3. СТРУНАТА НА ПОКАЯНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная какво бихме правили ние без верността и Любовта, с които Исус ни посещава всеки ден. Аз не зная как бихме оцелели в това най-страшно и грешно време, ако у Сърцето на нашия Благ Отец нямаше за нас Милост и опрощение. Когато погледна назад в живота си и видя всичките си падания и препъвания по пътя на вярата, аз изтръпвам и слагам ръка на устата си. Толкова много са били греховете ми. Толкова страшни са били паданията ми. Толкова категоричен е бил бунтът ми против Святия Дух. И въпреки това Господ е бил твърде милостив към мене. Тъй че когато сърцето ми е очаквало удар и наказание, е получавало ласка и погалване. Когато съм мислел, че следващата крачка на нозете ми е пропаст, то Сам Исус ми е давал да стъпя на твърдо и сигурно място. И ето с това отношение към сърцето ми Господ с всеки изминал ден ме кара да Го обичам още повече. Защото с Благост и Милост Той заличава огромните ми дългове, а кръвта Му изцелява и осветява цялото ми сърце.
Аз зная, че всеки от нас има нужда от Божието Опрощение и от изобилната Божия Милост. И ето затова сърцето ми беше твърде много развълнувано, когато очаквах Исус да ми покаже Струната на Покаянието. Защото измежду осемте Струни на Давидовата Арфа, тази предпоследната е твърде важна за всички нас.
Стоейки на молитва пред Божия Син, аз търсех в сърцето си всичките думи на Святия Дух, за да спечеля Божието Съвършено Благоволение и Господ да ми покаже Струната на Покаянието. И ето, че накрая Исус ми отговори, като ми казваше:
“Знаеш ли че измежду многото копнения на Моя Бог и Отец, най-големият копнеж на Сърцето Му е да види във всеки у съгрешилите Струната на Покаянието. Защото има радост в Небето за всеки каещ се грешник и тая радост ще става толкова по-голяма, колкото по-силен е в Църквата Ми призивът за Покаяние. И вие всички трябва да разберете, че в това последно време от Небето вали дъжд. И тоя е дъждът на Покаянието! В капките на тоя дъжд ще звъни именно Струната на Покаянието. И в капките на тоя дъжд ще покълне и произрасти Исопът Господен, с чието поръсване Святият Дух ще изцелява и очиства сърцата ви. Но ти Ми кажи сега: Как вали Божият дъжд и къде падат капките му?”
“О, Исусе! Сега сърцето ми Те слуша и аз искам устните Ти да не млъкват. Защото Ти Сам разкри преди години на сърцето ми колко благодатен и Свят е дъждът на Покаянието, който е късният дъжд на Святия Дух. И аз зная, че този дъжд вали от Небето, а капките му напояват човешките сърца…”
Исус ме погледна с твърде дълбок поглед, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Отговорът ти би бил правилен, ако те бях попитал за дъжда, като Божия Благодат, която напоява сърцата. Но сега въпросът Ми към теб не е за Божията Благост, а за Милостта, която довежда до Покаяние. Затова отново те питам: Къде трябва да се явят капките на оня дъжд на Милостта, който води до Покаяние?”
Въпросът на Исус ме намери неподготвен. Ето защо аз Му отговорих:
“Господи мой! Ти Си Този, Който ще ми даде отговор на въпроса Си. Защото сега не ми достига Мъдрост и Разум, за да Ти отговоря…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това каза:
“За да разбереш пътя на дъжда, ти трябва да си наясно и с пътя на греха. Защото покаяние има там, където е имало извършени грехове. И ето затова Аз трябва да ти покажа онова видение от живота на Давид, в което ясно ще видиш какъв е пътя на греха и какъв е пътя на дъжда…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, а пред очите ми се разкри видение. Аз виждах Давид, който ходеше по покрива на двореца си в късните часове на една звездна вечер. И ето, че едва видял Божият помазаник, Господ побърза да ме попита:
“Забелязваш ли как изглежда Давид?”
