3. ВИДЕНИЕТО С ЕРОВААЛ И ЖЕРТВЕНИКА НА ВААЛ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Когато преди шестнадесет години Господ ми заповяда да започна атакуването на измамите и лъжеученията по църквите, аз едва ли съм предполагал, че отпорът против книгите ми ще придобие белезите на истинска война. Още помня пламенната ревност, с която Исус разпали духа ми, за да напиша трилогията против търговците в Храма. И онзи бич от върви, с който Той налагаше гърбовете на гнусните поклонници на Мамон, заплющя върху нечистите съвести на последните им потомци. Ефектът от тази трилогия беше моментален, защото книгите ми бяха обявени за еретични, а аз бях дамгосан като антихрист и шарлатанин. Това, разбира се, никак не смути сърцето ми, защото Господ беше ме предупредил, че реакцията ще бъде остра и отмъстителна. Скоро след това Спасителят ми даде да напиша четири книги против засеняващите лица на падналия херувим Луцифер. Книгите против телето, лъва, орела и образа на звяра. Но тези могъщи пророчески послания се сблъскаха с религиозните крепости, изграждани с години в сърцата на човеците, които никак не изпитваха духовете, които ги владеят, но се предовериха на платените си проповедници. Оттам нататък войната срещу служение “Мория” стана тотална. Книгите ми бяха късани, изгаряни, заклеймявани, а някои слуги на сатанинските червеи стигнаха дотам, че публично започнаха да ме проклинат и хулят. Те може би очакваха, че Господ ще се включи в крясъците им или ще запечата с “Амин” зловонията на устните им, но се случи нещо друго. Исус зареди духа ми с такова мощно помазание и Сила, че аз продължих да следвам Духа Му и да описвам виденията, които Той ми дава. А следващите книги бяха наистина твърде болезнени за дявола, понеже на духовния фронт се явиха виденията със съдебните процеси против най-силните началници на Сатана – духът на Езавел, духът на Корей и духът на Мамон. А малко по-късно и против другите демонични лидери – духът на Амалик, духът на Молох, духът на Едом и духът на Моав. Така седемте още по-зли духа, които винаги се връщат, за да опропастят сърцата, направили компромис със Завета на Христос, вече бяха станали явни и изобличени от Божия Пророчески Дух.
Няма да ти казвам какво ми е коствало през годините, за да усещам постоянната демонична съпротива на тези гнусни чудовища, но съм длъжен пред Святостта на моя Господ да предупредя всички християни, че Пътят към Вечния Живот и блаженството в Небесния Ерусалим минава през категоричната победа над началствата и властите на дявола. Сам Апостол Павел ни пише в посланието си за това, като казва:
“Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места…” (Ефесяни 6:12)
Да си мислим, че тези началства, власти и сили имат друг противник, освен Църквата Христова, то значи изобщо да забравим, че целият свят лежи в лукавия и слуша волята му. А наивните маловерци са стигнали дотам, че да четат Библията като своеобразен учебник по история, мислейки, че древните сблъсъци на Божиите пратеници с тогавашното беззаконие са нещо отдавна преминало, което няма как да е актуално за съвременните реалности…
Ах, каква гнусна и долнопробна лъжа!
Ах, какъв плитък и късоглед прочит на Свещеното Писание!
По логиката на тази отвратителна теология всички тогавашни демони и бесове, изявени като божества, са отдавна престанали да съществуват. Изпарили са се яко дим, някъде в небитието, а днес светът е толерантен и прогресивен, като уважава правото на всякакво вероизповедание. Всеки има право да си обожестви демона в сърцето и да му се покланя, да му кади и да го следва. Всеки има право да си нарече дявола “Господ” и да коленичи пред тъмната му мантия, за да спечели благоволението му. Всеки има правото да си реабилитира един куп вавилонски, асирийски и персийски божества – Астарта, Мардук, Вил, Велиал, Ахура Мазда, Ариман, Зороастър – и да започне да им се покланя. Но Истината на Святия Бог ще каже на всички ни, че падналите ангели и техният княз сами по себе си са безсмъртни духове във времето. Древните им религии и лъжеучения могат да изчезнат, но те ще си измислят нови. Древните им капища и храмове може отдавна да са станали на прах, но днешната им последна инструкция от Сатана е да си изграждат храмовете в човешките сърца, за да умножават и преумножават беззаконието по земята.
