РЕКАТА НА ЖИВОТА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ТАЙНИТЕ НА БОЖИЕТО ВРЕМЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Няма по-голямо щастие за духовния човек от мига, когато Господ го прави да прогледне и стане очевидец на определени духовни реалности. Всъщност, самият ни духовен растеж в Христа Исуса е едно непрестанно проглеждане и усъвършенстване. Тъй щото моментното ни “виждане” на Небесните реалности винаги отговаря на духовната ни възраст в Святия Дух.
Аз съм напълно сигурен, че колкото до земното време, то едва ли бих могъл да дам на човеците нещо ново, което те да не знаят. В крайна сметка има достатъчно научна литература и всякакви изобилни източници, откъдето човек може да почерпи знание по въпроса за времето. Но когато стане дума за Божието Време, тогава нека всички човеци сложат смирени ръка на устните си. Защото Бог не е експонат от изложба, за да бъде разгледан, нито е предмет в лаборатория или ядрен ускорител, за да бъде изследван.
Бог е Творецът и Създателят! Той е Този, Който е създал всичко, и без Него не е създадено нищо от вече създаденото! Той е, Който ясно заявява за Себе Си:
“Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах, за да Ме познаете и да повярвате в Мене, и да разберете, че съм Аз, – че преди Мене не е имало Бог, и подир Мене няма да има. Аз, Аз съм Господ; и освен Мене няма спасител. Аз възвестих, и спасих, и показах, когато не е имало между вас чужд Бог; затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог. Да, преди да е имало време, Аз съм…” (Исайя 43:10-13)
Виждаш ли колко категорично Всемогъщият казва, че преди да е имало време, Той е? А откога има време? Не оттогава ли, откогато Господ създаде Небето и земята, тоест, духовния и материалния свят? Не оттогава ли, откогато Той заповяда развитие за всичко във Вселената? Сам би трябвало да си убеден, че Бог създаде времето заради Себе Си, за да определя началото и края на всичките Си творения. Възникването им и изчезването им. Лумването им и угасването им. Преобразуването им и изменението им. И Този, Същият Бог, имащ неизследимия Си Разум да ръководи Творението Си и внимателно да наблюдава всички възможни времена – от времето на атома и частиците му до времената на гигантските галактики, е вдъхнал искра от Разума Си и вътре в нас, защото ни е направил по Свой Образ и Подобие. За да забелязваме и ние времето на земята, на която сме се родили, и да се възхищаваме на безмълвния ход на вечните звезди, които нощем блещукат на небосвода.
И ето тук, братко мой, започваш да разбираш, че има нещо, което различава Бог и човеците относно времето. И това нещо е Вечността. Защото Бог е Вечен и неизменен, а ние сме с тленни тела, които бързо се изменят. Бог наблюдава времето и не зависи от него, а ние се гмуркаме в реките на времената си и те бързо изтичат и ни отнасят. Докато се върнем при Бога – като духове, които трябва да дадат отчет за времето, през което са живели в тела на земята. И ако трябва всеки от нас да реши в сърцето си, че ще си изживее времето както си иска, а пък после да става каквото ще, то нищо не би ни различавало от животните без разум. Защото не бихме приели нито поука, нито поправление, нито увещание, нито насърчение. Но ако действително се замислим, че човешките времена сами по себе си са твърде слаби и суетни, то тогава непременно бихме потърсили Време, по-силно от нашето собствено. Време, което не просто ще запечата живота ни в себе си, но ще ни даде надежда за Вечността. И това е Божието Време, известно на Небето като Реката на Живота.
Виждаш ли, братко мой, в много книги аз писах с голяма ревност и дръзновение против дявола и богоненавистните му духове. Въртях против тях Пламенния Меч на Божията Правда и изобличавах маските и хитростите им, с които погубват човешките души. Но сега ще ти кажа, че най-страшната същност на дявола, за която не си спомням да съм писал, е тази, че той обича да краде времето на човеците и да го налива в собствените си времена, които Всемогъщият е допуснал той да има.
Можеш ли да си представиш това?
Можеш ли да проумееш, че същинската цел на лъжата е да се превърне в кражба? Защото всеки от нас има един едничък дар от Бога, който е своеобразен Небесен капитал. И този дар е времето! С раждането на човека му се дава и капиталът на времето. Без значение колко дълъг ще е този капитал, той е факт. Човек се ражда за да живее, а живее, защото има време, дадено му от Бог. И със самото даване на времето, Бог написва и послание в дълбочините на човешкото сърце, което гласи:
“Използвай времето, което съм ти дал, за да Ме намериш! Насочи малката река на собственото си време към могъщата Река на Моето Време, за да съхраниш духа си и да опазиш Закона на съвестта, която съм записал в сърцето ти!”
