I. ДУХОВЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ЦЪРКВАТА-РУТ

Спомняш ли си прочетеното в “Книгата Рут”?
Не може да не си се вдъхновявал на Вярността, с която една моавка избира да живее с народа на Израил и да служи на неговия Бог. Тук аз няма да ти разказвам отново историята на жената Рут, но по-скоро искам да отвориш духовните си очи, защото в “Книгата Рут” е закодирано нещо много важно. То е покрито за човешките очи и може да се види само с Божиите очи. Това нещо ще промени коренно отношението ти към духовните реалности и ще вдъхнови сърцето ти за още по-усърдно служене към Бога. За целта ще си послужа с една пророческа притча на Господ Исус Христос, така, както Той обнови ума ми за Неговото разбиране. Тази пророческа притча е ключът за духовния поглед върху Църквата-Рут.
Виж сега думите на тази притча:
“Небесното царство прилича на Цар, който направи сватба на Сина Си. Той разпрати слугите Си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда Си; юнците Ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. Но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. И Царят се разгневи, изпрати войските Си и погуби ония убийци, и изгори града им. Тогава казва на слугите Си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости…” (Матея 22:2-10)
Съгласен ли си, че идва момент, когато всяка жетва приключва?
Разбира се, че е така! Но ето, че в тази пророческа притча на Исус ти забелязваш един много важен духовен нюанс. И това е нюансът, че когато настъпва времето за Сватба между Младоженеца и Невястата, Бог изпраща слугите Си да повикат поканените на сватбата. Ако досега тези стихове са били за тебе, като междинна спирка на бърз влак, който дори не е спирал да вземе пътниците, то приготви се сега да вземеш Христовите думи в сърцето си. Защото Исус ти говори, че Бог Отец изпраща слугите Си да повикат поканените на Сватбата. Както сам забелязваш, в притчата присъстват както слуги на Йеова, така и поканени. И нека никой не те кара да смяташ, че между слугите и поканените няма разлика. Разлика има и тя е голяма.
Какво е слугата?
Това е онзи, който стои в Присъствието на Господаря Си и върши Неговата Воля. Слугата излиза от Дома на Господаря, за да отиде и покани онези, които Господарят му е решил да покани.
Какво обаче са поканените?
Това са онези, които познават Господаря и Той също ги познава. Съгласи се, че ти самият няма да поканиш на сватбата си непознати хора, нали? Но ето тук вече съществува проблем…
Какъв е проблемът ли?
Проблемът е този, че поканените “не искаха да дойдат…”
Ама че парадокс! Да имаш познати, които да поканиш на сватба, но те да не искат да дойдат… Ще останат ли в сърцето ти добри чувства към подобни познати? Не е ли тяхното нежелание най-явна демонстрация на презрение към теб?
Нещо повече – забележи, че Бог повторно праща други Свои слуги, които да повторят поканата. Тогава какво се случва? Ето какво:
“Но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите Му и безсрамно ги оскърбиха и убиха…” (Матея 22:5-6)
Забелязваш ли как един отива на своята си нива, за да жъне, а друг на търговията си, за да продава?
На единия нивата му е по-скъпа от Божията покана, а на другия търговията. Единият е решил, че нивата му е дадена, за да жъне за себе си, а другият е решил, че Небесното Царство е сергия до сергия, а богът там е сам Юда Искариотски.
Какво се е случило? И защо поканените се отнасят така към Божиите слуги?
Нека ти отговоря, за да го запомниш:
Защото никога Божиите слуги не са били поканени, понеже идват от Дома на Отца и така извикват завист и презрение от другите върху себе си!
Защото когато един Божий слуга отиде при поканен, за да му изяви Волята на Отца, то последният иска да види, че слугата на Йеова е досущ като него – дипломиран, препоръчан от човеци, завършил теология в Америка и ръкоположен от някой мастит дебелоглав фараон.
Да, но слугата не е завършил теология в Америка, а боголюбие в Небето. Защото тези слуги на Бога не са други слуги, но Божиите пророци, за да бъде вярно писаното, че:
“Наистина Господ Йеова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците…” (Амос 3:7)
Бог Йеова няма и Сватбата на Сина Си да направи, без преди това да изпрати слугите Си към поканените.
