ОЦЕЛЯВАЙ НАД ЛЕДОВЕТЕ I – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ЛЕДНИКА НА АЛЧНОСТТА

А сега, братко мой, нека да продължа напред. За да ти предам онова, което сърцето ми преживя на вторият от ледниците на Вавилон – ледникът на Алчността. Господ Исус отново докосна с ръка главата ми, тъй че само след миг ние двамата вече се намирахме на вторият ледник. И ето, че Исус ми каза:
“Това е един от най-съдбоносните ледници. И студът от него всякога е духал против твоето сърце, защото ти винаги си дразнил този ледник със собствения си живот…”
“Как да разбирам думите Ти, Господи?” – попитах аз. А Исус се усмихна и отговори:
“Разбирай ги така, че леденият вятър на Алчността духа и мрази най-много свидетелите на Щедростта. Защото Аз положих в теб Огънят на Отца и едно от най-могъщите проявления на Този Огън бе и остава Щедростта. Затова нека сега ти покажа какви знамения и изпитания има на този ледник…”
След последните Си думи Господ бръкна в мантията Си и извади от нея торба, която ми подаде с думите:
“Вземи тази торба! Защото тя ще ти е нужна докато извървиш пътя по самия ледник…”
Поех торбата, която Господ ми подаде в ръцете и забелязах, че тя бе твърде голяма и дълбока. В този момент замълчах и реших, че във видението с ледника нещата непременно ще ми се изяснят. И ето, че Господ тръгна, а аз Го последвах по самия лед. Така, не след дълго, Исус се спря. И като посочи с ръката Си напред, ми каза:
“Виж, момчето Ми! Това са благословения на самия път към Небето. Вземи ги и ги прибери в торбата…”
Погледнах пред очите си и забелязах как на ледения път имаше купчина от пачки с банкноти. Отново погледнах на Лицето на Господ, но очите Му бяха твърде настоятелни и аз разбрах, че трябва да прибера самите пари в торбата. Така аз се наведох и прибрах парите, тъй че торбата натежа. А тогава Исус продължи да върви по самия леден път, а аз все така Го следвах. И ето, че Той отново се спря, като посочи с ръката Си към пътя и ми казваше:
“И това са благословения на самия път към Небето. Вземи и тях и също ги прибери в торбата си…”
Погледнах към пътя и видях, че на него отново имаше пачки с банкноти, тъй че прибрах и тях в торбата си. И ето, че Господ се обърна към мен, като ми каза:
“А сега следва една особена част от пътя, която Аз ще оставя да извървиш сам, като непременно ще те наблюдавам от края на самия ледник…”
Думите на Исус бяха твърде изненадващи. И докато аз се опитвах да Му кажа, че искам все така да е до мен, силуетът на Господ се вдигна във въздуха, тъй че Го изгубих от погледа си, а краят на ледника така и не се виждаше. В следващия момент очите ми с безпокойство видяха как всред ледените скали задуха силен вятър, който блъсна лицето ми, а аз усетих как студът се опитва да прониже всичките ми кости. Но въпреки това аз продължих да вървя напред, като знаех в сърцето си, че не бива да спирам. Не зная колко дълго вървях, но в един момент изтощението ми вече стана пълно, а вятърът стана още по-злобен. И ето, че очите ми забелязаха в далечината стенещи човеци. Това ме накара да се затичам към тях, за да видя с какво мога да им помогна. Така, като се приближих, аз видях и самите измръзнали хора. Те гледаха към мен с погледи, които бяха пълни с отчаяние. И ето, че единият от човеците ми каза:
“Братко мой! Имай милост за нас. Не сме яли от много дни и сме много измръзнали. Ако имаш пари, дай ни, за да си купим храна…”
Мислено благодарях на Исус за това, че в този миг имах торба и тя беше пълна. Затова отворих самата торба. И докато се опитвах да извадя парите и да ги раздам на всички, стана така, щото човеците просто дръпнаха торбата и само след миг в нея не остана нищо. Хората се изправиха бързо, а обнадеждените им очи ми показваха, че всеки от тях благодареше в сърцето си на Бога. И аз, като благослових човеците в Господното Име, продължих по пътя с празната торба. Но ето, че сърцето ми започна да се изнурява много повече от преди. Към ушите ми долетяха внушения от ледения вятър, който сякаш ме укоряваше, като ми казваше:
“Затова ли даде всичките си благословения на онези човеци? За да се скиташ сега из този студ? Кой ще те погледне сега? И как ще издържиш на този път без пари? Нека това ти бъде за поука. За да знаеш как да постъпиш при втори подобен случай…”