Ще стои ли дяволът със скръстени ръце, когато гледа малките реки на човешкото време или ще побърза да ги открадне и поквари? Разбира се, че ще направи второто. Той ще излъже човека и ще го примами в собствените си реки, за да прибави капиталът му от време към собствения си капитал. А това за съжаление се е случвало, случва се и ще продължи да се случва докато не настъпи Второто Пришествие на Господ Исус Христос, когато реките на дяволското време непременно ще пресъхнат. А тогава ще пресъхнат и онези човешки съдби, които са влели времената си в тях.
Аз наистина нося голяма скръб в сърцето си, и прекомерно огорчение в духа си, когато гледам как човеците разпиляват времето си. Те не искат да отидат в Божието Време, но предпочитат да прахосват дните си. Суетата ги поглъща и заблудата ги източва – ден след ден, седмица след седмица, година след година. И така – цял живот. А никой от тях не иска да се замисли, че в оня Свят Град, наречен Небесен Ерусалим, тече Реката на Живота. Никой не иска да проумее, че докато на тази земя все още се движи и излива Святият Дух, то Реката никак не е далече за никой от нас. Достатъчно е да се отвърнем от стария живот и да приемем Исус Христос за наш Спасител, Господ и Бог. Тогава Той непременно променя старото ни човешко време, и го привлича в Реката на Живота, за да плуваме със съдбите си в Неговото Време. А Неговото Време е по-могъщо от всички други времена. По-могъщо дори от цялата Вселена и от всички творения.
“Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат…” (Матея 24:35)
Преминават само онези неща, на които им свършва времето. Така и на старото творение времето му свършва. И този свят ще изчезне, сякаш никога не е бил. Но Реката на Живота няма да премине, защото тя изявява Вечността на Бога и Вечният Живот на всички осветени Божии създания.
Разбираш ли сега с какво благоволение Господ иска днес да загърне сърцето ти? И да стоиш ли още в рекичката на малкото си човешко време, когато тя непременно е под прицела на дяволски реки, за които дори не ти е идвало на ум? И най-сетне – потвърди ли Святият Дух на сърцето ти, че този свят е сблъсък на две времена – Божието срещу дяволското? Защото както Бог иска човеците да изживеят живота си за Него, така и дяволът иска човеците да изживеят живота си за него.
На кого ти ще подариш времето си?
На кого ще дадеш още неизживените си дни под слънцето?
Ако ги подариш на дявола – той ще завлече душата ти при собствената си сетнина в огненото езеро! Ако ги дадеш на Исус – Той ще ти дари Себе Си! А това – Господ да ти дари Себе Си – значи да те направи участник на божественото естество! С възкресенско тяло – като Неговото! Със Святост и неизразима Слава – като Неговите! С Власт, Сила и Авторитет – като Неговите!
Отново прочети горенаписаните обещания и знай, че те ще се реализират само тогава, когато твоето време се влее в Божието Време, и вече не ти живееш, но Христос живее в тебе! Но ето затова във върха на пророческото си призвание и избиране Божият пророк ще ти дари най-дълбоката книга от Небесното Царство – пророческите видения за Реката на Живота. И след написаното дотук, аз моля Святият Дух да те въздигне в Божието Време и така да обнови ума ти, щото да разбереш всичко.
Аз все така стоях пред Реката на Живота, когато Господ започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Нека сега двамата с теб да влезем сред водите на Божието Време. Защото искам именно оттук да свидетелстваш на всичките Ми братя и сестри за тайните, които те не знаят, а трябва да научат от своя Господ…”
След тези Свои думи Исус ме възправи и хвана за ръка, като натопи нозете Си в Реката, а аз Го последвах. И ето, че в мига, когато водите потопиха собствените ми нозе, усетих необикновено Небесно напрежение в дъното на Реката. Сякаш че хиляди лъчи от Светлина започнаха да пронизват петите ми и да се качват нагоре по глезените ми. Чувството се засилваше все повече и повече, когато забелязах как цялата Река просия по протежението си, сякаш че могъщи слънчеви прожектори блеснаха от вътрешността на водите й. Това ме накара силно да стисна ръката на моя Господ и да Го попитам:
“Какво става, скъпоценни мой Исусе? Защо Реката изведнъж се просвети, и неизброими лъчи заиграха отсред кристалните й води?”
