4. ЗАЧАТИЕТО НА НЕБЛАГОДАРНОСТТА

Скъпи ми читателю! Остави всяко тежнение на ума си и всяка земна грижа и коленичи пред Господ и огромната Му Милост, която Той проявява към всяко вярващо сърце в това последно време. Защото едно е ти да си четеш Библията, а съвсем друго – Царят на царете да дойде явно в живота ти и да те разтърси до основите на сърцето. Ето така бях разтърсен аз от Неговите думи. И така осъзнах, че ако съм Му благодарил за благата в живота си, то не съм благодарил както трябва. Осъзнах, че преди този нож да тръгне да пронизва и отделя чисто от нечисто в братята и сестрите ми, трябва първо да прободе моето сърце и да издири всичките ми помисли и мотиви, цялата ми вътрешна вселена, за да не намери Господ в мен нито една причина, нито един повод и мотив против Него и Словото Му.
Преди всичко, едни думи започнаха ясно да изпъкват пред ума ми и чак сега – след десет години постоянстване във вярата аз осъзнах дълбокия им прицел. Това бяха думите на Исус в “Евангелието от Йоан”:
“Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод…” (Йоан 15:2)
Не зная как досега си чел тези думи, но мога със сигурност да ти кажа, че те касаят както неблагодарните хора, така и благодарящите. И ако за благодарящите има надежда, понеже ще бъдат очистени още повече, за да стане плодът им съвършен, то какво ще кажеш за неблагодарните? Какво ще кажеш за онези, при които користолюбието е станало модел на поведение?
Ето какво! Те просто са отрязани! А ти сам знаеш, че за рязането се използва нож или ножица. Какъв друг нож да е това, освен сериозното изобличение на Господ към цялата Му Църква? Онези, които презрат това изобличение, и похулят съдовете, чрез които Бог Си е послужил, в пълна степен ще свидетелстват, че са отрязани клони, които изсъхват и ги събират, за да бъдат изгорени от огъня на Божия гняв. Затова и първите три глави на тази книга бяха именно това – отрязване на нечистите, похотливите, странните на Живота на Бога, и най-вече – неблагодарните, които с удоволствие биха сеели щедро в някой като тях, но когато дойде пратеник от Сион, просто ще го заплюят.
Тук искам да продължа с най-убедителните думи, които Господ говори на сърцето ми, за да ми покаже как се ражда самата неблагодарност и коя е причината тя да има толкова огромен успех всред народа и обществото на Бога. Ето какво ми каза моят Господ:
“Стефане, мислил ли си върху това, че човек е способен да благодари само тогава, когато дарът докосне сърцето му?
В противен случай всякаква благодарност е невъзможна…”
“Господи, аз вярвам, че въпреки греховната природа, в човека се е запазила способност да благодари. И Твоите думи са Съвършено точни. Защото, за да благодари, човек наистина трябва да бъде докоснат в сърцето си…”
“Виж едно такова развитие на нещата, (което никак не е рядко, но се случва по земята) за да разбереш и по-дълбокото отпосле. Представи си как баща, майка и дете отиват на море. А един ден се случва нещастие, понеже детето им влиза в дълбокото на морето и започва да се дави и вика за помощ. Нито бащата, нито майката могат да плуват, за да спасят детето си. Но там, на плажа, има спасител, който дочува виковете за помощ и скача във водата, като по най-бързия начин стига до детето и така успява да предотврати непоправимото. Детето е спасено от удавянето и спасителят, след като напълно го е възстановил, го връща на баща му и майка му. Как мислиш? Ще благодарят ли бащата и майката на спасителя?”
“Да, Господи! Те никога няма да забравят добрината му и саможертвата му. Всеки път, когато погледнат към детето си, те ще си спомнят, че то живее благодарение на намесата на онзи спасител. Бих казал, че такъв спасител е спечелил приятели за цял живот…”
“Нещо повече, момчето Ми! Такъв спасител може да разчита безрезервно на помощта, приятелството и доверието на тези хора и те непременно биха търсили сгоден случай и момент да покажат признателността и любовта си към него, понеже той е, който е спасил давещото им се дете. В този случай благодарността на тези хора би била трайна и не би се изчерпала само с едно “Благодаря”.
А сега помисли. Ако за езичниците на този свят е възможно да имат трайна благодарност към спасителите на децата им по плът, то не би ли трябвало християните да имат трайна благодарност за спасителите им по дух? Понеже, ако е възможно дете да се удави в морето, не е ли възможно вярващи отново да се удавят в света? Как би трябвало те да отреагират, когато Божий пратеник им хвърли спасителното въже на Пророческия Дух, за да ги измъкне от Вавилон?”
“Господи мой! Най-малкото би трябвало благодарността им да е подобна на онази, при която майката и бащата благодаряха на спасителя за спасеното си дете…”
“Ами ако изобщо я няма благодарността? Ако плодът е плод на неблагодарност? Можеш ли тогава още да твърдиш, че такива са били спасени от въжето на Пророческия Дух?”
