3. ТЛЕННОТО, КОЕТО СЕ ОБЛИЧА В НЕТЛЕНИЕ
(ПЪРВАТА ОТ ТАЙНИТЕ НА БОЖИЯТА ТРЪБА)

“Отърси от себе си пръстта; стани, седни Ерусалиме!”

Братко мой! Верни ми приятелю! Рядко в сърцето ми е имало такъв Небесен трепет, както в този миг, когато Исус ми разкрива най-дълбоките тайни на Божията Тръба. Беше време в живота ми, когато аз само мечтаех за тази Тръба. И сърцето ми я виждаше някак отдалеч – като призвание от Бога, което е невъзможно да бъде спечелено и придобито. Но ето, че годините се изтърколиха твърде бързо. Десет години преминаха като сън. За това дълго време някои си построиха къщи, други си купиха автомобили, трети се издигнаха в земните си кариери. Но за всичкото това време Господ ми даде богатство, по-скъпоценно и сладко от банковите сметки на всичките милиардери по земята.
Исус ми даде Себе Си!
И докато някои Го виждаха като диплома, а други като съблазнителен църковен пост, аз започнах да Го виждам като Златна Тръба. Тръба, от чийто звук Вавилон се разтърсва и трепери! Тръба, многократно по-мощна и властна от древните тръби, от чийто звук рухнаха крепостите на Ерихон!
Аз имам добра новина за теб! И тя е, че последната Божия Тръба ще събори крепостите на Вавилон. Ще събори църковната търговия и бизнес! Ще събори църковните първенци и титлите им. Ще събори демоничната теология и гримираните чародеи. Ще събори всичко, което не е построено от Божията ръка!
Но затова ли трябва да бъдат всичките копнежи на сърцата ни? Затова ли трябва да четеш пророческите книги на “Мория” – понеже някой в тях дръзнал да се възправи против човешко-демоничните доктрини?
Казвам ти Истината в Исус, че последните звуци на Божията Златна Тръба ще бъдат за Божиите чеда, а не против Божиите врагове. Защото в изминалото време Тръбата е разрушила всичко, което трябва да се разруши. Но идва Мигът! И за тоя Миг всички трябва да чуем звука на последната Божия Тръба, сиреч, Личните думи на Исус за нашето участие в Грабването. Аз все още треперя поради мощното помазание, което Святият Дух разля във всичките ми вътрешности, за да ме подготви за Гласа на Исус. И сега ти казвам, че с тоя Глас Господ започна да ми говори в Дух на твърде дълбоко посвещение. Ето какво ми каза Той:
“След като показах на сърцето ти какъв е гласът на Архангела, Аз искам да ти покажа и звука на Божията Тръба. Затова сега си спомни какъв беше звукът на Тръбата във видението, което ти се даде от Отца Ми?”
“О, Исусе! Това бяха стихове от “Книгата на пророк Исайя”, с които Отец се обръща към всичкото Си домочадие на земята. С тия думи Отец ни каза:
“Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме, свети граде; защото от сега нататък няма да влезе в тебе необрязан и нечист. Отърси от себе си пръстта; стани, седни Ерусалиме! Освободи се от връзките по шията ти, пленена дъщерьо Сионова!” (52:1-2)
“А как ти разбираш тая категоричност в думите на Отца Ми относно града Му Ерусалим? Как разбираш заявлението, че “отсега нататък” в него няма да влезе необрязан и нечист? Откога нататък? Понеже Отец Ми казва ясно: Отсега нататък!”
“О, Исусе! Отец има в предвид Мига на Грабването. Защото до тоя Миг мнозина са тъпчели Святото място и са докарали в Храма Му мерзости, които докарват вечно запустение. Но ето, че ще дойде Миг, когато Отец ще вдигне Храма Си високо в Небето. Така от оня Миг в Храма Му няма да се намери нито един нечестивец и беззаконник…”
Исус се усмихна на думите ми, а очите Му заблестяха радостно. Тогава Той отново ми проговори, като казваше:
“А забелязваш ли двете категорични заповеди, изговорени от Отец Ми? Понеже именно те са двата поредни звука на Божията Тръба…”
“Да, Господи! Защото Отец ясно казва:
“Отърси от себе си пръстта; стани, седни Ерусалиме! Освободи се от връзките по шията ти, пленена дъщерьо Сионова!”
