5. ВИДЕНИЕТО С ЖАДНИЯ ИСУС
(ВТОРИЯТ ГРЯХ НА НЕРАЗПОЗНАВАНЕТО)

Братко мой! Верни ми приятелю! Святият Дух отново ме върна в огнената стая на Божия Гняв. И аз вече гледах втория от възбудителите, който беше мех с вино. Така, без всякакво бавене, аз докоснах меха с ръка, а тогава за втори път през сърцето ми премина остра болка, като пробождане с нож. И ето, че очите ми отново виждаха моя Господ Исус, стоящ в осветена стая. Видът на Спасителя беше такъв, сякаш Го бях намерил някъде из горещите пясъци на пустинята. Устните Му бяха изпръхнали и пропукани, а съсиреци от засъхнала кръв се спускаха по брадата Му. Тялото на Исус бе подложено на страшна атака, понеже жаждата изсмукваше сетната влага от жилите и костите Му. Самият вид на Божия Син дотолкова съкруши сърцето ми, щото побързах да се наведа и да заплача до Него, като Му казвах:
“Господи мой! Жаден мой Исусе! Кой Те остави без капчица Благост? Кой Те обрече така да изсъхваш?”
В отговор на думите ми Господ с усилие проговори, като ми казваше:
“Жаден съм, Стефане! Сърцето Ми копнее за капчица от водите на Духа. Но сега ти тръгни след Мене. Защото Аз отново съм в сърцето на едно от чедата Си, на един от свидетелите Ми на земята…”
Така Исус се изправи и отново отвори вратата на осветената стая, а Святият Дух ме издърпа, за да гледам отстрани на видението, което се разкриваше пред очите ми. И ето, че очите ми видяха свидетелят на Господ. Външният му вид подсказваше, че той дълго беше търсил и продължаваше да търси вода за жаждата си. И ето, че там, при свидетеля на Исус, се яви проповедник, който видимо изглеждаше просветен и благословен. Видял жадния, той се опита да мине встрани от него и да се направи, че не го забелязва, но тогава Божият човек извика, като му казваше:
“Братко мой! Не ме подминавай! Моля те! Помогни ми и ми дай да пия, понеже съм жаден!”
Думите му накараха проповедникът да се спре и да му каже:
“Бих ти помогнал, но първо трябва да изповядаш проблема си пред мене. Искаш ли това? Понеже виждам, че си много жаден и изсъхнал…”
Слушайки проповедника, жадният застана на колене пред него, като му казваше:
“Аз не съм чист човек, братко! Имам страсти, от които не съм се освободил. Пия, а също така и пуша… Но постоянно за Исус мисля и Го обичам в сърцето си. Моля те да ми помогнеш! Моля те да укрепиш сърцето ми с живата вода на Святия Дух. Дай ми да пия и недей да се гнусиш от мене…”
Самата изповед на жадния накара проповедникът да подскочи крачка назад. А след това да вдигне ръката си и да му каже:
“Не ме докосвай, грешнико! Понеже ще оскверниш святостта ми! Чудя се как Господ още не те е погубил в Гнева Си! Такъв като тебе е страшно болен от болестта на греха…”
След тия думи на проповедника, Сам Исус протегна ръцете Си от сърцето на жадния, а човекът, все така коленичил, с още по-голяма настоятелност започна да говори, като казваше:
“В Името Исус Христово те моля, не ме отхвърляй! Вярно е, че съм болен, но още по-верни и Святи са думите на Господ:
“Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние…” (Лука 5:31-32)
Ето, грешен съм и се покайвам за греховете си. Покажи ми Благост, братко! Напои сърцето ми с водите на Духа!”
Думите на жадния докараха проповедника до погнуса. И той, като извади от торбата си кожен мех, изкрещя към жадния, като му казваше:
“Стой далеч от мене и никак да не си ме докоснал. А сега свий си осквернените ръце, и аз ще ти сипя вода да пиеш. Но от мене, праведният и святият, да знаеш, че грешните като тебе остават всякога грешни. Тебе дори и четиридесет дневен пост няма да те очисти…”
Ето, че проповедникът вече изсипваше от меха си в шепите на жадния. Тогава с учудване видях, че в шепите му се изливаше вино, а не вода. И ето, че Исус ми проговори от сърцето на жадния, като ме питаше:
“Да пия ли от виното на този “пресвят” проповедник, след като той е готов дори и на Господ да забрани да се докосва до грешни? Ще утоли ли това вино жаждата Ми, след като Аз бях жаден за Моята Вода, а не за неговото вино?”
“О, Исусе! Да не бъде! Ти никога няма да пиеш от виното на човешката религия. Защото тоя проповедник беше чист от вън, но мерзостта е станала царица в сърцето му отвътре…”
След този мой отговор Господ накара жадният да разтвори шепата си и никак да не пие от виното на проповедника. И ето, че с твърде гневен Глас Исус вече ми казваше:
“Иди и предай думите Ми на всички, които считат себе си за пресвяти и пречисти и така се гнусят да показват Божията Благост на човеците. Защото на всички тях казвам:
Аз съм против вас, домашни на Веелзевул! Аз съм против вашето вино, с което всякога сте унижавали жадните и сте съблазнявали малките! Бирниците и блудниците ви изпревариха в Божието Царство! Защото те Ме любят и са чисти отвътре, като горчиво страдат за нечистото отвън! Но вие, варосани гробници, ще останете всякога като безводни кладенци. На такива като вас Царят ще рече в Гнева Си:
Идете си от Мене, вие проклети! Защото ожаднях и не Ме напоихте! Защото прецеждахте комара, а камилата поглъщахте! Защото чистихте външното, а вътрешното оставихте в мерзост и нечистота! По тая причина всякога пиехте виното на религията и презирахте Водите на Духа!”
След тия последни думи на Гнева Си, Господ отново заповяда, казвайки:
“Върни се в огнената стая и докосни третия от възбудителите на Божия Гняв…”