Но какво е отношението на поканените към слугите Му?
Нито повече, нито по-малко – злобно и презрително. Тези поканени се опират на фалшивите си доктрини и бързат да обявят Божиите пророци за еретици и антихристи.
И ето тук, братко мой, на арената на църковната история и в края на църковното битие, идва ролята на пророческата Църква-Рут.
Каква е тази роля и защо идва точно в това време?
Нека ти обясня това, като ти споделя видението, което имах от Исус. Господ ми даде да видя една огромна нива, без начало и край, на която имаше стотици хиляди жетвари. Тогава Той ме попита:
“Как мислиш? Вършат ли тези жетвари Волята Ми?”
Погледнах и видях, че жетвената кампания беше в разгара си. Всеки се беше навел над нивата и замахваше със сърпа си, като прибираше снопите. Тогава отговорих:
“Разбира се, Исусе! Тези Твои слуги жънат света с благовестието!”
Исус замълча, а видението се прекъсна. Той мълча дълго и аз усетих как Неговото мълчание хвърляше укор към сърцето ми. Явно не бях видял всичко, което Господ искаше да видя. Тогава отново казах:
“Господи, моля Те, дай ми отново видението, защото не съм видял всичко, което Ти Си поискал да видя!”
Така пред очите на сърцето ми отново беше същото видение. Този път забелязах подробности. Този път забелязах, че край нивата на жетварите имаше началници с лъскави костюми, седнали на кожени фотьойли, които не правеха нищо повече от това да говорят по мобилни телефони, да изчисляват нещо на калкулаторите си и да записват в тефтерчетата си броя на пожънатото. После забелязах как огромни камиони събираха класовете и ги откарваха за някъде. Това ме изплаши. Това смути сърцето ми. Тогава наведох глава и не смеейки да погледна към Исус, Го попитах:
“Какво означава това, Господи?”
А Исус ми отговори:
“Прочети си отново притчата Ми за слугите и поканените. Ти там видя, че Отец Ми изпрати покани към църквите, но те отхвърлиха слугите Му. Сега разбираш ли, че цялата тази жетвена кампания не иде да удовлетвори Мен, а поканените? Те не жънат вече за Мен, но за себе си. Пасторите се вълнуват от бройката не защото са силно загрижени за Спасението на душите, а защото по-голямата бройка ще им донесе повече дарения и повече печалби. Тези пастори, които видя, седнали на фотьойлите си и говорещи по телефоните си, не увеличават Моето Царство, но увеличават земното си царство. Те са станали земни царе с още по-земни поданици. Те са решили, че нивата е тяхна а не Моя. А така жетвата се обезсмисля, понеже прибраните класове не попадат под Моята Благодат и Спасителна Сила, а под властта на фалшивите доктрини на отстъпилата църква…”
Замислих се върху казаното от Исус и то изобщо не се понрави на сърцето ми. Някакъв бунт се надигна в мен. В следващия момент бях готов едва ли не да споря с Господ. Казах Му:
“Господи, ако някой прочете нещата, които Ти ми даваш да запиша, той ще изпадне в недоумение и дори ще се усъмни в правотата на тази книга! Защото излиза, че Вавилон е излязъл да пожъне света с религиозния си дух, а светът отстрани интерпретира това като жетва на Църквата…”
Тук Господ смъмри сърцето ми, като ми каза:
“Защо си сляп за Моята Истина? Защо позволяваш на сърцето си да върви след инерцията на поканените, когато не си поканен, но слуга? И защо се страхуваш да кажеш Истината Ми? Не казах ли Аз, че:
“Който жъне, получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне…” (Йоан 4:36)
Днес се радват само онези, които жънат, но Този, Който е посял, плаче поради беззаконието им. Защото с упорството на бунтовните си сърца те трупат не просто гняв, но буреносно възмездие за Съда на Великия Ден.
Каква заплата, какъв плод за Вечен Живот да искат от Мене тия, които завеждат пожънатото сърце под властта на Вавилон? Каква заплата и какъв плод за Вечен Живот да имат тия, които море и суша обикалят, за да завършат всички теологически академии, а когато се върнат с лъскавите си дипломи, правят останалите два пъти по-големи рожби на пъкъла от самите тях? Не разбираш ли, че Вавилонските служители на тщеславната църква лишават жетварите Ми от заплатата им, защото много от жетварите Ми са изгубили водителството на Духа Ми и бързат да оставят снопите си под най-силната власт на дявола?