“Знай тогава, че Аз ще ти дам да видиш поотделно както първият звук на Божията Тръба, така и вторият. Затова сега Ме последвай, понеже ще дам видение на сърцето ти…”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй че двамата с Него се намерихме в земните места. И ето, че Спасителят вдигна ръката Си и посочи напред, като ми казваше:
“Виж сега онази висока купчина от пръст, която ти дадох да видиш преди години. Напомня ли ти за нещо тя?”
Погледнах натам, накъдето ми сочеше Господният показалец, а сърцето ми трепна. Понеже наистина видях купчина от пръст, от която изплуваха спомените за онова предишно видение от Исус. Това ме накара да кажа на Господ:
“О, Исусе! Та как мога да забравя, че Ти ми даде книгата за “Личната полза и общата загуба”, в която видях съдбата на безполезния слуга. Сега виждам, че това е абсолютно същата купчина от пръст…”
“А какво ли да крие тази купчина от пръст в себе си, освен таланти, заровени дълбоко в нея? Но Аз нека да те придвижа напред в това видение. За да видиш колко поклонници ще се съберат около талантите, заровени в пръстта…”
Докато Исус изговаряше думите Си, видението се разви със светкавична бързина. Там, край огромната купчина от пръст се появиха проповедниците, които бяха заровили талантите си в нея. А около самите тях се събраха внушителни множества, които крещяха с възторг “Алелуя”. Това накара Господ да се обърне и да ме попита:
“На какво се радват всички тези поклонници?”
“О, Исусе! Всички те се радват на просперитета, който им обещават проповедниците в Твое Име. И не просто това! Те се радват, че биха получили изцеление от болестите си и здраве в телата си…”
След тези мои думи Исус посочи с ръка към купчината пръст, като ми казваше:
“Нека отидем при купчината от пръст. Защото при нея всичките тленни искат тленното на тлението…”
Така аз и Господ се приближихме до купчината, а отблизо тя си беше кажи-речи като планина. И очите ми видяха човеци, покрити от твърде много пръст. Те слушаха гласовете на проповедниците си и загребваха от пръстта на голямата купчина, като бързаха да я погълнат или прилепят към сърцата си. Ако в долната част на купчината пръстта изглеждаше по-скоро суха и рохкава, то в горната част, при амвоните на проповедниците, тя ставаше мазна и хлъзгава, а всред нея се откриваха дупки, в които пълзяха червеи. А целта на всичките пръстни човеци беше именно тази – да пълзят нагоре по пръста, докато достигнат до върха на купчината. Всичко това дълбоко ме погнуси, тъй че побързах да попитам моя Господ:
“Ах, Исусе! Защо отново ми даваш да гледам на тая голяма купчина от пръст?”
А Господ ми отговори:
“Защото именно така изглеждат всички светски църкви по земята, миг преди да е засвирила Божията Тръба. Те са пръстни църкви, управлявани от пръстни човеци, които проповядват с пръстни думи за пръстни богатства. Всичко това се случва, понеже тези служители са заровили талантите си в пръстта. Но ти отново си спомни какъв е първият звук на Божията Тръба…”
“О, Господи! Отец не просто казва, но заповядва:
“Отърси от себе си пръстта, стани, седни Ерусалиме!”
Тук Господ помълча след отговора ми, а след това с гневен Глас ме попита, казвайки:
“Забелязваш ли как Отец Ми е казал: Стани, седни Ерусалиме! Затова, в съгласие с Неговата заповед, Ми кажи:
Тия на върха на купчината станали ли са или са седнали?”
“О, Господи! Те всички са седнали в пръстта…”
Гласът на Спасителя стана още по-гневен. И Той, като посочи върха на купчината с ръката Си и ухилените проповедници, седнали на нея, вече ми казваше:
“Когато си седнал, без да станеш, то тогава си в плена на пръстта. Но когато си станал, за да седнеш, то тогава си далече по-горе. Кажи Ми тогава и нека Ми отговори всеки от Моите:
За какво се надпреварват всичките църковни кариеристи по земята? За сядане или за ставане?”
