АРФАТА НА ДАВИД III – IV ГЛАВА

4. СТРУНАТА НА БОГОЛЮБИЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
От позицията на един, който получи изобилна Благост и Милост, аз днес мога да ти кажа, че Бог наистина подари на сърцата ни една необикновена книга. Едни чудни и прекрасни видения, които могат още повече да ни приближат до Божието Сърце и да ни направят угодни на Бога и Отца. Ето затова, преди да ти разкрия последната от Струните на Давидовата Арфа, аз искам да ти кажа няколко думи, които напират в сърцето ми, като водите на прелял поток. Думи, с които да разбереш, че всичко в този свят е музика.
Да, казвам ти! Всичко в този свят е дошло от трептенето на струни!
Дали това ще бъдат нашите гласни струни, с които говорим помежду си, или това ще бъдат струните от които трептят сърцата ни, е все едно. Важното за нас е, уловили Духа на Мъдрост и Откровение, да запомним, че Небесният Бог няма свидетелствата на много струни. Някога в древността, Той посочи с ръката Си едно момче от дома на витлеемеца Есей. И като го помаза, направи го Свой най-сладък певец и хвалител. И при все, че земният Израил можеше да види само земната осмострунна арфа, която Давид държеше в ръцете си, пак аз зная, че духовният Израил, сиреч, Божият остатък, избран по Благодат, непременно е забелязвал и другите Струни от другата Арфа. Тая Арфа, която довежда сърцата до страх и трепет. Тая Арфа, за която ни писа и Апостол Павел, ако и досега да не сме прочитали така думите му:
“Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас и да желаете това и да го изработвате…” (Филипяни 2:12-13)
Знаеш ли, братко, що ще рече това, че Бог действа с Благоволението Си в нас и желае ние да го изработваме? Знаеш ли що ще рече това да изработваме Спасението си със страх и трепет? Нека ти го кажа с думите на Святия, които напират в сърцето ми:
Страхът на нашето Спасение е Давидовата Арфа!
Защото оня, който я има, всякога се страхува да не я изгуби!
Трепетът на нашето Спасение е Давидовата Арфа!
Защото оня, който я има, всякога свири на струните й, тъй че сърцето му трепти от Божието Съвършено Благоволение!
Страх и трепет!
Как да ги задържим в сърцето си? И как да изработим онази прекрасна чувствителност, с която наистина да се намерим като свирачи с Арфи на стъкленото море, пеещи Песента на Моисея и на Агнето?
Истината е, че има една последна Струна от Давидовата Арфа, която е царица сред останалите Струни. Тя е, която дава тон на останалите. Тя е, която води цялото хваление и трептене на останалите Струни! Тя е първата по силата си! Тя е “голямата и първа заповед в Закона”, за която Спасителят свидетелства, като ни казва:
“Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците…” (Матея 22:37-40)
Но аз, братко мой, искам да свидетелствам на сърцето ти за нещо по-прекрасно от това да изпълняваш заповеди. Защото оня, който изпълнява заповеди, носи хомот. Но ако някой прегърне в сърцето си Струната на Боголюбието, то на такъв Божията заповед става вътрешна необходимост, глад и жажда, копнеж и въжделение. Затова нека сега да продължа с онези благи и Святи думи, които Исус каза на сърцето ми, когато реши да ми покаже Струната на Боголюбието. Ето какви думи ми каза Господ:
“Аз искам да свидетелстваш на всичките Ми братя и сестри за най-прекрасната от Струните на Давидовата Арфа. Защото тази е Струната на Боголюбието. С нейния звън вие бихте получили многократно повече, отколкото бихте мечтали някога. Защото ето това – да любите Бога и Отца – значи да съедините сърцата си с Неговото Сърце, ръцете си – с Неговите ръце, очите си – с Неговите очи, помислите си – с Неговите помисли. И най-вече – любовта си – с Неговата Любов. А тогава трепетът и звънът на тая Струна ще дадат на сърцата ви живот в една нова реалност. И Аз сега ще дам на сърцето ти да свидетелства за тая реалност. Понеже Давид я преживя и вие също трябва да я преживеете…”
След тези Свои думи Господ докосна сърцето ми, а пред очите ми се разкри видение. Аз виждах Божият помазаник, застанал пред множествата на Израил. Той беше в преклонна възраст, но тя никак не беше оставила отпечатък върху сърцето му. Напротив – сърцето на Давид светеше с всичката си сила. И ето, че сладкият псалмопевец вдигна в ръцете си Божията Арфа. И като прокара пръстите си по нея, започна да пее с гласа си на Господа, като казваше:
“Любя Те, Господи, сило моя. Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула…” (Псалом 18:1-2)
И в тоя миг, докато Давид издигаше сладкия си глас към Отца, над самата му глава се появи сияние. И Святите Отечески ръце погалиха главата на Давид, а след това въздигнаха сърцето му към светлите селения на Духа. И аз, като гледах на това прекрасно знамение, едва успях да прошепна на Исус, като Му казвах:
“Исусе! Никога сърцето ми не е чувало толкова прекрасен звън от тая Арфа. Защото той сякаш събира в себе си звъна на всички други Струни. И сега, като гледам как устните на Давид хвалят Отца, а Той го въздига във високите Си небеса, аз копнея да разбера цялата пълнота на тая Струна на Боголюбието…”