Виж с какво сърдечно утеснение ти писа Апостол Яков за всичко това, защото той се обърна именно към първенците на богатата тщеславна църква:
“Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите…” (Яков 5:4)
Сега забелязваш ли, че жетварите Ми са лишени от заплатата си? Кой от тези жетвари утре ще има сила да Ме погледне в очите, когато му покажа, как класовете му са запълнили религиозното царство на Вавилон? Как ще се оправдае пред Мен? Няма ли тогава Аз да изгоня такъв безполезен слуга, който е забравил да събира с Мен и е започнал да разпилява?
Сега забелязваш ли, че наистина е нужна алтернатива на тези жетвари? Защото днес Небето е засипано от викове на жетвари, незнаещи как да възвърнат Божието благоволение върху себе си, понеже всичко, що са жънали, е влязло в житниците на Вавилон…”
“А коя е алтернативата, Господи?” – попитах аз с наведена глава, понеже не бях чист пред очите Му, поради съмнението и бунта на сърцето си. А Исус докосна главата ми, отне товара на сърцето ми и каза:
“Алтернативата е в Църквата-Рут! Защото, забележи какво прави Отец Ми, когато поканените отхвърлят слугите Му…”
Отново се върнах на Христовата притча, в която прочетох следното:
“Тогава казва на слугите Си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости…” (Матея 22:8-10)
Едва бях прочел думите, когато Господ отново се наведе над мен, като ми каза:
“Сега забелязваш ли, че жетвената кампания на поканените е една, докато жетвената кампания на пророците е друга?
Поканените са събрали, каквото са събрали. Дошъл е денят и е дошло времето на слугите. Дошло е времето на пророческата Църква-Рут, която, подобно на жената Рут върви след жетварите и събира останалото след тяхната жетва. Затова Отец днес ви казва:
Колкото намерите след жетвената кампания на поканените, вземете ги и поканете ги на сватба!
Ако вярващото сърце не разбере всичко това и не побърза да отпадне от снопите на тщеславните жетвари, то ще се размине със Спасението Ми, защото именно след жетвата на тщеславието започва жетвата на Църквата-Рут.
Ето такъв е духовният поглед, който ти давам върху тази църква, защото ти самият принадлежиш на нея. Аз съм заповядал да се влееш в тази църква още преди да се родиш и съм записал всичко това в сърцето ти още преди създанието на света. Затова видението на твоето служение ще се влее в тази последна църква. Но за целта е нужно Църква-Рут да бъде изградена и утвърдена в сърцата на Моите служители. А това не може да стане без пророческо видение и прицел. Защото Църква-Рут не е локална църква. Църква-Рут не е деноминация. Църква-Рут не е лъскава девица, създадена от някой самовлюбен генерал.
Църквата на Божиите слуги, пророците, е невидимата духовна църква, участваща в Грабването и наследяваща обещанията.
А колкото до това, което ти и мнозината читатели на тази книга ще забележите, а именно, че твърде малко ще се събере след основната жетва, то за кой ли път ще ви припомня думите Си:
“Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството…” (Лука 12:32) 
и още:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14) 
А сега забележи, че някога моавката Рут последва Ноемин, казвайки й:
“Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде и твоят Бог мой Бог; гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! И повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе…” (Рут 1:16-17)
Знаеш ли какъв е скритият духовен смисъл на това духовно обричане на Рут? Не ще ли да рече името “Ноемин” благоугодност? И не последва ли жената Рут именно Благоугодността? Не стана ли тя благоугодна в очите на Отец Ми, така, както днес пророческа Църква-Рут ще повтори направеното от моавката Рут, за да се намери в писаното:
“И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение…” (Римляни 12:1)
Ти и читателите няма да разберете пълнотата на тези стихове, ако не ти дам поглед върху това как пострада Благоугодността пред Бога в това последно време, та се наложи Отец Ми да извика в съществуване Църквата-Рут…”
Братко мой, нека последваме Исус и да видим какво ще ни открие Той, защото наистина в Неговото Слово има дълбочини, неразкривани досега на човешките поколения.