В страшна конфронтация с това преумножено беззаконие преминаха последните двадесет години от живота ми. А натискът върху мен стана толкова угнетяващ и жесток, че самият дявол и Сатана многократно се опитваше да ме сплаши и ужаси. Но в отговор на ужаса и яростта му Господ воюваше за мен и на няколко пъти смаза и развенча дявола в реално време. Най-могъщ израз на това развенчаване бяха пророческите книги “Веригата и Присъдата” и “Тъмната сянка на човекоубиеца”. В първата книга Исус напомни на Сатана, че времето му на този свят безвъзвратно изтича и веригата му вече е приготвена, а във втората книга слезе в покоите на падналия херувим, за да го съкруши с Мощта и Силата на двуострия Си Меч. И да би решил някой, че Божият противник има някакъв шанс срещу Хълма Мория, то такъв слепец има отчайваща нужда от Божия колурий, за да се просветят очите му. Господ не ме преведе през Кръговете на Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта, за да бих стигнал до духовен провал, но го направи, за да засвидетелства на Църквата Си, че който приеме Словото на Божия Пророчески Дух, той и ще да преживее и най-великият триумф на Светлината в сърцето си.
Пиша ти за всичко това, братко мой, за да бъдеш укрепен и изпълнен с твърдост и непоколебимост. Защото поради многото лъжепророци на Вавилон мнозина измамени се отказаха от Святото учение на Христос и приеха да се кланят на червеите на сатанинското лукавство. Ще познаеш мерзостта на запустението им по сергиите на търговците, по дипломите на книжниците, по шумните конференции с тщеславен блясък и гнусна помпозност, по излишната натруфеност и разточителност на костюмирани религиозни величия, по титулуването и светските термини на общенията им, по лицемерието и лицеприятието, по хладината и високомерието, по всичко онова, което винаги се поругава с Простотата и Чистотата на Христос. И най-вече – по тоталната им неприязън и яростно отхвърляне на Словото на Божия Пророчески Дух. Те си вярват, че ще сполучат да преминат през стеснената Порта на Спасителя, но аз те предупреждавам, че тяхната вяра е гибелно безумие. Те си вярват, че Господ няма нищо против техния просперитет и лично благоденствие, но в Деня на Божия Гняв те ще бъдат най-нещастните и най-излъгани човеци на земята. Те си вярват, че всички зли и жестоки думи, които са изговорили против Божия слуга, са били израз на благочестие и вътрешна убеденост в Истината, но Сам Господ ще им даде да видят червеите в сърцата си. И едва тогава ще разберат, че са били употребени за кампанията на дявола против Святия Хълм на Бога и Отца. И за нещастията, които ще се струпат върху главите им, аз няма да пролея дори една сълза. Защото днес проливам сълзи, а те се кикотят в пиршествата си. Днес ги окайвам за страшното им морално падение, а те се превъзнасят. Днес претърпявам скръб от гонение, за да им дам лъчите на Божията Вечна Правда, а те са заети с оферти, ведомости и администрация. Ами да продължават в избрания си път, според както са решили в сърцата си. В крайна сметка – съдбата на всеки човек е от Бога. А Библията завършва с едни твърде радикални и неизменими думи, които гласят:
“Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и святият нека бъде и за напред свят…” (Откровение 22:11)
Каквото и повече да напиша, думите ми бързат да се преклонят пред моя Господ, при Когото оставах в Духа на тези пророчески видения. Ето словата, с които Той ме въведе във видението, свързано с Ероваал и жертвеника на Ваал:
“Слуго Мой! Битката, която съм започнал против Вавилон чрез Словото на Божия Пророчески Дух, има само един предизвестен победител. Този победител е твоят Господ и всички, които са Му останали Верни. Човеците, които застанаха против служението ти в България, са твърде незначителни като врагове, за да би ги повече споменавал в размислите си. Те бяха малката кампания на дявола против сърцето ти, докато възрастяваше на Хълма Мория, но сега вече предстои да усетиш голямата кампания – тази на световния Вавилон, срещу когото твоят Господ вече има Своите съкрушителни оръжия, които са всички книги, които написа през последните десет години. Но ти сега помисли и Ми кажи:
Осъзнаваш ли какво извърши за своя Господ през годините? Виждал ли си някога живота си от Божия Престол, за да ти стане ясен залогът на Делото, в което Аз те посветих, но и ти също Ми се посвети?”