“Не, Господи! Такова твърдение би било лекомислено. Най-малкото, ако съпоставя някои християни, като удавници в морето на света, то те биха били благодарни само, ако действително осъзнават от каква опасност Ти Си ги опазил и спасил…”
“Как тогава майката и бащата на онова давещо се дете осъзнават делото, което спасителят е направил за тях, а мнозината християни днес не осъзнават делото, което Аз правя за тях?”
“Господи, майката и бащата със сигурност много са обичали детето си, дори повече от себе си. Ето защо самата любов към детето им е способна да даде и плода на благодарността…”
В следващия миг Исус изговори твърде дълбоки думи. Той каза:
“Също така и самата любов, която някой би имал към Мен, е способна да даде и плода на благодарността. Онзи, който Ме люби, той ще пази зачатието на Святия Дух в утробата си. И ако осъзнае, че съм пратил в живота му спасител, за да спася Моето Присъствие и Моя Образ в него, то тогава и благодарността на такъв би била съвършена. Но ако някой е плътски и обича света и всичко, що е в света и на такъв му хвърлиш спасителното въже, то не очаквай от такъв благодарност. Понеже много повече ще му харесва да се дави и удави, отколкото да бъде спасен. Затова кажи на Моите братя и сестри, че силата на благодарността отговаря на любовта към Бога. Колкото по-силно любиш Бога, толкова по-голям плод ще има в твоето благодарение. Обратно – ако не любиш Бога и сърцето ти е затворено за Божиите неща, то тогава и благодарността ти ще се превърне в неблагодарност.
Ето тук е зачатието на неблагодарността!
Защото да благодариш ще рече да угодиш на Бога и животът ти да стане благоухание пред Него, за да се сбъдне писаното:
“И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чеда; и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма. А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии; нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение…” (Ефесяни 5:1-4)
Но ако някой не подражава на Бога, а на човеци, ако не ходи в любов, но в пресметливост, ако не е благоуханна миризма, но отвратително зловоние, ако е сребролюбив, а не боголюбив, то от такъв ти в пълна степен можеш да очакваш плода на неблагодарността. Защото, за разлика от Моя плод, който нараства бавно и се ражда трудно, то върни се на притчата Ми в началото и виж, че зачатието от блудството с чуждия мъж при онази жена нарастна много бързо. Толкова бързо, че се уголеми и погълна благословения плод.
Ето такава ще е съдбата на всички неблагодарни сърца! Защото неблагодарността е отворена утроба, в която дяволът тайно излива семето си! И ако още се чудиш каква ще е сетнината на зачатието на неблагодарността, направено от дявола в тайно, то виж пророческите думи в посланието на Апостола Ми Павел:
“Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действа, но само догдето се отмахне отсред Оня, Който сега я възпира…” (II Солунци 2:7)
И малко по-надолу, за да насърчи и възпита в правилно стоене и ходене Моите чеда, той заявява:
“А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя…” (II Солунци 2:13)
Колкото до онези, които не благодарят, но се закоравяват и не желаят да отдадат на Бога чисти плодове, то такива в пълна степен ще ги настигне писаното:
“Когато казват: Мир и безопасност: Тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат…” (I Солунци 5:3)
Помисли тогава отново върху Моята притча, която ти дадох в началото. Не постигна ли внезапно погубление мъжа и жената, докато чакаха дете от Бога? Не беше ли жената непразна, точно както говори Апостол Павел? Но ето това ще е сетнината на всички неблагодарни човеци:
Те имат самочувствието, че са заченали от Божието, (на което самочувствие отговарят думите им “Мир и безопасност”) но в пълна степен ще родят от дявола, защото змията на неблагодарността отдавна ще е погълнала зачатието на божественото естество! И ето това е трагедията на неблагодарните. Трагедия на тщеславни сърца, които познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, но зачатието на неблагодарността ги изврати и сърцата им се помрачиха.
Днес е ден преди Деня и миг преди Мига на Моето Пришествие!
Ден и миг, в които все още призовавам на покаяние чрез слугата Си. Ден и миг, в които все още призовавам да изработвате съвършените плодове на благодарението. Ден и миг, в които призовавам думите ви да бъдат малко, а делата ви да бъдат много. Ден и миг, в които призовавам да пребъдвате в тиха благодарност, нежели да се помрачите в шумна неблагодарност.
Нека виденията, които сега ще дам на слугата Си, послужат на слепите да прогледнат, на глухите да чуят, на куците да проходят и на прегърбените да се изправят, за да извършите всички делата, които съм записал в Книгата на Живота и да влезете в съдбите, които съм заповядал…”
В този миг Господ прекъсна думите Си и Святият Дух изпълни сърцето ми. Така стигнах и до най-прекрасните откровения, които в пълна степен Исус дава като алтернатива на бездушието и коравосърдечието на мнозинството християни в днешните църкви.