“Да, Исусе! Той е пълен с Божията Светлина и държи в ръцете си Божията Арфа. Ето защо Давид изглежда прекрасно…”
“Продължи тогава да гледаш Давид. Защото след малко сам ще видиш какъв е пътят на греха…”
Отново гледах на Давид, когато забелязах как от едно малко светещо прозорче от по-долните етажи на царския дворец излезе черна мълния, която се стрелна към Давид, като се заби в очите на царя. И ето, че за мой ужас, мълнията започна да превъзмогва над Божията Светлина в Давид. И като помрачаваше главата му, насочи се към сърцето му, тъй че Божият помазаник изтърва Арфата си на земята. А само след миг аз вече виждах един помрачен Давид, върху когото не беше останало Божие присъствие и благоволение. Това твърде много наскърби сърцето ми и аз попитах моя Господ:
“Исусе! Не е ли това мигът от живота на Давид, когато той видя къпещата се Витсавия, жена на хетееца Урия, и я пожела в сърцето си?”
“Да, момчето ми! Ти правилно разбра видението. Но сега виж и Ми кажи:
Как влезе грехът в Давид? И какъв беше пътят на самия грях?”
“Господи мой! Грехът влезе през очите на Давид! Тъй че Давид го допусна и само след миг сърцето му се помрачи и Святият Дух се отдели от него…”
“А защо грехът влезе през очите на Давид? Какво са тук очите?”
“Исусе! Сам Ти Си казал на всички ни:
“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!” (Матея 6:22-23)
И ето, че аз сега виждам как очите на Давид вече са болнави, тъй че и цялото му тяло се помрачи…”
“Отговорът ти е правилен и точен, но не е достатъчен. Затова нека те попитам така:
Кой би погледнал на гола къпеща се жена, за да я пожелае? Не е ли оня, който не може да се справи със собствената си похот?”
“Точно така е, Исусе!”
“Спомни си тогава думите на Апостола Ми Йоан, за да разбереш напълно и пътят на греха. Защото този Мой Апостол писа на всички ви:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко ще е в света, похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…” (I Йоаново 2:15-17)
И сега виждаш ли, че първото от пътя на греха е похотта на плътта. Тая похот накара Давид да погледне към прозореца на Витсавия от покрива на царския дворец. А след похотта на плътта идва пожеланието на очите. С това пожелание Давид помрачи очите си, като пусна греха в себе си. А след пожеланието на очите иде тщеславието на живота. С това тщеславие Давид реши в сърцето си, че щом е прославен от Бога цар, то всичко му е позволено. И като изпрати хетееца Урия на сигурна смърт, взе жена му Витсавия за своя съпруга. И така разбираш ли вече какъв е пътят на греха?”
“Да, Исусе! Сега виждам и разбирам всичко. И на сърцето ми стават твърде ясни и разбираеми Твоите думи, с които Ти ни каза в “Евангелието от Матея”:
“Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействай”. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла…” (Матея 5:27-20)
Давид гледаше на голата Витсавия, за да я пожелае. И така той вече бе прелюбодействал с нея в сърцето си. Давид не се справи и със самото съблазняване на очите си. Той не въздържа и ръката си, с която сам подписа смъртта на Урия. Но най-тъжно за сърцето ми е това, че Давид изгуби Божието Съвършено Благоволение и Арфата падна от ръцете му. Защото грехът, влязъл през очите му, вече е помрачил сърцето му…”
След тези мои думи Господ прекрати видението с Давид, като ми казваше:
“Ако грехът влезе през очите на Давид, то не трябва ли той да излезе оттам откъдето е влязъл?”
