5. “МОЕ-ТО” НА ЛЪЖЕПРОРОКА ИЛИ ЗА ВРЪЗКИТЕ НА КОРИСТОЛЮБИЕТО, АЛЧНОСТТА И СРЕБРОЛЮБИЕТО

Кърви ли сърцето ти, братко мой?
Защото сега ти казвам, че моето кърви. И ако би ме попитал кой така ме нарани, та да прокървя, то ще ти посоча Царя на Сион и на Него ще въздам благодарение и почит.
Понеже кой от нас не е запазил кътче в душата си, та да захранва “мене”- то си? Кой от нас не се е надявал тайничко, че покрай сухото ще гори и суровото и покрай лъчите на Божия Вечен Живот ще вирее и някоя връзка на вечната смърт?
Казвам ти истината и не лъжа, че по силата на своя радикален призив тази пророческа книга стои в първите десет, които Господ ми е дал да напиша. Защото Небето, в което отиваме с вярата си, не е създадено за Пешо и Иван, или за Марийка и Стоянка.
Не! То е създадено за Исус, Който живее в сърцата ни!
И ако има съвършено въплъщение на Отеческата Благост и Милост, то това са Божиите привременни изобличения, с които Исус наказва душите и сърцата ни. Защото ако в нас живее една Мария, която е непразна, то тя ще стане майка на Спасителя, когато Го роди.
Докато не е роден, Емануил е уязвим!
Не отвън и не от противниците ни, но от самите нас!
Затова е тази скръб, която Господ обеща за “жената, която ражда”.
Но има ли нещо по-ценно от скръбта по Бога? Не докарва ли тя до спасително покаяние? Не очиства ли? Не поражда ли усърдие? И ако аз ти кажа, че срещу сърцето ми дойдоха всичките сили на ада, за да ме спрат от писането на тази книга, то ще разбереш ли жертвата, която Бог е заповядал за чедата Си?
Ето, казвам ти, че и до тоя миг сърцето ми трепери, понеже стоя пред дулото на цялата демонична ярост. Но колкото да чакам дулото да гръмне, то все засича… Защото Господ има съдби всред народа Си. Съдби, които трябва да извърши Неговият Пророчески Дух. И за тия съдби някой трябва да стои в Пролома и да слуша Гласа Му, за да го изявява. Започвам с тези думи преди последното видение в тази книга, защото лично за моето сърце най-страшна и проклета е връзката на смъртта, която се открива в “моето” на лъжепророка. Тази е връзката, за която “Откровението” казва, че лъжепророкът измами всички на земята да се кланят на змея и звяра. Тази е връзката, която опъна хиляди сърца, та да отпаднат от духовно общение с книгите от Хълма Мория. Тази е връзката, която накара избезумели пастири да късат книгите ми и да проклинат името ми. Защото се яви служение, което да изявява Исус Христовото, докато хилядите и до днес търсят своето си. Затова нека ти предам какви бяха думите на Исус, миг преди Той да ме посвети във видението с лъжепророка. Ето какво ми каза Той:
“С тази книга Господ веднъж завинаги ти отрежда съдбата да бъдеш сред Неговите победители. Сред онези победители, за които е писано:
“А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт…” (Откровение 12:11)
Кажи Ми тогава:
Каква е тази смърт, от която ти никога не побягна и не се уплаши, но влезе в жесток сблъсък с нея? Каква е тази смърт, която Господ ти даде да победиш с всичките пророчески книги, за които беше помазан от Отца Ми?”
“О, благодатни Исусе! Това е вечната смърт и нейните връзки “аз”, “мене” и “моето”. Защото от мига, когато написах “Изгони търговците от Храма” и развъртях бича Ти над гърбовете на търговците, Твоите Небесни лъчи влязоха в съкрушителен сблъсък с връзките на вечната смърт…”
“А защо и ти не постъпи подобно на хилядите християнски автори? Защо не се поклони на дявола и не потърси своето си? Защо не сложи цена на книгите си, та да бъдеш титулуван като най-продаваният автор в историята на християнството? Понеже, ето, книгите ти станаха твърде много…”
“Не можах, Господи мой! Понеже осъзнах, че Словото не е мое, но е Твое. И когато осъзнах това, дадох си сметка, че един ден ще застана пред Твоето Свято Съдилище, за да отговарям за делата си на земята.
