Когато този цвят е сцена
за висшите продажни класи,
царува Правдата свещена
в сърца на скръбни сиромаси.

Тя друг престол не ще открие
с похулената си коприна,
че с нея мъката се пие
и в дъх напомня за пелина.

Не ще я кроткият попита
защо злините премълчава
и даже плюта и пребита
в Доброто още се надява…

С какъв ли Дух се е родила?
В какви ли битки е калена?
Тя Вечна Божия е Сила –
една във цялата Вселена.

И струва си да я намери
страдалец в тъжната си драма,
че там, след Божиите двери,
от Правдата по-ценна няма.

Че който е роден в Небето
до края в нея се обрича,
да бъде истинен и светъл,
и сам на ангел да прилича.

Разпъван и с душа ранена,
останал Верен на Баща си,
на Кръст пред Неговата сцена
до смърт докаже любовта си…

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)