В отговор на думите ми Исус посочи към издигащия се нагоре Давид, като ми каза:
“Нека последваме Давид в хвалението му. За да видиш цялата пълнота от Струната на Боголюбието…”
Така Господ ме прегърна със силните Си ръце и ние се издигнахме нагоре, следвайки Божия Свят Дух, Който издигаше сърцето на Давид…”
И ето, че само след миг очите ми видяха Небесен поток от Светлина, който се разплискваше в красотата си. Тогава Давид видимо се преобрази, а очите ми го виждаха като елен, който навеждаше главата си, за да пие от водите на самия Поток. И Господ, като ми посочи Потока, каза ми:
“Иди при тоя Поток и пий от водите му, за да разбереш първия от звуците на осмата Струна, който Давид изтръгна от Арфата, като каза:
“Любя Те, Господи, Сило моя…”
Едва дочакал думите на Исус, аз вече тичах към Потока. И като се наведох над кристалните му води, подложих шепите си и вече пиех от сладостта му. А тогава сърцето ми се изпълни със Сила, която никога не бях познавал. В тая сила аз се чувствах, като перце, носено от вятъра или листенце, плаващо над вълните. Затова извиках към моя Господ:
“Какво е това чудо, скъпоценни мой Спасителю?”
А Исус ми отговори:
“Първият от звуците на Струната на Боголюбието те издига до Потока на Божията Сила. Тъй че за оня, който люби Бога, Сам Бог става неговата Сила. И нека тук всички да си спомнят как някога казах на апостолите Си:
“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята…” (Деяния 1:8)
И ето тази Сила идва у вас, когато предадете сърцата си, за да любите Бога. С тази Сила Господ ви прави победители над света и над неговия княз. С тази Сила вие всякога ще превъзмогвате и възвеличавате Името Ми.
Но ти сега продължи да гледаш на видението, за да видиш какъв е вторият от звуците на осмата Струна…”
Отново гледах на видението, когато забелязах как Давид, уподобен на елен, се възкачваше с пъргавите си нозе в самата Божия Святост, докато стигна върховете на бяла скала. И като застана на нея, еленът въздаде гласа на своето тържество. А Исус, сочейки бялата скала, ми каза:
“Виж сега тази бяла скала. И като се затичаш с нозете си, иди и стъпи на нея. Защото всеки, който люби Бога и Отца, непременно стъпва там, където е стъпил и Божият елен…”
С преславна радост и тържество на духа си, аз се затичах към бялата скала. И ето, че когато нозете ми стъпиха на нея, аз усетих един невероятно чудесен полъх на Святия Дух. Той се яви като вятър, който вееше косите ми и пееше в ушите ми. А аз, изпълнил дробовете си с дъха на самия вятър, вече знаех за себе си, че преживявам възможно най-голямата свобода, която някога бях имал. Очите ми гледаха надолу от скалата и аз виждах как противниците на Бога стояха далече по-долу, като едва забележими сенки. И един възторг се надигна в гърдите ми, тъй че казвах на Исус:
“Господи мой! Искам всякога да стоя на тая бяла скала! Защото на нея чувствам блаженството на свобода, каквато никога не съм имал…”
А Исус ми отговори:
“Тази бяла скала е вторият от звуците на осмата Струна. И него Давид прогласи, като каза:
“Господ е скала моя…”
Въздигнати на тая бяла скала, вие непременно ще бъдете волни и свободни, каквито Моят Бог и Отец иска да бъдете. А съдбата на всеки елен, пил от водите на Потока край пътя, е именно тази – да се възкачи с нозете си в славната свобода на Божиите чеда. Защото там, където е Божият Дух, там е свобода.
Но ти сега виж следващото, което Святите ръце на Отца Ми ще извършат с Давид…”
Отново гледах на самото видение. И ето, че Отец вече поставяше помазаника Си на издигнат хълм над земята. Върхът на самият хълм бе уподобен на здрава Канара, върху Която бе издигната крепост. И ето, че Давид стоеше зад самите стени на тази крепост, а ръцете му отново се издигаха и хвалеха Небесния Отец. А тогава Исус посочи към крепостта, въздигната върху Канарата, като ми казваше:
“Когато двама или трима се съберат в Името на Канарата, Която са възлюбили със сърцата си, то тогава Отец Ми ще им даде да въздигнат върху Канарата крепостта на Истината. Тогава никой от онези, които кроят планове и замисли против боголюбивите, няма никак да успее. Но ти сам виж това и иди на самата крепост при оня, с когото днес вдъхновявам сърцето ти…”
Като в прекрасен сън, събрал в себе си всички блаженства на вярата, аз пристъпих към самата крепост на хълма. И когато нозете ми застанаха до Давид, аз видях противници под самата крепост, безсилни да сторят каквото и да е против нея. Те мятаха копия и стрели по самите стени, но оръжията им отскачаха назад със счупени върхове. А ония, чиито стрели и копия достигаха над самите стени, бяха възпирани от силен вятър на Духа, който ги обръщаше и те падаха върху главите на Божиите противници. Тъй че онзи, който би тръгнал на битка срещу Божията крепост, получаваше нечестието на собствената си стрела и копие, забиващо се в собствената му глава.