“Да, Исусе! Грехът трябва да излезе през очите. Защото той оттам е влязъл…”
“Виж тогава следващото видение от живота на Давид. Защото в него ще зазвъни Струната на Покаянието. И грехът непременно ще излезе оттам откъдето е влязъл…”
С вълнение аз вече виждах следващото видение от живота на Давид. Пред него беше застанал Божият пророк Натан. И в ръцете си пророкът държеше Божията Арфа, като я подаваше на Давид и му казваше:
“Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка; и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазвата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това. Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена. Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце. Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето…” (II Царе 12:7-12)
Тогава царят, съкрушен в сърцето си, падна на коленете си пред Божия пророк, като успя само да му каже:
“Съгреших Господу…” (II Царе 12:13) 
А Натан, подавайки му Арфата, отговори:
“И Господ отстрани греха ти; няма да умреш…” (II Царе 12:13) 
Ето, че Давид вече взимаше Арфата си. И като опъна една от Струните й, възрида пред Божието Лице, а очите му се напълниха със сълзи, които се ронеха по лицето му. И царят, с горчиво ридание, вече свиреше на Арфата си, казвайки на Бога и Отца:
“Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. Измий ме съвършено от беззаконието ми, и очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам, и грехът ми е винаги пред мен. На Тебе, само на Тебе, съгреших, и пред Теб сторих това зло; признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, и да излезеш непорочен, когато съдиш. Ето родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще стана по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил. Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи. Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен, да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Святия Си Дух. Повърни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи…” (Псалом 51:1-12)
И колкото повече Давид ридаеше пред Бога и сълзите набраздяваха лицето му, толкова повече се просветляваше сърцето му и Святият Дух го изпълваше и обновяваше. Гледайки на всичко в това видение, аз вече разбирах онова, което Исус от самото начало искаше да разбера. Затова, като посочих Давид, аз попитах моя Господ:
“Исусе! Ако при пожелаването на Витсавия от Давид Ти ми показа пътя на греха, то сега не ми ли показваш пътя на дъжда? Защото, ето, капките на тоя дъжд на Божията Милост, сега браздят по лицето на Давид. И Божият помазаник, хванал Арфата Си, свири на Струната на Покаянието. Грехът някога влезе през очите на Давид, но той също така и излезе от очите му, понеже самият дъжд го изгони. Така дъждът на Милостивия и Благ Отец изми и очисти всичко у Давид, като го изцели от пораженията и освободи от силата на мрака…”
В отговор на думите ми, Исус се наведе над плачещия Давид. И като протегна ръката Си и събра няколко от сълзите му, се приближи до мене, като ми казваше:
“Иди и дай тези Давидови сълзи на всичките Ми братя и сестри. И кажи на ония, които са отпаднали поради греховете си, че Аз съм Същият, вчера, днес и завинаги. Каквото някога стори Отец Ми чрез пророка Си Натан на Давид, това днес ще сторя и Аз чрез пророка Си за всички, които ценят дара на Божията Милост и Опрощение. Защото Божията Милост е назначена да ви доведе до Покаяние.
А Покаянието е това: Да позволите на водите на Моя Свят Дух да измият сърцата ви и очите ви. А Исопът Господен да се поръси над вас, за да ви очисти и възстанови.
Ето затова тая Струна на Покаянието трябва да свири постоянно в Църквата Ми. За да получите радост от Спасението и подкрепа от освобождаващия Дух.
Аз, Господ Исус, казвам на цялата Си Църква:
Днес над вас вали дъждът на Покаянието! И капките на тоя дъжд са сълзите на онези очи, които са очистени от пораженията на греха и са осветени, за да гледат на онова, което е далече по-горе!”
Исус все така ми говореше, а аз не можех да откъсна очите си от плачещия Давид, чиито сълзи Господ положи в дланите ми. Така разбрах за себе си, че копнежът на моя Небесен Отец е тоя:
Да запази очите ни от тъмнината на тоя свят чрез водите на Своя Свят Дух. А тези води напират през очите ни тогава, когато в сърцата ни звъни Струната на Покаянието! Амин и Амин!