БОЖИЯТА ВЕЧНА ПРАВДА

Братко мой! Верни ми приятелю! Видението, което Господ даде на сърцето ми, ме накара да направя строга и ревностна преоценка на целия си живот, който съм имал за Бога. И трябва да ти кажа, че се видях недостатъчен и недоизпълнен. Нещо повече – самите думи на Исус, че Евангелието спасява човешките сърца, ме накараха да разбера, че Бог на всяко време е имал Своите човеци, чийто живот е ставал Евангелие.
Евангелие ли сме ние, братко мой? Евангелие ли са думите и делата ни? Станахме ли причастници на Святия Дух, та да се явят делата ни в Залата на Божията Слава? Не тръгнаха ли мнозина по човешките си пътища, за да снижат Божиите критерии и да напълнят живота си с дяволски користи и печалби? И колко от църковните служители разбраха, че този Нов Завет на Господа копнее да се превърне в Дух и Живот? Колко от проповедниците разбраха, че делата говорят много по-силно от думите и Светлината от лентата? Но ето затова аз ще продължа да пиша и изявявам всичките видения и послания, идещи от Небето. Защото копнежите на моя Господ са като пламнал огън в гърдите ми, който удържа клепачите ми в неспане и мислите ми в дълбок размисъл.
Когато Исус дойде към сърцето ми, за да ми говори за деветата тайна на Божия Суверенитет, Той все така светеше като Слънцето в Славата Си. И аз, като Го видях с вярата на сърцето си, поклоних Му се и очаквах с трепет думите Му. И ето, че Господ започна да ми говори, казвайки:
“Видението, което сега ще ти дам, ще ти разкрие Божията Вечна Правда. И ти, като помниш всичко от първото видение, следвай Гласа Ми, за да се просветиш. А сега виж това…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, а пред очите ми отново се появи Божия слуга Елиу. Осветен и пълен с пламенна ревност за Бога, той се беше надвесил над Йов и вече му казваше думите:
“Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията? Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползва повече отколкото ако бях съгрешил? Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе. Погледни към небесата и виж; и гледай облаците, колко по-нависоко са от тебе. Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш? Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?”
Елиу спря да говори, а Исус влезе в самото видение, като пристъпи до него. И като ми даде знак, за да се приближа, каза ми:
“Как мислиш? Думите на Елиу не са ли твърде изобличителни за Божия слуга Йов? Защото Йов и до този момент държи на праведността си, като на собствено богатство. Но Елиу, посочвайки с ръка нагоре, му казва:
“Погледни към небесата и виж; и гледай облаците, колко по-нависоко са от тебе…”
И Аз сега ти заповядвам същото:
Погледни към Небето, момчето Ми…”
Послушал думите на Исус, аз надигнах главата си и погледнах към Небето. А тогава очите ми отново съзряха Светлината на Святия Дух. Но този път, освен нея, аз видях и белоснежен облак, чиито краища светеха като наелектризирани. Това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Виждам Небето и Светлината на Духа. Но освен нея виждам и облак, който свети по цялото си протежение…”
А тогава Господ отново ми каза:
“Как мислиш? Не е ли този облак много по-нависоко от тебе?”
“Така е, Исусе! И сега зная, че това е облакът от Твоите свидетели на Небето…”
“Чуй тогава какво гласят думите на Елиу, като не спираш да гледаш към Небето и облака:
“Ако съгрешаваш, какво правиш против Бога? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш? Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?”