“О, Господи! Сърцето ме боли поради гнева на думите Ти, но за десет години аз не видях нито един наемник на нито една църква, който да е искал нещо друго, освен да седне на църковния си трон. Тъй че всички са искали да седнат в пръстта, но не и да станат в Духа…”
“Ето затова, момчето Ми, съдбата им ще бъде дял от червеи. С червеи ще лягат и с червеи ще стават, докато гневът Господен ги постигне на времето им. Защото ако бяха послушали звука на Божията Тръба, то тогава непременно биха разбрали, че първом е ставането, и чак след него – сядането. Защото Божиите стават на земята, за да седнат на Небето! Докато вавилонските седят на земята, за да станат като баща си! Защото ето това – да покриеш таланта си в пръстта – ще рече да посветиш живота си на тленното и тлението, а не на нетленното и Нетленния.
Колко от Моите тогава помнят, че Бог им е дал съкровище в пръстни съдове? И смисълът, който Отец Ми е вложил в самото ви кръщаване и изпълване със Святия Дух е бил тоя:
Плътското да се покрие с Духа и тленното да се покрие с нетление!
Но някои, влюбени в греха на стария човек и във всичките му страсти, са похулили Божието съкровище в пръстния съд, като са хвърлили още пръст върху него, докато напълно го изгубят.
Нека тогава да ти покажа онези, които звукът на Божията Тръба вече е събудил. За да видят Моите как се отърсва пръстта, за да заблести Духът…”
След последните думи видението от Исус се промени. И ето, че очите ми видяха Божии множества, които се възкачваха на Господния Хълм. Те също бяха пръстни и това се виждаше отдалеч. Но тогава Исус ги посочи с ръката Си, като ми каза:
“Както виждаш, и в Божиите има пръст. Но те, послушали звука на Тръбата, ще започнат да отърсват от себе си пръстта. Затова нека да се приближим до тях…”
Така Господ тръгна към Хълма, а аз Го последвах. Ето, че накрая виждах Божиите хора от съвсем близо. Тогава забелязах, че с всяка стъпка нагоре към Хълма, от пръстните им нозе падаше част от пръстта и те за миг просветляваха от Божията Светлина под тях. Това ме изпълни с възхищение, а аз казах на Исус:
“Господи мой! Виж! Виж, пръстта се рони от нозете на Твоите при всяка тяхна стъпка към Хълма!”
“И не би могло да бъде другояче! Защото тленното бива победено от нетленното. И ето така Отец ще направи тленните нозе нетленни. Нещо повече – в очите на цялото Небе тия нозе ще бъдат прекрасни, защото ще се сбъдне писаното:
“Затова людете Ми ще познаят Моето име; Затова ще познаят в оня ден, че Аз съм, Който говоря, ето, Аз. Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!” (Исайя 52:6-7)
И ето, питам ви! Царува ли Господ в сърцата ви? Царуват ли нозете Му върху вашите нозе? Ходите ли по Пътя на Правдата, за да явите на човеците Моето Спасение? Защото казвам на всички ви тия Мои свещени думи! Нозете, които са обути с готовност да проповядват благовестието и не изкривяват Господните пътища, ще се облекат в нетление. А колкото по-нагоре се изкачвате по Хълма, толкова повече пръст ще се изрони, за да станете поклонници на Отец Ми в Дух и Истина…”
След тези Свои думи Исус посочи отново към човеците, като ми казваше:
“Виж сега ръцете на тия Божии люде и забележи какво ще се случи с тях…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как всеки от Божиите хора загребваше с пръстните си ръце от нетленното богатство на Духа в сърцето си. И като намираха по Пътя болни и изпаднали, даваха им всичката възможна Благост и Милост, които имаха от Бога. А тогава при докосването на техните ръце с ръцете на страдалците, отново се изронваше пръст от тях, тъй че ръцете им ставаха бели, като ръце на ангели и от пръстите им излизаше Светлина. И аз, като гледах това най-прекрасно от Божиите чудеса, извиках към Господ, казвайки:
“Какво е това прекрасно чудо, Исусе?”