Братко мой! Чувствах себе си напълно съкрушен. Защото при всичкия студ от вятъра на този ледник аз усещах, че почти се предавам. Но ето, че очите ми отново зърнаха на пътя разпилени пачки с банкноти. И този път те бяха двойно повече от предишните. Затова аз отново се наведох, за да ги събера, тъй че този път торбата стана твърде тежка и дръжката й се врязваше в рамото ми. Благодарях мислено на Исус и вече дори си вярвах, че това благословение е нещо, като личен дял за моето човешко щастие, понеже Господ е зачел предишното ми даване. Така, окуражен от собствените си мисли, аз продължих да вървя по самия ледник, когато очите ми зърнаха огромна тълпа от почти замръзнали хора. Те дори нямаха сила да викат, понеже злото им беше твърде голямо. И когато ги приближих един от тях протегна посинялата си от студ ръка, като ми казваше:
“Братко мой! Злото ни връхлетя твърде страшно. И студът е толкова голям, щото мнозина изсред нас се изнуриха и вече умират. Нямаме топли дрехи, нямаме завивки и домове. Би ли ни помогнал, та да се съвземем? Защото Исус непременно ще благослови сърцето ти…”
Докато измръзналият ми говореше, към главата ми отново дойде студеният вятър. И глас, реален колкото човешкият, започна да говори в ушите ми, като казваше:
“Пътят е твърде дълъг, за да го издържиш без пари. Дадеш ли на единият от тези, ще трябва да дадеш и на останалите. А тогава ще останеш без нищо, както първия път…”
Слушах гласа в ушите си и гледах на измъчените очи на измръзналия. А някъде дълбоко в сърцето си усетих Огънят на Отца. Затова, като се обърнах към самия леден вятър, му казах:
“Дяволе! Пътят наистина е твърде дълъг, за да го издържа без пари. Но той става безкрайно дълъг, за да го издържа без Огъня на моя Баща…”
След тази моя изповед стана чудо. Защото из самите ми устни излезе Огън. И огненият дъх порази вятъра, тъй че внушенията отстъпиха назад… В следващия момент аз погледнах на моя измръзнал брат. И като свалих от рамото си тежката торба, му казах:
“Ето, братко мой! Освободете ме от тази тежест за сърцето ми. И нека Господ ви даде всичката топлина от Огъня и Благостта Си…”
Миг след това пред очите ми настъпи чудо. Защото онази торба буквално пламна от Огъня в думите ми. И онези измръзнали човеци се съживяваха не от парите, но от Огъня, с който те бяха дадени. А тогава, като оставих човеците и отново тръгнах по пътя, забелязах как на едно място той беше разделен на две, понеже беше прорязан от огромен леден улей. И не беше възможно да премина от другата страна на пътя, без нозете ми да стъпят в самия улей. Аз не можех да остана така, незавършил пътя. И затова дълбоко в сърцето си призовах Господа, като Му казах:
“Исусе! Ти ме остави на този ледник, за да изпиташ вярата ми. И в началото Ти ми даде празна торба. А сега, когато съм в края на изпитанието, тя отново е празна. Вярвам, Исусе, че такава е била Волята Ти, защото Ти Си Началото и Краят. И ако в Началото торбата беше празна, то тя трябва да бъде такава и в Края. Защото парите са за света и светът е за парите. Но Отец ще унищожи и тях, и него…”
След тези думи аз пристъпих и ето, че кракът ми вече стъпваше на улея. И въпреки, че очаквах със страх ледената хлъзгавина да ме грабне и повлече надолу, с учудване забелязах, че кракът ми имаше твърде добра опора под себе си, сякаш, че това беше сцепление на гума с гума. Затова с много повече смелост аз поставих и другия си крак върху улея, като направих свободно и останалите крачки, докато го преодолях. И в мига, когато нозете ми стъпваха на останалата част от пътя, до мен се появи Господ Исус. Той се усмихваше и очите Му блестяха радостно. А след това, като ме прегърна, каза:
“Разбра ли сега какъв беше изпитът, който Господ твоя Бог постави на пътя пред този ледник?”
“Да, Исусе! Сега разбрах, че това беше изпитът на Щедростта. Аз трябваше да бъда щедър по пътя и да премина този леден улей с празна торба, за да имам и опора под нозете си…”
“А вятърът, Стефане? Не се ли опита той да ти отнеме Щедростта? Не се ли опита да закорави сърцето ти, тъй че да мислиш за своето си, а не за онова, което е Исус Христово?”
“Господи мой! При целия студ и мраз и при всичкото ми човешко желание да намеря лично щастие, аз разбрах, че това щастие ще бъде измама, ако изгубя Огъня на Отца. Защото тогава сърцето ми би станало ледена топка от алчност и егоизъм. И то непременно би полетяло в ледения улей…”
Исус отново се усмихна на думите ми. А след това ми каза:
“Нека сега да ти покажа каква е сетнината на онези, които не превъзмогват над вятъра на Алчността, която е създала този ледник!”