Слушах въпросите на моя Господ. И в следващия момент осъзнах, че съм твърде малък и нищожен. Ето защо Му отговорих:
“Исусе! Било че съгрешавам или върша правда, аз нито притурям на Бога, нито Му отнемам. Защото Светлината на Небето все така свети, и облакът от Твоите свидетели все така стои. Но как, Господи, да разбирам същината от въпросите на Елиу? Защото е ясно, че Божията Вечна Правда свети от Небето и изглежда недостижима…”
В отговор Исус посочи с ръка към Небето, като ми казваше:
“Нека да те издигна при самата Светлина. Защото тази Божия Вечна Правда е покрита от тайна, която малцина са проумели…”
Така Господ ме прегърна и издигна нависоко и само след миг сърцето ми вече се къпеше в лъчите на Божията Вечна Правда. А Исус отново ми заговори, казвайки:
“Погледни сега надолу и виж онези двама човеци, които викат към Мене, за да им дам от Божията Вечна Правда…”
Гледайки надолу, аз видях и самите човеци. И ето, че първият от тях вдигна ръцете си нагоре, като казваше:
“Господи мой! Направи ме праведен! Дай ми да върша дела, чисти и Святи като Твоите…”
В отговор Исус простря ръцете Си. И от раните на ръцете Му излязоха лъчите на Божията Вечна Правда, които се стрелнаха надолу към човека. И като влязоха в сърцето му, осветиха го, и човекът подскочи възрадван и тръгна да върши Божиите дела в живота си. А тогава към Небето простря ръцете си и вторият, като казваше на Исус:
“Господи благи! Направи ме свидетел на Името Си! Дай ми Сила, за да върша делата, които са Ти угодни…”
И този път Исус простря ръцете Си. И отново от раните Му излязоха лъчи, които се стрелнаха надолу, като осветиха сърцето на втория човек. А той, като се поклони Богу, също тръгна да върши Божиите дела в живота си. Тогава Исус посочи към двамата, като ми казваше:
“Ела сега след Мен. За да видиш колко ясни ще ти станат отговорите от въпросите на Елиу…”
Така Господ отново ме прегърна с ръцете Си и двамата с Него се приближихме до човеците, които бяха получили от Божията Вечна Правда. И ето, че първият, вървейки по-напред от втория, видя странник, паднал на земята. Затова се затича към него и му подаде ръка, за да го изправи. А след това побърза да изтупа дрехата му от полепналия земен прах. Това накара странника да се трогне от делото му и да му каже:
“Благи човече, благодаря ти за доброто, което ми стори…”
А първият, като изпъчи гърдите си, му отговори, казвайки:
“Има защо да ми благодариш. Защото наистина съм благ. Не просто благ, но праведен. О, алелуя!”
В този момент аз погледнах към Исус, като Му казах:
“Как е възможно това, Господи? Та този човек отдава слава на себе си, а не на Тебе! А не помни ли той, че извика към Тебе и от Тебе получи лъчите на Божията Вечна Правда?”
Тук Исус ми отговори:
“Спомняш ли си Евангелието на твоя Господ? Спомняш ли си как един човек Ме погледна и ме попита:
“Учителю благи, какво да сторя, за да наследя Вечен Живот…” (Марк 10:17)
Какво му отговори тогава твоят Господ?”
“О, Исусе! Ти повдигна ръката Си към Божията Вечна Правда на Небето. А след това му каза:
“Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог…” (Марк 10:18)
В отговор Исус тъжно се усмихна. А след това, посочвайки отново самохвалеца, ми каза:
“Ако никой не е благ, освен един Бог, то как този човек се съгласи и си повярва, че наистина е благ? Но ти виж сега какво стана с лъчите на Божията Вечна Правда в сърцето му…”
Погледнах към човека и с ужас забелязах, че между сърцето му и Божиите лъчи стоеше огромна купчина от пръст. Тези светли лъчи вече не можеха да издигнат човека, нито да извисят сърцето му до Бога. Но не така мислеше самохвалкото пред мен. Усмивката на лицето му беше категоричният белег, че той е решил да трупа праведност за себе си, а не за Бога. И тази мисъл отново ме върна към Елиу и Йов. Ето защо попитах Исус:
“Господи мой! Да разбирам ли това, което ми даваш да видя, и като духовно напомняне на Твоята притча за безполезния слуга. Защото и той, получил таланти от Господаря, ги покри в пръстта…”
“Точно така Ме разбирай! Но сега, за свидетелство на Моите, виж как ще постъпи вторият човек, който също получи лъчите на Божията Вечна Правда…”
Отново гледах към видението, когато забелязах как по пътя се приближи и вторият човек. И ето, че малко по-надолу той забеляза просеща сляпа старица, седнала встрани от пътя. Това го накара да свърне при нея. И като извади от джоба си всичките пари, които имаше, сложи ги в паничката й. Дочула звъна на монетите, старицата се сепна и бръкна с ръка в паничката. А след това извика:
“Благодаря ти, добри човече! Кой си ти? Какъв си ти?”