А Той с нежен Глас ми отговори:
“Това е чудото на даването. Чудо, при което Емануил възрастява и тленните ръце на плътта отстъпват пред нетленните ръце на Духа. И сега ти казвам, че именно в даването е скрита най-голямата Сила с която нетленното ще погълне тленното. Защото никой не може да дава даром, ако Аз не съм Силата на сърцето му. Но ако Аз съм станал действителната му Сила, то такъв човек вече е станал готов за Мига. И не на това ли призовавах всички Мои чеда през годините? И не на това ли научих всичките Си последователи? Да излязат от търговските вертепи на дявола и да хвърлят Хляба по водите на Духа! Ето, казвам ви, че както чешмата с текуща вода не може да хване ръжда, понеже водите всякога я мият, то така и даващите ръце не могат да бъдат пръстни, понеже ги осветлява Силата на Нетленния. А Пътят до Хълма става толкова по-кратък, колкото повече давате, и толкова по-дълъг, колкото повече задържате. И тая пръст, която търси своето си, сиреч, да получи, да заграби, да се насити, няма никога да напусне тлението. Тя е обречена да отиде в пръстта. И всички, които я обичат, ще си останат поколение на пръстния, а не поколение на Небесния. Както казва това Апостолът Ми Павел:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната биде смъртта победоносно”…” (I Коринтяни 15:47-54)
Ето, последната Божия Тръба вече тръби по земята! Но колко от вас са способни на безкористно даване, та да се облечете в Образа на Небесния? Не давате ли на Бог излишъците си, като трупате пръст в пръстта си? И ако Образът на Небесния дойде при вас с Даване…
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот…” (Йоан 3:16)
…то как ще участват в Грабването човеци, чиято троица е станала “аз, мене, моето”. Ето, казвам ви! Това Мое послание към вас е от най-съдбоносните. Защото времето до Мига ще мине твърде бързо. И кой от вас би казал, че има време, когато дори не знае колко са преброените дни на живота му? Днес Божията Тръба свири сбор на Хълма! И ония, които Я чуят, ще направят ръцете си даващи. Защото казвам на всички ви и тия Мои свещени думи:
Ръцете, които дават, прегръщат и не взимат подкуп, ще се облекат в нетление!
Но ти виж най-сетне устните и очите на Божиите люде, които вървят към Хълма…”
Отново погледнах към човеците във видението, когато забелязах, че всеки път, когато очите на Божиите хора поглеждаха с Милост и състрадание към изпадналите по Пътя, в зениците проблясваха светлите лъчи на Духа. А когато устните им се отваряха, то тогава пръстта се ронеше от лицата им, тъй че главите и лицата на човеците ставаха като глави и лица на Божии ангели. Всичко това беше твърде прекрасно, за да си спестя думите на възхищение, с които казах на Исус:
“Господи мой! Очите ми виждат не лица на човеци, но лица на Божии ангели! Нима всички ставаме такива, когато тленното в устните ни отстъпи на нетленното и тленното в очите – на нетленното?”
В отговор Господ се усмихна, като ми казваше:
“Искам да знаеш, че Отец е дал устни на човека. Устни, които могат да бъдат както тленни, така и нетленни. Тленните устни обичат да ближат, да мляскат и да поглъщат, и още – да кълнат, да укоряват и да хулят, а нетленните – да утешават, увещават, насърчават и благодарят. И както сам виждаш, когато са тръгнали по Пътя към Хълма, Моите са предали устните си на утешаване и увещание, на насърчение и благодарение. Същото е с очите. Тленните очи обичат да завиждат, да се съблазняват и да презират. Докато нетленните обичат да състрадават, да плачат, да дават надежда, да се усмихват.
Какви устни и очи ще имаш ти, Църкво Моя?
Какви ще да са устните на тия, които за десет години нито веднъж не Ми благодариха за Святото Дело, което върша чрез пророка Си? Какви ще да са устните на тия, които Ме хулеха и все още Ме хулят поради онова, което не разбират, за да погинат в греха на Корей? Какви ще да са очите, които бързат да се съблазнят от църковни мерцедеси и претъпкани зали, а никак не виждат молещия поглед на просещото сираче, седнало на тротоара?
Ето, казвам ви, че тайните на Грабването са простички за Верните, и дълбока мистика за безумните! Защото нетленното побеждава тлението само тогава, когато се отречете от себе си и решите веднъж завинаги в сърцата си, че този свят не е вашият дом, и вие все още се подвизавате, за да влезете в Живота на Вечно Живия!
Който има тези Мои думи в сърцето си и ги пази, той непременно ще види как пръстта се рони от него, а отвътре заблестява новия човек, създаден по Образа на Бога, в Правда и Святост на Истината! Който няма тези Мои думи в сърцето си и не ги пази, той ще намери купчините от пръст, създадени от Вавилонските пастири. И като се залепи за пръстта, ще намери червея, който му се дава за сетнината, която заслужава! Аз, Господ Исус Христос, Златната Тръба на Бога и Отца, предрекох тия съдби, както за Спасение, така и за осъждение!”