Братко мой! Това не беше битка, но по-скоро – триумф. И от Божиите се искаше само това – да стоят в крепостта на Истината и да се вдъхновяват от хвалението на Давид и от Струната на Боголюбието. Такъв възторг и такава радост сърцето ми никога не беше преживявало. И аз, като извиках към моя Господ, казвах Му:
“Исусе! Благословено да е Името Ти! Благословен да е слугата Ти Давид, който ни даде тоя звън от Струната на Боголюбието! Защото ето това – да стоим на Твоя Свят Хълм, събрани в крепостта на Истината – е най-голямата победа и триумф на нашата вяра в Тебе!”
В отговор на думите ми Исус отговори, казвайки:
“Ако двама или трима са събрани в Моето Име и любят Бога с Любовта на Сина, то тогава такива непременно ще преживеят свидетелството, че битката не е тяхна, но е Господна. А Господ воюва за Своите със Съвършената Си Сила тогава, когато те са предали сърцата си да любят Бога на своето Спасение и Вечен Живот. За да се явят в съдбите им онези думи на Давид, които са звуците от Струната на Боголюбието:
“Господ е крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, щит мой…”
Но ти сега виж какви са и последните звуци от Струната на Боголюбието…”
Отново гледах на онова, което Отеческите ръце щяха да сторят с Давид. И ето, че този път Отец издигна слугата Си твърде високо, до Самото Си Светилище. А там очите ми видяха как пред Божия Олтар имаше Рог на Божията Святост. И ето, че Давид падна на коленете си пред самия Рог. И като го хвана с ръцете си, издигна хвалението на гласа си към Отца. А тогава стана знамение. Защото от самия Рог излязоха светкавици и техните блестящи лъчи се стрелнаха към земята. И ето, че самите лъчи докосваха земните скали и изрязваха от тях изящни камъни. А след това, докато Давид все така се молеше, Отеческите лъчи започнаха да издигат Свята кула от земята към самите небеса. И колкото повече Давид държеше Рога пред Божия Олтар, толкова по-висока ставаше кулата, издигана от лъчите на Отца. И аз, като не знаех как да изразя възторга и почудата си от Небесното знамение, успях само да попитам Исус:
“Какъв е тоя Рог, Господи мой! И каква е тая кула, която Отеческите лъчи издигат от земята?”
А Исус ми отговори:
“Това е Рогът на избавлението, с който Отец Ми показва Милост и Благост към Давид и потомството му до века. А тази Божия кула е числото на онези, които са духовните потомци на Давид, имащи неговата Арфа и неговата любов към Отца. Затова виж как завършва Святият осемнадесети псалом, с който Давид изяви всичката си любов към Бога и Отца…”
Погледнах на самите стихове, които блестяха в сърцето ми. И думите им се явиха на устните ми, а аз ги изрекох пред Господа:
“Затова ще Те хваля, Господи, между народите, и за името Ти ще пея. Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, и показваш милосърдие към помазаника Си, към Давида и към потомството му до века…” (Псалом 18:49-50)
След цитирането на стиховете, Гласът на Исус стана твърде сериозен към сърцето ми. И Той, като ми посочваше Рога на Божието избавление и високата кула на Давидовото потомство, каза ми:
“Иди и дай всичките думи на своя Цар, като свидетелство на цялата Ми Църква. Иди и кажи на онези, които искат да познаят Струните на Давидовата Арфа, че с тази Свята пророческа книга Аз отварям очите им, за да познаят Божият Свят Дух така, както Го познаваше Давид. Защото ето това – да уловите лъчите на Духа – ще рече всякога да свирите на осемте Струни на Давидовата Арфа.
Ето това – сърцата ви да трептят във вършенето на Божията Воля – ще рече наистина да ви позная като певците при стъкленото море, които носят Божии Арфи в ръцете си и пеят Песента на Моисея и на Агнето!
Ето това – да имате Давидовата Арфа – ще рече да се намерите като гладки камъни от високата кула на Бога и Отца! И при все, че до края на дните дяволът ще въздига кулата на Вавилон, пак знайте от вашия Господ, че кулата на Давидовото потомство ще се въздигне далече по-горе от гордостта и превъзнасянето на лукавия! Защото и до днес има Един, Който държи Рога на избавлението и свири на Арфата Си!
Блажени онези човеци, които познават Духа на Давид! Блажени човеците, които имат в сърцата си Струните на Божието Съвършено Благоволение!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s