Без да промълви и дума, човекът бързо продължи напред, като вече настигаше първия. А старицата, като видя, че няма да намери отговор от благодетеля си, вдигна треперещата си ръка към Небето, като извика:
“Благодаря Ти, Господи! Който и да беше този човек, Ти Си ми го изпратил…”
Исус се усмихна на думите й, а след това, посочвайки с ръка към слугата Си, ми каза:
“Виж сега с какви думи първият ще провокира втория. Защото и до днес по този начин тщеславните провокират истинските Божии чеда…”
И действително, че първият вече питаше втория с думите:
“Защо не се спря при старицата, та да й кажеш, че си Божий пратеник? Не осуетяваш ли така благовестието?”
А вторият му отговори:
“Аз така съм научен да благовествам! Понеже ми се налага нужда. И горко ми, ако така не благовествам!”
Слушайки думите на втория, аз ги намерих за твърде познати и близки. И затова казах на Исус:
“Господи мой! Не говореше ли с тези думи и Апостол Павел в едно от посланията си? Не му ли се налагаше и на него нужда, понеже имаше кредит от Божията Вечна Правда?”
А Господ ми отговори:
“Колцина днес са като Павел и като този втория във видението? И ако Божията Вечна Правда заслепи някога Павел на пътя към Дамаск, как днес мнозина отказват да бъдат заслепени от нея, когато са на пътя към Вавилон? Ето, казвам ви тайната на Божията Вечна Правда, за да я разберете и проумеете:
Ако някой върши делата на Божията Вечна Правда, то е, понеже Божията Вечна Правда върши делата си в живота му! Тъй че, вършейки добро, длъжници сте на Бога, понеже сте ползвали кредит от Правдата Му! Вършейки зло – длъжници сте на Бога, понеже все още ви търпи и не е прегледал със строгост греховете ви, обърнати против закона, написан в сърцата ви!
Било, че вършите добро – длъжници сте!
Било, че вършите зло – длъжници сте!”
Слушах думите на моя Господ, които обръщаха представите на сърцето ми на сто и осемдесет градуса. Тогава отново Го попитах:
“Исусе! Какво остава за ония, които приемат, че Божията Вечна Правда е тяхна собствена праведност?”
А Исус ми каза:
“Търси отговора на този въпрос в следващите думи на Елиу към Йов. Защото той ясно му казва:
“Нечестието ти може да повреди само човек като тебе; а правдата ти може да ползва само човешки син…”
Разбираш ли какво е нечестието, за което Елиу предупреждава Йов?”
“Да, Господи мой! Това е нечестието да превръщаме Божия кредит в наше собствено богатство! Защото тогава Божията Правда се превръща в човешка себеправедност, която не иска да отдаде Славата на Праведния…”
Исус кимна утвърдително на отговора ми, а след това отново каза:
“Да напомням ли на Моите, че очите на Отец Ми се гнусят от горди и себеправедни? Да повтарям ли за сетен път, че човешката себеправедност е най-високата крепост на Вавилон? Да казвам ли отново и отново, че именно поради тази себеправедност тщеславните църкви отхвърлиха всичките Ми призиви за покаяние?
Ето, предупреждавам ви:
Правдата, за която не се отдава Слава на Бога, се превръща в нечестива себеправедност! Таланти, заровени в пръстта на егоизма и себевеличаенето! А Божията Вечна Правда е божествен кредит на доверие и сила от небето! Доверие и Сила, с които да вършите не вашите, но Божиите дела в живота си! За да се слави всякога и във всичко Името на Отец Ми, Който е на небесата!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Не гледай повече към високопоставените, но по-скоро погледни колко високо е Небето! Погледни колко по-високо е облакът от свидетели на Исус! Погледни колко извисени и Святи са думите на Господ, Който днес те посещава! А след това приеми лъчите на Божията Вечна Правда в живота си – с оня страх на Апостол Павел и с онова смирение, с което да въздигаш Името на Бога за всяко добро, което Неговата Правда сътворява в живота на човеците! Защото да бъдеш длъжник на Бога, ще рече да изпълняваш дълга си към Него! А да изпълниш докрай дълга си, ще рече да потвърдиш с живота си, че си бил безполезен слуга! Амин и Амин!