А как тогава щях да погледна очите Ти? Как щях да пристъпя в Святостта Ти, ако кесията със сребърниците на Юда беше дрънчала в сърцето ми? Та нали тогава бих изгубил най-сладката Любов на живота ми, която Си Ти?”
Господ се усмихна на думите ми и погали главата ми. А след това ми каза:
“Ето затова ти казвам, че си един от победителите Ми. Понеже устоя на съблазнителя и изкусителя. Но сега ще ти дам да видиш човек, за който твоят Господ никога не е бил сладката Любов на живота му. Затова Ме последвай във видението с връзките на лъжепророка!”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, а пред очите ми се яви пещерата на широката порта. И този път аз видях паяжината на дявола, а встрани от нея – третият паяк. Докато гледах самия паяк, стана така, че през вратата премина и самият поклонник. А видът на тоя третият се различаваше от предишните, понеже видимо беше беден и неугледен. Това ме изненада и затова попитах Исус:
“Господи! Защо третият поклонник изглежда по-беден от останалите двама?”
А Исус ми отговори:
“Защото мнозина такива бедни бързат да се уловят за тая най-смъртоносна връзка на дявола, понеже вече са били съблазнени от по-богатите от тях. Но ти гледай на видението. Защото в него ще ти се изясни всичко…”
Отново гледах паяжината, където поклонникът вече бе паднал. Паякът с ловко движение скочи върху него. И като взе нишка от самата паяжина, върза сърцето му и го хвърли над пропастта. А след това, пълзейки надолу по острите скали, слезе при пламъците на ада. Така паякът се раздвижи в дълбочината, като извика с всичка сила на поклонника си:
“Сине мой! Дошъл си при моето и ще получиш от моето! Искаш ли моето, моето, моето…”
Думите на лъжепророка се издигнаха от пропастта като тъмен вихър, тъй че скалите отекнаха от думите му. А след това тъмния вихър налетя на сърцето на висящия човек и се шмугна в него. Тогава поклонникът извика към паяка:
“Да, господи мой! Искам твоето, но ако може да се погрижиш и за моето…”
Думите му накараха паякът да се засмее и да му каже:
“Не бой се! Ела при мене, защото – ето – всичко мое твое е. Твое, твое, твое…”
При тоя отговор поклонникът възторжено започна да ръкомаха. И като простря ръцете си надолу, вече си казваше:
“Мое, колко чудесно звучи това! Мое, мое, мое! Това е прекрасно…”
Миг след думите му паяжинната нишка се разтегли, а човекът потъна няколко метра надолу. И той като видя, че се приближава към паяка, извика към него, казвайки:
“Какво да сторя, за да си придобия моето, господи?”
“Следвай моите белези, сине мой!” – му отговори паякът. И ето, че скалите встрани от пропастта се промениха, понеже поклонникът видя маса, отрупана с всевъзможни Божии блага. И като протегна ръцете си към тях, дочу как паякът отново му казваше:
“Тия са моите блага, които могат да станат твои. Понеже вече ти обещах, че всичко мое – твое е…”
“А как да станат мои, господи? – възбудено попита поклонникът. А гласът на паяка отново долетя към сърцето му, като му казваше:
“Моето става твое, когато ти вземеш своето си. Затова побързай да вземеш своето си и така ще ми позволиш да те благословя…”
Думите на лъжепророка се харесаха твърде много на човека. И той, като взе поставената до масата торба, прибра всичките блага от нея в торбата. А тогава торбата натежа и паяжинната нишка се разтегли още повече. Така поклонникът потъна още няколко метра надолу. И ето, че паякът отново му проговори:
“Имаш моите блага. Но има други, които ги нямат. Сега е моментът моето да стане твое…”
В едно с думите на паяка пред очите на човека в самите скали се появиха гладни хора. Като видяха торбата му, пълна с хляб, вино и масло, те протегнаха ръцете си към него, като му казваха:
“Дай ни от тия блага, братко наш! Защото сме гладни и жадни…”
А той, като ги погледна, стисна здраво торбата, като им казваше:
“Как да ви дам нещо, което е мое? Не мога да ви го дам, понеже е мое!”