А тогава Господ ми отговори:
“Реката се просвети, защото Господарят на Времето пристъпи сред водите й. Но ти сега гледай на знаменията, които ще се случат. Защото лъчите по цялото протежение на Реката ще се съберат в един-единствен светъл тунел, който ще я прониже от Началото до Края…”
Докато Исус ми говореше, знамението се случваше. И така пред сърцето ми се появи могъщ слънчев тунел, който се простираше към Престола на Бога нагоре, и към земните селения надолу. А тогава Господ ми заповяда, казвайки:
“Простри ръка, слуго Мой, та докосни огромния слънчев тунел, за да видиш какво ще се случи…”
С вълнение протегнах ръката си, като докоснах тунела. А тогава собственото ми сърце се гмурна в Светлината му, тъй щото започнах да виждам хиляди осветени съдби на човеци, чиито сърца оставяха нишки от Божия Светлина по пътя си. Именно Светлината ги събираше в слънчевия тунел на Реката. В следващия миг Господ ме издърпа, като ме запита:
“Какво видя, Стефане?”
“О, Исусе!” – отговорих аз – “Видях хиляди съдби, събрани в тунела от Светлина. Всяко от сърцата на Твоите люде оставяше светла нишка по пътя си. А самата нишка се завързваше и ставаше част от огромния тунел на Божието Време…”
“Точно така е! Наистина си видял Божието Време на земята, и Святият Дух, Който събира съдбите на Божиите чеда в Реката на Живота. Но Аз сега отново ти казвам да гледаш към Реката. Защото всред нея ще се яви ново знамение, каквото никога не си виждал…”
С вълнение загледах водите на Реката и тунела всред тях, когато на известно разстояние от мен и Господ отсред двата бряга на Реката се появиха два светкавични Меча, които простряха остриетата си един към друг. И когато остриетата им се докоснаха, мълния произлезе отсред тях и се спусна към тунела на Реката. Така от съприкосновението между съединените Мечове и тунела започнаха да проблясват искри от Божие Слово. И ставаше така, сякаш че мълнията от Мечовете разрязваше косо през средата тунела от Светлина, но той продължаваше да бъде цял. Нещо повече – мълнията започна бавно да се приближава към мен и Исус. Това ме накара удивен да Го попитам:
“Господи мой! Какво ми даваш да видя? Какви са тези Мечове, които се съединиха от бреговете на Реката, та започнаха с мълния да прорязват светлия тунел сред водите й и да се приближават към нас?”
А Господ със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Тия Мечове са Дъхът на Отца и Дъхът на Сина, които действат върху светлия тунел на Божието Време! А мълнията, която излезе отсред тях, е линията “сега”! С тази линия част от Реката на Живота се превръща в Минало, а другата й част остава Бъдеще. Разбираш ли това, слуго Мой?”
Беше ми трудно да разбера и затова Исус отново проговори, като ми казваше:
“Реката на Живота е Божието Време! Тя извира от Престола на Бога и Отца, който е Краят в Бъдещето и стига до Сътворението, което е Началото в Миналото! Дъхът на Отца и Сина са Мечовете, тръгнали по протежението на Реката в посока от Минало към Бъдеще! И мълнията, с която те пресичат слънчевия тунел на Времето, е линията “сега”, от която се проявява Святият Дух. Тази линия е мястото, откъдето Отец и Синът диктуват на част от Времето да се превърне в Минало, а друга част да остава Бъдеще! Така линията се движи напред по Реката и ще се движи докато стигне до Престола на Отца, и до Края на Времето, когато Отец ще прекрати съществуването на старото небе и старата земя, за да даде на изкупените и осветените ново Небе, и нова Земя!”
Думите на моя Господ бяха толкова тежко знание, и такова изобилие от Скрита Манна, щото аз останах без дъх докато Го слушах. И като погледнах с благоговение към Престола на Отец в Бъдещето, откъдето извираше Реката, едвам успях да попитам моя Господ:
“О, Исусе! Ти и Отец винаги ли сте там, в Бъдещето? И затова ли мълнията “сега” се приближава от Миналото към Бъдещето?”
Слушайки думите ми, Исус сърдечно се разсмя. А след това в Дух на Свято Посвещение ми проговори, като казваше:
“Още преди да бяхме създали каквото и да било, Аз и Отец Ми създадохме Реката на Живота, която е Божието Време. И като я разляхме от Началото до Края, провидяхме и предузнахме съдбите на всичко и всички. И точно тогава, когато Отец Ми възвести “Да бъде Светлина!” и нарече Светлината “Ден”, по протежението на Божието Време тръгна линията “сега”, за да разделя станалите във Времето неща от тия, които щяха да стават. И така тази линия “сега” премина през вековете и хилядолетията, като й е останало още малко, за да стигне до Престола на Бога и Отца, когато ще се случи Обновлението на всичко. И на всички, които наистина искат да бъдат съвършено убедени, че Аз и Отец Ми гледаме от Бъдещето и Края, Аз отново ще проглася думите на Божия пророк:
“Помнете предишните неща от древността; защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно…” (Исайя 46:9-10)
Разбираш ли тези думи, слуго Мой?”