“Господи мой! Ти Сам знаеш, че Те следвах с превръзка на очите, и напълно Ти се доверих, че ще съхраниш непокътнати живота и сърцето ми. Аз правех всяка стъпка след Теб като най-последна, и нямах никаква представа колко велик и могъщ е Твоят план, в който Си ме записал. Можел ли съм да зная, че ще напиша и тази последна книга за Гедеон, като помня до какво изтощение стигнах след книгите за Твоите Святи Архангели? Стъпвах и продължавам да стъпвам на вяра след Теб, изцяло осланяйки се на Твоята Вярност и съвършена закрила…”
“И това е правилното ти стоене пред Мен, Стефане!” – отговори Исус и продължи:
“Но както ти казах в началото на тази книга, така отново ще повторя, че те виждам като самия Гедеон. Не просто сега, заради написването на тези видения, но открай време те виждам така. И нека никой никога не дръзне да оспори виждането Ми, защото съм Първият и Последният, Алфата и Омегата, Началото и Краят. Тази е причината да те попитам дали си виждал някога живота си от Божия Престол, защото именно там личат светлите Гедеонови следи в служението ти. Затова сега Ме последвай в идващото видение, за да видиш какво извърши великият Божий човек…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй че аз се намерих във видението, което Той ми даваше. Двамата се озовахме в една ясна звездна нощ и Господ посочи с ръка към дома на Гедеон, където се приближавахме. Встрани от къщата му аз видях ясли, където два вола кротко дъвчеха слама, а Исус ги посочи, като ми казваше:
“В края на видението ще разбереш много повече за воловете, но сега Ме последвай и чуй думите, които ще кажа на Гедеон…”
Така Спасителят отвори вратата на Гедеоновия дом и влезе вътре, а избраникът Му мигом коленичи в Присъствието Му, покривайки с ръце очите си. В този миг Господ му проговори, казвайки:
“Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него. После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш…” (Съдии 6:25-26)
Послушал думите на Исус, Гедеон възправи нозете си, покланяйки Му се. И като влезе в съседните пристройки на дома си събра слугите си и с тях подкара през нощта двата вола към дома на баща си Йоас. Пристъпил тихо и незабелязано, той застана със слугите си до Вааловия жертвеник, а те побързаха да вържат каменния идол с въже, като другия край на въжето пристегнаха към хомота на седемгодишния вол. И тогава волът напрегна голямата си сила, разклати идола и го събори на земята, където той се пропука на две части. След това Гедеон извади брадвата си, заставайки пред дървената статуя на финикийската богиня Астарта, наричана още “ашера” в Свещеното Писание, и посече главата, гърдите и ръцете й, обезобразявайки я до купчина дървени трески. После слугите му събраха треските, връзвайки ги на сноп с въжето, с което волът събори Вааловия жертвеник. Така Гедеон и слугите му минаха зад дома на Йоас и се възкачиха по пътеката на бялата скала, която беше на хълма над града. И като въздигнаха олтар от камъни на Небесния Бог Йеова, придърпаха втория вол до олтара. А там Божият избраник извади ножа си, та прободе вола и го уби. А после го вдигна със слугите си, постави го на олтара и го запали във всеизгаряне…
Нощта във видението вече беше преминала и слънцето тръгваше да изгрява, когато острите викове на събудили се израилтяни нарушиха тишината. Куп Ваалови поклонници гледаха с ужасени лица счупения идол на божеството си и посечената дървена ашера, крещейки неистово и скубейки косите си. Други с преляла злоба гледаха към Божия олтар на скалата, не вярвайки, че някой би го въздигнал там и изгорил цял вол за жертвоприношение. А трети тръгнаха да разпитват из Манасия кой е дръзнал да стори “ужасното деяние”. Така, от слух на слух, се разбра, че стореното е от Гедеон. И мястото пред дома на Йоас вече се превръщаше в стълпотворение от човеци, които крещяха, искайки смърт за Йоасовия син. А самият Йоас, като застана гневен пред портата си, извика с висок глас към бясната тълпа, казвайки:
“Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато е още заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му…” (Съдии 6:31)
В този миг Господ се обърна към мен във видението, като ме попита:
“Знаеш ли как Йоас прекръсти Гедеон след това, което синът му дръзна да стори нощес?”