Докато им отговаряше, зад самите човеци се появи духът на Мамон. И като възбуди един от човеците, накара го да каже на поклонника:
“Ако не искаш да ни дадеш, защо не ни ги продадеш? Така никак няма да загубиш своето си…”
Думите на Мамон бяха твърде изкусителни, за да не се харесат на поклонника. И той, като отвори торбата, вече им казваше:
“Това вече е друг разговор. Вадете парите и ще получите от моето…”
Ето, че човеците извадиха сребърници в ръката си. И като му наброиха доволно, събраха ги в кесия, като ги подадоха на човека. А той, взимайки кесията, им подаде торбата. Но ето, че от кесията паяжинната нишка натежа и мигновено свали поклонника на стотици метри по-долу. Това го изненада силно, понеже приближаването му към лъжепророка беше твърде категорично. И ето, че поклонникът вече чуваше паякът да му казва:
“Ти наистина постъпи мъдро. Понеже, ето, благата ми са в ръцете ти. Но сега ти казвам, че е нужно да взимаш много повече от моето и да го правиш твое. Защото така свидетелстваш за мене и за силата на моя просперитет. Затова виж онези, които имат по-малко благоволение от мене. И като закупиш моето от тях, ще го продадеш на други, които все още не ме познават…”
Така в самите скални стени се появиха човеци със сергии, които бяха отрупани с хляб, вино и масло, въпреки, че търговията им не вървеше. А поклонникът, като се обърна към тях, каза им:
“Имам пари да ви купя всичката стока. Давайте я тука…”
Видели парите в ръката му, търговците плеснаха с ръце и събраха стоката в два огромни чувала, като му я дадоха. Така поклонникът им даде кесията и хвана чувалите, а от тежестта нишката на смъртта отново се разтегли надолу. И ето, че в скалите отново се явиха гладни хора. Видели чувалите, пълни с хляб, масло и вино, човеците простряха ръце към него, като му казаха:
“Дай ни тия блага, понеже сме гладни!”
А поклонникът, закоравен от Мамон в сърцето си, им отговори:
“Сега ще ви разбера дали наистина сте гладни. За хляба – толкова сребърници, за маслото – толкова, и за виното – толкова. Ще ми платите ли?”
Цената, обявена от поклонника, се стори твърде висока за човеците. И те, като вдигнаха безпомощно ръце, казваха му:
“Как да ти дадем толкова пари за хляба, маслото и виното? Не виждаш ли, че сме бедни?”
А поклонникът, като посочи надолу към паяка, им изкрещя:
“Тоя господ, в който сте повярвали, толкова малко ли струва за вас? Толкова ли не можете да съберете пари за благата му? Къде е вярата ви тогава? Вие наистина не сте го познали…”
Докато човеците слушаха смутени думите на поклонника, изсред тях се появи заможен богаташ, подбуден от самия дух на Мамон. И като ги изгледа с презрение, каза на поклонника:
“Тия са укор на Божия просперитет. Но пък аз имам парите за цената, която си обявил. Затова продай Божиите блага на мене…”
Така богаташът наброи цяла торба със сребърници на поклонника. И като му ги подаваше, взе от него чувалите с благата. Точно тогава торбата със сребърниците натежа дотолкова щото паяжинната нишка отвеждаше поклонника при паяка. А паякът, като се видоизмени и прие действителния образ на лъжепророка, вече протягаше ръце, за да прегърне поклонника си. Това накара безумния да протегне ръцете си към сърцето му и да му каже:
“Любя те, господи! Понеже ме научи как да намеря благата ти. И ето, сега имам толкова много мое, щото ти се покланям…”
А лъжепророкът с глас на огромно задоволство бръкна в сърцето си и извади втора нишка от паяжина, като казваше на поклонника си:
“Ти ме познаваш, сине мой! Но не достатъчно. Защото наистина се научи да вземаш от моите блага и да ги правиш твои. Но това не е същинската сила на просперитета. Защото ако аз умножих рибите и хляба, то колко ли ще стане твоето, ако умножа събраното в тая торба? Искаш ли наистина да станеш свидетел на просперитета ми?”
Думите на лъжепророка подействаха като наркотик върху сърцето на поклонника. И той, с блеснали от желание очи, му каза:
“О, боже! Искам още, още, още…”
В следващия миг лъжепророкът завърза втората нишка в сърцето на човека. И като опъна първата, вече му казваше:
“Иди тогава и сей пари, за да жънеш пари. Защото всяко нещо ражда според вида си. А сеенето на пари ще те направи велик свидетел на Божия просперитет…”
Миг по-късно поклонникът вече летеше нагоре всред скалите. А на метър пред него летеше духът на Мамон. И колкото повече се опитваше да се докосне до духа на светското богатство, толкова по-алчно звучаха и думите му:
“Просперитет, просперитет! Този е начинът неговото да стане наше! Тази е волята му, това е примерът му, този е пътят му…”
Погнусата в сърцето ми беше стигнала до своя връх. И аз, като се обърнах към Исус във видението, прегърнах Го, като Му казвах:
“Прекрасен мой Господи! Толкова ли Си им евтин, за да Те продават скъпо? И толкова ли Си им скъп, за да Те продават евтино?”