След тези Свои думи Господ тръгна отново назад по пътя на ледника, като двамата с Него отново преминахме невредими през хлъзгавия улей и така се върнахме в началото на самия ледник. А тогава очите ми забелязаха човек, чиито очи лъщяха особено. Бих казал, че погледът им беше мазен и пресметлив. За разлика от торбата, която аз държах в началото на ледника, в ръцете на този човек имаше огромен кожен куфар с метални колелца в долната му част. И ето, че човекът тръгна по пътя на ледника. И той, подобно на моето първо преживяване, също видя на пътя разпилени пачки с банкноти. Видът на земното богатство въодушеви сърцето на човека, тъй че той щастлив завика:
“Алелуя! Благодаря ти, Боже! Ти наистина даваш на чедата Си велик просперитет…”
Така, с удоволствие в мазния си поглед, човекът събра банкнотите и ги прибра в куфара. А след това, като го хвана за дръжката, продължи да върви напред. И този път изпитанието от Господ отново направи така, щото на пътя на ледника човекът с куфара дочу жални ридания на измръзнали и стенещи хора. Така той вече се приближаваше при тях. И колкото по-близо беше човекът до тях, толкова повече на лицето му се изписваше досада и недоумение. Така, накрая, човекът с куфара се приближи до самите хора. А един от тях отчаяно протегна ръка, като му каза:
“Братко мой! Имай милост за нас. Не сме яли от много дни и сме много измръзнали. Ако имаш пари, дай ни, за да си купим храна…”
Думите на нещастния човек никак не трогнаха сърцето на човека. И той, като извади от джоба на сакото си Нов Завет, се обърна към измръзналите и им казваше:
“Къде е вярата ви? И защо служите за укор на благовестието? Защо не вярвате в Онзи, Който стана сиромах, за да се обогатите и вие в Неговата сиромашия? Но ето, за да видите, че служител Господен е минал оттук, вземете този Нов Завет. Този път ще ви го дам като промоция, без пари. И ако вярвате така, както вярвам аз, непременно ще станете като мен…”
Така човекът с куфара подаде Новия Завет на измръзналия, който се опита да го хване с вкочанените си ръце, но поради големия студ го изтърва на самия лед. Точно в този миг задуха силен леден вятър към сърцето на човека с куфара. А това го накара да се наведе и да си вземе Новия Завет, като викаше на измръзналия:
“Ти Божието Слово не можеш да държиш в ръцете си, а искаш да ти помогна. Няма помощ от Бога за такива като вас. Никаква безплатна промоция вече няма да ви правя. И пак ви казвам – всички вие сте укор за Божия просперитет…”
Така с пълно презрение, което стоеше като запечатано на лицето му, човекът подмина страдалците и продължи напред. А тогава леденият вятър отново задуха към сърцето му. И той, като остави куфара на земята, вдигна лицето си нагоре и се молеше, казвайки:
“Господи! Премахни от пътя си всички, поради които се хули твоето име сред езичниците. И дай на света да познае, че твоите свидетели са първи във всичко…”
След тези думи човекът отново си вдигна куфара и продължи напред. Така, не след дълго, очите му отново съзряха на пътя разпилени пачки с банкноти. И той, като отвори куфара, затанцува край самите пари, като викаше:
“Просперитет! Просперитет! Господ е велик в живота ми…”
А след това събра всичките пачки, тъй че куфарът се напълни и човекът едва го носеше. И въпреки, че ръцете му се изнуриха от тежестта, това никак не го отказа и той започна да влачи куфара на самите му колелца. И ето, че очите му зърнаха същата огромна тълпа от почти замръзнали хора, която бях видял и аз. А този път на лицето на богатия вече беше изписано не просто досада и недоумение, но едно дълбоко отвращение. Той с неохота дърпаше куфара си, понеже, било че иска или не, пътят му преминаваше точно оттам. И когато вече беше съвсем близо при самите страдалци един от тях протегна посинялата си от студ ръка, като му казваше:
“Братко мой! Злото ни връхлетя твърде страшно. И студът е толкова голям, щото мнозина изсред нас се изнуриха и вече умират. Нямаме топли дрехи, нямаме завивки и домове. Би ли ни помогнал, та да се съвземем? Защото Исус непременно ще благослови сърцето ти…”
Думите на замръзващия накараха богатия да изкрещи:
“Ти ли ще ми казваш с какво ще ме благослови Исус, когато той вече ме е благословил? Но от такива като вас, които са напаст в това последно време човек не може да се отърве. И защо нямате топли дрехи, завивки и домове? Ето защо – защото нямате вяра. А с такива, които нямат вяра, аз не искам да общувам. Защото вие не сте свидетели на Божия просперитет…”
След тези думи човекът подмина измръзващите, като отново дърпаше пълния си куфар. А така пътят му стигна до мястото, където беше леденият улей. Гледайки на препятствието човекът дори не се смути. Напротив – каза сам на себе си:
“През какви ли не препятствия съм преминал със силата на просперитета. И това просто е едно от тях…”
А след това, като постави куфара пред себе си и започна да го бута към улея, отново каза:
“Благодаря ти, Господи! Защото ти си ме благословил. И където мине твоето благословение – там и аз ще премина след него…”
След тези думи човекът забута куфара. А в мига, когато колелата попаднаха на самия леден улей, хлъзгавината поде куфара и той полетя надолу. А човекът, понеже държеше дръжката на самия куфар, полетя след куфара си… Видението беше твърде покъртително, тъй че ме оставяше без дъх. Това бе трагедията на един алчен човек, решил в сърцето си, че благовестието е печалба за земята, а не блаженство в небесата. И аз, като посочих на Исус хлъзгавия улей, Го запитах:
“Господи мой! Колко от чедата Ти знаят за този ледник на Алчността? Колко от тях знаят, че пътят по този ледник е прорязан от леден улей, който поглъща нечестивите с огромна сила?”