“Да, Господи мой! Йоас нарече сина си с името Ероваал, което ще рече “Ваал да се съди с него”, според както е писано…”
“Точно така е! Но Аз сега искам да видиш как ти събори същият този жертвеник на Ваал със седемгодишния си вол и съсече с Меча Ми дървената ашера на днешната Астарта. А след това въздигна Олтар на Небесния Отец с бели и гладки камъни, където принесе във всеизгаряне втория си вол. Затова ще променя видението и ще те направя да си като самия Гедеон в него…”
След тези думи Исус докосна главата ми, тъй че се видях в същата нощ да дърпам с въже два вола, приближавайки се до жертвеника на Ваал. Така, застанал пред самия жертвеник, видях, че той имаше четири лица, гледащи в четирите посоки. Едно лице на теле, едно на лъв, едно на орел и едно на човек. И като прехвърлих въжето и го омотах върху каменния идол, вързах другия му край за хомота на вола. А след това сръгах вола, за да потегли. И ето, че опънатото въже разклати идола и той се килна напред, като падна на земята, тъй щото и четирите му лица се строшиха. А след това, хванал в ръката си Меч, застанах пред ашерата на Астарта, от която ме гледаше образа на Езавел. И като стоварих върху нея острото на Меча – обезобразих я. А после погледнах към високата бяла скала и подкарах втория вол към нея. Така видях, че там Господ ми беше приготвил гладки и бели камъни, готови да се съградят в Олтар на Небесния Отец. Повдигащ камъните, аз ги наредих един до друг, за да образуват квадрат, а след това сложих втори ред върху първите, трети ред върху вторите, и четвърти ред върху третите, тъй че се образува Олтар. И като взех Меча си и прободох втория вол, го вдигнах и поставих над камъните. А Господ се яви всред олтара и го запали със жезъла Си във всеизгаряне, като ми казваше:
“Знаеш ли какво стори в това видение? Знае ли Църквата Ми защо си Моят Ероваал? Ето, казвам ти, че седемгодишният вол, с който ти събори жертвеника на Ваал, бяха твоите първи седем години от служението, когато ти дадох да поразиш търговския дух на дявола, засеняващите му образи в църквите на отстъплението от Завета Господен, както и червеите на религиозния му контрол! Дървената ашера на последната Астарта беше проклетият дух на Езавел, чиято активност ти порази с Меча Ми в ръката си! Белите камъни, с които ти съгради Олтара за Небесния Ми Отец, бяха Верните люде, които ти прибавих към служението. А вторият вол, който Ми принесе във всеизгаряне, са следващите тринадесет години от служението ти, както и всяка година оттук нататък, в която ще продължиш да пламтиш за своя Господ и Бог!
А сега сериозно се замисли върху името “Ероваал”, слуго Мой! Защото не друг, но самият Ваал, който е духът на Антихрист и създател на блудницата Вавилон, издаде лична присъда против тебе! И не в това е проблемът, защото Аз съм силен да те съхраня и опазя дори и при хилядократно по-голямо преследване!
Проблемът е, че църковните лидери и техните книжници също те осъдиха и анатемосаха, с което ясно показаха и доказаха духовната си обвързаност с лъжепророка. Ако те съдеше Ваал, че дръзна да рушиш засеняването на началника му Сатана, то да беше само той те съдил, та да видя Аз, че църквите остават на Свят Дух с Мене! Но ако на тях им е скъпо златното теле на просперитета, (понеже не могат без търговиите си), златният лъв на насилието и доктринерството, (понеже не могат без уставите си), златният орел на гордостта и превъзнасянето, (понеже не могат без тщеславието си), и най-сетне – златният образ на звяра, то и те ще се включат в кампанията на Ваал, защото са дух от духа му, нерви от рефлексите му, мерзост от мерзостите му.
Слушате ли ме, Божии люде?
Проумяваш ли изреченото от устните Ми, Църкво?
Кой е оня нечестивец, който ще дръзне да съди слугата и пророка Ми, без самият дявол и Сатана да е надъхал устните му и да е опустошил със злобата си сърцето му? Кой е оня хулител на Святия Дух, който ще къса и изгаря пророческите Ми послания, дадени за покаяние и възвръщане, ако не проклет наемник, който печели заплатата си с религиозно нечестие? Кои са безумните сърца, които ще изпищят от рухването на ашерата им, ако не са били веднъж вече омаяни и покварени с грима на Езавел?
Нима бихте забравили могъщото пророческо послание “М’не, м’не, т’кел упарсин”, което преди тринадесет години дадох на слугата Си? Нямаше ли в него една зала на дървения бог, в която се подвизава духът на Езавел и нейните проклети дървосекачи, сидонците? А какво друго да си издялат те, ако не ашера? И кой друг да е образът върху ашерата, ако не на чародейката Езавел, която е усвоила всичката измама на Астарта?
Но ето, слуго Мой! Ти стоиш пред твоя Господ и Бог, а враговете ти до един ще се спънат и съкрушат, защото Аз съм против тях! Понеже, дръзнали да съдят тебе, искат Мене да осъдят!
Ще Ме низвергнете ли от събранията си, горди наемници, за да не смущавам червеите в сърцата ви? Или Аз съм, Който ще ви низвергна, като изтрия имената ви от Книгата на Живота?
Ще Ме обявите ли за недоктринален, дипломирани буквоядци на Словото Ми? Или Аз ще запокитя фарисейската ви правда в дълбините на огнения пъкъл?
Ще осъдиш ли Вечния Съдия, роде на блудница?
Или Той е, Който ще те осъди на времето ти?
Нека Моите Верни последователи завинаги да запомнят това могъщо видение, в което Аз им изявих белезите на Гедеон в служението на пророка Ми! И нека да Ме последват в следващото твърде Свято видение, свързано с Господната Рема и вълненото руно на Гедеон! Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, все още говоря и не млъквам!”