Миг след думите ми една Христова сълза попари дланта ми. А Исус, като ме погледна с наскърбени очи, вече ми казваше:
“Сърцето Ми плаче за Моите, които не Ме познават. Сърцето Ми плаче за всички, които обикалят сергиите и търсят думите Ми срещу парите си, а никак не са дошли при Господните извори, за да пият без пари и при Господната Трапеза, за да ядат без заплащане. Сърцето Ми плаче за всичките човеци, които не познаха, че най-унищожителните връзки на вечната смърт са користолюбието, алчността и сребролюбието. Връзки, с които лъжепророкът измами църквите на последното време, като ги съблазни да любят една фалшива доктрина за просперитет. Но ето, казвам на теб и всички Мои:
Отсега и до свършека адът ще се напълни и препълни с всички, които са станали търговци и престъпници. Защото от всички, които са били във вечните връзки на смъртта, тези са най-мъртвите. Защото взеха Божиите блага и си ги направиха свои. И като изнасилваха сирачето и вдовицата, прибираха дори последното им петаче, за да им дават хляб, който не насища и вода, която не напоява.
Десет години от живота ти Аз употребих против тия вълци и лисици! И за десет години те не се покаяха, но се омотаха в паяжините на лукавия. Десет години Отец Ми събираше сълзите ти в съда Си и записваше гоненията ти в Книгата Си! И десет години те не се отказаха да те мразят и опозоряват! Но сега ти казвам, че даже примерът ти да остане като глас в пустиня, пак не си сам, защото цялото Небе е с тебе. А относно това гнусно и развалено поколение от търговци и сребролюбци, обречено на гнилота и тление, то такива устата Господна е отхвърлила до века и сетнината им е в неизмеримите дълбочини на Божиите яростни проклятия. Затова виж каква ще е сетнината на този най-проклет изсред проклетите поклонници…”
Отново гледах видението и забелязах, че възходът на сребролюбеца приключи. А когато той започна да пада, лъжепророкът мигновено опъна втората нишка. Така дойде миг, когато поклонникът падна в пламъците на ада. И като видя истинското си състояние, крещеше в ужаса си, казвайки:
“Аз не заслужавам тая проклета съдба! Аз бях свидетел на Божието, което стана мое…”
В отговор лъжепророкът се разсмя с ехиден глас и му отговори, като казваше:
“Точно тази е съдбата ти и участта ти е справедлива. Ти наистина си венец на усилията ми, понеже чрез такива като теб мамих всичките църкви на земята. За да правят Божието свое, а не своето Божие. Ето, отпускам ръката ти, понеже сетнината ти е далече по-долу в огъня. Далече по-долу…”
Така лъжепророкът отпусна ръката на поклонника си. А душата му се опита да крещи, но огънят я покри и тя изчезна от погледа ми. Точно тогава, все така насълзен, Господ докосна с ръка сърцето ми, като ми каза:
“В твоето сърце и в сърцата на всички, които Ме любят, живее Емануил. Днес Аз покрих божественото Си Присъствие у вас с още по-здрава броня от увереност, непоколебимост и Сила.
Затова заповядвам на всички Мои:
Проповядвайте Небесните лъчи на Вечния Живот! Божието Аз, Божието Мене и Божието Мое! Разнесете думите Ми по целия свят и научете всичките човеци да живеят живот на Свята саможертва и себеотричане! Който научи така човеците, велик ще се нарече в Царството на Отца Ми! И името му ще се съедини с Моето – за да Ми бъде свещеник довека! Който не научи така човеците, но се съблазни от широкия път и широката порта, то на такъв казвам, че благата на тоя свят ще са последното, за което ще си спомни при изпълнението на Божия яростен Гняв! Защото червеят на такъв няма да умре и огънят му няма да угасне довека!
Ето, Аз наистина ида скоро!
Блажени Мария и Елисавета!
Блажени утробите с Емануил! Блажени сърцата, които познаха лъчите на Небесния Вечен Живот! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”