Можех ли да не разбирам, че в този миг духът ми се къпеше в думите на Всемогъщия и Свят Господ? Можех ли да не разбирам, че Той е Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят? Можех ли да не се наслаждавам на най-сладката и благословена Скрита Манна, която мощно просветляваше сърцето ми? Всичко това, което преживявах от Гласа Господен, ме накара да Го прегърна и да Му кажа:
“О, Исусе! Аз мога само да бъда щастлив, че се намирам във водите на Твоето Време! Аз мога само да бъда блажен, че Ти Си видял целия ми живот за Тебе, и като Давид да кажа, че в Твоята Книга са били записани всичките ми дни, преди още да е съществувал дори един от тях!”
Господ ме погледна със слънчева усмивка, а след това каза:
“Не само ти, слуго Мой! Но и всички човеци, до които достигна Словото на Божия Пророчески Дух, а те го приеха с вяра! Защото ако предишните книги, които Аз и Отец Ми ти дадохме, бяха чудеса от Сион, то тази последната е чудо на чудесата! И сега ти казвам отново да гледаш към Реката на Живота, за да видиш тайните й.
Виж онази част на тунела след линията “сега”, която е Минало!
И знай от твоя Господ, че в слънчевия тунел на Миналото се запечатват само човеците, които са влезли в Живота на Човешкия Син, и собственият им живот е станал Живо Евангелие. Знай също, че всеки път, когато Аз ти давах да ходиш с Мен в Моето Евангелие, Аз потапях духа ти във Времето на Човешкия Син. И затова виденията ти станаха живи, защото се вдъхновиха от Истинския Живот на твоя Господ, а не от религиозните интерпретации на човешкия ум. Знай също, че всеки път, когато те връщах до Сътворението, до Едемската градина, и дори до Времената на всичките Божии пророци, Аз винаги те потапях в слънчевия тунел на Миналото! Знай още, че жителите на Небесния Ерусалим могат да се потапят във водите на Реката само в частта на нейното Минало и до линията “сега”, защото след тази линия следва Бъдещето, което остава утаено и скрито в Божия Суверенитет!
Виж сега и онази част от тунела в Реката, която е Бъдеще! И знай от твоя Господ, че в слънчевия тунел на Бъдещето могат да влязат човеците, които изрично са посочени от Божия Суверенитет. А това са само слугите на Бога и Отца, сиреч, пророците на Сион!
Всеки път, когато ти давах да пророкуваш видения от бъднините, Аз те потапях в слънчевия тунел на Бъдещето. За да видиш грабването на Църквата Ми, Второто Ми Пришествие, съдебните процеси от времето на Милениума и дори Денят на Страшния Съд! Стигнах с теб дори до там, че оттатък Престола на Отца, откъдето започва новото Небе и новата Земя, ти дадох да се потопиш и в Реката на Новото Време, което ще настъпи след Деня на Страшния Съд, когато ще настъпи Обновлението на всичко!
Е, слуго Мой! Виж най-сетне и мълнията “сега”, която е моментното действие на Божието Време, както на Небето, така и на земята! Винаги, когато дойда към сърцето ти, Аз идвам със Святия Си Дух от мълнията “сега”, за да те водя – било напред или назад в Божието Време. Но знай също, че многократно Господ ти даде да пророкуваш и от самата мълния. Това се случи при книгите за “Тъмната сянка на човекоубиеца”, както и при книгата “Ерихон”, когато Господ действаше в моментното водителство на пророка Си!
И за свидетелство на Църквата Ми запиши думите, които ти казвам, защото са твърде съдбоносни:
Всеки път, когато съедините времето си с Божието Време в линията “сега” вие ще преживявате Рема от Бога и директното водителство на Святия Дух от Божия Престол!
А колкото до още по-дълбоките тайни на Божието Време, то повелявам на всички, в които пребъдва Святият Дух, да Ме последват в следващите твърде знаменателни видения, които ще дам на пророка Си. Защото това са най-дълбоките глътки на Скритата Манна, които Господ дава на победителите Си!
Аз, Алфата и Омегата, Началото и Краят, Първият и Последният, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар