да ядем от него? Защо така лукаво ме изкуси, та да докосна тоя Хляб и да се опаря?”
“О, братко!” – отговори му другият – “Та какъв друг да е Господният Хляб, ако не току що излязъл от Огъня на Бога и Отца? И ти защо ще искаш сега Хлябът да охладнява? Не помниш ли как Господ е казал на всички ни в Откровението да не сме хладни?”
На тези думи на спътника си, вторият раздразнено реагира, казвайки:
“Защо произволно интерпретираш и се връзваш на тоя странен човек? Не виждаш ли, че иска да ни направи за смях? Малко ли пъти сме яли хляб с тебе по събранията? И ти сам помниш и знаеш, че хлябът можеше да се държи с ръка и не беше непоносимо горещ. А сега този тук ни предлага Хляб, Който не може да се пипне…”
На тези думи на втория, спътникът му проговори, казвайки:
“Нали имаш очи да видиш и сърце да приемеш, че този Господен пратеник държи Хляба със собствените си ръце? Ако досега сме яли хладен хляб, то е само за наша собствена загуба, понеже не сме възпитали сърцата си в огнена Любов към Божието Слово. Не е ли така? Не сме ли яли в събранията хладен светски хляб, роден от човешки брътвежи, когато е трябвало да ядем Хляб на Огън и Посвещение?”
“Замълчи!” – кресна му вторият – “Не усещаш ли, че изведнъж стана недоктринален? Къде остана почитта ти към теологията? Аз никак няма да се докосна до този горещ Хляб! А ако този пратеник твърди, че го праща Господ, да охлади Хляба и да Го направи възможен за ядене! А ако не – да върви по дяволите, понеже май от тях е дошъл…”
След тези думи вторият просто ме изгледа с презрение и си тръгна. А другият, като коленичи пред Хляба, вдигна ръцете си към Хълма Господен и към Исус, като Му казваше:
“Прости ми, Господи, че съм ял хладен светски хляб, когато е трябвало да търся Хляба от Твоето Светилище! Прости ми, че в ходенето на църква съм забравил за ходенето с Теб! Ето, аз сега Те моля да ме дариш с Огъня Си, за да бъда достоен за Хляба Ти и да Го вкуся с преславна радост и преклонение пред Тебе…”
Послушал молитвата на човека, Господ се сниши от Хълма Господен и застана до него. А после хвана ръцете му в ръцете Си, като му казваше:
“Понеже истински си обикнал Хляба Ми и не си пожелал да охладнее, но си потърсил Огъня Ми, то нека от днес насетне Огън да изпълва сърцето ти, и Огън да гори в ръцете ти! И както ти си възлюбил Словото на Господа твоя Бог, така нека и Хлябът сега те възлюби и да те направи да стоиш в Божието Присъствие! Бъди от днес нататък един от Присъствените Ми хлябове!”
След тези думи към слугата Си, Господ се обърна към мен, като ми казваше:
“А сега нека да те заведа, за да видиш сетнината на оня нечестивец, който хвърли презрение върху Господния Хляб и пожела хладния светски прочит на Библията, а не Огъня на Божия Пророчески Дух и водителството на Господа!”
След тези Свои думи Господ ме прегърна и двамата с Него полетяхме надолу в долината. И ето, че аз вече виждах самия отстъпник, който беше залитнал в едно кално тресавище. Държащ в ръцете си плесенясал хляб, в който лазеха червеи, той ядеше от него, като си повтаряше:
“Докато ям хляб, няма да умра, но ще живея! Да, ще живея!”
А тогава Исус ми проговори, като казваше:
“Ето такива изповеди правят човеците, които живи са умрели. Те ще предъвкват плесен и червеи от словото на лъжепророка, докато умрат, понеже няма кой да ги издърпа от света, на който са предадени. И ако някой иска да уповава на хладни светски проповеди за просперитет, кариеризъм и църковна политика, то такъв нека продължи да яде от тоя хляб, докато червеите напълно го разложат. Но на тия, които искат да бъдат огнени, казвам:
Господният Хляб е вторият кръг на Божието Присъствие! В това Присъствие се влиза с искрена и нелицемерна любов към Словото на Господа! В това Присъствие се пребъдва с двойна почит към Присъствените хлябове, сиреч към тия, които ви явяват Словото на Живота! Ако някой иска да има Огън в сърцето си и в ръцете си, то нека научи сърцето си на благодарение, и ръцете си на щедрост и постоянство в сеенето! Само така можете да държите Хляба в ръцете си и самите вие да се превърнете в Присъствени Хлябове на Господа вашия Бог!
Ето, явих ви втория кръг на Божието Присъствие!
Блажени човеците, които са преминали през Водата и Хляба, за да Ме последват и до третия кръг, който е Господното Вино! Защото Аз сега ще заведа пророка Си и в него!”