Слушайки думите ми Исус с твърд Глас ми отговори:
“Божиите непременно знаят какво е говорил Бог в Словото Си. И Верните непременно ще разберат, че Господарят на Небето и земята е дал свидетелството за този ледник на слугите Си. Защото един от слугите Му, като изпита студа и омразата от алчните и богатите на техния собствен ледник, записа свидетелството си така:
“А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми. Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите. Понеже не се притесняват при умирането си, но тялото им е тлъсто. Не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани като другите човеци. Затова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха. Очите им изпъкват от тлъстина; мечтанията на сърцето им се превишават. Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво, издигат устата си до небето и езикът им обхожда земята. Затова отбиват се при тях людете Му, и вода с пълна чаша се излива от тях. И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния? Ето, такива са нечестивите! Винаги са благополучни! Умножават богатство! Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, и съм измил в невинност ръцете си. Тъй като съм измъчван цял ден, и наказван всяка заран. Ако речех да говоря така, ето, изневерил бих на поколението на чедата Ти. И мислех как да разбера това, но ми се виждаше много мъчно, докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им. Ти наистина си ги турил на плъзгави места. Тръшнал си ги на разорение. Как изведнъж стигат в запустение, съвършено се довършват от ужаси…” (Псалом 73:2-19)
И ето, Господ вашият Бог днес ви пита чрез слугата Си:
Колко от вас влязоха в Божието Светилище, та да размишляват върху сетнината на търговците и богаташите? Колко от вас запазиха равновесие, та да не се подхлъзнат нозете им от измамното благовестие на Вавилон и неговите богати лъжепророци? Колко от вас останаха щедри, тъй че сърцето им да не е в парите им и съкровищата им да не са земни и плътски? Не разбирате ли, че където са съкровищата ви, там ще бъдат и сърцата ви? Не разбирате ли, че голи се раждате на земята и голи ще се явите пред Съдията?
Блажени тогава човеците, които, ако и да са останали голи за света, са се облекли с нетленния светъл висон на благовестието! Защото не можете да отнесете след себе си ни богатствата си, ни къщите си, ни имотите си, но непременно те са, които могат да измамят сърцата ви и да отидете при онзи, който мами и закоравява сърцата. Защото, когато преди години ви говорих чрез слугата Си за хлъзгавите улеи на търговския дух, пак никой от вас не разбра, че Аз духом го бях довел именно на този ледник, който превръща сърцата на ледени топки.
И ще чакате ли още, та да стоите всред сергии и пазари? И ще вдигате ли още парите в ръцете си, та да се молите Аз да благословя нечестието ви, понеже не сеете в Моето, но в човешката алчност? Докога няма да се покаете за злото си, та да пламне Огънят на Отец Ми в сърцата ви? Докога ще подминавате бедните и немотните, без да им дадете топлината на Огъня и плодовете на утехата? Но ето, за последен път предупреждавам всички ви, че този хлъзгав улей ще погуби всеки, който е измамил сърцето си, че може да служи на двама господари! Защото Аз съм Онзи от Небето, а Мамон е този от земята. Или служете на Небесния, за да идете в Небето! Или служете на земния, за да намерите най-краткия път към ада!”
След тези последни Свои думи Исус прекрати видението с ледника на Алчността, за да покаже пред сърцето ми и ледника на Лицемерието.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s